Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Д. МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Д. Михов КАД
№ 187/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Норма” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к.“Златни пясъци“, хотел „Ерма”,
представлявано от управителя И.П. А., чрез адвокат Д.Т., срещу Решение №
260331/02.11.2020г. постановени по н.а.х.д. № 3774/2020г. на Районен съд гр.
Варна, тринадесети състав.
Решението е оспорено с твърдения за допуснато
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Според жалбоподателя в решението на въззивния съд
липсват мотиви, обосноваващи крайния извод на съда. Съдът не е изпълнил
задълженията си за обсъждане на всички
събрани по делото доказателства – доводите и възраженията на страните. Счита,
че е нарушено служебното начало. Съдът не е събрал доказателства относно
редовността на административната процедура и компетентността на актосъставителя относно издаването на АУАН и
НП. Твърди се, че съдът не е изследвал нарушенията на административния процес
относно направените възражения за опорочена процедура в хода на
административнонаказателната преписка, както и не е обсъдил наведените от жалбоподателя
твърдения, че протокола за извършена проверка, акта за установяване на
административно нарушение и
наказателното постановление са подписани от свидетели и актосъставители без да
се посочват ЕГН-тата им, адреса и длъжността им. Формулирано е искане за отмяна
на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
По делото е депозирана частна жалба /Касационна жалба/
с.д. № 1251/25.01.2021г. на “Норма” ООД срещу Определение № 260771/21.12.2020г.
постановено по нахд № 3774/2020г. на ВРС. С жалбата са изразени доводи за
неправилност на обжалваното определение. Направено е искане за допълване на
съдебното решение в частта за разноските, като на дружеството да бъде присъдено
възнаграждение в размер на ¼ от платения адвокатски хонорар.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Н. , оспорва депозираните жалби. Намира
постановените съдебни актове за правилни с искане за оставянето им в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя
възраженията относно разноските, считайки, че същите следва да бъдат присъдени
съобразно уважената част от жалбата.
Административен съд гр.Варна, след като
обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение въззивния съд е изменил наказателно
постановление № 03-011777/21.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна,
с което на “Норма” ООД, ЕИК ******, за нарушение на чл.153, ал.2 от Кодекса на
труда /КТ/ и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалил размера на имуществената
санкция на 1500 лева.
За да постанови своето решение, съдът е установил от
фактическа страна следното: При извършена проверка на работещите в обект –
хотел „Ерма“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, стопанисван от
“Норма” ООД, контролните органи установили, че въззивното дружество, явяващо се
работодател, при сумирано изчисляване на работното време и работа по график, не
е осигурил непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на лицето С. С.,
на длъжност „главен сладкар“ за периода от 10.06.2019г. до 16.06.2019г.
включително, видно от графика за работа и присъствена форма за месец юни 2019г.
на работещите в обекта. За констатираното нарушение на дружеството е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него
е било издадено процесното наказателно постановление.
При така установените факти въззивната инстанция е
приела от правна страна, че акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени при спазване изискванията на
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. И двата акта са съставени от компетентни
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити,
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според съда, както в акта, така
и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен
вмененото на дружеството нарушение.
Констатираното от проверяващия орган административно
нарушение е надлежно индивидуализирано по време и място. Нарушението е описано
от фактическа страна, посочени са нарушените законови разпоредби и съответните
норми въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя. При постановяване на съдебното решение съдът не е
констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което и не е споделил наведените в жалбата бланкетни възражения в тази насока.
Решението е правилно. Същото е постановено в
съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба
възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния си акт, районния
съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка
по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната
истина, а постановеното решение не почива на предположения. Вътрешното
убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са
събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с
предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От
обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не
други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до
логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че
решението е незаконосъобразно и постановен опри неизяснена фактическа
обстановка. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, които настоящия
състав не намира за необходимо да преповтаря съобразно разпоредбата на чл.221,
ал.2 от АПК. Касационният съд приема, че при постановяване на въззивното
решение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Решението не
противоречи и на материалния закон. Релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в
административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и
гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи
съставомерността на деянието. От събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установява, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.152, ал.3
от КТ, като не е осигурило на свой работник – С. С.седмична почивка не по-малко
от 36 часа, като същият е полагал труд 7 последователни дни в периода
10.06.2019г. – 16.06.2019г.
Съдът намира за неоснователно възражението на касатора
относно необоснованост на оспореното съдебно решение. Касационните жалби се
разглеждат съгл. чл.63 от ЗАНН от Административния съд по веда на глава
дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в НПК. Съгласно чл.348 от НПК
решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред, когато е нарушен
законът; когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;
когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е сред
касационните основания и не може да служи за отмяна на съдебното решение,
поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от начина на формулиране
на касационната жалба основание.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
По частната жалба:
За да постанови обжалваното в настоящото производство
Определение № 260771/21.12.2021г., с което е отказал да допълни постановеното
по делото съдебно решение в частта за разноските, въззивния съд е приел, че
въззивното дружество и неговия процесуален представител не са поискали
присъждане на разноски, поради което е счел, че не следва да се произнася по
молбата за присъждане на разноски по делото. Този извод на съда е неправилен.
При депозиране на жалбата срещу наказателно постановление №
03-011777/21.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна,
дружеството-жалбоподател “Норма” ООД е изразило претенции за присъждане на
направените по делото разноски. Както правилно въззивния съд е посочил, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/. Съобразно изхода на делото, на жалбоподателя “Норма” ООД е следвало да
бъде присъдена сумата в размер на 65.00 лева съставляваща разноски по делото. Предвид
това определението, с което е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за присъждане на разноски по делото следва да се отмени, а
решението на въззивния съд в частта за разноските следва да бъде допълнено,
като Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна бъде осъдена да заплати на “Норма”
ООД, ЕИК ****** сумата в размер на 65.00 лева, съставляваща разноски по делото.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 80.00 лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260771/21.12.2020г., постановено
по НАХД № 3774/2020г. по описа на
Районен съд гр. Варна, с което е оставено без уважение искането на “Норма” ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к.“Златни пясъци“,
хотел „Ерма”, представлявано от управителя И.П. А. за допълване на
постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.
ДОПЪЛВА Решение № 260331 от 02.11.2020г. постановено
по НАХД № 3774/2020г. по описа на
Районен съд гр. Варна, в частта на разноските, като ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда“-гр.Варна да заплати на “Норма” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, к.к.“Златни пясъци“, хотел „Ерма”, представлявано от
управителя И.П. А. сумата в размер на 65.00 лева, разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260331 от
02.11.2020г. постановено по НАХД №
3774/2020г. по описа на Районен съд гр. Варна в останалата част.
ОСЪЖДА “Норма” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, к.к.“Златни пясъци“, хотел „Ерма”, представлявано от
управителя И.П. А. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Варна
сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: