№ 105
гр. и, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Г. Т. срещу Наказателно постановление №
645 от 12.01.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите
– София, с което:
1. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр.
2, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева;
2. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр.
2, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
В депозираната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Аргументирани са нарушения на процесуалния
закон при издаването му и допуснато неправилно приложение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподател
поддържа жалбата и развива подробни съображения относно
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище
развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е
искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд-и, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл. 18 и чл. 107,
ал. 5 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка.
На 18.08.2021 г. е извършена проверка от служители на РДГ – София в
отдел 457, подотдел „и“, кад. № 906, землище на с. п, община и – общинска
горска територия, където дърводобив се осъществява от „иет“ ЕООД с лице
упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър, на чието
име е вписано позволителното за сеч – жалбоподателят Л.Т., съгласно
позволително за сеч № 0589569 от 04.01.2021 г.
При проверката било констатирано, че в отдел 457, подотдел „и“ е
извършена сеч на 68 броя дървета от бук, немаркирани с контролна горска
марка и има изградени временни тракторни извозни пътища с обща дължина
800 м. и ширина 4 м., които не са отбелязани в одобрения технологичен план.
За това, че в периода от 04.01.2021 г. до 18.08.2021 г. не е изпълнил
задълженията си да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.
ч. да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета,
указани в позволителното за сеч и за спазването на одобрения технологичен
план, свид. П.Д., в качеството на главен горски инспектор при РДГ-София,
съставил срещу жалбоподателя Л.Т. Акт № 645 за установяване на
административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 и чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка с обжалваното
Наказателно постановление № 645 от 12.01.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите – София, с което:
1. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр.
2, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева;
2. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр.
2, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите П.Д., А.А.,
Констативни протоколи №№ 008443, 008444, 008443, доклад, изготвен от
инж. П.Д., позволително за сеч № 0589569, Удостоверение №
2
12483/31.08.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИАГ, Трудов
договор № 90/11.07.2017 г., технологичен план за отдел 457, подотдел „и“,
кад. № 906, землище на с. п, община и, Заповед № РД № 49-194 от 16.05.2011
г. на министъра на земеделието и храните
Възприетата фактическа обстановка се установява от изброените
доказателствени източници. Те са логични, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. От тях се установяват всички обстоятелства около процесната
проверка и констатациите на проверяващите.
Така от показанията на свидетелите А. и Д. следва несъмнен извод, че в
отдел 457, подотдел „и“, кад. № 906, землище на с. п, община и е извършена
сеч на 68 броя дървета от бук, немаркирани с контролна горска марка и има
изградени временни тракторни извозни пътища с обща дължина 800 м. и
ширина 4 м, които не са отбелязани в одобрения технологичен план.
Свидетелите непротиворечиво изясняват, наличието на отсечен дървета,
немаркирани с контролна горска марка, както и по какви признаци са
направили извод, че пътищата са новоизградени. Показанията им се
подкрепят от изготвените по делото констативни протоколи.
Качеството на лицензиран лесовъд на жалбоподателя и това, че на
негово име е издадено позволително за сеч, се установява от Удостоверение
№ 12483/31.08.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ИАГ, Трудов
договор № 90/11.07.2017 г. и позволително за сеч № 0589569.
Тези съображения и липсата на противоречия в доказателствените
източници позволиха на въззивната инстанция да приеме описаната по-горе
фактическа обстановка и на тази фактическа основа да прави своите правни
изводи.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били
извършени нарушенията.
3
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушенията. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Не се споделят доводите на защитата за съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати при издаване на АУАН и НП.
Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното
деяние по всяко от нарушенията. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата правна квалификация.
Описани са всички съставомерни признаци, като е посочено, че
жалбоподателят не е изпълнил контролните си задължения да следи за
спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само на
определените и отбелязани за сеч дървета, указани в позволителното за сеч и
за спазването на одобрения технологичен план. Вследствие на
неизпълнението в отдел 457, подотдел „и“ е извършена сеч на 68 броя дървета
от бук, немаркирани с контролна горска марка и има изградени временни
тракторни извозни пътища с обща дължина 800 м. и ширина 4 м., които не са
отбелязани в одобрения технологичен план. В този смисъл признаците на
състава на административните нарушения по чл. 257, ал. 1, пр. 2 т. 1 ЗГ вр. чл.
12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии са ясни и конкретно описани както от фактическа така
и от правна страна.
Непосочването на точна дата на извършване на нарушенията не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Посочено е обективно
възможното и установено при проверката– датата на откриване на
нарушението 18.08.2021 г. (денят на проверката), както и периода в който са
извършени 04.01.2021 г. (датата на издаване на позволителното за сеч) до
18.08.2021 г. (датата на проверката). Очевидно е, че с оглед вида на
конкретните нарушения при липсата на данни за точните дни, в които
дърветата са отсечени и пътищата са изградени чрез булдозер, посочването
на конкретна дата или дати, в които е извършено, е невъзможно. Следва да се
отбележи, че изискването за посочването на дата на извършване на
нарушението в АУАН и НП е свързано приложението на разпоредбата на чл.
34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно цитираната норма не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
4
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Според задължителните за съда указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ОСНК на ВС,
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от деня, в който органът,
който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието
на този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за
съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя.
В конкретния случай субектът на нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на задължения за контрол, става известен на 08.08.2021 г. в
момента на проверката и на 27.09.2021 г. е съставен акт за установяване на
нарушението. Към тази дата нито един от двата давностни срока, предвиден в
чл. 34 ЗАНН не е изтекъл, поради което посочване в АУАН на периода на
извършване на нарушението от 04.01.2021 г. (датата на издаване на
позволителното за сеч) до 18.08.2021 г. не представлява процесуално
нарушение.
Твърденията за антидатиране на наказателното постановление са
необосновани.
Доводите, развити съдебно заседание, относно недоказаност на
нарушенията, следва да бъдат категорично отхвърлени. В рамките на
производството по несъмнен начин се доказва, че в подотдела са отсечени 68
броя дървета бук, немаркирани с контролна горска марка, както и че има
изградени пътища, които не са били отбелязани в технологичния план и са
били новоизградени –преминато е с булдозер, прясно почистени са,
престъргани. Следва да се има предвид, че нарушенията се изразяват в
неупражняване на контрол от страна на жалбоподателя, т.е. те не предполагат
активно поведение от негова страна, а липсата на такова, респективно не е
необходимо той лично да е извършил сечта или изграждането на пътищата, а
да ги е допуснал чрез бездействието си.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Л. Г. Т. е
ангажирана на основание за нарушения на чл. 12б, ал. 1, т. 5 и чл. 12б, ал. 1, т.
7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2 т. 1 от Закона за горите.
Несъмнено доказано е, че Л.Т. е лицензиран лесовъд и в качеството му
на лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ има издадено позволително за сеч № 0589569 от
04.01.2021 г. отдел 457, подотдел „и“, кад. № 906, землище на с. п, община и –
общинска горска територия.
5
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч –
на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета,
указани в позволителното за сеч, съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредбата и
да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните
норми и мерки при добива на дървесина, съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредбата.
От събраните доказателства по делото се установява, че е извършена
сеч на 68 броя дървета от бук, немаркирани с контролна горска марка и има
изградени временни тракторни извозни пътища, което е отклонение от
утвърдения технологичен план за посочения подотдел. Самото бездействие от
страна на ответника е довело до отсичане на дърветата и изграждането на
процесните пътища. В подобни случаи административнонаказателната
отговорност е на лесовъда, който има позволително за сеч в този район
поради неупражнен контрол. Въззивникът е санкциониран в особеното му
качество на лесовъд (вж. в този смисъл Решение № 1185 от 12.11.2020 г. на
Адм. съд - София област по к. а. н. д. № 757/2020 г. и Решение № 1158 от
10.11.2020 г. на Адм.съд - София област по к. а. н. д. № 661/2020 г.). Следва
да се отбележи още, че дори в отдела е имало съществуващи тракторни
пътища, неотбелязани в позволителното, след като след издаването му те само
са обновени и експлоатирани, това сочи на съставомерност на деянието.
Особеното качество на жалбоподателя предпоставя той да следи за
спазването на правилата за сеч и спазването на одобрения технологичен план.
Въззивникът няма право да отклонения и всяко констатирано деяние на сеч
или изграждане на временен път, резултира в административно нарушение,
осъществено чрез противоправното му бездействие поради неупражнен
контрол. Именно с бездействието си въззивникът допуска вмененото
нарушение. Единственият правомерен начин на действие е да сигнализира за
всеки случай на сеч на немаркирани дървета, противопоставяне на всякакви
интервенции по терена, които са в отклонение от одобрения технологичен
план. В неговата компетентност е също иницииране на действия по изменение
на технологичния план, добавяне на нови пътища и едва след нанасянето им в
план, тяхното изграждане. Обратна последователност, без допускане на
административно нарушение, е невъзможна. По делото няма никакви данни
жалбоподателят да е предприел някое от изброените действия. Това сочи, че
отговорността му е правилно ангажирана.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – непредпазливост. Жалбоподателят не е допускал, че в подотдела има
осъществена сеч на немаркирани дървета, както и че има изградени тракторни
пътища в отклонение от одобрения технологичен план, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди като осъществи контролните си функции.
6
Случаят не може да се квалифицира като маловажен предвид, тъй като
се касае до типичен вид нарушение от съответния вид разкриващо
достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде съставомерно.
Ето защо материалният закон е приложен правилно.
Вида на всяко от наказанията (глоба) е правилно определен съгласно
предвиденото в чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ. Размерът също правилно е определен
към минимума, предвиден в разпоредбата, с оглед липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед разпоредбата на чл. 18 ЗАНН правилно
всяко деяние е квалифицирано, като самостоятелно нарушение.
Ето защо оспореното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал.
9 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Районен съд - и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 645 от 12.01.2022 г.
издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – и: _______________________
7