Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260036 17.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на девети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на
секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17254 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от М.С.К., ЕГН ********** *** против Г.Т.П., ЕГН **********, В.Т.П., ЕГН **********
и Т.М.П., ЕГН **********,***, с които се претендира обявяването за относително
недействителни спрямо ищеца на сключените между Г.Т.П. и В.Т.П.,
договори за дарение на ½ ид. ч. от следните имоти:
имот с идентификатор 11845.23.12,
находящ се в с. В., Общ. М., местност „И.“, с площ от 2 998 кв.м., с трайно
предзнаначение на територията - Земеделска, начин на трайно ползване — Нива,
категория на земята при неполивни условия - Четвърта, при съседи: 11845.23.13,
11845.21.51, 11845.23.11, 11845.23.5 и 11845.23.4;
имот с идентификатор 11845.58.24,
находящ се в с. В., Общ. М., местност „Б. п.“, с площ от 366 кв.м., с трайно
предназначение на земята - Земеделска, начин на трайно ползване - Нива,
категория на земята при неполивни условия - Четвърта, при съседи:
11845.502.526, 11845.502.557, 11845.502.529, 11845.58.23, 11845.58.25;
имот с идентификатор 11845.58.26,
находящ се в с. В., Общ. М., местност „Б. п.“, с площ от 196 кв.м., с трайно
предназначение на земята - Земеделска, начин на трайно ползване - Нива,
категория на земята при неполивни условия - Четвърта, при съседи: 11845.502.877,11845.58.25,
11845.58.20, 11845.58.19, 11845.502.525, обективирани в нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижими имоти № **, том *, рег. № ****, дело № **/***
на *** ** **** с район на действие Районен съд Пловдив. Претендира се и
обявяването на относително недействително спрямо ищеца на учреденото от Г.Т.П. със
същия нотариален акт право на ползване върху описаните по-горе имоти в полза на
Т.М.П..
В исковата молба се твърди, че с
изпълнителни листове издадени по ч.гр.д. № 12456/19г., 14700/19г., 16027/19г„
16028/19г. и 16029/19г., всички по описа на Районен съд - Пловдив, Г.П. и Т.М.П.,
в качеството си на едноличен търговец с фирма „ТОПКОМ - Т.П.“, ЕИК *********
били осъдени солидарно да заплатят на М.К. сумата от 29 000 щатски долара,
дължима по записи на заповеди и сумата от 2 914.40 лева деловодни разноски.
Падежът на сумите по записите на заповеди настъпил през 2017г. С нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижими имоти **, том *, peг. № ****, дело №
***/*** на **** ***** *** с район на действие Районен съд - Пловдив, Г.П.
подарила на дъщеря си В.П. собствените си 1/2 ид.ч. от имоти с идентификатори
11845.23.12, 11845.58.24 и 11845.58.26 всички намиращи се в землището на с. В.,
Общ. М.. Със същия акт, Г.П. учредила безвъзмездно право на ползване върху
имотите в полза на съпруга си Т.П.. В хода на образуваното въз основа на
издадените в полза на ищеца изпълнителни листове изп. дело **/***. по описа на ***
*** ***, при проучване на имущественото състояние на длъжниците Г.П. и на ЕТ „ТОПКОМ
Т.П.” не се установило наличието на секвестируемо имущество. Ищецът счита, че с
описаните сделки от 2018г. са увредени неговите имуществени интереси, в
качеството му на кредитор. Дарствените актове били извършени след настъпването
на падежа на сумите по петте записа на заповеди, а надарена била дъщерята на Г.П..
Безвъзмездното пожизнено учредяване на право на ползване върху имотите също
увреждало интересите на кредитора, тъй като пазарната им стойност значително
била редуцирана. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Подробни
ссъображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв. Б. в писмена защита.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Г.Т.П.. Оспорва се
по основание исковата претенция. Посочва, че дарила на дъщеря си ½ ид.ч.
от описаните в исковата молба имоти, като учредила в полза на съпруга си
безвъзмездно право на ползване. Ответницата твърди, че нямала намерение да
увреди интересите на кредитора, а единствено да подпомогне финансово дъщеря си.
Освен това посочва, че пазарната цена на ½ ид.ч. от трите имота
възлизала на 267,70 лева, а учреденото право на ползване 263,30 лева или общо
531 лева, поради което увреждането на кредитора било незначително с оглед на
размера на вземането му – над 29 000 долара.
Ответниците В.Т.П. и Т.М.П. не са
депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети като
писмени доказателства, представени в заверено копие 5 броя Записа на заповед,
изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. с № 12456/2019г., № 14700/2019г.,
№16027/2019г., №16028/2019г. и №16029/2019г. всички по описа на Пловдивския
районен съд, Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № **, том *, рег. № ***,
дело № **//***. Скици на поземлените имоти и удостоверения за характеристики на
поземлен имот в Земеделска територия, данъчни оценки за имотите, удостоверение
за родствени връзки между ответните страни и Удостоверение от *** *** ***.
От приетите по делото 5 броя Записи на Запвед се
установява, че ищецът има ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответната страна Г.Т.П.
за сумата от общо 29000 щатски долара, както и че падежът на задълженията е
настъпил през 2017г. В последствие по цитираните по горе частни граждански дела
през 2019г. по молба на ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на всеки
един от Записите на Заповед, като в тежест на ответницата П. е възложено и
заплащането на направените по заповедните производства разноски в размер на
общо 2914,40 лева.
От приетия
по делото Нотариален акт се установява, че на 28.03.2018г. ответницата Г.П. е
дарила на втория ответник- В.П. процесните три недвижими имота и е учредила за
себе си и третия ответник- Т.П. пожизнено и бзвъзмездно право на ползване върху
имотите.
От
приложеното на л. 38 от делото Удостоверение за съпруг и родствени връзки е
видно, че ответникът Т. П. е съпруг на Г.П., а ответницата В. П. е тяхна
дъщеря.
От
заключението на приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза, извършена от в.
л. И. Г. се установява, че пазарната цена на описаните в исковата молба имоти с
учредено право на ползване е както следва: Имот с № 11845.23.12 с площ от 2998
кв.м. възлиза на сумата от 5670 лева, имот с № 11845.58.224 с площ от 366 кв.м.
възлиза на сумата от 1040 лева и имот с № 11845.58.26 с площ от 196 кв.м.
възлиза на сумата от 520 лева.
Според в. л.,
пазарната оценка на същите имоти без учредено право на ползване, е както
следва: Имот с № 11845.23.12 с площ от 2998 кв.м. възлиза на сумата от 10900
лева, имот с № 11845.58.224 с площ от 366 кв.м. възлиза на сумата от 2000 лева
и имот с № 11845.58.26 с площ от 196 кв.м. възлиза на сумата от 1000 лева.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-оценъчната експертиза, като отговарящо пълно
и ясно на поставените въпроси, допринасящо за изясняване на релевантните за
спора факти и неоспорено от страните.
От
приложеното на л. 109 от делото Удостоверение от *** **** *** се установява, че
в рамките на образуваното по олба на ищеца изп. дело е извършено пълно
проучване на имуществото на ответната страна Г.П. /длъжник по изп. дело/ и не е
установено недвижимо имущество и моторни превозни средства, собственост на
длъжника.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска
да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с
които длъжникът го уврежда, като знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. /чл. 135, ал. 2 от ЗЗД/. Разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД
предвижда, че когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е
недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той
е договарял, да увреди кредитора.
За да бъдат уважени предявените
искове е необходимо по делото ищецът да докаже, че има качеството на кредитор преди
разпоредителната сделка, която атакува; че първият ответник е извършил
твърдяното разпоредително действие; че с това действие са увредени интересите
му на кредитор; че тримата ответници при извършване на разпореждането са знаели
за увреждането.
От възприетата фактическа обстановка по делото, съдът приема, че в
конкретния случай е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, т.е. ищецът
безспорно доказа, че има качеството на кредитор по отношение на първия
ответник- Г. Т. преди разпоредителната сделка, която атакува.
Ищецът се легитимира като
кредитор на парично вземане към ответницата Т. въз основа на приетите по делото
5 броя Запис на заповед, падежът на които е настъпил през 2017г., т.е. преди
атакуваната разпоредителлна сделка. Без значение е в случая факат, че въз
основа на тези записи на заповед през 2019г. по молба на ищеца са издадени от
съда изпълнителни листове. Не се споделят в тази връзка съображенията на
ответницата Г.П., че вземанията на ищеца не са установени с влязъл в сила
съдебен акт към момента на извършеното разпореждане със собствените й имоти.
Законът не изисква каесвото на кредитор да е установено по съдебен ред, като
предпоставка за уважаване на конститутивния отменителен иск. Достатъчно е
ищецът да се легитимира като кредитор спрямо ответната страна въз основа на
действително вземане, каквото в случая се установява, още повече, че
изискуемостта /падежа на същото/ е настъпил в процесния случай преди
ответницата Г.П. да се разпореди с имуществото си в полза на останалите двама
ответници.
Съгласно Решение № 639/06.10.2010 г., постановено по гр. д. № 754/09 г. по
описа на ВКС, ІV г.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр
на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите
актове на длъжника е предоставено при наличието на действително вземане –
вземане, което може да не е изискуемо
или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване
на вземането със съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да
се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо,
какъвто, обаче не е настоящия случай.
От приетия
по делото Нотариален акт се установява, че на 28.03.2018г. ответницата Г.П. е
дарила на втория ответник - В. П. процесните три недвижими имота и е учредила
за себе си и третия ответник- Т. П. пожизнено и бзвъзмездно право на ползване
върху имотите.
От
приложеното на л. 38 от делото Удостоверение за съпруг и родствени връзки е
видно, че ответникът Т. П. е съпруг на Г.П., а ответницата В. П. е тяхна
дъщеря.
Следователно е доказана и втората предпоставка за
успешното провеждане на предявените искове – че първият ответник е извършил
твърдяното разпоредително действие.
Безспорно, извършеното дарение, както и учредяването на
пожизнено и бъзвъзмездно правво на ползване върху имотите е увреждащо за
кредитора – ищец, тъй като намалява
имуществото на длъжника и по този начин лишава ищеца от възможността да се
удовлетвори от това вземане, още повече, че по делото се установява от приетото
удостоверение от ***, че П. не разполага с недвижимо имущество и МПС-та.
По отношение на знанието за увреждане у тримата ответници
при изършване на разпоредителната сделка, то съдът намира, че и тази
предпоставка е доказана, поради следното:
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно
се установява, че ответницата Г.П. безвъзмездно се е разпоредила с ½ от
процесните три имота в полза на дъщеря си В.П., като е учредила на съпруга си Т.
П. право на пожизнено позване върху имотите, отново безвъзмездно. Следва да
намери приложение в случая презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, при която се
предполага знанието за увреждането, доколкото страните по сделката са роднини-
дъщеря и съпруг и същата е безвъзмездна. Посочената разпоредба установява една
оборима презумпция за знание за увреждането. Счита се, че съпругът,
низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли
с него /след като той е станал длъжник/, знаят, че тази тяхна сделка уврежда
кредитора. Предполага се знанието – субективната предпоставка на иска.
Следователно обърната е тежестта на доказване – вместо ищецът – кредитор да
доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си. В случая ответниците не ангажираха кквито и да
доказателства, с които да оборят създадената законова презумпция.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По
отговорността за разноски:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски. Ищецът претендира съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, разноски в общ размер 963 лева, от които 100 лева – платена държавна такса за настоящото
производство, 25 лева такса за съдебни удостоверения, 18 лева такса за вписване
и преписи от исковата молба, 120 лева депозит за експертиза и 700 лева
адвокатско възнаграждение и заплащането им следва да се възложи в тежест на
ответните страни с оглед изхода от спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
за относително недействителен по отношение на М.С.К., ЕГН ********** *** Договор за дарение на
идеални части от недвижими имоти и запазване правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, обективиран в Нотариален
акт № **, том *, рег. № ****, дело № ***/****. на *** **** **** с район на
действие Районен съд Пловдив, по силата на който Г.Т.П., ЕГН ********** е
дарила на дъщеря си В.Т.П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
баща си Т.М.П., ЕГН **********,***
½ идеална част от следните недвижими имоти:
имот с идентификатор 11845.23.12,
находящ се в с. В., Общ. М., местност „И.“, с площ от 2 998 кв.м., с трайно
предзнаначение на територията - Земеделска, начин на трайно ползване — Нива,
категория на земята при неполивни условия - Четвърта, при съседи: 11845.23.13,
11845.21.51, 11845.23.11, 11845.23.5 и 11845.23.4;
имот с идентификатор 11845.58.24,
находящ се в с. В., Общ. М., местност „Б. п.“, с площ от 366 кв.м., с трайно
предназначение на земята - Земеделска, начин на трайно ползване - Нива,
категория на земята при неполивни условия - Четвърта, при съседи:
11845.502.526, 11845.502.557, 11845.502.529, 11845.58.23, 11845.58.25;
имот с идентификатор 11845.58.26,
находящ се в с. В., Общ. М., местност „Б. п.“, с площ от 196 кв.м., с трайно
предназначение на земята - Земеделска, начин на трайно ползване - Нива,
категория на земята при неполивни условия - Четвърта, при съседи:
11845.502.877,11845.58.25, 11845.58.20, 11845.58.19, 11845.502.525, както и е
запазено лично за Г.Т.П. и за Т.М.П.
правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на гореописанитенедвижими имоти.
ОСЪЖДА Г.Т.П.,
ЕГН **********, В.Т.П., ЕГН ********** и Т.М.П., ЕГН **********,*** да заплатят на М.С.К., ЕГН **********
*** сумата от 963 лева /деветстотин шестдесет и
три лева/, представляваща направени по делото разноски, от които 100 лева
– платена държавна такса за настоящото
производство, 25 лева такса за съдебни удостоверения, 18 лева такса за вписване
и преписи от исковата молба, 120 лева депозит за експертиза и 700 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.