Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На тридесети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5852 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ДЗЗД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна,
ул. „Георги Живков” №22, ет.1, ап.1 против Наказателно постановление № 03 –
010999 от 09.10.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Варна,
с което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена
санкция”
в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 КТ за допуснато нарушение
на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 КТ.
В жалбата се
твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като описаната фактическа обстановка обосновавала извод за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Сочи се по същество, че лицето Д.Ж.е работила само
4 месеца преди да излезе в отпуск по майчинство, без да бъде реално запозната с
характера на извършваната дейност, през време на този период тя е била
обучавана, с идеята да остане на работа, но сама е решила да прекрати трудовото
си правоотнопшение, като очевидно е ползвала работодателя, като социална
служба. До лицето били изпращани множество покани да заповяда, за да си полкучи
възнаграждението, но то не се отзовавало.Поради изложеното се твърди,че случаят
бил маловажен и се иска отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
заявените основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че НП е издадено за
това, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение на Жекова,
като причините за това не били от значение. Счита, че спрямо дружеството законосъобразно
приложимата санкция е била определена при условията на чл. 415в, ал.1 КТ.
Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление и за
присъждане на сторените разноски за юриконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По повод на постъпил сигнал от
лицето Д.Ж.за неизплатени й възнаграждения и обезщетения за месеците май, юни и
юли 2019г., на 12.09.2019 год. служители на ДИТ – гр. Варна и в частност св. С.И.
извършили проверка, в „***“ ДЗЗД.
Изискана била документацията, която й била представена в
ИТ – Варна.
Съгласно представените й документи св. И. установила, че
между страните – „***“ ДЗЗД в качеството на работодател и Десислава Славова (впоследствие
с фамилия К.) – служител на длъжност „отчетник счетоводство“ имало сключен трудов
договор от 02.08.2016г. по силата на който, както и на установените в същото
правила за работната заплата, дружеството се задължавало да изплаща на
служителката веднъж месечно в брой до 30-то число на месеца следващ
изработването дължимото трудово възнаграждение в размер на сумата от 420 лева.
Видно от представените по преписката писмени документи
към датата на извършване на проверката на лицето не са били изплатени дължимите
суми от месечно трудово възнаграждение, като за месец юли 2019г. дължимите
възнаграждения били начислени (в размер на 248,56 лева, изводимо от платежната
ведомост), но фактически неизплатени. По делото са налице оказателства, че след
започване на проверката са били инициирани действия по покана на служителя за
получаване на дължимото, което в крайна сметка било и сторено.
За констатираното нарушение, прието за извършено на
02.09.2019г.,на „***“ ДЗЗД бил съставен АУАН, за това, че не е изплатил дължимото
на лицето възнаграждение, начислено за месец юли. Актът бил подписан от
представител на дружеството с възражения касаещи главно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което и на 09.10.2019г. било съставено НП,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
В проведеното въззивно
съдебно производство беше разпитана свидетелката С.Б.И. – актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като пълни и добросъвестно дадени предвид
факта, че същите се подкрепят напълно от останалите налични по преписката
писмени материали.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения
срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното наказателно постановление 03-010999/09.10.2019г.
е издадено
от компетентен орган – Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно приложената по преписката заповед на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по
ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не
констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било
допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН,
така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.
Що се отнася до съставомерността на нарушението от
материалноправна гледна точка, съдът намери следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че дружеството „***“
ДЗЗД през месец юли 2017г. (и по-конкретно до 02.09.2019 – ден понеделник) е
имало качеството на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ по отношение
на работника Десислава Славова (Жекова).
В случая административното наказание е наложено за нарушение на чл. 128,
т.2, вр.т.1 КТ, като задължение на работодателя е да начислява и изплаща
съгласно разпоредбите на чл. 270, ал.2 и 3 КТ коректно дължимото на работника
трудово възнаграждение.
От материалите по делото (представени с АНП и пред въззивния съд) се
установи, че за лицето дружеството –жалбоподател е начислило дължимо трудово
възнаграждение, като е описало същото в платежната ведомост.
По преписката са налице данни за иницииране на процедура по уведомяване на
лицето за необходимостта от това да дойде в офис на дружеството, за да й бъде
изплатено дължимото възнаграждение,
поради което и правилно АНО е приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ.
Съдът намира, че в случая работодателят „***“ ДЗЗД е допуснал нарушение на
визираната в НП разпоредба на КТ, тъй като е налице начисляване, но неплащане
на дължимото възнаграждение, като причините за това са ирелевантни за настоящия
спор, доколкото задължение на работодателя е да осигури плащане на работника,
респ. да намери подходящ начин да стори това въпреки отсъствието му от обекта,
в който по правило е следвало да му се извърши плащане.
По изложените съображения съдът намира, че процесното НП съдържа верни
изводи досежно основания спорен въпрос в производството, а именно бил ли е
реално изплатен пълният дължим размер на трудовото възнаграждение, поради което
и процесното НП е законосъобразно от материалноправна страна.
Що се отнася до размера на наложената санкция предвид обстоятелството, че
по делото няма данни дружеството да е било санкционирано и преди за допуснати
нарушения на трудовото законодателство и е направило всичко възможно за да
отстрабни последиците от нарушението още до приключване на проверката съдът
намира, че наложената имуществена санкция следва потвърдена, като доколкото
случая не се отличава по нищо от останалите, не са налице основанията за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН въпреки твърденията на
жалбоподателя в обратния смисъл, тъй като независимо от това колко време лицето
е рсаботило и причините поради които го е правилно дружеството е длъжно да
изпълнява едно от основните си изисквания, предвидени в КТ.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН на ДИТ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03 – 010999 от 09.10.2019г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „***“ ДЗЗД е
било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 КТ за
допуснато нарушение на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 КТ.