Р Е
Ш Е Н
И E
№ _____
гр.Айтос, 13.02.2009 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен съд – гр. Айтос, ІІІ граждански състав в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди и девета година в състав :
Председател : Н.Г.
Съдебни
заседатели :………………
Членове :..……………..
при
секретаря Я.П. и в присъствието на прокурора ………………….……….……., като разгледа
докладваното от съдията Г. *** по описа
за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба на Х.Х.Б., ЕГН **********
*** и Х.Х.Б., ЕГН ********** ***, подадена против Х.Х.Б., ЕГН ********** ***.
Претендира се
постановяване на решение, с което ответника да бъде осъден да:
-
Премахне ползваната от него постройка в УПИ ХІ-72 в кв.5 по регулационния
план на с. Руен, обл. Бургас;
-
Да предаде на ищците фактическата власт на УПИ ХІ-72 в кв.5 по
регулационния план на с. Руен, обл. Бургас, целият с площ от 596 кв. метра и
неуредени регулационни сметки за 156 кв. метра при граници на УПИ – улица, УПИ
ХІІ-74, 67; УПИ VІІІ-68; УПИ ІХ-70 и УПИ Х-71;
-
Да заплати на ищците обезщетение за неоснователно ползване на посочения
по-горе имот за период от пет години преди датата на подаване на исковата молба
/16.05.2008 г./, в размер на 6000 лв. /Шест хиляди лева/, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на и.м. до окончателното й изплащане;
-
Съдебно-деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищците са собственици на УПИ ХІ-72 в кв.5 по РП на
село Руен, целият с площ от 596 кв.м. и неуредени регулационни сметки за 156
кв.м. при граници на УПИ – улица, УПИ ХІІ-74, 67; УПИ VІІІ-68; УПИ ІХ-70 и УПИ
Х-71. Твърди се, че собствеността е установена по безспорен начин с решение №
ІV-45/14.04.2006 г. на БОС потвърдено с окончателно решение на ВКС № 777 от
18.07.2007 г. постановено по гр.д.935/2006 г. по описа на ВКС. Твърди се също
така, че и в имота без каквото и да е основание ответникът Х.Х.Б. е преустроил
бивша стопанска постройка, която в момента ползва като жилищна такава и същевременно
ползва и цялото дворно място и по този
начин пречи на ищците свободно и необезпокоявано да упражняват правото си на
собственост върху УПИ ХІ-72 в кв.5 по
рег.план на с.Руен област Бургас. Твърди се на следващо място, че за
постройката ползвана от ответника няма учредено право на строеж, няма и
издадени строителни книжа и същата не е предвидена по съответния застроителен
план на с.Руен и не подлежи на узаконяване. В писмена защита се посочва, че
настоящия състав не следва да разрешава правния спор за собствеността върху
процесното дворно място поради влязло в сила съдебно решение на ВКС в тази
насока. Представят се доказателства. По време на производството ищците бяха
представлявани от адв. Атанас Тасков от Адвокатска колегия – гр. Хасково.
Ответникът
Х.Х.Б. бе представляван по време на
процеса от адв.М. И. от Адвокатска колегия – Бургас. Последният счита
предявените от ищците претенции за недопустимо предявени. Адвокат И. счита, че
като предоставящи защита на субективното право на собственост, вещните искове
/ревандикационен и негаторен/ не биха могли да
бъдат предявявани обективно и кумулативно съединени. Според адв.И. тези
искове са нормативно предвидени да бъдат предявяване в алтернативни случаи и не
биха могли да бъдат и субективно кумулативно съединени. По отношение на третия
предявен иск по чл.59 от ЗЗД, адв.Иванов счита, че като субсидиарен същият би
могъл да бъде предявен само от тези лица, които нямат друг определен от закона
за защита на имуществените си права. Отделно от това адв.Иванов счита така
предявените искове за абсолютно неоснователни и недоказани. Според адв.И. в
исковата молба е индивидуализиран имот с площ от 569 кв.м. докато в съдебните
решения от които ищците черпят правомощия имота е посочен с площ от 725 кв.м.
Според адв.И. това е неправилно и невярно индивидуализиране от страна на ищците
на твърдения от тях собствен УПИ, като те умишлено са посочили различно от
действителната площ с оглед по-лесното доказване на претенциите си. При това
положение според адв.И. пред алтернативата да постанови един недопустим съдебен
акт, решаващия съд е длъжен да остави без движение исковата молба и даде
указания за отстраняване на допуснатата нередовност. В заключение адв.И. в
своите писмени бележки моли съда да върне исковата молба поради недопустимост на
предявените претенции и поради липса на точно и вярно формулиран петитум,
относно индивидуализацията на процесното УПИ. В случай, че съдът не констатира
нередовности водещи до недопустимост и разгледа спора по същество, то адв.И.
моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции на
ищците и да уважи възражението за придобиване по давност на собствеността върху
процесната постройка. Моли също така и за всички направени по делото разноски.
Съдът,
като прецени, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
исковете и липсват пречки за разглеждането на същите, ги намира за допустими.
След
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, с оглед изразените становища и съобразно закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правни основания чл.109 от Закона за собствеността, чл.108 от
Закона за собствеността и по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.
С
решение № 454/28.12.2002 г. по гр.д.571/2001 г. РС-Айтос е отхвърлил иска на Х.Х.Б.,
Х.Х.Б., Х. Х. З. и З. А.да бъде прието за установено по отношение на Х.Х.Б., че
са собственици по наследство на 279/569 кв.м.ид.части от поземлен имот
неурегулиран – дворно място находящо се в с.Руен, ул.”Пирин” 4, представляващо
имот № 72 в кв.5 по плана на село Руен, представляващ 569/725 кв.м. ид.части по
отредения му по план УПИ ХІ-72 в кв.5 по плана на същото село, целият с площ от
725 кв.м. с неуредени рег.сметки за 156 кв.м.
С
решение № ІІІ-125/27.06.2003 г. по гр.д.177/2003 г. Окръжен съд – Бургас е отменил
решение № 454/28.12.2002 г. постановено от РС-Айтос по гр.д.571/2001 г. в
частта с която е отхвърлен установителния иск на Х.Х.Б. ***.части от 279/569
кв.м. ид.части. Вместо това решение на първоинстанционния съд, Окръжен
съд е приел за установено по отношение на Х.Х.Б., че Х.Х.Б. е собственик
въз основа на наследствено правоприемство
от Х. и Ф. Б. на 45 кв.м. ид.части от недвижим имот, представляващ 279/569
кв.м. ид.части от поз.имот № 72.
С
решение № 2107/04 от 26.04.2005 г. по гр.д.1832/2003 г. ІV гражданско отделение
на ВКС е отменил решение № ІІІ-125/27.06.2003 г. по гр.д.177/2003 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас в частта с която искът на Х.Х.Б. е отхвърлен за
разликата от 45 кв.м. до предявения размер от 279/569 ид.части от парцел ХІ-72
в кв.5 по плана на с.Руен. С това решение делото в тази му част е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд
- Бургас.
С
решение № ІV-45/14.04.2006 г. по гр.д.№ 297/2005 г. Окръжен съд – Бургас е
отменил решението на АРС като е приел за установено по отношение на Х.Х.Б., че Х.Х.Б.
е собственик на още 234/596 кв.м. ид.части от процесния имот.
С
решение № 777/18.07.2007 г. по гр.д.935/2006 г. ІV отделение на ВКС е оставило
в сила решение № 4-45/14.04.2006 г. по гр.д.297/2005 г. на Окръжен съд – Бургас.
При
това положение настоящия съд е обвързан от влезлите в сила съдебни решения по
отношение на правния спор за двора, като при решаване на делото настоящия
състав следва да изходи от вече съдебно признатото право на собственост в полза
на ищците.
По
делото ответника представи договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 12.08.1997 г. сключен между М. Х. Т. и ответника Х.Х.Б.. Предмет на този
така наречен договор е цялото наследство на М. Т. от нейните родители Х. Х. Б.
и Ф. С. Б..
Отделно
от това бе представен и т.нар. договор от 21.05.1998 г., с който на осн.чл.183
от ЗЗД С. И. А. продал на Х.Б. ЕГН ********** /вероятно ответника по настоящото
дело/ 156 кв.м. от двора си намиращи се в кв.5 парцел 68 на с.Руен. Този
договор е нищожен поради липса на нотариална форма.
Съгласно
чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на
други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален
акт. В тази насока, съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които
липсва предписана от закона форма. Ето защо представения т.нар договор от
21.05.1998 г. не е в състояние да породи абсолютно никакъв вещноправен ефект.
Освен
това, придобиването на част от съседен имот касае особено придобивно основание
стоящо извън договорите и става
автоматично без никакво участие независимо от волята на заинтересованите
страни, като например при провеждане на улична или първа регулация. Отделно от
това, съгласно закона преобретател на придаваема част от имот не може да бъде
лице, различно от собственика на съседен имот към който тази част се придава.
Както бе изяснено по-горе ответникът не е собственик на имота, към който се
придават части и поради тази причина не може да придобие правото на собственост
върху придаваема част от имота. Ето защо, ако регулационните сметки са уредени
от лице, което не е собственик на съседния имот и както посочва ищеца в този
смисъл не може да придобива придаваните към този имот части по регулация, то
между това лице и действителния собственик на имота не може да възникне
съсобственост. Техните отношения следва да се уредят по смисъла на неоснователното
обогатяване по ЗЗД, какъвто иск е предявен в настоящото производство.
По
отношение на процесната постройка е необходимо да се посочи следното:
Съгласно
заключението на вещото лице С. Р. процесната постройка е със застроена площ от
44.40 кв.м. от които 31.35 кв.м. са нанесени на действащия план на селото и
пристройка със застроена площ от 13.05 кв.м. Тази постройка се състои от две
стаи, салон и кухня и се ползва за жилищни нужди. За тази постройка в Община
Руен не съществуват строителни книжа. Отново съгласно заключението на ВЛ Р. за
с.Руен е изработен застроителен план, одобрен със заповед № 1025/02.08.1976 г.
по който план в УПИ ХІ-72 в кв.5 се предвижда изграждане на една жилищна
сграда, като процесната постройка не се запазва.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че тази постройка е бивша
плевня. С други думи и по смисъла на заявеното от ищеца, се касае не за сграда
на основно застрояване със самостоятелно архитектурно предназначение, а за
сграда на допълващо застрояване, която е прилежаща към двора. Както стана ясно
от заключението на ВЛ и от свидетелските показания макар да се ползва като
жилище, тази постройка не е изградена като такава и не отговаря на техническите
изисквания за самостоятелна жилищна сграда. За тази сграда в случай че се
приеме, че е жилищна в процесния имот няма предвидено второ застроително петно
и като такава тя не попада в предметния обхват на действащия застроителен план
на с. Руен. Ето защо не може да бъде запазена и следва да се събори. От друга
страна тази постройка бидейки построена като плевня има обслужващ характер и не
е годен самостоятелен обект на собственост. В този смисъл съгласно решение №
293/2000 г. на ВКС правния режим на такъв вид сгради следва собствеността на
двора /респективно на сградата на основното застрояване/, поради което те не
могат да бъдат придобивани дори и на първично /оригинерно/ придобивно основание
– давностно владение.
Поради
несамостоятелния характер на процесната постройка, същата следва собствеността
върху земята, респективно върху сградата на основното застрояване в двора. Ето
защо ищцовата страна като собственик на основната сграда се легитимира и като
собственик на процесната сграда като принадлежност /решение 33/1997 г. І ГО/. По
този начин, имайки предвид влезлите в сила решения на ВКС и Окръжен съд – гр.
Бургас и поставено на тази плоскост, ответника е ползвал сграда и имот,
собственост на ищците без правно основание. При това положение ответникът дължи
на ищците обезщетение за неоснователно ползване на имота през периода
16.05.2003 г. – 16.05.2008 г. възлизащо, съгласно заключението на в.л. Р., на 2
520 лв. В писмените си бележки процесуалния представител на ищците моли съда да
уважи претенцията в тази част до този размер.
В
началото на 2008 г. Х.Х.Б. е изпратил нотариална покана до ответника Х.Х.Б.. С
тази нотариална покана ищецът е наблегнал на обстоятелствата, че е собственик
на целия УПИ ХІІ-72 в кв.5 по рег. план на с. Руен, като е посочил и конкретните
решения, на които се основава твърдението им. В тази нотариална покана е
пояснено, че ответника без никакво основание е завзел бивша стопанска
постройка, която в момента ползва като къща и същевременно ползва дворното
място и по този начин му пречи свободно и необезпокоявано да упражнява правото
си на собственост върху процесния УПИ. С тази нотариална покана ответникът е
поканен в едноседмичен срок от получаването да освободи заеманата постройка и
да я премахне, както и да му предаде фактическата власт на имота. Отделно от
това ответникът е помолен да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно
ползване на имота за петте години предшестващи получаването на поканата в общ
размер на 3000 лв., както и да му заплати обезщетение в размер на 50 лв. месечно,
считано от датата на получаване на поканата до окончателното освобождаване на
имота. Нотариалната покана е връчена на
ответника на 28.02.2008 г. видно от заверката нанесена от Б. Д. – нотарирус №
324 с район на действие района на Районен съд гр. Айтос.
На
16.05.2008 г. ищците са подали процесната искова молба.
Мотивиран от горното,
съдът счита така предявените искове за напълно основателни и доказани.
Категорично по делото бе доказано, че ответника владее процесния УПИ без
основание. На следващо място ползваната от него постройка пречи на ищците да
упражняват своето право на собственост върху процесния УПИ. Самото използване и
преустрояване по незаконен ред, без строителни книжа, разрешение за строеж и
т.н., на тази постройка от стопанска в жилищна е достатъчно да приеме, че
ответника пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху
процесната сграда.
На осн.чл.64 ал.1 от ГПК
/отм./ следва ответника да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях
разноски по делото в общ размер от 470.72 лв., включващи заплатена държавна
такса и депозит за възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от посоченото и
на осн.чл.186 и сл. от ГПК /отм./ във вр.чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ във вр. чл.109
от Закона за собствеността, чл.108 от Закона за собствеността и по чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите, Районен съд – гр. Айтос
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Х.Б.,
ЕГН ********** *** да премахне полумасивна постройка със застроена площ от 44.40
кв.м. построена в УПИ ХІ-72 в кв.5 по РП на село Руен, целият с площ от 596
кв.м. и неуредени регулационни сметки за 156 кв.м. при граници на УПИ – улица,
УПИ ХІІ-74, 67; УПИ VІІІ-68; УПИ ІХ-70 и УПИ Х-71;
ОСЪЖДА Х.Х.Б.,
ЕГН ********** *** да предаде на Х.Х.Б., ЕГН ********** *** и Х.Х.Б., ЕГН **********
***, фактическата власт върху УПИ ХІ-72 в кв.5 по РП на село Руен, целият с
площ от 596 кв.м. и неуредени регулационни сметки за 156 кв.м. при граници на
УПИ – улица, УПИ ХІІ-74, 67; УПИ VІІІ-68; УПИ ІХ-70 и УПИ Х-71;
ОСЪЖДА Х.Х.Б.,
ЕГН ********** *** да заплати на Х.Х.Б., ЕГН ********** *** и Х.Х.Б., ЕГН **********
*** сумата от 2 520 (две хиляди петстотин и двадесет) лева, ведно със
законната лихва от 16.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ ХІ-72 в кв.5 по РП
на село Руен, целият с площ от 596 кв.м. и неуредени регулационни сметки за 156
кв.м. при граници на УПИ – улица, УПИ ХІІ-74, 67; УПИ VІІІ-68; УПИ ІХ-70 и УПИ
Х-71, за период от 5 (пет) години преди 16.05.2008 г., като отхвърля като
НЕДОКАЗАН до размера от 6 000 (шест хиляди) лева иска с правно основание
чл.59 от ЗЗД;
ОСЪЖДА Х.Х.Б.,
ЕГН ********** *** да заплати на Х.Х.Б., ЕГН ********** *** и Х.Х.Б., ЕГН **********
*** сумата от 470.72
(четиристотин и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки) лева
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: