№ 14238
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯ.А П. СТОЯ.ОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110165187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.318-чл.329 от ГПК.
Ищецът Я. И. С. твърди, че сключили граждански брак с ответника М. К., на
05.06.2017г. в Грузия. След като заживели в България ответницата не могла да се адаптира
към условията в страната, отказала да учи и езика. Когато изтекла визата й се прибрала в
Иран в през април 2018г. и от тогава страните били във фактическа раздяла. От тогава не са
се виждали и не са контактували. Понастоящем бракът между страните съществувал
формално. Моли съдът да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да
издирва и да се произнася по въпроса за вината. Не претендира разноски.
Ответникът Мария К. чрез назначения й особен представител адв. П. пледира за
уважаване на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните Я. И. С. и М. К., гражданка на Иран са сключили граждански брак на
05.06.2017г. в Грузия. Ответникът е запазила предбрачнвото си фамилно име К., видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак
№ 19/05.06.2017 г. на СО-Район „Лозенец“.
Страните нямат родени деца от брака си, което се установява от представеното по
делото удостоверение за семейно положение и родствени връзки изх.№ 2454/28.11.2022г. на
СО-Район „Лозенец“.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Здравко
Петков Пенев (приятел на ищеца от детските години), които съдът кредитира изцяло, се
установява, че страните са във фактическа раздяла от началото на 2018г. Тогава визата на
съпругата изтекла и тя се прибрала в Иран, за да й поднови. Нейните родители искали да се
прибере в родината си, след това й създали пречки да се върна в България. Съпрузите не са
поддържали връзка от тогава. Не знае да си изпращат пари едни на друг или се издържат
взаимно. Според свидетеля ищецът Я. не е ходил до Иран.
1
По делото е изслушан и ответникът Я. С.. Същият заявява, че съпругата му имала т.
нар. къса виза, която изтекла. Изпуснали срока, за да я подновят, а за по-дълга трябвало да
се прибере в Иран, но там родителите й я задържали и оттогава не се е връщала. Не
поддържали никаква връзка, той не я търсил. Това се случило през 2018г. От тогава нямал
никакви вести за съпругата си и смятал, че бракът им само формално съществува, ето защо
желае развод.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Фактическа раздяла на съпрузите е разрушила трайно и необратимо
семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от
закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава
претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
Страните нямат родени от брака деца, като нито един от тях не е заявил искане за
издръжка след развода и за ползване на семейното жилище, поради което и съдът не дължи
произнасЯ.е по тези въпроси.
По делото се установява, че при сключването на гражданския брак всеки един от
съпрузите е запазил да носи предбрачното си фамилно име, поради което и съдът не дължи
произнасЯ.е и по реда на 326 ГПК.
По разноските: Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а и
страните не претендират разноски. С оглед разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК,
платената първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страната, която я е
заплатила, на основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК. Предвид изхода на делото всяка една от
страните следва да заплати по сметка на СРС всеки от тях по 25,00 лева-окончателна
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл.6, т.2 от тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 25.05.2017г. в Грузия, за който
ездаден Акт за граждански брак № 19/05.06.2017г. на Столична община – Район „Лозенец“,
между Я. И. С., ЕГН **********, и М. К., родена на **********г., гражданин на Иран ,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл.
49, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Я. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. саофия, ул. „Малуша” № 12 да
заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК.
ОСЪЖДА М. К., родена на **********г. в гр. Шираз, гражданин на Иран , да
заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3