№ 1604
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300503057 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на И. Т. В., ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото адв. С. Н., в качеството му на длъжник по
изпълнително дело №20198190400791 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. №819, против разпореждане от 04.11.2022г. на съдебния
изпълнител, с което е оставил без уважение искането му за прекратяване
на принудителното изпълнение на основание чл.442а от ГПК и вдигане
на обезпечителните мерки спрямо целия втори етаж от сграда с
идентификатор с идентификатор 56784.534.577.1 по КККР на гр.
Пловдив, със застроена площ от 114 кв.м., с административен адрес- гр.
Пловдив, ул. ***. В жалбата се излагат съображения за несъразмерност
на предприетото принудително изпълнение и наложената обезпечителна
мярка върху посочения имот с размера на задължението по
изпълнителното дело, поради което се иска отмяна на обжалвания акт на
съдебния изпълнител.
Ответната страна по жалбата- „Прокредит банк /България/“ ЕАД,
ЕИК *********, не е взела становище по същата.
1
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Изпълнително дело №20198190400791 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. №819, е образувано по молба на взискателя „Прокредит
банк /България/“ ЕАД за събиране на парични вземания спрямо
длъжниците И. Т. В., лично и като ЕТ „*** И. В.“, и Д. И. В., като по
искане на взискателя принудителното изпълнение е било насочено върху
притежаваните от длъжниците ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.534.577 по КККР на гр. Пловдив, ведно с втори
жилищен етаж от сграда с идентификатор 56784.534.577.1 и сграда с
идентификатор 56784.534.577.5. С разпореждане на съдебния изпълнител
е била наложена възбрана върху посочените имоти и същите на изнесени
на публична продан, провеждана в периода от 16.10.2022г. до 16.11.2022г.
С писмени молби от 29.07.2022г. и 03.11.2022г. длъжникът И. Т. В. е
изложил доводи, че стойността на посочените имоти многократно
надвишава размера на задължението му, като е поискал принудителното
изпълнение да продължи само по отношение на поземления имот и
сградата с идентификатор 56784.534.577.5. С обжалваното в настоящото
производство разпореждане от 04.11.2022г. съдебният изпълнител е
оставил молбата на длъжника без уважение.
Жалбата на длъжника е процесуално допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва
отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение. В случая с подадена до съдебния
изпълнител молба длъжникът е поискал с доводи за несъразмерност
прекратяване на принудителното изпълнение и вдигане на наложената
възбрана по отношение на втори жилищен етаж от сграда с
идентификатор 56784.534.577.1, което искане по съществото си
представлява такова за частично прекратяване или приключване на
принудителното изпълнение. Тъй като по него е постановен отказ на
съдебния изпълнител, то същият подлежи на обжалване съгласно чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.442а, ал.1 от ГПК наложените от
съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни
способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат
всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на
длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. В случая,
видно от молбата за образуване на изпълнителното дело, предмет на
принудително изпълнение по същото са вземания на банката- взискател
срещу длъжниците в следните размери- 15069 лв.- главница; 184,75 лв.-
просрочена лихва; 11742,32 лв.- законна лихва; 1649,45 лв.- разноски. От
връчените на длъжниците покани за доброволно изпълнение се установява,
че общото им задължение към 30.10.2019г. е 31392,94 лв. С писмена
молба от 25.10.2022г. взискателят „Прокредит банк /България/“ ЕАД е
представил удостоверение по чл.456 от ГПК, издадено по изпълнително
дело №899/2019г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824, и е
поискал присъединяването и на следните вземания: главница в размер на
14553,13 лв., ведно със законната лихва върху нея от 04.04.2019г., която за
периода 04.04.2019г.-20.10.2022г. е в размер на 5235,08 лв.; неолихвяеми
вземания в размер на 17573,93 лв.; разноски в размер на 762,55 лв.;
главница в размер на 10801,05 лв., ведно със законната лихва върху нея от
08.04.2019г., която за периода 08.04.2019г.-20.10.2022г. е в размер на
3873,38 лв.; неолихвяеми вземания в размер на 9627,48 лв.; разноски в
размер на 528,57 лв.; такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на
2125,90 лв. С разпореждане на съдебния изпълнител от 25.10.2022г.
взискателят „Прокредит банк /България/“ ЕАД е бил присъединен като
кредитор по делото и за посочените вземания. По делото няма спор
между страните, а и се установява от писмените доказателства, че
вземанията- предмет на събиране по изпълнително дело №899/2019г. по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824, са обезпечени с
договорна ипотека върху недвижимите имоти, върху които е насочено
изпълнението по процесното изпълнително дело №20198190400791 по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. №819. От изготвеното по
изпълнителното дело заключение на вещо лице се установява, че
пазарната стойност на имотите е както следва: 29000 лв.- за ½ идеална част
от поземления имот; 205000 лв.- за втори жилищен етаж от сграда с
3
идентификатор 56784.534.577.1; 73800 лв.- за сграда с идентификатор
56784.534.577.5. На основание чл.485, ал.4 от ГПК съдебният изпълнител е
определил следните начални цени, от които да започне наддаването на
публичната продан: 23200 лв.- за ½ идеална част от поземления имот;
164000 лв.- за втори жилищен етаж от сграда с идентификатор
56784.534.577.1; 59040 лв.- за сграда с идентификатор 56784.534.577.5.
При тези данни настоящият състав на съда намира, че възражението на
длъжника за несъразмерност на предприетите действия по принудително
изпълнение с размера на задълженията е неоснователно. Присъединените
за събиране вземания, за които е било издадено удостоверение по чл.456
от ГПК от ЧСИ Константин Павлов са в общ размер от 65081,07 лв. без
дължимата за събирането им пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, като доколкото същите са обезпечени с договорна ипотека, те се
ползват с привилегията по чл.136, т.3 от ЗЗД и следва да бъдат
удовлетворени преди вземанията, за събирането на които е било
образувано процесното изпълнително дело, които към 30.10.2019г. са
били в размер на 31392,94 лв., а към настоящия момент са в по- висок
размер, тъй като към тях следва да се добави и изтеклата законна лихва
върху главницата. Общият размер на подлежащите на принудително
изпълнение вземания е 96474,01 лв., без законната лихва за периода от
30.10.2019г. до окончателното погасяване на главницата от 15069 лв., и без
пропорционалната такса за събирането им. Общият размер на началните
цени на двата имота, върху които длъжникът предлага да се насочи
принудителното изпълнение /1/2 идеална част от поземления имот и
сградата с идентификатор 56784.534.577.5/ е 82240 лв. Към настоящия
момент не би могло да се прогнозира дали и на каква цена биха били
продадени процесните имоти на публичната продан, като в случай, че на
първата продан не са били подадени наддавателни предложения, то
съгласно чл.494, ал.2 от ГПК при новата продан началната цена би била
90% от тази при първата продан. От изложеното дотук се налага изводът
че при изнасяне на публична продан само на двата предложени от
длъжника имоти е налице реална възможност вземането на взискателя да
остане неудовлетворено, която възможност следва да бъде съобразено
при извършването на преценка за съразмерност съгласно чл.442а, ал.1 от
ГПК. Предвид горното за удовлетворяване на същото е необходимо
4
принудителното изпълнение да бъде насочено и върху друго имущество на
длъжниците. При извършеното по изпълнителното дело проучване на
имущественото им състояние единственото установено такова, извън двата
предложени от жалбоподателя имоти, е вторият етаж от сградата с
идентификатор 56784.534.577.1, върху който също е било насочено
принудителното изпълнение. Независимо, че стойността на посочения
имот надвишава значително размера на дълга по делото, той се явява
единствено възможният, върху който би могло да се насочи
принудителното изпълнение, тъй като длъжникът не твърди и не
ангажира доказателства да притежава друго имущество. При това
положение не е налице несъразмерност на предприетото принудително
изпълнение в посочения в жалбата смисъл, тъй като в случая съдебният
изпълнител няма възможност за избор и преценка върху кой обект да насочи
принудителното изпълнение. След като длъжникът не е изпълнил
доброволно задължението си и няма друго имущество, то не е в
нарушение на закона принудителното изпълнение да бъде насочено и
върху имот, многократно надвишаващ размера на дълга му. Ето защо
жалбата на длъжника срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
поради несъразмерност принудителното изпълнение по отношение на
втория етаж от сградата с идентификатор 56784.534.577.1 е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
С жалбата са изложени и доводи, че процесният втори етаж от
сградата с идентификатор 56784.534.577.1 бил единственото жилище на
длъжника, което било несеквестируемо. След запознаване с материалите
по делото настоящият състав на съда констатира, че по възражението на
длъжника за несеквестируемостта на имота съдебният изпълнител се е
произнесъл с разпореждане от 27.10.2022г., връчено на длъжника на
01.11.2022г. Посоченото разпореждане е било обжалвано от длъжника с
жалба вх. №28811/03.11.2022г., като по жалбата е образувано в.гр.д.
№3031/2022г. на Окръжен съд- Пловдив, по което предстои произнасяне.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 04.11.2022г.
съдебният изпълнител се е произнасял само по възражението на
длъжника по чл.442а от ГПК за несъразмерност на принудителното
изпълнение, а не по въпроса за секвестируемостта на имота. Предвид
горното доводите на длъжника за несеквестируемост на имота, които са
5
изложени по идентичен начин както в жалбата по настоящото дело, така
и в жалбата по в.гр.д.№3031/2022г. на Окръжен съд- Пловдив, следва
да бъдат разгледани по в.гр.д.№3031/2022г. на Окръжен съд- Пловдив,
което е образувано преди настоящото дело.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Т. В., ЕГН **********,
чрез пълномощника му по делото адв. С. Н., в качеството му на
длъжник по изпълнително дело №20198190400791 по описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова, рег. №819, против разпореждане от 04.11.2022г.
на съдебния изпълнител, с което е оставил без уважение искането му за
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.442а от
ГПК и вдигане на обезпечителните мерки спрямо целия втори етаж от
сграда с идентификатор с идентификатор 56784.534.577.1 по КККР на гр.
Пловдив, със застроена площ от 114 кв.м., с административен адрес- гр.
Пловдив, ул. ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6