МОТИВИ по НОХД №962/2016 год. по описа на РС-гр.Ловеч
Срещу
подсъдимия Н.С.Ч. *** е повдигнато
обвинение от Районна прокуратура-гр.Ловеч за това, че на 17.06.2011 год., около
12,30 часа, на третокласен път 301 /Ловеч-Левски/ при км 33+400, в землището на
Община-гр.Ловеч, при управление на МПС – джип марка „Мерцедес”, модел „G 500”,
с немски рег.№М NС 5902, собственост на „Bulgarfrukt- Fruhtandels GmbH”, нарушавайки правилата за движение по пътищата,
съдържащи се в чл.20, ал.2, пр.последно от ЗДВП – след като е бил длъжен като
водач на МПС, при възникнала опасност за движението /наличие на спрели на
пътното платно няколко леки автомобила/ да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре – не сторил това и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда : диасхиза на симфизата /разчленяване на срамните кости в
областта на лонното съчленение/, обусляваща трайно затруднение движенията на
снагата и долните крайници на Т.А. *** - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,
предложение 2 във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3 от НК във връзка с
чл.20, ал.2, предложение последно ат ЗДВП.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Т.А.И. срещу пъдсъдимия Н.С.Ч. за заплащане на
сумата в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието - 17.06.2011 год. до окончателното й изплащане. Предвид на
това искане, изразено още в писмена молба вх.№10767/26.11.2015 год. съдът е
конституирал същия като граждански ищец и частен обвинител.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителния акт. Намира същото за безпорно
доказано от събраните по делото доказателства и пледира Н.С.Ч. да бъде признат
за виновен. Съобразявайки обстоятелството, че е представен документ от фирмата
собственик на процесния лек автомобил „Мерцедес”, модел „G 500”,
с немски рег.№М NС 5902, управляван от подсъдимия, от който е видно, че са
възстановени имуществените вреди счита, че са налице всички законни
предпоставки, след като бъде признат за виновен, да бъде освободен от
наказателна отговорност по чл.78а от НК, като съдът наложи административно
наказание глоба, съобразено с данните по делото и имущественото му състояние.
По отношение наказанието по чл.343г от НК счита, че съдът следва да наложи на
подсъдимия за минимален срок от порядъка на
3 месеца, който да бъде съобразен с данните по делото за липсата на
обществена опасност, както и предвид факта, че като водач на МПС, притежавайки
СУМПС от 1978 год. подсъдимият не е наказван по ЗДвП. Предявеният граждански
иск намира, че следва да се уважи, като неговия размер се определи от съда по
справеливост.
Гражданският
ищец и частен обвинител Т.А.И. участва лично в хода на процеса, поддържайки
предявения граждански иск, намирайки го за основателен и доказан. Моли съда да
го уважи, а искането на прокурора по отношение на присъдата на подсъдимия смята
за справедливо.
Защитникът
на подсъдимия адв.Ст.Г. моли съда да приеме, че деянието на подзащитния му по
отношение на настъпилия резултат за пострадалия И. е несъставомерно. Последният
не се е намирал като опасност за движението на неговия подзащитен, бил на
разстояние 26 м.
от него и е навлязъл в нивата. Според него очевидно е, че деянието е извършено
по непредпазливост, като никъде в материалите по делото не е отбелязано, че
подзащитният му е имал възможност да възприеме пострадалия, нито около спрелите
автомобили, нито на пътя, още по-малко неговото движение, както е заявил самият
пострадал, че е побягнал към нивата. В момента, в който подзащитният му е
навлязъл в нивата, пострадалият е бил в неговата опасна зона. Следователно
счита, че деянието, за което се иска подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден е несъставомерно, поради това, че не го е извършил виновно, нито е
могъл, нито е бил длъжен да придвиди наличието на хора, в частност и
пострадалия, извън пътното платно в царевичната нива, за да може да се търси от
него отговорност. В този смисъл моли за оправдателна присъда, а ако съдът не възприеме
тази теза, алтернативно счита, че са налице условията на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговоррност и налагането на
административно наказание глоба в предвидения рамер. Моли съда да не налага по
отношение на подзащитния му наказанието лишаване от право да управлява МПС,
каквото е императивно предвидено в чл.343г от НК, като в този смисъл се
позовава на чл.78, ал.4 от НК и цитирайки ТР №5/15.06.2015 год. по т.д.№5/2013
год. на ВКС. Що се отнася до причинените неимуществени вреди на пострадалия, в
случай, че съдът приеме, че подсъдимия е виновен ги намира завишени по размер,
ако се стигне до едно такова репариране, ще следва да се възприеме и зачитането
на лихвите и при това положение обезщетението ще наруши принципа за справедливо
обезщетение на пострадалите лица.
Подсъдимият
се възползва от правото си да не дава обяснения по делото. Не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
Настоящият
съдебен състав като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, обсъди доводите и
съображенията на страните, приема за установени следните факти :
Подсъдимият
Н.С.Ч. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, управител на „Мелчи”ООД, неосъждан, ЕГН-**********.
На 17.06.2011 год. преди обяд,
подсъдимият Н.С.Ч. пътувал по третокласния път 301 /Ловеч-Левски/, управлявайки
лек автомобил джип м."Мерцедес” модел „G 500", с немски рег.№MN С 5902, собственост на фирма „Bulgarfrukt-Fruhthandels GmbH". В този ден и час времето било
слънчево, сухо, при нормална метеорологична видимост. Участъкът в района на произшествието /на път
301 при км 33+400/ бил прав, след десен завой, с гладко покритие от асфалтобетон,
без дефекти и неравности, без пътни знаци, които да ограничават допълнително
скоростта на движение. От двете страни на пътното платно и наравно с него имало
затревени банкети с ширина 1.80
метра. След десния банкет имало скат /отводнителна канавка/
с дълбочина 0.5 метра,
а след ската - царевична нива.
На цитираната по-горе дата по същия третокласен
път, около 10,30 часа, св.П. *** пътувал по път 301 /Ловеч-Левски/, в посока
с.Крушуна, Област-гр.Ловеч, управлявайки лек автомобил м."Рено Клио",
с ДК №ЕН 4805 ВА, собственост на Страхил
Тодоров Тодоров от гр.Плевен. На около два км след като отминали разклона за
с.Деветаки, Област-гр.Ловеч, лек автомобил „Рено Клио" бил засечен от лек
автомобил "Лада", който се движел по средата на пътното платно. За да
избегне сблъсъка между двете МПС, водачът св.П. отклонил автомобила, към десния
банкет, в резултат на което автомобилът напуснал лентата за движение и навлязъл
в затревената част от дясната страна на платното, попадайки в недълбокия овраг.
Не след дълго, в близост до
авариралия лек автомобил „Рено Клио", водачите на преминаващите леки
автомобили започнали да спират, за да окажат помощ за изтегляне на автомобила.
Първоначално до лекия автомобил „Рено Клио”, на пътното платно спрял
неустановен в хода на досъдебното производство товарен автомобил.
По същото време към „Крушунските
водопади" в посока гр.Левски се движел с лекия си автомобил марка „Форд”,
модел „С-Мах" св. Л.К.К., в чиито автомобил се возел пострадалият св.Т.А.И..
Щом двамата свидетели /водачът и пострадалият/ възприели описаната пътна
обстановка /авариралия встрани от пътя лек автомобил „Рено Клио"/, св.К.
спрял управлявания от него лек автомобил „Форд'" вдясно на платното в
посока с.Александрово, Област-гр.Ловеч, пред неустановения товарен автомобил,
на 86 метра
след завоя. С помощта на св.К. и посредством мека връзка - въже, шофьорът на товарния
автомобил изтеглил лекия автомобил „Рено Клио” на пътното платно, след което
св.П.П. го преместил малко по-напред в посока с.Александрово, Област-гр.Ловеч,
в дясната лента за движение, на 67 метра след десния завой.
Междувременно към мястото на
произшествието наближавал лек автомобил „Фолксваген Пасат" с ДК №С 4143,
червен на цвят, управляван от св.Г.П.Г., придружаван от св. Е.И.А.. Излизайки
от десен завой, водачът Г. възприел намиращите се вдясно на пътното платно
автомобили и предприел аварийно спиране, установявайки управлявания от него автомобил
на 56 метра
след завоя и на няколко метра зад „Рено Клио” с ДК №ЕН 4805 ВА. Тогава разбрал,
че е имало пътен инцидент и видял, че освен него и св.А., в близост до пътното
платно, вдясно имало и други хора, между които и пострадалият И..
Около 12,30 часа на 17.06.2011 год.,
навлизайки в десния завой преди правия участък в района на произшествието, Н.Ч.
възприел опасността - поредица от спрели в дясната лента за движение
автомобили. Последните били разположени по дължина на пътното платно в следната
последователност : на 56
метра след завоя - лек автомобил „Фолсваген Пасат”; на 67
метра след завоя и с по-голямата
си част в десния банкет - лек автомобил „Рено Клио"; на 86 метра след завоя и с
половината си широчина в десния банкет - лек автомобил „'Форд”. Н.Ч. употребил
спирачки, но стигайки до извод, че няма да успее да спре зад последния от
спрените автомобили и за да избегне удара, решил да свие вдясно, напуснал
пътното платно, преминал десния банкет със скорост 84,70 км/час и продължил
успоредно на платното за движение. В това време пострадалият Т.И. се намирал в
десния край на платното и вървял към лек автомобил „Форд”. Щом забелязал джипа,
побягнал извън пътя в посока, намиращата се наблизо царевична нива. В процеса
на движение на пострадалия, той попаднал в коридора на движение на джипа,
управляван от подсъдимия Ч., в резултат на което настъпил удар между дясната
предна броня, десния фар и десния преден калник на автомобила, с дясната страна
на таза и прилежащата част на дясното бедро на св.Т.И.. От удара тялото на
пострадалия било отхвърлено напред и надясно, а лекия автомобил „Мерцедес”
продължил да се движи и спрял на около 18 метра след мястото на удара.
По
случая било образувано и проведено досъдебно производство №414/2011 год. на РУ
на МВР-гр.Ловеч, прокурорска преписка №1038/2011 год. на РП-гр.Ловеч.
В
подкрепа на описаната по-горе фактическа обстановка са събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетелите Т.А.И., Л.К.К.,
П.Л.П., Г.П.Г., Р.М.И., Е.И.А., разпитани непосредствено в хона на съдебното
следствие, извършените по време на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни на в.л.Д-р М.Г., съдебно-автотехническата
експертиза на в.л.П.Д., тройна съдебно-медицинска експертиза на Д-р Л., Д-р Д.
и Д-р В., заключенията по автотехническата и допълнителната автотехническа
експертизи и становището на в.л.Н.С., тройна автотехническа експертиза на
в.л.инж.Г., Д-р инж.М. и Д-р инж.Л., комплексната автотехническа и медицинска
експертиза на в.л.инж.Г., Д-р инж.М., Д-р инж.Л. и Д-р М.Г., присъединени към
делото по реда на чл.283 от НПК - кредитирани от съда предвид тяхната
обективност, безпристрастност и непротиворечивост.
Съдът
кредитира с доверие показанията на св.Т.И., като пострадало лице, който изтъкна,
че на въпросната дата пътували със св.Л. К. в посока Крушунските водопади.
Преминавайки покрай разклона на с.Деветаки забялязали в дясно от пътя аварирал
автомобил, който се нимирал в канавката. Л. предложил да спрат и да помогнат на
хората, ако има пострадали. Спрели със св.К. и пуснали аварийни светлини на
неговия автомобил и отишли да окажат помощ. Слезли, видели, че няма пострадали,
изчакари да го изтеглят от канавката, тъй като имали един камион, който закачил
и издърпал автомобила. Те тръгнали към автомобила на Л., който се намирал на
15-20 м
от авариралия автомобил и да продължат. Той вървял вдясно по банкета и се бил
отдалечил на десетина метра от изтегления автомобил, когато чул зад себе си спирачки.
Обърнал се рязко и видял, че на пътя е спрял автомобил и зад него изкочил джип,
чиито водач започнал да кара по банкета и приближавал към него. Ако той
продължил в тази посока :……щеше да ме прегази, за това направих в ляво извън
пътя 2-3-4 крачки, бях стигнал в царевична нива”. Нямал поглед към джипа и
усетих удар от дясната страна на тялото ми, в областта на дясното рамо, от
което изхвърчах буквално и паднах по лице в нивата”. Паднал от високо, имал
рани по носа, по устата. Свидетелят е категоричен, че автомобила се е движил
бързо. След като се осъзнал, при него дошъл Л. и му помогнал да се изправи.
Опитал се да стъпи на десния си крак, но го прерязала болка в областта на
слабините и с помощта на Л. отишли до неговия автомобил. Подсъдимият останал
там, като джипа бил спрял до едни храсти, на около 10-15 м в нивата. Откарали го в
болницата в гр.Ловеч, за да му извършат съответните манипулации. При него дошъл
представител на КАТ-Ловеч и му разказал какво се е случило. Казал, че като
тръгнал да бяга паднал по очи и му се губят момента. Изпитвал болка когато се
движел, а когато е в седнало положение - не. В болницата в гр.Ловеч останал
едно денонощие, първо бил приет в спешното отделение, а после в ортопедията,
след което бил откаран с линейка в Медицинския институт на МВР, където се
лекувал две седмици, а впоследствие бил изписан. Продължил лечението си в
домашни условия, без да става до края на м.юли. Това било около 40 дни.
Впоследствие в болницата в гр.Ловеч бил на рехабилитация около десетина дена, след
това в болнични още около един месец. Сега вече се чувства добре, работи.
Доколкото
св.Л.К. е пряк очевидец на случилото, съдът цени показанията му, тъй като той
ясно и прецизно уточни къде се е намирал пострадалия от престъплението и как е
възникнало съприкъсноверието между последния и управлявания от подсъдимия джип.
Свидетелят поясни, че спрял автомобила, за да помогне, спирайки пред камиона,
който щял да дърпа автомобила, вдясно. Докато закачвали въжето, за да дръпне
камиона авариралата кола, спрели и други коли зад тях, 2-3, но какви точно
марки са не може да си спомни. Свидетелят уточни, че нямало време да сложи
триъгълник, тъй като такав се слагал след авариралите коли, а неговата била
пред други вече спрели коли. По принцип имал навик да включва аварийни
светлини, но със сигурност тогава дали са били включени не може да каже. В един
момент се чули спирачки и тръгнали да бягат настрани, Т. на една, той на друга
страна. Т. както бягал го ударила кола, чиято марка не знае, но било черен
джип. Водача на джипа визуално го е видял преди 5 години, но мисли, че е
подсъдимия. Джипа ударил Т. в нивата. Когато
възприел джипа се чул шум, но не може да каже дали е от спирачки или от
съприкосновението на автомобил. Поясни, че пътния участък, където станало
произшествието, е след завой, но не остър. Завоят бил в посока дясно. Участъкът
бил равен и преди завоя също е равен. Имало видимост поне 100-тина метра,
въпреки че е завой. На този участък не е видял да има знак за ограничение на
скоростта. Отстрани на пътя имало растителност - трева, малки храсти, но не и
дървета. Лично не е видял съприкосновението на Т. с джипа, видял го чак когато
паднал на зямята, поради което и не може да каже дали Т. е паднал по очи на
земята или по гръб. Когато видял Т. на земята джипът бил много напред, подминал
Т., на около 10-15 метра.
След като той отишъл при Т., дошъл и водача на джипа, но не си спомня дали
заедно с подсъдимия са помогнали на Т. да стане или той сам го е отвел до автомобила
си.
В показанията си, дадени в хода на
съдебното следствие св.П.П., уточни, че на въпросната дата 17.06.2011 год.
пътувал с приятелката си към с.Крушуна с лек автомобил „Рено Клио”. На един
завой, малко преди с.Александрово ги засякла една кола, поради което
управлявания от него автомобил излязъл от пътя. Излизайки от пътя спукал гума,
опитал се да се върне и излязъл от другата страна на пътя. Спряло едно камионче
да издърпа автомобила му, както и водачи на други автомобила, за да видят какво
е станало. Лично той не е сложил триъгълник веднага. На пътя имало много спрели
автомобили. Тогава една кола, която мисли, че е джип, за да не блъсне всичките събрали
се коли, отбила в дясно, но какво точно е станало после не е видял. Чул само,
че колата минала. След това свидетелят уточни, че първо закарили пострадалия в
болница, извикали полиция и когато дишли служителите на полицията започнали да
ги разпитват. Автомобилът останал там дълго време, докато полицаите разрешили
да го изкарат малко по вдясно. Според свидетеля ако тази кола /джипа/ не е
минала през нивата е щяло да стане чудо. Когато дошъл джипа и останалите коли,
неговият автомобил бил тъкмо изтеглен и нямало време да постави триъгълник.
Колата му била вече на асфалта, дали четирите гуми са били на асфалта, или две
от тях в канавката, не може да каже точно, но кола не можело да мине, без да го
заобиколи и да навлезе в насрещното платно, а там имало 2-3 коли спрели след
него, а от другата посока имало спрели хора - едни да помагат, други да гледат
какво се е случило. По думите на този свидетел участъкът преставлявал един
ужасен завой, нямало нито знак там за намаление на скоростта. Впоследствие
разбрал, че на този участък постоянно стават катастрофи. Завоят бил десет, а
участъкът равен и преди и след завоя. Според свидетеля от дясната страна на
пътя имало дървета, канавка е силно казано, щом се наложило да изтеглят
автомобила му от там, лек наклон, с един метър може би се падало по-ниско
нивата спрямо пътя. Поясни, че преди да се влезе в десния завой нямало
видимост, тъй като имало дървета, а за да се открие видимост трябва да се влезе
в завоя. Лично той не е видял съприкосновение на джипа в нещо и не е видял
паднал човек, тъй като бил до автомобила си. Случилото се станало в светлата
част на деня, като времето било слънчево и сухо.
За случилото се на 17.06.2011 год.
си спомни и св.Г.Г., тъй като пътувал в посока от гр.Ловеч за гр.Левски с лек
автомобил „Фолксваген Пасат”, заедно със св.Е.А.. Същият поясни, че инцидента
станал в участъка след отклонението за Деветашката пещера, след завоя. Спрял
автомобила, за да види ако има жертви, да помогнат. По думите му в дясната
страна бил спрял катастрофиралия автомобил, а след него спрели още една или две
коли, не си спомня точно. Отишли да разпитат, но им казали, че инцидента станал
в другото платно, в посока Левски-Ловеч. Междувременно спрели и други
автомобили. Там, където те спрели било обрасло навсякъде с високи храсти,
по-високи дори от него и докато разговаряли и разпитвали какво е станало,
подсъдимия Ч. минал с джипа през храстите, през канавката първо. След като
минал с джипа, тогава един господин се затичал с големи крачки и отишъл в
нивата, хвърляйки се в нивата на колене. След канавката имало храсти, след това
нива, но не знае дали е имало нещо посадено. Той бил отстрани в канавката до
катастрофиралия автомобил. По негово мнение не е била висока скоростта на
джипа. Подсъдимият слязъл от джипа, отишъл до постарадалия и го попитал дали
има нещо. Ако джипа не се бил отклонил със сигурност е щял да удари тях, имало
хора, които били на платното около ударената кола, която била на платното, да е
била само една гума в канавката. Според него е щяло да стане много по-голяма
беля, но не е имало никаква видимост. В момента, в който излиза от завоя джипа
и веднага отива в нивата, ако ги бил ударил не се знаело какво е щяло да стане с всичките. Категорично съприкосновение
и физически контакт между постралалия и джипа не е видял.
За станалия през 2011 год. пътен
инцидент си спомня и св.Е.А., която пътувала с автомобила, управляван от св.Г.Г..
Спрели на пътя, който бил еднопосочен и пред тях имало коли, може би от ПТП. Оказването
на помощ на авариралата кола не било приключило, когато те спрели. Видяла, че в
момента вадели кола. В момента, в който те спрели, видяла един джип, движещ се
в посока от гр.Ловеч към гр.Левски, който с цел да избегне удара с тях отишъл в
нивата. Когато забялазала черния джип, че приближава към тях, тя била на
банкета, до колата, но дали джипа се е движил с висока скорост не може да каже.
Също така видяла и един човек, който тичал в нивата. След като спрял джипа,
излязъл водача и си спомня, че имало някакви разговори между него и човека,
който бил в нивата. После дошъл друг човек, който придружил човека, паднал в
нивата и си тръгнали с някаква бяла кола, в посока гр.Левски. Не е видяла удар
между МПС и тичащия човек или някакво съприкосновение. Не е видяла човекът, че
е ударен. Джипът спрял на 5-6
метра, встрани от пътя, в нивата.
Съдът кредитира с доверие показанията
на св.Р. И., която е съпруга на пострадалия Т.И., за това какво е било
състоянието на съпруга й след злополуката. Уточни, че към момента на инцидента
са имали две малки деца - едното на
градина, другото на училище и се наложило да търсят помощта на бабите, за да им
помагат. Поясни, че е гледала съпруга си на едно място 40 дни, като го
обслужвала, хранела, тъй като той не можел да сяда, само в легнало положение.
Наложило се да вика медицинско лице, за да му бие инжекции в определен час.
След 40-те дни съпругът й бил на рехабилитация в болницата в гр.Ловеч. За себе
си спомена, че са наложило да излече в отпуск, за да го гледа, тъй като
трябвало 24 часа да има човек при него. Лечението продължило и след проведената
от съпруга й рехабилитация, през което време не можел да вдига тежки предмети.
Съгласно заключението на в.л по
съдебно-медицинската експертиза на в.л.Д-р Г. на пострадалия Т.И. била
причинена травматична диасхиза на симфизата /симфиолиза/ с размери 7 см., което от своя страна
причинява затруднение джиженията на долните крайници за около 3-4 месеца. Въз
основа на прегледаната от вещото лице налична документация не са били
установени данни за разстройство на здравето временно опасно за живота. Не се
очакват трайни последици от тази повреда. Няма данни за постоянно разстройство
на здревото не опасно за живота. Посочено е, че са касае за ПТП с данни за
притискане на тялото на пострадалия, при което са се получили повредите.
От съдебно-медицинскаата експертиза
по материали от досъдебното производство на в.л.Д-р Л., Д-р Д. и Д-р В. се
установява, че при извършените прегледи и образни изследвания на пострадалия Т.И.
са установени : счупване на таза, травматичен оток в областта на таза отдясно.
Не са установени увреждания на вътрешни органи, счупване на други кости или
изливи в телесните кухини. По мнението на вещите лица възстановяването на
постраадлото лице изисква имобилизация /покой в легло/ за около 5-6 седмици, а
възстановяване /при липса на услужнения/ се очаква след около 2,5-3 месеца. От
медицинските данни и свидетелските показания по делото вещите лица са посочили,
че не може да се направи извод за причинено разстройство на здравето, опасно за
живота или за прогноза за постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Вещото лице П.Д. описва какъв е според
него механизма на ПТП в заключението по съдебната автотехническа експертиза,
като леикят автомобил „Рено Клио” се е движил в посока с.Деветаки и когато
навлязъл в десния завой, насрещен автомобил „Лада” навлязъл в завоя с
половината от автомобила в лентата за движение на Реното и за да избегне удара
водача на реното отклонил автомобила в дясно изнън платното. При излизане от
платното автомобила пропаднал в недълбокия овраг, а преминаващи автомобили
спрели за оказване на помощ с цел изтегляне на автомобила отново на платното.
След изтеглянето на реното на платното го преместили още напред и в дясно. След
това лек автомобил, идващ в посока откъм гр.Ловеч спрял около средата на
платното до Реното. В същия момент откъм гр.Ловеч в правия участък от района на
произшествието навлязъл лек автомобил „Мерцедес Г 500”. Спрелите автомобили
затваряли пътя на „Мерцедеса” да ги заобиколи и с цел да не се удари в тях
водача на „Мерцедеса” реагирал за аварийно спиране с едновременно откланяне на
автомобила в дясно извън платното. В този момент пострадалия Т.И. се намирал в
десния край на платното и с възприемане на „Мерцедеса” предположил, че няма да
може да спре и ще се удари в автомобилите, както и в него. При така възприетата
опасност пострадалия с бягане навлязъл в тревната площ в дясно и стигайки в
близост до царевичната нива бил ударен челно от „Мерцедеса” в областта на таза.
Споед това вещо лице скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес Г 500” към момента на настъпване на произшествието е
била около 95 км/ч,
за която скорост опасната зона за спиране е около 84 м.
Изготвени са автотехническа и допълнителната автотехническа
експертизи с вещо лице инж.Н.С., които въз основа на разположението на
автомобилите, находящи се в района на ПТП, извадките от свидетелските показания
на св.К., св.П., св.И., св.А., св.Г., анализ на видимостта по направление движението
на лекия автомобил „Мерцедес” и определяне момента на възникване на опасност за
движението показват, че в конкретният случай за водача Н.Ч. са били налице
обективни обстоятелства, които са му попречили да забележи, че на пътното
платно или на десния банкет се движи пешеходецът Т.И., явяващ се непосредствена
опасност за движението. Категорично е посочено, че липсват конкретни и косвени
данниза причини от техническо естество преди ПТП, които да имат отношение към
настъпването и възможностите за предотвратяване на произшествието. В момента на
удара автомобилът е бил в режим на установено аварийно спиране. Ударът е станал
извън пътното платно на разстояние 5.30 м вдясно от пътната настилка. Експерта е
дал заключение, че спирачната система на лек автомобил „Мерцедес G-500 с
рег.№М NС 5902 е оборудвана с
антиблокираща система /АВS/. В конкретните условия при аварийно спиране
системата не допуска плъзгане на ходовите колела съпроводено с отлагане на
каучукова смес от грайферите на гумите върху настилката.
Съдът кредитира изцяло заключението на тройната
автотехническа експертиза на вещи лица инж.Г., Д-р инж.М., Д-р инж.Л.,
изготвена в хода на досъдебното производство и го приема за достоверно при
изграждане на становището си. Вещите лица въз основа на резултатите от
изследването и анализа на материалите от досъдебното производство №414/2011
год. по описа на РУ”Полиция” на МВР-гр.Ловеч са стигнали до заключението, че
мястото на удара между дясната страна на пострадалия И. и предния десен ъгъл на
лек автомобил „Мерцедес” е било, както следва : по дължина на пътя – на около
76-78 м
след ориентира; по ширина на пътя – на около 6,30-6,50 м вдясно от десния край
на платното за движение. Началното съприкъсновение е било между дясната страна
на тялото на Т.И. на височина от 0,70 до 0,90 м над нивото на терена и предната броня и
предния десен калник на автомобила. Не е имало удар с предното дясно огледало и
тазовата област на тялото поради разлика във височините около 0,60 м. Към момента на
излизане от завоя и при възприемане на опасността от водача скоростта на
автомобила е била над 84,70
км/ч. Скоростта на автомобила при навлизане в банкета е
била 84,70 км/ч.,
а в момента на удара – 51,95
км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила с
установената скорост 84,70
км/ч е била 74,85 метра. За водача на лек автомобил
„Мерцедес” се открива видимост към задната част наспрелия върху платното за
движение в същата лента автомобил „Фолксваген” от 86 метра. Опасната зона за
спиране на лек автомобил „Мерцедес” по пътната настилка със скорост 23,53 м/сек
е 74,85 метра.
Сравняването на тези две разсояния доказва, че към момента, когато за водача на
лек автомобил „Мерцедес” се открива видимост към задната част на спрелия върху
платното за движение в същата лента автомобил „Фолксваген”, че подсъдимия Н.Ч.
е имал възможност да спре безопасно върху платното за движение. Към момента,
когато за водача на лек автомобил „Мерцедес” се открива видимост към задната
част на спрелия върху платното за движение в същата лента автомобил
„Фолксваген”, той е имал възможност да спре безопасно върху платното за
движение, от което следва, че не е било необходимо Н.Ч. да излиза извън
платното за движение.
Съдът кредитира с доверие изцяло и коммплексната автотехническа
и медицинска експертиза, изготвена от в.л.инж.Г., Д-р инж.М., Д-р инж.Л. и Д-р Г.,
които дават заключение, че на основание разположението на травмите по тялото на
Т.И. и уврежданията в предната дясна част на автомобил „Мерцедес”G-500 се
определя, че съприкъсновението е било между дясната страна на таза и
прилежащата част на дясното бедро на Т.И. и предния десен ъгъл на автомобила в
областта на десния край на предната броня, десния фар и предната дясна част на
предния десен калник. Разстоянието, на което е бил автомобила от мястото на
удара, кагото Т.И. е напуснал платното за движение и е побягнал към нивата, е
било 26,57 метра.
Към същия момент видимостта на водача на автомобила „Мерцедес”G-500 по пътя и
към обектите, разположени на пътя е била по-голяма от 26,57 метра.
При
така установената фактическа
обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимия Н.С.Ч. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1
б."б" предложение 2-ро във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3-то от НК във връзка с чл.20, ал.2, предложение последно от ЗДвП, като на 17.06.2011 год. около 12,30 часа, на
третокласен път 301 /Ловеч - Левски/ при км 33+400, в землището на Община-гр.Ловеч,
при управляване на МПС- джип м. "Мерцедес" модел „ С 500" с
немски рег. № М NС 5902, собственост на „Bulgarfrukt-Fruhthandels GmbH", нарушавайки правилата за движение по пътищата, съдържащи се в чл.20,
ал.2, предл.последно от ЗДвП - след като е бил длъжен като водач на МПС, при
възникнала опасност за движението /наличие на спрели на пътното платно няколко
леки автомобили/ да намали скоростта и в случай на необходимост да спре : - не
сторил това и по непредпазливост причинил средна телесна повреда : диасхиза на
симфизата /разчленяване на срамните кости в областта на лонното съчленение/
обуславяща трайно затруднение движенията на снагата и долните крайници на Т.А.И..
От обективна страна, въз основа на
фактите по делото, съдът приема, че подсъдимият Н.Ч. е нарушил предложение
последно на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП /Изм. ДВ,
бр.51/2007 год. Водачите на ПТП са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Подсъдимият в качеството си на водач на Мерцедес"
модел „ С 500" с немски рег. № М NС 5902 е имал техническата възможност да
предотврати случилото се ПТП. Скоростта му е била 84,70 км/ч и той като
водач е имал възможност да спре безопасно върху платното за движение. Същият е
бил длъжен да спре управляваното от него превозно средство, при възникване на
опасност за движението, а именно да избегне удара с пострадалия Т.И., катао
вследствие на това последния е получил травматични увреждания под формата на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в диасхиза на симфизата, обуславяща трайно
затруднение движенията на снагата и долните крайници на пострадалия. Тоест
нарушението му е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат – причиненото телесно увреждане на пострадалия Т.И..
Изпълнителното деяние съгласно
чл.342, ал.1 от НК се изразява в действие – управлението на МПС от страна на
подсъдимия, който нарушавайки правилата за движение е причинил средна телесна
повреда на постарадалото лице. Следователно налице е съставомерност на
деянието, по текста по който е бил привлечен като обвиняем и впоследствие е
било повдигнато обвинение на Н.Ч..
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно, по непредпазливост, при условията на съзнавана
непредпазливост – тъй наречената „престъпна самонадеяност”. Същият не е желаел
и целял настъпването на обществено-опасните последици, но е предвиждал
възможността за настъпването им, като е разчитал, че може да ги предотврати.
В този смисъл изцяло неоснователен е
довода на защитата на подсъдимия, че деянието на подзащитния му е
несъставомерно, поради това, че не го е извършил виновно, нито е могъл, нито е
бил длъжен да предвиди наличието на хора, в частност на пострадалото лице,
извън платното в царевичната нива, за да може да се търси от него отговорност,
тъй като по делото са събрани безпорни писмени доказателства - заключението на тройната автотехническа експертиза
на вещи лица инж.Г., Д-р инж.М., Д-р инж.Л., че Н.Ч. е имал възможност да спре безопасно върху
платното за движение и по този начин да предотврати удара на пострадалото лице,
станал извън пътната настилка. Съдът се базира на това заключение, защото то е
изготвено от компетентни вещи лица, на основание резултатите от изследването и
анализа на материалите от досъдебното производство.
В настоящият казус по никакъв начин
не може да се говори и че се касае за случайно деяние, тъй като деянието, в
резултат на което е станало произшествието със съставомерни последици, е
случайно само тогава, когато опасностите по пътя са изненада за дееца и той не
е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици, а данните
от цитираното по-горе заключение са, че за водача на лек автомобил „Мерцедес”
се е откривала видимост към задната част на спрелия върху платното за движение
в същата лента автомобчил „Фолксваген” от 86 м.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвиденото за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”,
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 от НК.
От
доказателствата по делото – свидетелство за съдимост се установи, че подсъдимия
Н.Ч. не е осъждан за престъпление от общ характер и до момента не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а причинените
от престъплението имуществени вреди са възстановени.
С
оглед на изложеното и като съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът счита,
че са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Пробация”,
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност и имуществените вреди са възстановени, поради което
деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание „Глоба”.
Съгласно
втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало, както и обстоятелството,
че подсъдимият не е избягал от местопроизшествието, а се е заинтересувал от
състоянието на пострадалото лице, за което в хода на съдебното следствие се
събраха такива доказателства от показанията на св.Г., св.А..
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са налице.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че по отношение на нарушителя е налице превес на смекчаващите такива.
Като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието е дееца, както
и материалното състояние на Н.Ч., съдът
му определи административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева, т.е.
в минимално предвидения по чл.78а размер.
Тъй
като се касае за извършено нарушениен на правилата за движение по пътищата,
довело до ПТП, съдът прецени, че на Н.Ч. следва да бъде наложено и наказание
лишаване от право за управлява МПС за, като съобрази липсата на други
административни наказания и че деянието не е извършено в пияно състояние.
Причините за извършване на престъплението съдът
намира в несъобразяване от страна на подсъдимия с установените в ЗДвП правила,
отнасящи се за водачите на МПС.
Съдът
намира, че така наложените наказания са справедливи и съответстват на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез тях ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК. Освен това те биха оказали
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Настоящата
инстанция прие, че предявеният от Т.И. граждански иск за причинени
неимуществени вреди е основателен, тъй като е претъпрял болки и страдания в
резултат на причиненото му увреждане, но същия е завишен по размер, поради
което го уважи за сумата от 2 500 лева, а искът до пълния претендиран
размер на сумата от 8 000 лева отхвърли като неоснователен и недоказан.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданска
отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение личността
на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На Т.И.
са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
извършеното от пъдсъдимия деяние. По делото е безпорно устоновено, че в
резултат на приетото от съда виновно противоправно деяние, на пострадалия И. са
причинени болки и неудобства за период от 3-4 месеца. При определяне размера на
дължимото обезщетение, съдът изходи от текста на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия
за справедливост. Претърпените болки от пострадалия вследствие на причиненото
му телесно увреждане мотивират съда да приеме, че определеното му обезщетение в
размер на 2 500 лева е съответно с критерия за справедливост. За да
определи този размер на обезщетението съдът отчете претърпените от пострадалия
болки и трудностите, които той е имал при самообслужването си в рамките на
около 40 дни, както и данните от съдебно-медицинските експертизи, че при него
не са установени увреждания на вътрешни органи, счупване на други кости или
изливи в телесните кухини. Върху сумата 2 500 лева се дължи и законна
лихва от датата на деликта - 17.06.2011
год. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК на гражданския ищец и частен обвинител
съдът присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата 400 лева.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Н.Ч. да заплати по сметка на ОД на
МВР-гр.Ловеч разноските по делото в размер на сумата 2 142 лева, а на
РС-гр.Ловеч да заплати 898 лева разноски и 100 лева държавна такса върху
размера на уважения граждански иск.
При
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :