РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Благоевград, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
В. Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200600666 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК и е образувано по въззивна жалба от
21.04.2023 г., подадена от подсъдимите Б. С. К. и Б. Г. Б., чрез техния упълномощен
защитник – адв. В. У. срещу присъда № 35/10.04.2023 г., постановена по н.ч.х.д. №
1071/2022 г. по описа на РС-Благоевград, в частта, в която са признати за виновни в
извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което са освободени от
наказателна отговорност с налагането на глоба от по 1000 лв. и в която са осъдени да
заплатят солидарно на Р. И. М. обезщетение от 1000 лв. за неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
С нея те са поискали оправдаването си, основано на аргументи от допълнителна
въззивна жалба за недоказаност на авторството на Б. К., респ. помагачеството на Б. Б., за
причиняване на лекото по степен увреждане на Р. М.. В допълнението е поискано
алтернативно да се намали размерът на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец Р. М. не се явява, явява се
неговият повереник – адв. Р., която заявява, че присъдата на РС-Благоевград е правилна,
постановена въз основа на гласни и писмени доказателства, които по безспорен начин
доказват, че обвинението, изведено в частната тъжба, се установява за доказано в признатата
от съда част. Иска се първоинстанционната присъда да бъде потвърдена както в
наказателната, така и в гражданската част. Претендира се присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание подсъдимите Б. С. К. и Б. Г. Б. не се явяват, представляват се от
техния защитник – адв. У., която поддържа жалбата, като навежда съображения, че
присъдата се крепи върху свидетелски показания на И. М., И. Г. и В. Н., които са
заинтересовани от изхода на делото и върху показанията на други свидетели, които не са
очевидци на деянието.
1
Подсъдимият П. В. Х. се присъединява към жалбата, в процедурата по чл. 320, ал.6 от
НПК, като поддържа въззивната жалба и иска най-благоприятното в производството за себе
си, а именно оправдаване. В предоставената му последна дума заявява, че няма какво да
каже.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд, в пределите на въззивната проверка, за да се
произнесе съобрази следното:
Според въззивната инстанция няма допуснати грешки в оценката за достоверност на
доказателствата, а от тук и на изводите на районния съдия за фактите. При това, доказани и
според въззивния съд са същите факти:
Частният тъжител Р. М. и подсъдимите Б. К., Б. Б. и П. Х. се познават от дълги
години и били приятели от една обща компания. Впоследствие М. влошил отношенията си с
тях по повод излязла от него информация, че има * ***.
Р. М. работел главно извън страната и се прибирал рядко в България. През месец юли
2022 г. той бил страна и на 10.07.2022 г. звъннал на друг общ приятел от компанията – Г.
К., за да се видят. Срещнали се в автоработилницата на К., в гаража на дома му, който се
намирал на в гр. Б. на ул. „*“ № *. Около 18.00 часа по телефона му позвънил подсъдимият
П. Х. и го попитал къде се намира. М. му казал, че е при Г. К. и след няколко минути пред
дома на К. спряла кола, управлявана от Б. Б., от която слезли тримата подсъдими. По същото
време свид. Г. К. влязъл в автоработилницата си, за да работи. М. и подсъдимите започнали
да говорят на висок глас и да се карат като подс. Б. К. ударил няколко удара с юмрук в
лявото слепоочие и лицето на частния тъжител, а подс. Б. Б. го хванал за дрехите и го
държал, за да не може да се отбранява. Същевременно подс. П. Х. започнал да го рита с
крака в лявата част на тялото, в областта над кръста около ребрата. Подс. К. ритнал кофа с
латекс, вследствие на което М. бил залят с бяла боя. В близост до разправията се намирала
майката на Г. К. – Р. К. която чула викове, но не отишла на мястото на инцидента и не
станала очевидец на ударите, нанесени на М..
Частният тъжител позвънил на тел. 112, в което време подсъдимите се качили в лекия
автомобил и си тръгнали. Пристигнал полицейски автопатрул, в състав Р. Б. и Т. Д., които
снели обяснения от пострадалия, след което си тръгнали. Дошъл и бащата на частния
тъжител – свид. И. М., който видял сина си с разкъсана фланелка, съблечен гол до кръста и
облян в бяла боя. Синът му му разказал за случилото се и се прибрали вкъщи. Докато М. се
къпел, няколко пъти телефонът му звънял, а като вдигнал на едно от поредните
позвънявания чул как подс. К. отсреща му се заканва със саморазправа и му казва да слезе
пред блока, за да се разберат.
Частният тъжител отново сигнализирал на тел. 112 и слязъл пред блока заедно с баща
си. Там пристигнали и тримата подсъдими, В. К. Х.а, Д. К. – съпруги, респ. на подсъдимия
Х. и и на подс. К., и сестрата на В. К.-Х.а – Г. Р.. Отново възникнал спор. На мястото
пристигнал полицейски автопатрул отново в състав Р. Б. и Т. Д., които успели да помогнат
за преустановяване на спора и мл. полицейски инспектор Д. съставил докладна записка за
двете повиквания до тел. 112.
На 11.07.2022 г. частният тъжител М. се срещнал в гр. Б., кв. „Г.“ с В. Н., който спрял
до него с лекия си автомобил и забелязал видими белези по М. от нанесения му побой. След
като М. му разказал за инцидента на предишния ден, В. Н. му предложил да го закара до
поликлиниката и го оставил там. Частният тъжител бил прегледан от съдебен лекар, който
установил следните травматични увреждания: леко изразен оток, бледочервеникаво
кръвонасядане в областта на лявата челна изпъкналост с овална форма и размери 3.5/4 см.
Върху кръвонасядането се установява повърхностно охлузване с размери 0.5/0.5 см, покрито
с кафеникава коричка. Леко изразени отоци по двете скулни области с овална форма, с
размери приблизително по 3.5/4 см и палпаторна болезненост. Леко изразен оток, подутина
в лявата слепоочна област на главата с плътна консистенция, палпаторна болезненост и
2
размери 3/3 см. Синкавомораво кръвонасядане от лявата страна на гръдния кош по
средномишичната линия с продълговата форма с размери 6/2.5 см и палпаторна болка по
хода на VIII ребро. Оплаква се от режеща болка при движение, кашляне и дълбоко
вдишване. Насочва се за рентгенография със съмнение за счупване на VIII ребро вляво.
Съдебният лекар установил контузии по лицето, главата и гръдния кош и приел, че на М. е
причинена болка и страдание, за което е издал медицинско свидетелство № 57/2022 г.
На М. бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност № * /отпуск по
болест/ за периода от 12 до 15.07.2022 г., с диагноза контузия на гръдния кош от д-р Е. Ц..
На 12.07.2022 г. частният тъжител се срещнал със свид. И. Г. в Бар „82“ в кв. Г., гр.
Благоевград, където М. му разказал за случилото се, като вдигнал тениската си и му показал
кръвонасяданията в областта на ребрата.
На 18.07.2022 г. М. посетил и д-р К. К. – психолог, която след преглед на пациента
поставила диагноза *, с ***, като дала препоръка за медикаментозно овладяване на
симптоматиката и му издала медицинско удостоверение.
Вещото лице е дало заключение, че на частния тъжител са установени травматичните
увреждания: оток, кръвонасядане и охлузване в областта на челото, леко изразени отоци на
двете ябълчни области, леко изразен оток на лявата слепоочна област, контузия с
кръвонасядане на гръдния кош, които са получени в резултат на удари с или върху твърди
тъпи предмети и които могат да се получат по време и начин, отразен в частната тъжба, а
именно при нанесен побой. Тези увреждания, според съдебния лекар са причинили на М.
болка и страдание, при нормално протичане на оздравителния процес за около 7-10 дни.
От приложените по делото справки за съдимост се установява, че подсъдимите Б. К. и
П. Х. са реабилитирани по право, а подсъдимият Б. Б. е неосъждан.
Гореизложената фактическа обстановка е била обективно установена от районния съд
по отношение на съществените признаци за време, място, начин на извършване, деяние и
субект на престъплението. Същата се основава на обстоен анализ на информацията,
съдържаща се, както в показанията на разпитаните свидетели, така и в становището на
експерта по назначената експертиза, както и на писмените доказателства и доказателствени
средства. Районният съд правилно е обсъдил доказателствата по делото и се е мотивирал
законосъобразно на кои от тях дава вяра и за кои факти.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност авторството на К., респ.
помагачеството на Б., както и непрякото изразено такава, но съдържащо се в искането му да
бъде оправдан – за авторството на подс.Х.. Липсват по делото конкретни доказателства, не
се сочат и подобни от страните, които да навеждат към друга възможна фактическа
обстановка или друг/и възможен/ни автор/и на деянието. Още повече, че макар и да няма
свидетели-очевидци на нанасяните удари, има свидетел на пристигането на лекия
автомобил, от който слизат тримата подсъдими – свид. Г. К., както и такива на крайния
резултат /състоянието на Р. М./ след побоя – свид. И. М., И. Г., В. Н. и двамата полицейски
служители. Показанията на свид. Р. О. и Г. К. също допринасят за изясняване на цялостната
картина, тъй като те са били близо до инцидента и макар и да не са станали очевидци на
случилото се са чули, че се говори на висок тон и има скандал между въпросните лица. Още
повече, че няма данни за различен механизъм на причиняване на установената телесна
повреда. На изяснената фактическа обстановка и авторството на деянието в лицето на
подсъдимите отговаря и изводът на вещото лице, че уврежданията съответстват като
механизъм и време на получаване с описаните от частния тъжител.
Настоящият състав счита за неоснователно и възражението на защитата, че изводите
на РС относно мястото, ударите на пострадалия и причинените му телесни увреждания
неправилно са били изведени от показанията на заинтересовани от изхода на делото
свидетели – И. М. – баща на Р. М., И. Г. и В. Н. – негови приятели. Роднинските и
приятелски връзки на тези свидетели с тъжителя са отчетени от РС при преценка на
показанията им и настоящият състав се солидизира с неговата тезата, че само поради това не
може априори да ги дискредитира. Доколко доказателствата, събрани чрез горепосочените
3
гласни доказателствени средства следва да бъдат кредитирани, трябва да се преценява след
разглеждане по отделно на същите и след съпоставката им и с останалите по делото
доказателства. Свидетелските показания на тази група свидетели са последователни, точни,
подробни и житейски логични. Липсват противоречия в тях при съпоставянето им помежду
им, както и при съпоставката с останалите събрани по делото доказателства. Разкриват
идентична фактическа обстановка, която се подкрепя и от останалите събрани по делото
доказателства. Настоящият състав намира, че свидетелските показания на тези свидетели
следва да бъдат кредитирани, защото кореспондират и с изготвената съдебномедицинска
експертиза относно мястото на нанесените удари, начинът на нанасянето им и получените
увреждания и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства: амбулаторен
лист от 12.07.2022 г., болничен лист от 12.07.2022 г., медицинско удостоверение №
66/18.07.2022 г., медицинско свидетелство за пред съд № 57/2022 г. и докладна записка №
1899П12248/11.07.2022 г. по описа на 01 РУ - Благоевград.
По делото са разпитани като свидетели и В. К.-Х.а, Г. К. - Р., М. К. и Д. К., чиито
свидетелски показания съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани, защото същите са
дадени с една единствена цел да се подкрепи именно защитната теза на тримата подсъдими,
че те не са извършители на деянието и уврежданията, констатирани от медицинските лица,
са получени по друг начин и повод и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Както е отбелязал първоинстанционният съд от тези показания единствено се черпи
информация за влошените и обтегнати отношения между частния тъжител и подсъдимите.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че
извършеното от подсъдимите Б. С. К. и П. В. Х. деяние съставлява престъпление по чл.130,
ал.2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, а деянието на Б. Г. Б. – престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. По отношение на присъдата в оправдателната й част,
настоящият състав не дължи произнасяне, поради липсата на обжалване в същата тази част
и тъй като е недопустимо да се утежни положението на тези подсъдими при инстанционното
разглеждане на делото. Спрямо същите не може да се постанови друго, освен да се потвърди
оправдаването им по тези обвинения.
Справедливостта на наложените наказания и на тримата напрактика не може да бъде
контролирана, поради това, че чрез прилагането на чл.78, ал.1 от НК им е наложено
административно наказание „глоба“ в минималния установен размер от хиляда лева, а от
драга страна няма искане от частния тъжител за влошаване на положението им.
Правилен се явява първоинстанционният акт и в неговата гражданска част, с която е
бил уважен частично предявеният против подсъдимите граждански иск за причинени
неимуществени вреди, така и в частта, касаеща възложените по делото разноски. Следва да
се посочи, че РС е съобразил размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пострадалия както с данните по делото, така и с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и визирания в същата принцип за справедливост, като е взел предвид характера
на причинените увреждания и обстоятелствата, при които са осъществени – същите са
нанесени на публично място, в светлата част на деня. Според настоящия състав трябва да се
отчетат и начинът на нанасяне на уврежданията и времето за отшумяването им, също
обстоятелството, че пострадалият е бил в болничен, поради временна неработоспособност,
както и нарушеното му психическо и емоционално състояние. С оглед изложеното,
неоснователно се явява възражението на защитата, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на законовия критерий за
справедливост, още повече, че то следва да е съобразено и със социално-икономическите
условия в страната. При това съдът правилно е определил обезщетение от 1000 лева за
леката телесна повреда.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и с оглед претендираните от частния тъжител
разноски в тежест на подсъдимите Б. С. К., П. В. Х. и Б. Г. Б. следва да бъдат присъдени по
равно направените от Р. М. разноски по делото. От страна на частния тъжител са
представени доказателства за сторени по настоящото дело разноски в размер на 600 лв. за
адвокатска защита, видно от приложения на л. 35 от настоящото дело договор за правна
4
защита и съдействие.
При служебна проверка на обжалваната присъда, която ОС извърши съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, не бяха констатирани основания, налагащи
нейното изменение или отмяна. Като законосъобразна и правилна същата следва да бъде
потвърдена.
Поради горното и на основание чл. 338 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35 от 10.04.2023 год. по н.ч.х.д. №1071/2022 г. по
описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА подсъдимите Б. С. К., ЕГН **********, П. В. Х., ЕГН ********** и Б. Г.
Б., ЕГН **********, да заплатят по равно сумата от 600,00 /шестстотин/ лв. разноски на
частния тъжител Р. И. М., ЕГН **********, от гр. Б., сторени от него пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5