Р Е Ш Е Н И Е - 4
Гр. Трън, 15.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри състав в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
С участието на секретаря Г. А. като разгледа гражданско дело № 83 по описа на Трънски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от ГПК – делбено, втора фаза.
С решение № 12/05.03.2020г. е допусната делба между В.А.А., с ЕГН: ********** ***, З.Т.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.П.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** А на следния недвижим имот: Поземлен имот №***по плана на с.С.И., общ.Трън, с площ от 600 кв.м. по плана на с.С.И., утвърден със заповед № РД-05-48/24.01.2018г. на кмета на община Трън, ведно с построената в едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 6 кв.м., за която има издадено удостоверение за търпимост №О***-**-**/20.11.2017г., двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземно ниво с гараж и кухня, първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, със застроена площ от 41 кв.м., за която сграда има издадено удостоверение за търпимост №***-**-**/20.11.2017г. при следните делбени квоти: За В.А.А. - 2/4 идеална част; За М.П.Д. – 1/4 идеална част; За З.Т.К. – 1/4 идеални части.
Ищецът В.А.А. е предявил претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в
негов дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Ищецът В.А.А. е предявил против
ответниците иск за претенции по сметки по реда на чл. 346 от ГПК
за заплащане на направени подобрения в процесния имот, състоящи се в: разходи,
направени във връзка с издаване на документи за съсобствения
имот /за геодезично заснемане, у-ние за търпимост, вписване на завещание/,
разходи за гориво във връзка с извършване на дейности по вадене на необходимите
документи, както и разходи за поддръжка на общи части на имота: площадки,
стъпала, отводнителни канали, ВиК, косене и почестване на двора четири пъти
годишно без включен труд и лично време.
Ответникът З.Т.К. е предявила иск по чл.349 от ГПК и се е противопоставила на иска по чл.346 от ГПК на ищеца.
В съдебно заседание страните поддържат исковете си, както
съответно неуважаването на исковете на насрещната страна.
Трънският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
По делото е
допуснато изслушването на първоначална и допълнителна съдебно - техническа
експертиза, от заключението по която се установява, че от приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза на вещото лице Ц., че
делбените имоти са неподеляеми, а пазарната им стойност е общо 20 619 лв. както
следва: Поземлен имот от 600кв.м.-
5400лв. /ведно с подобрения
върху терена/; Двуетажна масивна жилищна сграда с площ 41 кв.м
– 15 070 лв., Едноетажна
паянтова стопанска сграда с площ от 6 кв.м. – 149 лв.
Налице са предпоставките на чл. 348 от ГПК за изнасяне на публична продан на делбените имоти. Последният е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите.
Вещото лице е определило пазарната стойност на имота, допуснат до делба, както и стойността на претендираните от ищеца подобрения поотделно, посочвайки и с каква сума се е увеличила стойността на делбения имот вследствие на претендираните подобрения.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по първоначалната и допълнителна СТЕ, като компетентно изготвено, съобразно задачите, по които е допусната експертизата и неоспорено от страните.
Във втората
фаза по извършване на делбата са приобщени към доказателствения материал по
делото писмени доказателства приложени към иска на ищеца по чл.346 от ГПК
подробно описани към него.
Във връзка с претенциите на ищеца по реда на чл. 346 ГПК са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.
В показанията си пред съда свидетелят Г. Х. П. посочва, че многократно е помагал с труд на
ищеца В.А. за извършване на ремонти по къщата предмет на делбата, както и
поддържането на имота като цяло. Съобщава за участие в извършване на ремонти на
канализацията за отходни води, при който полагали нова тръба като отстранили
старата етернитова, сложили нови плочки, чешми, нови батерии на чешмите, нов
бойлер, нови стъпала от цимент, както и обновяване на тоалетна при което се
изградил нов покрив, тоалетна чиния, плочки, керемиди, измазване на стени,
помагал е при косене на имота. Твърди, че е чувал отв.З.К.
да казва:“имал си пари, дал си“. Знае косвено от разговори с ищеца, с когото са
приятели, че е отделил много време и усилия за вадене на документи свързани с
имота: за скица, заснемане и т.н., за което му е съдействала св.Ц. Ч..
Последната в показанията си потвърждава, че е помагала на ищеца при изготвянето
на съответните молби и документи за снабдяване със скица на имота и заснемане
на същия пред община Трън. Също е била свидетел на разговор, при който ищеца
уведомявал ответницата за извършеното от него, а тя казвала „имал си, дал си“.
Не знае ответницата да е плащала данък за имота, както и да го е компенсирала
парично за сторените от ищеца разходи по пъддръжка на имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. П.и Ц. Ч., като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК,
намирайки ги за последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът счита, че свидетелите са имали преки,
непосредствени и трайни впечатления от процесния имот и отношението на ищеца
към него, поради което съдът намира техните показания в достатъчна степен обективни и с
тези мотиви ги кредитира.
Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните съдът намери следното:
В разглеждания случай по делото е заявена претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК и съдът дължи произнасяне на първо място по така заявената претенция от ищeца за поставяне в техен дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. първо ГПК „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността юридически факт, от друга - с обекта на съсобствеността и от трета страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.
По реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и пр.) възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо; делбеният недвижим имот следва да има характеристиките на жилищен имот и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.
По отношение на съделителя, заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот и да е живял в имота при откриване на наследството.
С оглед изложеното дотук, съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за поставяне в дял на ищеца на делбения имот, поради следното:
По делото безспорно се установява, че делбеният имот има характеристиките на жилищен такъв, той е вилен имот, в който не се е живеело трайно, като от заключението на вещото лице по първоначалната съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява, че същият е неделим и от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.
На следващо място, право на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т. е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство, и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. При наличието на т. нар. смесена съсобственост (възникнала в резултат на повече от един юридически факт) извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо. Делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
В разглеждания случай съсобствеността е възникнала по наследяване, поради което съдът намира, че не се касае за т. нар. „смесена съсобственост“, което от своя страна да съставлява пречка за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното дотук и като съобрази, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищеца В.А.А. не е живял в имота към момента на откриване на наследството и притежава друго жилище, съдът намира, че по отношение на ищеца не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне на делбения имот в негов дял. По отрицателната предпоставка за липсата на друго жилище практиката приема, че това е друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди (определение № 431/03.07.2015 г. по гр. д. № 3065/2015 г. на ВКС, ГК, I г. о.). Не се счита, че наследникът има такова жилище, когато се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес, когато притежава идеална част от имот или имот в друго населено място, или когато имотът е обременен с право на ползване, учредено в полза на трето лице, когато наличието на такива и други подобни обстоятелства сочи, че имотът не е годен за задоволяване на жилищните нужди на съделителя.
Възлагателната претенция и на ответникът З.К. следва да бъде отхвърлена, тъй като същата не е живяла в процесния имот по време на откриване на наследството и притежава друго жилище. Предвид горното съдът намира, че по отношение на ответника не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне на делбения имот в неин дял.
По иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД:
Според разясненията, дадени в ТР
№ 85/1968 г. и ППВС № 6/1974 г., е ясно, че отношенията между съсобственици по
повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно
чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е
започнал да владее цялата вещ за себе си. В този случай увеличената стойност на
имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно или при
недобросъвестно владение, когато другият съсобственик е знаел, че се правят
подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите
случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и
държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по
реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са се противопоставили
или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие
на останалите съсобственици за извършването им. Единствено в хипотезата на чл.
61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя
е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай
отговорността е ограничена до размера на обогатяването (решение 532 от
17.06.1994 г. по гр. д. № 382/1994 г. на ВС, I г. о.; решение № 615 от 2002 г.
по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, I г. о. и др.).
Всичко това означава, че
съдебната практика, изразена в Постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни
решения на ОСГК е задължителна по въпросите за извършени подобрения в чужд
недвижим имот без знанието и съгласието на собственика и без намерението на
извършителя да придобие имота, като го владее за себе си, и в тези случаи
приложение намира институтът на водене чужда работа без пълномощие - чл. 60 -
62 ЗЗД, или неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, и че при тези случаи
вземането е изискуемо от момента на извършването на подобренията.
Ето защо, след като съдът приема,
че ищецът е владял собствената си 2/4 ид. ч. и е бил държател на останалата
половина, собственост на ответниците по
делото, и не се установява твърдените подобрения да са извършвани с
категоричното съгласие на последните, но и те не са се противопоставили
изрично, което безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели, то следва да се приеме, че отношенията между страните, касаещи
извършени подобрения в имота след смъртта на общите наследодатели, трябва да се
уредят по правилата на гестията, в частност – съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
доколкото извършеното е в интерес и на съделителя - ищец. В тази хипотеза
заинтересованият отговаря до размера на обогатяването си. Това следва да бъде
по-малката стойност от двете изследвани величини - стойността на подобренията и
увеличената стойност на имота. При определяне на увеличената стойност на имота
пък следва да се имат предвид разясненията, дадени с т. ІІ. 6 на ППВС № 6/1974
г. - трябва да се изследва каква би била цената на имота без подобренията и
каква е тя след подобренията, към момента на разглеждане на спора.
Установява се от събраните по
делото доказателства, че съделителят В.А. е извършил
лично със свои средства следните подобрения в делбения имот: поддръжка на
двора, 3-4- пъти косене, кастрене на храсти бурени и други, поддръжка на
подпорни стени, площадки, отводнителни дренажи и канали, поддръжка на общи
помещения като кухня, баня, външна тоалетна, вътрешни и външни стълбища, гараж,
фасада, покрив. Отделно от това е направил разходи за транспорт, както и такива
за снабдяване на различни документи във връзка с имота: заснемане на същия,
скица и т.н. Вземанията за извършените подобрения са с облигационен характер и
се погасяват по общите правила за погасяване на вземанията и погасителната
давност по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента, в който са
станали изискуеми, а именно – от момента, когато са извършени разходите в
делбения имот (така решение № 467 от 12.12.2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г. на
ВКС, І г. о.). Това е така, тъй като вземането е възникнало и станало изискуемо
при извършването на подобренията, защото оттогава възниква и обективната
възможност за подобрителя да предяви претенция за защита на своите права.
Неоснователността на преминаването на благата в патримониума на съсобственика се
осъществява при самото им създаване, а не в някой последващ момент, поради
което погасителната давност при вземанията за извършени от държател подобрения
започва да тече от извършването им. Установено беше по делото, че подобренията
са извършени за времето от 2014г. до 2019г., а претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД
е заявена през 2020 г., т. е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок по
чл. 110 ЗЗД, поради което вземанията на ответника не са погасени по давност.
Предявяването на иска за делба не прекъсва, нито спира течението на давността,
поради което по време на делбеното производство давност за вземанията за
подобрения тече - така решение № 394 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 111/2012 г.
на ВКС, І г. о.
С оглед на изложеното дотук само
по отношение на доказаните по делото подобрения, извършени от ответника (изграждане
на нова ВиК отводнителна система, ремонт и поддържане на подпорни стени,
площадки, отводнителни дренажи и канали, поддръжка на общи помещения като
кухня, баня, външна тоалетна, вътрешни и външни стълбища, гараж, фасада, покрив,
косене и почистване на двора четири пъти годишно, разходи по издаване на
документи на имота и сградите, както и разходи за гориво, изразходено във
връзка с пътувания до реазлични институции и търговски обекти, както и до имота),
съдът констатира, че с тяхното влагане в делбения имот, стойността на последния
се е увеличила със сумата от 1006,73 лева, съобразявайки от една страна
стойността на всяко едно подобрение поотделно и нейното съотношение към
увеличената стойност на имота, според заключенията на вещото лице. От така
посочената сума ответниците следва да следва да бъдат осъдени да заплатят сума
в размер от по 251,70 лева всеки, съобразно притежаваната от него квота в
съсобствения имот. До така посочената сума искът е основателен и доказан.
Извършването на горепосочените подобрения от ищеца със собствени средства се установява безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели. Установява се от събраните по делото доказателства, че съделителя В.А. е извършил лично със свои средства описаните по-горе подобрения, както и че в резултат на извършването им се е увеличила стойността на делбения имот. За определяне на размера на увеличената стойност на имота съдът съобрази заключението по допуснатата СТЕ на вещото лице А.Ц., съгласно което увеличената стойност на делбения имот възлиза на сумата 1006,73 лева лева.
Съгласно чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, по дело за делба
се събира 4% върху стойността на дяловете. С оглед на цитираното правило, всеки
един от съсобствениците следва да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Трън съразмерно на своя дял в
съсобствеността, както следва: съделителят В.А.А. – от 412,38 лева, а съделителите З.Т.К. и М.П.Д.
– сумата от по 216,19 лева за всеки един от тях поотделно.
В решението съдът присъжда и дължимата държавна такса върху съединените във втората фаза на делбата искове – 4% върху цената на иска за първата инстанция. Държавната такса се възлага върху страните съобразно с уважената част от претенциите им по сметки. При следване на това правило, съделителите З.Т.К. и М.П.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят по 20,13лв. всеки в полза на бюджета на съдебната власт, а ищеца В.А.А. – сумата от 56,03лева, съобразно отхвърлената част.
С оглед разпоредбата
на чл. 355 ГПК в делбеното производство страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете си, като по присъединените искове разноските се
определят по реда на чл. 78 ГПК.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г.,
т. 9 принцип за възлагане на разноските,
е последователно възприеман
и детайлизиран в практиката
на ВКС. Според същия, при липса
на оспорване на правата на
съделителите, както и на способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат, а при наличието на спор
за правата на съделителите, при оспорване на
самия факт на съсобствеността, начина на извършване
на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на
първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК.
С оглед на представените доказателства за направени от ищеца
В.А.А. по повод на делбата
разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно-технически експертизи и съобразно дяловете на тримата съделители, то по реда на
чл. 355, изр. първо
ГПК ответниците следва да бъдат осъдени всеки от тях да му заплати сума в размер на 587,50 лева.
Ответникът З.К. е
направила разноски по иска за делба в размер на 2147 лева– и съобразно дяловете на тримата съделители, то по реда на
чл. 355, изр.
първо ГПК ищецът В.А.А. следва да бъде осъден
да и заплати сума в размер на 1073,50 лева, а ответникът М.П.Д. следва да бъде осъден да и
заплати сума в размер на 536,74 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 353 ГПК, съдът
Р Е Ш И
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 248 от ГПК следните имоти: Поземлен имот №***по плана на с.С.И., общ.Трън, с площ от 600 кв.м. по плана на с.С.И., утвърден със заповед № РД-05-48/24.01.2018г. на кмета на община Трън, ведно с построената в едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 6 кв.м., за която има издадено удостоверение за търпимост №О***-**-**/20.11.2017г., двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземно ниво с гараж и кухня, първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, със застроена площ от 41 кв.м., за която сграда има издадено удостоверение за търпимост №***-**-**/20.11.2017г.
ОСЪЖДА на основание 355 от ГПК В.А.А., с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Трън в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 412,38 лв. /четиристотин и дванадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание 355 от ГПК М.П.Д. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – Трън в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 216,19 лева лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание 355 от ГПК З.Т.К., с ЕГН:**********, с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – Трън в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 216,19 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.А.А., с ЕГН: ********** ***, за възлагане на недвижим имот по реда на чл.349 ал.2 от ГПК, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на З.Т.К., с
ЕГН:**********, с адрес ***, за възлагане на недвижим имот по реда на чл.349
ал.2 от ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА
З.Т.К., с ЕГН:**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.А.А., с ЕГН: ********** ***, сумата
251,68 лева (двеста петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), по иска
по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като до пълния предявен размер от 2407,49 лева (две
хиляди четиристотин и седем лева и четиридесет и девет пет стотинки) ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З.Т.К., с ЕГН:**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка в полза на бюджета на Съдебната власт представляваща държавна такса по иска по чл.61 ал.2 от ЗЗД съобразно уважената част а именно 20,13 лв. / двадесет лева и тринадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА М.П.Д. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.А.А., с
ЕГН: ********** ***, сумата 251,68 лева (двеста
петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), по иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като до пълния предявен размер от 2407,49 лева (две хиляди четиристотин и
седем лева и четиридесет и девет пет стотинки) ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.Д. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка в полза на бюджета на Съдебната власт представляваща държавна такса по иска по чл.61 ал.2 от ЗЗД съобразно уважената част а именно 20,13 лв. / двадесет лева и тринадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА В.А.А., с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка в полза на бюджета на Съдебната власт представляваща държавна такса по иска по чл.61 ал.2 от ЗЗД съобразно отхвърлената част част а именно 56,03 лв. / петдесет и шест лева и три стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: