Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 29.11.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
гражданска колегия в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Е.П. в присъствието
на прокурора................ като разгледа докладваното от съдията Харизанова
гр.д.№4822 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си молба против Г.Д.С.
с ЕГН ********** *** ищецът К.Д.С. с ЕГН ********** *** , чрез пълномощника си
твърди, че с ответника са братя. Твърди, че приживе тяхната майка Р. Г.К,
починала на 23.09.2008г. е дала в заем на брат му сумата от 20 000 евро.
За целта между тях бил подписан договор от 09.05.2007г. с нотариална заверка на
подписите. По силата на договора за паричен заем ответникът се е задължил да
върне заетата му сума в размер на 20 000 евро в срок от пет години,
считано от датата на сключване на договора, което задължение същият не е
изпълнил. След откриване на наследството ответникът не е платил сумата от
10 000 евро на ищеца, равняваща се на наследствените му права, които са в
размер на ½ ид.части от активите и пасивите, включени в наследствената
маса. Твърди, че на основание чл.417 от ГПК се е снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. След връчване на поканата за доброволно
изпълнение, ответникът е подал възражение, че не дължи сумата от 10 000
евро, установена със Заповед №1875/06.07.2012г. по ч.гр.д.№2809/2012г. по описа
на РС-Пазарджик. Твърди, че с оглед направеното оспорване на ответника за него
е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане в размер
на 10000 евро , произтичащо от договор за заем от 09.05.2007г. и установено със
заповед №1875/06.07.2012г. по ч.гр.д.№2809/2012г. по описа на ПРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените в настоящото
производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е постъпил писмен отговор, с
който се оспорва иска както по основание, така и по размер.Твърди, че не дължи
връщане на сумата по договор за заем от
09.05.2007г., тъй като с майка му Р. Котова са подписали договор за заем на парична
сума в размер на 20 000 евро. Твърди, че известно време след това
заемодателката и негова майка се е отказала от правата си по договора за заем и
изрично му е заявила, че не желае връщане на сумата от 20 000 евро и че му
дарява тези пари. Според ответника сумата от 20 000 евро е дарение,
извършено от майка му в негова полза и затова не дължи връщане и. Алтернативно
ответникът оспорва наследствените права на ищеца като оспорва представеното с
исковата молба удостоверение за наследници изх.№3118 от 21.10.2009г., като
твърди, че същото е непълно и неточно. В него е отразено, че наследници на
покойната му майка са той и брат му- ищеца по делото. Твърди, че в
действителност на 31.05.2005г. майка му Р. К. е сключила граждански брак с
италианския гражданин Р.Б.. По този начин в кръга на наследниците следва да
бъде включен и преживелия съпруг, като след това наследствените квоти следва да
бъдат съобразени съгласно действащия закон за наследството. Счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Алтернативно се
поддържа искане в кръга на наследниците да бъде включен и съпруга на майка му.
Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищецът ,чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в представените по делото писмени
бележки.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с писмения
отговор оспорване, като по реда на
чл.143 от ГПК конкретизира възражението, че след сключване на договора за
заем Р. К. и Г.С., са сключили втора
сделка, която е договор за дарение. Подробни съображения по съществото на спора
са развити в представените по делото писмени бележки.
Районният
съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, сред спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна.
Видно е от приложеното като
доказателство по делото ч.гр.д.№2809/2012г. по описа на РС-гр.Пазарджик, че ищецът
К.С. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК срещу ответника Г.С. за сумата от 10 000 евро, представляваща
вземане на наследодателя към длъжника по договор за паричен заем от
09.05.2007г., сключен между наследодателя на заявителя и длъжника с падеж
09.05.2012г., в размер на наследствените
му права от ½ ид.част, който договор е с нотариална заверка на
подписите.Въз основа на така подаденото заявление Пазарджишкият районен съд е
издал заповед №1875/06.07.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Д.С./ ответника
в настоящото производство/ да заплати на К.Д.С./ ищеца в настоящото
производство сумата от 10 000 евро. В заповедна изрично е отразен, че вземането
произтича от договор за паричен заем от 09.05.2007г., сключен между Р. Г.К,наследодател
на заявителя и длъжника. Срещу тази заповед длъжникът е възразил и в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК.Заявителят е предявил против ответника настоящия иск за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК.
В кориците
на приложеното са ч.гр.д.№2809/2012г. по описа на РС-Пазарджик се съдържа в
оригинал следното писмено доказателство-договор за заем, сключен на
09.05.2007г. между Р. Г.К в качеството на заемодател и Г.Д.С. в качеството на
заемополучател, по силата на който К. е дала в заем на Г.С. сумата от
20 000 евро със задължението от страна на заемателя да върне тази сума на
09.05.1012г. Изрично в точка 3 от този договор е вписано, че към момента на
подписването му заемателят е получил сумата от 20 000 евро в брой, както и
че настоящия договор служи за разписка за броената сума. Разглежданият договор
съдържа нотариална заверка на подписите на страните по него.
Не е
спорно по делото, че ищецът и ответникът са братя, както и че тяхната майка Р. Г.К е починала на
23.09.2008г. като тези релевантни факти се установяват и от приложените писмени
доказателства/ удостоверения за наследници/. Спорно е обстоятелството, дали
ищецът и ответника са единствени преки
законни наследници на тяхната наследодателка Р. К. или наследник е и италианския гражданин Р.Б. в качеството му на
преживял съпруг на наследодателката. Установи се от ангажираното от ответната
страна писмено доказателство – удостоверение за брак/ представено в легализиран
превод на български език/, издадено от длъжностно лице по гражданско състояние
при община Монте Сан Джуство, провинция Мачерата, Италия, че Р. Г.К и сключила
на 31.05.2005г граждански брак с Р.Б., роден на ***г.Отразено е в документа, че
с декларация, вписана в акта за брак, съпрузите са избрали режим на разделност
на имуществото като на 28.07.2007г. съдът на Мачерата е одобрил протокола за
договорената разделност на имуществото. От ищцовата страна бе представено
удостоверени за наследници №3118 от 21.10.2009г., издадено от Община Пазарджик,
видно от което Р. Г.К е починала на 23.09.2008г. и е оставила свои наследници
двама синове / страните по делото/ К.Д.С. и Г.Д.С.. Изрично в обсъждания
документ в графа „Забележка“ е вписано, че община Пазарджик не гарантира за
пълния обхват от наследници на Р. К., тъй като на същата е издадено
удостоверение за сключване на граждански брак в чужбина / Италия/
№21/02.03.2005г. с италианския гражданин Р.Б.. От ответника по делото също бе
представено удостоверение за наследници изх.№523/06.02.2013г., издадено от
Община Пазарджик, в който документ като наследник на Р. Георгиева Катове е
вписан и съпруга и Р.Б.. Този документ бе оспорен от ищцовата страна. Тъй като по
своята правна природа този документ е официален свидетелстващ и се ползва с
материална доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 от ГПК относно
удостоверение факти/ в този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда
на чл.290 от ГПК – решение №100/02.03.2011г. по гр.д.№1820/2009г., на Първо
г.о. на ВКС/ и с оглед оспорване на неговата истинност досежно неговата
вярност/ съотвествие на удостовереното в документа с действителността/ на
основание чл.193 от ГПК съдът откри производство по оспорването му като
разпореди и доказателствената тежест, която е на оспорващата страна- ищеца по
делото.В тази връзка от община Пазарджик бе изпратена цялата административна
преписка във връзка с издаване на оспореното удостоверение за наследници, като
в съпроводително писмо към преписката е описана хронологията по издаване на
двете удостоверения за наследници- едното издадено по искане на ищеца и
другото/ оспореното/ издадено – по искане на ответника и след представяне на
акт за граждански брак, сключен на 31.05.2005г в град Монте Сан Дужсто, Италия
между Р. К. и Р.Б., въз основа на който е съставен от Община Пазарджик акт за
граждански брак №29/28.01.2013г. и е последвало издаване на оспореното
удостоверение за наследници като е вписан като наследник на Р. К. и преживелия
и съпруг.
От
събраните по реда на Регламент 1206/2001г. на ЕО относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела писмени
доказателства/ представени в легализиран превод на български език/ , а
именно- справка от регистъра за
граждански бракове, издадена от Община Монте Сан Джусто, провинция Мачерата,
Италия, материали по гр.д.№2182/2007г на съда на Мачерата, удостоверение от
служба по гражданско състояние град Коридония, Италия, се установява, че на
32.05.2005г майката на ищеца и ответника Р. Г.К е сключила граждански брак с Р.Б..
Същите са предявили пред съда на Мачерата иск за доброволно разделяне,
излагайки обстоятелства , че са сключили граждански брак на 31.05.2005г., от
който брак нямат родени деца. Изложили са твърдения, че след първите няколко
месеца, прекарани в хармония и взаимна подкрепа , брачният им съюз е станал
непоносим , което е довело до невъзможност продължаването на семейния им живот.
Изложили са твърдения, че между тях не можело да се установи както материално,
така и духовно общуване. Изложили са
твърдения, че са стигнали до общо решение да се разделят, като са се
споразумели и за последиците от прекратяване на семейните им отношения. Съпружеската
двойка е изслушана лично от съда на
04.07.2007г. Държавната прокуратура при съда на Мачерата също е разгледала иска
за доброволно разделяне на съпрузите Б.Р
и Р. К. и на 05.07.2007г. е одобрил доброволната раздяла между съпрузите по
взаимно съгласие . На 18.07.2007г. съдът на Мечерата е утвърдил с всички
последици, произтичащи от това,доброволното разделяне на съпрузите. Със същия
съдебен акт е разпоредено на официалните власти по гражданското състояние в
Монте Сан Джусто да пристъпят към изпълнение
на съдебното решение и съответните обстоятелства да се впишат в
регистъра за гражданските бракове за 2005г., номер 2 , част I Данните извлечени
удостоверение, издадено от службата
по гражданско състояние при град Коридония, сочат, че Р.Б. е роден в град
Коридония и в служебните регистри по месторождението му е отразено, че същият е сключил граждански
брак на 31.05.2005г. с Р. Г.К , за което е издаден акт №2, серия И. Според
удостоверение за пребибаване/ удостоверениеза семейно положение/, издадено на
08.07.2013г. от Община Монте Сан Джусто, касаещо Б.Р, същият е със семейно
положение женен за Р. Г.К.
От разпита
на св.К.Г. се установи, че същата се е познавала с Р. К.- майката на страните
по делото, като последната е работела в Италия. Когато си е идвала в България,
двете със свидетелката са се срещали.На едно от идванията си в България двете
се срещнали на празника на града. Свидетелката не конкретизира коя година се е
случило това. Двете отишли да видят внучето на Р./ от сина и К./. Там Р.
започнала да говори с К. за някаква сума пари, които дала на по-големия си син Г.
във връзка с работата му/свидетелката не може точно да установи размера на тази
сума/. Свидетелката допълва, че Р.
извадила един документ и го подала на К. и тогава свидетелката разбрала от К.,
че това е договор и започнал да го чете.Свидетелката чула Р. да казва, че ще
продължи да помага на синовете си, като сега е дала пари на Г. да си свърши
работата, след което Г. ще и върне тези пари.Свидетелката допълни, че края на
септември-октомври 2008г. случайно се видяла с К., от който разбрала че майка
му е починала.
Свидетелката
М.Д. обясни, че с майката на страните са били близки приятелки и си споделяли
всичко.Свидетелката установи, че от 2003г. Р. заминала да работи в Италия. Според
свидетелката двете с Р. се срещнали на Гергьовден през 2008г. и тогава Р. и
казала, че парите , които през 2007г. била дала на сина си Г. в заем, му ги
дарява. Това били 20 000 евро, които дала на Г. във връзка с бизнеса му с коли.
Останала доволна, че тези пари били
вложени по предназначение , а именно за направата на автосервиз и след това му ги дарила.
Въз основа
на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във
вр.с чл.415, ал.1 от ГПК- положителен установителен иск за съществуване на
вземането предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК. Така предявеният иск е процесуално
допустим, предявен е от процесуално легитимирана
страна/ заявителят в заповедното производство/ в преклузивния срок по чл.415 от ГПК, след своевременно постъпило възражение от длъжника по заповедта, с което
възражение оспорва съществуването на вземането предмет на заповедното
производство. Доколкото настоящото производство се развива след подадено
заявление по чл.417 от ГПК , то същото се развива в рамките на предявената по
описания ред претенция. В този смисъл съдът е ограничен да прецени основателността
на ищцовата претенция съгласно предявеното по чл.417 от ГПК заявление.
По
съществото на предявеният иск съдът намира следното:
По няколко спорни въпроса съдът
следва да даде отговор.Следва да се даде отговор дали ищецът и ответникът са
единствени преки законни наследници на тяхната майка – Р. К., починала на
23.09.2008г. или наследствени права има и нейния преживял съпруг Б.Р.Двете
страни ангажираха писмени доказателствени средства в тази насока- обсъдените
по-горе два броя удостоверения за наследници с различно съдържание. По
отношение на удостоверението за наследници, изх.№523/06.02.2013г., издадено от
община Пазарджик, бе открито производство по оспорването му, което бе успешно
проведено, доказателствената му стойност
бе оборена от страната, носеща тежестта да докаже, че удостоверените с него
факти, не отговарят на действителното положение, поради което този документ се
изключи от доказателствения материал и съдът не го цени. Това е така, тъй като
от анализа на обсъдените по-горе доказателства се установи, че действително Р. К.
е била в брак с Б.Р, но брачната им връзка е прекратена с развод по взаимно съгласие на страните
като доброволната раздяла между съпрузите е утвърдена по надлежния процесуален
ред от Държавната прокуратура и от съда на град Мачерата, Италия и това е станало на 18.07.2007г, повече от година
преди смъртта на наследодателката на страните. Обстоятелството, че в част от
удостоверителните документи, представени от съответните служби по гражданско
състояние по месторождението и по местопребиваването на бившия съпруг на К. е вписано , че същият е със семеен статус „женен“
, няма как да промени извода на съда и това е така, тъй като изрично в обсъденото по-горе съдебно решение е
разпоредено обстоятелствата във връзка с доброволното прекратяване на брака
между Р. К. и Бенито Рескино да намерят съответното отразяване в регистрите за гражданско състояние и
по-конкретно в регистъра на гражданските бракове за 2005г, като е посочен и точно
номера на акта за граждански брак. Касае се за бездействие на администрацията
да отрази обстоятелства във връзка с
актуалния гражданскоправен статут на физическо лице, поради което съдът не цени
удостоверението за пребиваване , издадено от Община Монте Сан Джусто както и
удостоверението от службата по гражданско състояние на град Коридония,
провинция Мачерата. От изложеното дотук съдът прави правният извод, че ищецът и
ответника са единствени наследници / синове / на Р. Г.К , починала на
23.09.2008г като наследствените им права са равни – по ½ идеална част.
Безспорно от обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност се установи, че между Р. К. в качеството на
заемодател и ответника Г.С. в качеството му на заемополучател на 09.05.2007г. е
сключен договор за заем, по силата на който ответникът е получил сумата от
20 000 евро със задължения да я върне в петгодишен срок, считано от
сключване на договора, който срок е изтекъл на 09.05.2012г. Не бе спорно, че
сумата е получена и с оглед правната природа на този договор/ същият е реален/
е налице изпълнение на задълженията по договора по отношение на заемодателя.
Тук е момента да се обсъди
наведеното от ответника възражение, че след сключване на договора за заем е
налице между същите страни втора сделка- дарение.Действително свидетелски
показания са недопустими с оглед установената в чл.164, ал.1,т.5 от ГПК забрана
със свидетели да се установява изменение на писмени съглашения между страните.
В тази връзка ответникът, чрез пълномощника си, заяви, че не цели установяване на изменение в уговорките по
писмено съглашение, а да установи сключване на последваща сделка между страните
– дарение на движими вещи/ в процесния случай на парична сума от 20 000
евро. Тъй като се касае за договор на стойност над 5000 лв., сключен между
роднини по права линия съдът събра гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели/. От обсъдените по-горе гласни доказателства не се установи
по безспорен и категоричен начин Р. К. да е дарила на сина си Г.С. сумата от
20 000 евро и това е така, тъй като
договора за дарение на движими вещи се счита сключен чрез предаване на
вещта. Липсват каквито и да било
доказателства, а и твърдения през 2008г. заемополучателя да е върнал процесната
сума от 20 000 евро на заемодателя, тоест тази сума да е била в
патримониума на дарителя, с която сума дарителят безвъзмездно да се е
разпоредил в полза на надарения. Ето защо съдът намира, че между Р. К. и Г.С. е
било налице единствено и само правоотношение по договор за заем,сключен на
09.05.2007г. Не би могло да се разсъждава за евентуално опрощаване от кредитора
на задължението на длъжника с цел да го надари и това е така, тъй като такива
възражения от ответника не се релевирани,а и опрощаването има погасителен ефект
и за да породи действие е необходимо
съгласие на длъжника, каквото в
настоящия случай липсва, а и опрощаването/
в настоящия случай/ като способ за погасяване на задължението не би могло да се
установи с гласни доказателствени средства , тъй като същите са недопустими с
оглед разпоредбата на чл.164, ал.1,т.4 от ГПК при наличие на установено с
писмен акт парично задължение.
В контекста на гореизложеното
съдът намира, че след изтичане на уговорения в процесния договор за заем от
09.05.2007г. срок, който срок е изтекъл на 09.05.2012г., ответникът не е върнал заетата сума/ липсват както твърдения,
така и доказателства за обратния извод/. По този договор е налице вземане на
наследодателя на ищеца и като имуществено право то е наследимо. Ето защо като
наследник на майка си ищецът има изискуемо вземане срещу
ответника в размер на 10 000 евро по договор за заем от
09.05.2007г., равняващо се на неследствените му права след откриване на
наследството, открито към момента на смъртта на наследодателката- на
23.09.2008г.
Ето защо предявеният положителен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен като следва да
се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане по Заповед №1875 от 06.07.2012г., постановена по ч.гр.д.№2809/2012г.по
описа на РС-Пазарджик за сумата от 10 000 евро, дължима по договор за паричен
заем от 09.05.2007г., сключен между наследодателката им Р. Г.К и Г.Д.С..
В настоящото исково производство
ищецът претендира и законна лихва върху главницата от 10 000 евро, считано от
датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, но този акцесорен иск
следва да бъде оставен без разглеждане и производството по него следва да бъде
прекратено , тъй като същият този иск не е бил предмет на заповедното
производство.Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС- предметът на
исковото производство следва да бъде идентичен
с предмета на заповедното производство.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78 , ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца и сумата от 1 200 лв. разноски в настоящото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И
:
По предявения от К.Д.С. с ЕГН **********
*** срещу Г.Д.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 във вр.с
чл.415 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.С., че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на К.Д.С. по Заповед №1875 от 06.07.2012г., постановена по ч.гр.д.№2809/2012г.по
описа на РС-Пазарджик за сумата от 10 000 евро, дължима по договор за паричен
заем от 09.05.2007г., сключен между наследодателката им Р. Г.К и Г.Д.С..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск в
частта, в която се иска да бъде прието за установено,че съществува вземане на К.Д.С. за законната лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№2809/2012г. до окончателното
изплащане на сумата като процесуално недопустим и прекратява производството по
делото в тази част.
ОСЪЖДА Г.Д.С./ с посочен по горе адрес и ЕГН/
да заплати на К.Д.С./ с посочен по-горе адрес и ЕГН/ сумата от 1 200 лв.
разноски по делото.
Решението в частта, в която е
прекратено производството по делото има има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкият окръжен съд в едноседмичен срок,
в останалата част решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :