Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1505 Година 04.11.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер
дело номер 1804 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от П.М.Г. *** против решение №
943/17.07.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1993/2020г. по описа на Районен съд
Бургас. Счита решението за неправилно. Излага доводи за недоказаност на
нарушенията и приложение на чл.28 от ЗАНН. С жалбата се иска отмяна на
съдебното решение и на издаденото наказателно постановление. В съдебно
заседание се явява лично и чрез пълномощник, поддържа жалбата на сочените в нея
основания. Претендира разноски.
Ответникът – ОД
на МВР гр.Бургас, Районно управление Камено, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното
решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно
постановление № 20-7779-000280/19.05.2020г. издадено от началника на РУ Камено към
ОД на МВР гр.Бургас, с което на касатора по т.1, за нарушение на чл.140 ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3 предл. първо
от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца и по т.2 за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1 т.1, предл.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
10 лева. За да постанови решението,
съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя,
като АУАН е съставен, а НП издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от
компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обосновал извод, че соченото за нарушител лице е извършило
вменените му нарушения, поради което правилно е била ангажирана отговорността
му. Наложените административни наказания са намерени за правилно определени по
вид и размер, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са частично основателни.
На П.Г., в
качеството му на водач на МПС, е съставен АУАН и издадено наказателно
постановление за това, че на 30.04.2020г., около 11,15ч. в с.Трояново, в
близост до централния площад е установен от контролни длъжностни лица при РУ Камено
да управлява мотоциклет, марка „Ява“, с рама TLJ69800003T85234, който не е регистриран по надлежния ред на
територията на РБългария и няма поставена регистрационна табела, като водачът
не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
Правилно първоинстанционният съд
е потвърдил наказателното постановление, в частта относно установеното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1, изр.първо
от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушаване на
тези изисквания е предвидена санкция в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер.
Съгласно легалното определение
дадено в §6, т.11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство“ е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства, а съгласно т.13 „Мотоциклет“ е двуколесно пътно превозно
средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³.
Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела,
чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни
средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято
конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h.. Моторните превозни
средства, които не подлежат на регистрация са посочени в нормата на чл.1, ал.4
от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В наказателното постановление е посочена
марка на мотоциклета, като той е индивидуализирано с номер на рама, които данни
са достатъчни за да извърши преценка дали подлежи на регистрация, съответно
извършило ли е лицето вмененото му административно нарушение.
В случая, касаторът е управлявал мотоциклет Ява 350, по отношение на който не са ангажирани доказателства, даващи
основание да се приеме, че е сред визираните чл.1, ал.4 от Наредба № І-45 от
24.03.2000г. превозни средства, които не подлежат на регистрация, поради което
правилно е прието, че следва да се движи по пътищата само след надлежна
регистрация. Ето защо и след като от събраните в хода на производството
доказателства не се установява този мотоциклет да е бил регистриран, въпреки
задължението за това, то касатора управлявайки го е извършил вмененото му
нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е санкциониран на
основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, като наложените му две
административни наказания са в минималния предвиден от законодателя размер.
Неоснователни са възраженията на
касатора за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства, че
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска
степен на обществена опасност, поради което правилно наказващия орган и
първоинстанционният съд не са приложили
тази разпоредба.
По отношение на второто
установено административно нарушение, неправилно съдът е потвърдил
наказателното постановление.
Отговорността на Г. е ангажирана
за неизпълнение на задължение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е установено,
че на 30.04.2020г. в 11,15ч. в с.Трояново, управлява мотоциклет Ява, като не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролния талон към него.
Данните от административната преписка сочат, че спрямо касатора е издадено
предходно наказателно постановление с № 20-7779-000247/08.05.2020г. за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като е установен на 30.04.2020г. в
11.15ч. в с.Трояново да управлява МПС без да притежава валидно свидетелство за
неговото управление, за което наказателно постановление се твърди, че е влязло
в сила. Съответно съгласно представената по делото „Справка за
нарушител/водач“, се установява, че касатора не притежава правоспособност да
управлява превозни средства от категория „А“, в която категория попадат
мотоциклетите, съгласно чл.21 от ППЗДвП.
В случая, касатора е наказан
едновременно за това, че не притежава СУМПС от съответната категория и не го
носи с двете отделни наказателни постановления. След като той не притежава
СУМПС от съответната категория, то няма как да носи това свидетелство,
съответно не би могъл и не е извършил процесното административно нарушение и
неправилно е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и наказателното
постановление следва да бъде отменено в тази му част.
При този изход на спора и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съобразно
уважената част от касационната жалба в полза на касатора следва да се присъди
сумата от 30,00 лева, представляваща част от направените съдебни разноски за
платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600,00 лева.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 943/17.07.2020г., постановено по
н.а.х.д. № 1993/2020г. по описа на Районен съд Бургас В ЧАСТТА, в която е потвърдено наказателно
постановление № 20-7779-000280/19.05.2020г. издадено от началника на РУ Камено
към ОД на МВР гр.Бургас, с което
на П.М.Г. с ЕГН: **********, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 10,00 лева и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №
20-7779-000280/19.05.2020г. издадено от началника на РУ Камено към ОД на МВР
гр.Бургас, В ЧАСТТА в която за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП на
П.М.Г. с ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 10,00 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 943/17.07.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 1993/2020г. по описа на Районен съд Бургас, в
останалата му част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр.Бургас да
заплати в полза на П.М.Г. с ЕГН: ********** *** разноски по делото в размер на 30,00 лева (тридесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.