Решение по дело №289/2025 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 121
Дата: 14 май 2025 г. (в сила от 22 май 2025 г.)
Съдия: Нели Георгиева Батанова
Дело: 20253600200289
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Шумен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200289 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и
изпълнение на решение постановено от несъдебен орган Bonnen & Transacties Transactiemod
/Разписки и транзакции Модул за транзакции/ от 14.10.2024 г., в сила от 25.11.2024 г., за
налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин Д. А.
М., роден на 01.06.1999 год., с постоянен адрес в Република България, гр.В. П., ул. „С. К.” №
26, обл. Шумен. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на
Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по
нидерландското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване
на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено.
Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата
страна и Министерството на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се
установява, че с дата на раждане 01.06.1999 год. е Д. А. М., ЕГН – **********, с постоянен
адрес в Република България, гр.В. П., ул. „С. К.” № 26, обл. Шумен. Засегнатото лице – Д. А.
М. е редовно призован и се явява. Изразява становище, че не е заплатил наложената му
финансова санкция, но при покана от НАП ще я заплати. Преди това засегнатото лице Д. А.
М. е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава - Нидерландия
декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. В
съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената финансова санкция.
1
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова
санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от несъдебен орган Bonnen & Transacties Transactiemod /Разписки и
транзакции Модул за транзакции / от 14.10.2024 г., в сила от 25.11.2024 г. Решението за
постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз –
Нидерландия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена
санкция на лице от български произход /Д. А. М./, което: “На 25 януари 2024 година в 11:35
часа на ′s-Gravenhage, Azaleastraat /Хага, Азалистраат/ е управлявал превозно средство с 3
повредени или износени гуми.“ Деянието представлява административно нарушение, което
се санкционира по реда на Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата - чл. 2 от разпоредбите на Нидерландия.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област
/съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да
разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р.
България и е посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р.
България. Липсват данни, че лицето не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 28.04.2025 год., преведено е на
български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното
наказание да бъде преведен. Достатъчно е същият да е приложен към Решението и
Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата
сума няма направена частична вноска. Д. А. М. не представя доказателства за пълно или
частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка
на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за
постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за
признаването му и допускането му за изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице Д. А. М. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава -
членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството
на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на
финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р.
България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да
бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са
налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на
изпълнението на решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е
пълно и отговаря на решение от 14.10.2024 г., в сила от 25.11.2024 г., за налагане на
финансова санкция, постановено от несъдебен орган Bonnen & Transacties Transactiemod
2
/Разписки и транзакции Модул за транзакции /, Нидерландия.
2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство
и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за
наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето
и влизане в сила на решението на 25.11.2024 год. не са изминали повече от две години, и са
налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение
на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и
изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство
изтича на 25.11.2027 год. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок –
25.11.2029 год. по законодателството на Нидерландия. Поради което съдът приема, че
давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на
правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС не се изисква;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице Д. А. М. е било
уведомено за правото си да обжалва решението.
Решението е постановено от несъдебен орган на 14.10.2024 г., в сила от 25.11.2024 г.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното
удостоверение засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според
националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното
удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може
да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде
изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 14.10.2024 година. От представена справка е видно, че
на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно
равностойността на 360 EUR в български лева е 704,10 лева /седемстотин и четири лева и
десет стотинки/.
3
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган
Bonnen & Transacties Transactiemod /Разписки и транзакции Модул за транзакции /,
Нидерландия от 14.10.2024 г., в сила от 25.11.2024 г., с което на българския гражданине Д.
А. М., роден на 01.06.1999 год, ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република България,
гр.В. П., ул. „С. К.” № 26, обл. Шумен
е наложена финансова санкция в размер на 360,00 евро, равностойна на 704,10 лева
/седемстотин и четири лева и десет стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението – 14.10.2024 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за
налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД
на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4