№ 26073
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110107292 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. С. Р. срещу главен ответник
„фирма“ ЕАД, евентуален ответник „Ефирма“ ООД и евентуален ответник „фирма“.
С исковата молба се иска, след като съдът установи и прогласи, че сключеният
между главния ответник и ищеца договор за стоков потребителски кредит е прекратил
своето действие (отпаднал е) на основание чл. 28, ал. 3 ЗПК поради реализирано право
на отказ, да се осъди ответника да заплати:
1/ сумата от 1675,36лв., представляваща платени без основание/на отпаднало
основание месечни погасителни вноски по договора за периода от 04.06.2023г. до
датата на исковата молба;
2/ всички последващи месечни вноски, чието заплащане ще бъде извършено в
хода на процеса, считано от датата на исковата молба до края на съдебното дирене;
При условията на евентуалност, да бъде осъден втория ответник да върне на
ищеца получената продажна цена за отказания и върнат продукт в размер от 2546,06лв.
При условията на евентуалност, да бъде осъден третия ответник да върне
получената продажна цена за отказания и върнат продукт в размер от 2546,06лв.
Съдът намира, че искът за присъждане на всички последващи месечни вноски,
чието заплащане ще бъде извършено в хода на процеса, считано от датата на исковата
молба до края на съдебното дирене, се явява недопустим. Това вземане произтича от
неоснователно обогатяване (получена без основание или на отпаднало основание сума)
и се отнася за бъдещо вземане, което към момента на исковата молба не се твърди да е
възникнало. В съдебната практика – Определение № 525/03.12.2019г. по гр. д. №
4275/2019г., III ГО на ВКС и др., е разяснено, че чл. 124, ал. 2 ГПК визира само
възникнали до момента на постановяване на решението задължения, при това
ликвидни (установени по своето основание и размер с решението), а в случая се иска
осъждане за вземане, което още не е възникнало, не е и сигурно, че ще възникне, както
и в какъв конкретен размер. В Решение № 149/01.11.2023г. по гр. д. № 638/2023г., IV
ГО на ВКС, е прието, че може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще
бъдат дължими след постановяване на решението (чл. 124 ал. 2 от ГПК), но законът
има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от
настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения,
възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е
1
допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. Иск за бъдещо
плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи
от това доколко е било предоставено ползването.
Макар цитираната практика да е по различни факти, съдът намира, че
принципното разрешение намира приложение и в случая, доколкото в настоящото
производство се претендира плащане на едно бъдещо вземане, чието възникване
зависи от това дали самият ищец би платил сумата по договора за стоков кредит докато
трае процесът. Съдът намира, че този иск се явява допустим само относно вземанията,
които се твърди, че са платени без основание/поради отпаднало основание до
завеждане на исковата молба, но не и за такива бъдещи вземания, които евентуално
биха били платени впоследствие след завеждането на исковата молба. Ето защо, в тази
част исковата молба следва да бъде върната като недопустима.
В останалата част, съдът намира, че е налице нередовност на исковата молба и
следва да бъдат дадени указания до ищеца. Във връзка с първия иск, ищецът следва да
уточни дали предявява кумулативно отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че не дължи на кредитора сумата от 2848,44лв. поради извършен отказ от
продажбата от разстояние, имащо за последица хипотезата на чл. 28, ал. 3 ЗПК, заедно
с осъдителния иск за връщане на сумата от 1675,36лв., платена без/на отпаднало
основание, или се предявява само вторият (осъдителният) иск, като първата част от
петитума е само уточнение. Ако е налице кумулативно съединяване на тези искове,
ищецът следва да обоснове правен интерес от предявяването на нарочен отрицателен
установителен иск, предвид че в предмета на осъдителния иск ще бъде разгледан като
преюдициален въпрос дали има основание за получаване на сумата от ответника, тоест
осъдителният иск поглъща и отрицателния установителен. В случай че поддържа
кумулативното съединяване на тези искове (искане за произнасяне и по двата), следва
да прецезира петитума по първия иск (отрицателния установителен) относно частта за
прогласяване, че сключеният договор е прекратил своето действие, като съобрази, че
съдебната практика на ВКС приема за недопустим такъв иск (за установяване, че даден
договор е прекратил своето действие).
Доколкото един от ответниците е чуждестранно лице с адрес в Румъния и
книжата до него следва да бъдат връчени чрез съдебна поръчка, ищецът следва да
представи превод на румънски език от исковата молба, уточнителната молба и всички
приложения.
Тъй като исковата молба е изпратена по ел. път, на основание чл. 102з, ал. 3
ГПК следва да бъде внесена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба В ЧАСТТА по т.1.2 от
петитума на исковата молба, където се иска присъждане на всички последващи
месечни вноски, чието заплащане ще бъде извършено в хода на процеса, считано от
датата на исковата молба до края на съдебното дирене.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в тази част с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването:
във връзка с първия иск, ищецът следва да уточни дали предявява кумулативно
2
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи на
кредитора сумата от 2848,44лв. поради извършен отказ от продажбата от
разстояние, имащо за последица хипотезата на чл. 28, ал. 3 ЗПК, заедно с
осъдителния иск за връщане на сумата от 1675,36лв., платена без/на отпаднало
основание, или се предявява само вторият (осъдителният) иск, като първата част
от петитума е само уточнение; ако е налице кумулативно съединяване на тези
искове, ищецът следва да обоснове правен интерес от предявяването на нарочен
отрицателен установителен иск, предвид че в предмета на осъдителния иск ще
бъде разгледан като преюдициален въпрос дали има основание за получаване на
сумата от ответника, тоест осъдителният иск поглъща и отрицателния
установителен; в случай че поддържа кумулативното съединяване на тези искове
(искане за произнасяне и по двата), следва да прецезира петитума по първия иск
(отрицателния установителен) относно частта за прогласяване, че сключеният
договор е прекратил своето действие, като съобрази, че съдебната практика на
ВКС приема за недопустим такъв иск (за установяване, че даден договор е
прекратил своето действие);
да представи превод от легализиран преводач на румънски език на исковата
молба, уточнителната молба и всички приложения, които следва да бъдат връчени
на ответника „фирма“;
да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 26,70лв. по
сметка на СРС на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК или да представи 3 бр. преписи
от исковата молба и всички приложения;
При неизпълнение, исковата молба ще бъде върната.
ПРЕПИС от разпореждането ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3