РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Кюстендил, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. К. Въззивно гражданско дело №
20221500500532 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 6577/15.08.2022 г.,
депозирана от адв. Ю. Д. в качеството на процесуален представител по пълномощие
на В. Я. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. ***и със съдебен адрес за
призоваване: гр.*** ул. „***“ № ***, ет. *** насочена против Решение № 354 от
27.07.2022г. по гр.д. 2509/2021г. по описа на РС- Дупица .
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е допуснал
извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: поземлен имот с
планоснимачен № ***, за които е отреден парцел № ***I, попадащ в квартал *** по
регулационния план на село с. ***, община ***, област Кюстендилска, утвърден със
Заповед № 1113/11.10.1991 г., с площ на целия имот от 1027 кв.м., при настоящи
съседи на имота по скица: улица с осеви точки ** и ***, улица, поземлен имот с
планоснимачен № **, за които е отреден парцел № ***, поземлен имот с
планоснимачен № ***, за които е отреден парцел № *** ведно с построената в имота
масивна жилищна сграда със застроена площ 90 квадратни метра, брои етажи 1 и мазе
с площ 90 квадратни метра и второстепенна построика /паянтова сграда/ със застроена
площ 21 квадратни метра, брои етажи 1 между: Н. И. У., В. Я. Б., В. А. Х., и е
постановил делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно: за Н. И. У.-
1/3 ид.ч., за В. Я. Б.- 1/3 ид.ч., за В. А. Х. - 1/3 ид.ч., като е отхвърлил като
неоснователен предявения от В. Я. Б. срещу Н. И. У. и В. А. Х. /като правоприемник на
починалата на 03.03.2022г. ответница З. Я. М./ иск за признаване за установено по
отношение на тях, че ищецът е единствен собственик на процесния имот на основание
придобивна давност, както и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 от ГПК на
Нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело №*** от 2021 г. на нотариус С.С..
1
В жалбата въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалваното
решение поради неговата немотивираност и незаконосъобразност, противоречие с
материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на районния съд, че в негова полза
не е изтекла придобивна давност. Твърди, че процесният имот е владян единствено от
него- явно, спокойно, необезпокоявано, по начин демонстриращ ясно
собственическите му намерения. Счита за неправилно приетото от решаващия съд, че
липсва разпореждане приживе в негова полза с процесния имот от наследодателя. Иска
отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на претенцията за допускане на
делба на процесния имот и уважаване на предявения насрещен иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна В. А. Х. чрез пълномощника М. Е. Г., с който се изразява
становище за нейната неоснователност и се оспорват изложените в нея твърдения като
необосновани. Иска се оставане без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба и от Н. И. У.
чрез пълномощника му адв. К. Н.. В него се изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба. Излагат се аргументи за правилност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че не е налице извършено приживе от наследодателя
разпореждане с процесния имот. Изтъква се, че въззивникът е владеел само
собствените си идеални части от имота, а останалите е държал, доколкото владението
на останалите наследници не е отблъснато. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение.
С определение № 764/28.10.2022г. съдът е конституирал на основание чл. 227
от ГПК като правоприемници на въззивника В. Я. Б., починал на 02.10.2022 г.неговите
наследници по закон: Г. К. Б.-съпруга, К. В. Я. и Д. В. Б.- деца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към подробните мотиви, изложени от РС- Дупница. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се уточни следното:
По делото са налице твърдения за извършена от наследодателя Я. Д. Б.
приживна делба без да е представен нарочен акт за нея. Доколкото добросъвестно
владение съгласно чл. 70 от ЗС може да бъде установено и при опорочена форма на
придобивния акт, то в настоящия случай от значение е не спазването на изискуемата
форма, а доказването на факта на извършване на самата сделка. Във връзка с
установяването са допуснати свидетелски показания, от които обаче не може с
категоричност да се установи наличието на подобна договореност. Напротив,
установяват се противоречия в показанията на единствения свидетел, изнесъл подобни
твърдения- М. П., състоящи се в неопределеност на волята на наследодателя.
Първоначално свидетелят заявява, че наследодателят е имал уговорка с децата си
къщата да бъде за В., което сочи за извършена от него приживна делба- завещание,
пораждаща действие след смъртта му. Впоследствие обаче свидетелят споделя, че при
разговори във връзка с междусъседските им отношения наследодателят е заявил, че
„къщата е на В.“, което е индиция за извършена приживна делба- дарение с незабавен
транслативен ефект.
2
На следващо място, следва да се разгледа и въпросът относно обхвата на
владението, упражнявано от въззивника. В тази връзка трябва да се има предвид, че
когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот, той е владелец
само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните части
на останалите съсобственици. За да се приеме, че е установил владение и върху
притежаваните от другите съсобственици идеални части от имота, не е достатъчно той
да е упражнявал фактическа власт върху целия имот повече от 10 години
необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на
останалите съсобственици, като манифестира ясно пред тях намерението си да владее
целия имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 години от момента,
в който е отблъснал владението на останалите съсобственици, владеещият
съсобственик може да придобие по давност и техните идеални части. В случая по
делото не са налице доказателства въззивникът да е отблъснал владението на другите
съсобственици чрез обективиране на намерението си за своене на техните идеални
части. Фактът, че останалите наследници не са предприемали действия за реализиране
на правата си не може да се интерпретира като съгласие наследственият имот да остане
за упражняващия фактическата власт върху него. В тежест на владеещия наследник е
чрез активни действия да демонстрира промяната в отношението си към имота, и
отблъсне владението на останалите наследници, а не да се осланя на тяхното
бездействие.
Изхождайки от гореизложеното, съдът счита, че въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора наследниците по закон на въззивника следва да
заплатят на ответника В. Х. сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, което е в размер на 300 лв.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 354 от 27.07.2022г., постановено по гр.д.
2509/2021 г. по описа на РС- Дупица, с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от В. Я. Б., починал в хода на въззивното производство и заместен от
наследниците си по закон: Г. К. Б., ЕГН **********, К. В. Я., ЕГН ********** и Д. В.
Б., ЕГН **********, срещу Н. И. У., ЕГН ********** и В. А. Х., ЕГН ********** /като
правоприемник на починалата на 03.03.2022 г. ответница З. Я. М./ иск за признаване за
установено по отношение на ответниците, че В. Я. Б. е бил единствен собственик на
процесния имот на основание придобивна давност, както и за отмяна на основание
чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт № ***, том *** peг. № ***, дело № *** от *** г.
на нотариус С. С.. Допуснато е извършване на съдебна делба на следния недвижим
имот: Поземлен имот с планоснимачен № *** /с***/, за който е отреден парцел № ***
/***/, попадащ в квартал *** /***/ по регулационния план на село***, община ***,
област Кюстендилска, утвърден със заповед № 1113/11.10.1991 г., с площ на целия
имот от 1027 кв.м., при настоящи съседи на имота по скица: улица с осеви точки ***
/***/ и *** /***/, улица, поземлен имот с планоснимачен № ***, за който е отреден
парцел № ***, поземлен имот с планоснимачен № ***, за който е отреден парцел № **,
ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 90
/деветдесет/ квадратни метра, брои етажи 1 /един/ и мазе с площ 90 /деветдесет/
квадратни метра/ и второстепенна постройка /паянтова сграда/ със застроена площ 21
/двадесет и един/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/. между Н. И. У., ЕГН
**********, В. Я. Б., ЕГН **********, починал в хода на въззивното производство и
3
заместен от наследниците си по закон: Г. К. Б., ЕГН **********, К. В. Я., ЕГН
********** и Д. В. Б., ЕГН **********, В. А. Х., ЕГН **********, като делбата се
извърши съгласно правата на страните, а именно : за Н. И. У. – 1/3 ид. част; за В. Я. Б.,
починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците си по закон: Г.
К. Б., ЕГН **********, К. В. Я., ЕГН ********** и Д. В. Б., ЕГН **********- 1/3 ид.
част; за В. А. Х. - 1/3 ид. част.
ОСЪЖДА Гиргина К. Б., ЕГН **********, К. В. Я., ЕГН ********** и Д. В.
Б., ЕГН ********** /като правоприемници на В. Я. Б./ да заплатят на В. А. Х., ЕГН
**********, сумата от 300 (триста) лева- разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4