№ 1161
гр. София, 21.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110141003 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу К. Т.
Й. и Д. Й. Й., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на сумите по издадената на 25.03.2023 г. срещу
длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 13185/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на следния топлоснабдения
имот, находящ се в [******], аб. № [******], като за процесния период в същия е
доставена топлинна енергия, която ответниците не са заплатили, като по този начин се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца. С оглед изложеното в исковата молба
счита, че ответниците дължат да върнат на ищеца онова, с което са се обогатили до
размера на обедняването. Счита, че е легитимиран да претендира вземанията за
стойност на услугата за дялово разпределение и лихва за забава върху същото, с оглед
което и предявява претенции и за тези суми по заповедта.
Ответниците са подали в срока по чл. 131 ГПК отговори, с които са заявили
възражения срещу допустимостта и основателността на предявените искове. Заявяват,
че са собственици на процесния имот, но с оглед основанието на претенциите на
ищеца, не са материално легитимирани да отговарят по същите. Поддържат, че между
ищеца и К. Й. е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, доколкото последната е подала заявление до ищеца, а той е открил
партида за имота на нейно име. Навеждат доводи за недопустимост на исковете за цена
на услугата за дялово разпределение и лихва за забава върху същото. Оспорват
1
претенциите за лихви. Заявяват възражение за погасяване на вземанията с кратка
тригодишна погасителна давност. Претендират се адвокатски възнаграждения по реда
на чл. 38 ЗАдв.
Трето лице помагач [******] на страната на ищеца [******] не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Отводът за недопустимост на производството по предявените искове по чл. 59
ЗЗД съдът намира за неоснователен. Ищецът е изложил твърдения за наличието на
процесуална легитимация за страните, в т.ч. и по исковете за цената на услугата за
дялово разпределение, като е посочил, че извършването на същата е възложена на
третото лице помагач въз основа на договор, сключен между дружествата. Доколкото
този договор е възмезден, то и процесуалната легитимация на ищеца, като
предпоставка за предявяването на иска, е установена, с оглед което и съдът приема, че
исковете не са недопустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По предявените установителни искове с правно основание с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното
материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1)
наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ
факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск.
В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите
цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца. В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на главни задължения и изпадане на ответника в
забава за плащане на същите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен
договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при
които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).
По делото не е спорно между страните, че през процесния период ответниците
са били собственици на процесното търговско помещение, като това се установява и от
2
събраните писмени доказателства: нотариален акт № 100, том II, рег. [******], дело
[******] за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус [******], [******]
съгласно регистъра на НК, както и от нотариален акт [******], том II, дело [******] за
учредяване на договорна ипотека на нотариус [******], рег. [******] съгласно
регистъра на НК. По делото е представен и протокол от 12.10.2007 г. за проведено
общо събрание на етажните собственици, в списъка към който протокол са вписани
имената на ответницата К. Т. Й., като собственик на имот с аб. № [******] и е положен
подпис.
Като писмени доказателства по делото са приети и документите за главен отчет,
извършен в процесния недвижим имот през процения период, от които се установява,
че партидата е разкрита на името на ответницата К. Т. Й., извод, който се потвърждава
и от приобщените по делото фактури, издадени от ищеца. От съдържанието на
документите за отчет, съдът приема, за установено, че в имота има щранг лира и
водомер, съгласно показанията на който в имота през периода НЕ е потребявана вода,
респ. топлинна енергия за подгряване на вода. Не се установява от съдържанието на
тези документи някой от тях да е подписан от ответниците или от някой от тях.
От страна на ищеца е представена и молба декларация от 19.11.2004 г., подадена
от К. Т. Й., с която е поискано да бъде разкрита партида за заплащане на ползваната
топлинна енергия в имота. Документът е подписан на съответното място за „абонат“.
Не е спорно също така между страните, че партидата при ищеца е на името на
ответника К. Й..
Въз основа на съдържанието на изравнителните сметки съдът намира, че за
имота е начислявана топлинна енергия по изчислителен път – за щранг лира и такава,
отдадена от сградната инсталация. Не се твърди и не е установено в имота да има
отоплителни тела с монтирани разпределители, а както се посочи по-напред, с оглед
липсата на потребление на вода в имота, то и следва да се заключи, че в същия не се
ползва топлинна енергия за подгряване на вода, съответно не е начислявана такава.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи
по делото, че през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния
търговски обект, както и че ответниците са ползватели на същата. Тежестта за
доказване на правнорелевантните за спора факти е правилно разпределена, доколкото
за да се е обогатил ответникът за сметка на ищеца, по делото следва да бъде установено
при условията на главно доказване, че именно ответниците са били ползватели на
процесния имот /и на услугите, доставяни от ищеца в същия/ през периода.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято е била тежестта
за това в производството, не се установява правнорелевантният факт на ползване на
имота от ответниците през периода. В тази връзка не са ангажирани доказателства от
ищцовата страна извън тези относно правото на собственост върху имота. Макар от
представените по делото писмени доказателства да се установява правото на
собственост върху процесния търговски обект да принадлежи на ответниците, следва
да се обърне внимание, че искът е предявен от ищеца на основание чл. 59 ЗЗД с
твърдения, че всеки от ответниците не е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди поради липсата на сключен писмен договор. Като не е доказал по делото, че
ответниците са ползвали имота през периода, с оглед което ползване ищецът твърди те
да се се обогатили за негова сметка, то и не е изпълнил възложената му с доклада по
реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест.
В конкретния случай доказването на притежавано от ответниците право на
3
собственост върху имота само по себе си не обуславя основателност на претенцията,
доколкото искът не е предявен на договорно основание, а се претендира вземане,
произтичащо от неоснователно обогатяване, поради ползване от ответниците на
топлинна енергия на адреса на имота и незаплащане на цената за същата. Да се приеме,
че собственикът на имота е ползвател на услуги, предоставяни от ищеца през исковия
период, би означавало съдът да се произнесе по различни, а не по наведените с
исковата молба фактически основания на предявения главен иск или такова решение
да почива на предположението, че щом са собственици, ответниците са и ползватели на
доставена в имота ТЕ. Следователно ищецът не е доказал материалната легитимация
на ответниците да отговарят по предявените искове, с оглед което и същите следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на доводите на ответниците, че е налице договорно
правоотношение между ответника К. Й. и ищеца, съдът следва да посочи, че въз основа
на подадената на 19.11.2004 г. молба за откриване на партида, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за друг, а не за процесния недвижим имот. Нормативно е установено
императивно изискване за възникване на договорно правоотношение за продажба на
ТЕ за стопански нужди за писмено изявена и от двете страни по правоотношението
воля за сключване на договор при общи условия. В случая дори да се допусне, че
подадената молба изрязява съгласие за встъпване в договорно правоотношение и за
процесния магазин, то и предвид липсата на двустранно подписан от страните
документ, съдържащ условията на договора, в т.ч. приемане от страна на ответника на
ОУ за договорите за стопански нужди, при които съгласно чл. 149 ЗЕ е предвидено
същите да се сключват, то и не може да се приеме, че е сключен договор с такъв
предмет, а че е налице единствено предложение за това. Без значение в случая са
причините, поради които страните не са подписали писмен договор с предмет
продажба на ТЕ за стопански нужди при общи условия, предвид основанието на
предявения иск.
По изложените съображения и доколкото ищецът не установява през периода
имотът да е ползван от ответниците, съдът намира, че главният предявен иск за
стойността на топлинната енергия за сградната инсталация е неоснователен, с оглед
което и неоснователни се явяват и останалите претенции на ищеца, предвид
обусловения характер на същите.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за
ответниците. Представени са списъци по чл. 80 ГПК, съгласно които всеки
процесуален представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв. поотделно за всеки иск. Съдът приема, че адвокатско възнаграждение следва да
се присъди в минимален размер от 400 лева на всеки представител, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на спора, цената на предявените искове, срочното
приключване на делото в едно открито съдебно заседание и не на последно място
изискванията за добросъвестно упражняване на процесуалните права, разумност и
обоснованост на съдебните разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от [******], ЕИК: [******], със седалище и адрес на
управление: [******], по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу К. Т. Й., ЕГН ********** и Д. Й.
Й., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: [******], [******], за признаване за
установено, че ответниците дължат на [******] при условията на разделна отговорност
(К. Т. Й. ¾ части, а Д. Й. Й. ¼ част) от следните суми: сумата 541,56 лева (петстотин
четиридесет и един лева и 56 стотинки), представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. на адреса на топлоснабден имот с
аб. № [******] ([******]), сумата 78,00 лева (седемдесет и осем лева), представляваща
мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 06.03.2023 г., сумата 16,05 лева
(шестнадесет лева и 5 стотинки), представляваща стойност на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., сумата 3,16 лева (три
лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до
06.03.2023 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.03.2023 г. по ч.гр.д. № 13185/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗАдв. [******] ЕИК: [******], със седалище и
адрес на управление: [******], да заплати на адв. Н. И. И., САК, със служебен адрес:
[******], [******], сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника К. Т. Й. безплатна правна помощ в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗАдв. [******] ЕИК: [******], със седалище и
адрес на управление: [******], да заплати на адв. Е. К. К., САК, със служебен адрес:
[******], [******], сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника Д. Й. Й. безплатна правна помощ в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [******] на
страната на ищеца [******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5