№ 13472
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110163870 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен от В. А. А. срещу „Г.К.“ ЕООД иск с правна
квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 195 лв. - обезщетение неизползван платен годишен
отпуск за 2 дни от 2020г. Претендира и присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наличието на трудово правоотношение между страните до 12.10.2020г., когато
същото е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ, не е спорно между страните, а
и се установява от събраните в производството писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. Видно от разпоредбата фактическия състав на това обезщетение включва два
елемента: 1) прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван
платен годишен отпуск. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ безусловно се дължи към датата
на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване – в този смисъл
решение № 623/24.06.2002 г. по гр. дело № 933/2001 г. на ВКС, III г. о. В конкретния казус са
налице и двата елемента. Не е формиран спор между страните по делото, че ищеца е имал
неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 раб.дни към датата на прекратяване на
1
трудовото правоотношение. Задължението за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
се съдържа и в прекратителната заповед, което представлява извънсъдебно признание за
дължимостта на обезщетението.
Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
обезщетение, а и липсват твърдения в този смисъл. Ето защо искът се явява изцяло
основателен.
По отношение на задължението си за заплащане на главницата ответникът
продължава да бъде в забава и след предявяване на исковата молба, за което би била
дължима и законната лихва, изтекла след предявяване на исковата претенция до
окончателното й плащане. Такова искано до съда, обаче ищецът не е отправял, поради което
и съдът предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес не дължи
присъждането й.
Относно разноските за производството:
При този изход на делото ищецът има право на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК,
но поради липса на доказателства за реалното им извършване, искането следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника е плащането на държавната
такса за разглеждането на уважения иск в размер от 50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.К.” ЕООД, ЕИК **********, с адрес гр. София, бул. „**********”
115Г, ***********, ет. 5, офис В, да заплати на В. А. А. с ЕГН ********** и адрес гр.
София, ж.к. „***********“, бл. 149, вх. А, ет. 2, на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 195
лв. - неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни от 2020г.
ОСЪЖДА „„Г.К.” ЕООД, ЕИК **********, с адрес гр. София, бул. „**********”
115Г, ***********, ет. 5, офис В да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2