Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260043 21.04.2022 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и четвърти март Година две хиляди двадесет и
втора
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 443
по описа за 2020
година.
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от „Национална потребителна
кооперация на слепите“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Вардар“ № 71, представлявана от Михаил Кърлин, чрез адв.Мартин Богдев и адв.Петя Шивачева от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 против „Редман“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. „Македония“
№ 11, вх.3, ет.3, представлявано от управителя Калина Георгиева Дойчева, да
бъде осъдено да заплати сумата от 32 753 лв., представляваща дължим наем по фактура № 25207/ 03.04.2019 г.-
О.О3 ст.; фактура № 26031/ 05.11.2019г. - 4053.63 лева; фактура № 26205/
05.12.2019г. - 5052.86 лева; фактура № 26253/ 20.12.2019 г. - 160.98 лева;
фактура № 26310/ 08.01.2020 г. - 5117.87 лева; фактура № 26382/ 03.02.2020г. -
146.74 лева; фактура № 26436/ 04.02.2020г. - 5172.04 лева; фактура № 26473/
21.02.2020 г. - 197.71 лева; фактура № 26560/ 05.03.2020 г. - 5247.72 лева;
фактура № 26611/ 06.04.2020г. - 874.26 лева (след приспадане на депозит от 4500
лв.); фактура № 26768/ 08.05.2020г. - 1918.72 лева; фактура № 26840/ 01.06.2020
г. - 310.44 лева, сума в общ размер на 2547 лв., а 2025.04 лв. (с оглед уточняваща молба вх.№ 271516/ 03.11.2021г.), представляваща
мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците по фактурите: по фактура № 26031/ 05.11.2019г. – 369.64 лева
мораторна лихва за периода 06.11.2019 – 06.11.2020г.; фактура № 26205/
05.12.2019г. – 433.05 лева мораторна лихва за периода 06.12.2019 –
06.11.2020г.; фактура № 26253/ 20.12.2019 г. – 14.20 лева мораторна лихва за
периода 26.12.2019 – 06.11.2020г.; фактура № 26310/ 08.01.2020 г. – 393.22 лева
мораторна лихва за периода 06.01.2020 – 06.11.2020г.; фактура № 26382/
03.02.2020г. – 11.09 лева мораторна лихва за периода 09.02.2020 – 06.11.2020г.;
фактура № 26436/ 04.02.2020г. – 353.38 лева мораторна лихва за периода 06.02.2020
– 06.11.2020г.; фактура № 26473/ 21.02.2020 г. – 13.96 лева мораторна лихва за
периода 27.02.2020 – 06.11.2020г.; фактура № 26560/ 05.03.2020 г. – 316.12 лева
мораторна лихва за периода 06.03.2020 – 06.11.2020г.; фактура № 26611/
06.04.2020г. – 53.43 лв. мораторна лихва за периода 06.04.2020 – 06.11.2020г.
върху главница от 874.26 лева; фактура № 26768/ 08.05.2020г. – 53.68 лева мораторна
лихва за периода 06.05.2020 – 06.11.2020г.; фактура № 26840/ 01.06.2020 г. – 13.27
лева мораторна лихва за периода 06.06.2020 – 06.11.2020г. подробно посочени в
обстоятелствената част на исковата молба, както и сума в размер на 9169.23 лева представляваща
неустойка на основание чл.26 от договора за наем, формирана от: по фактура №
25207/ 03.04.2019 г.- 0.02 ст.; фактура № 26031/ 05.11.2019г. – 1487.68 лева;
фактура № 26205/ 05.12.2019г. – 1702.81 лева; фактура № 26253/ 20.12.2019 г. – 51.03
лева; фактура № 26310/ 08.01.2020 г. – 1566.07 лева; фактура № 26382/
03.02.2020г. – 39.91 лева; фактура № 26436/ 04.02.2020г. – 1422.31 лева;
фактура № 26473/ 21.02.2020 г. – 50.22 лева; фактура № 26560/ 05.03.2020 г. –
1290.94 лева; фактура № 26611/ 06.04.2020г. – 1155.47 лева; фактура № 26768/
08.05.2020г. – 354.96 лева; фактура № 26840/ 01.06.2020 г. – 47.81 лева, законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното заплащане
на сумата.
Според изложеното в
исковата молба, на 23.01.2015 год. между „Национална потребителна кооперация на
слепите“ (НПКС) и „Редман” ЕООД, гр.Бургас е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот,
представляващ търговски обект – магазин с площ от 44.28 кв.м., находящ се в
гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 52 с месечен наем от 4500 лв. с ДДС, дължим
до 5-то число на месеца, като ответникът – наемател е бил длъжен да плаща и
консумативите за обекта. По молба на „Редман“ ЕООД, с решение на УС на НПКС от
07.02.2018г. е бил намален наполовина дължимият наем за 3 месеца, като е бил
подписан и анекс от 27.02.2018г., а наемната цена е била увеличена с половин наем за следващите
месеци юни, юли и август 2018г. Натрупаните задължения на ответника са били
разсрочени по спогодба между страните. На 07.04.2020г. по имейл, ответникът е
изпратил уведомление за едностранно прекратяване на договора на основание чл.22
б.“д“ от договора, позовавайки се на обявено извънредно положение, твърдейки,
че това е форсмажорно обстоятелство, довело го до невъзможност да реализира
приходи. Към този момент общото задължение било 30 523.84 лв., т.е. към
този момент ответното дружество вече е било в забава. Ищецът счита, че такива обстоятелства не са
налице, тъй като нормата на чл.306 от ТЗ е специална по отношение на чл.81 от ЗЗД, като приложима в отношенията между търговци. Обектът е бил предаден от
ответното дружество на ищеца след изтичане срока на предизвестието –
08.05.2020г. Към тази дата задължението е било вече 44 469.23 лв. или след
приспадане на даден гаранционен депозит остават 39 969.23 лв. с ДДС.
Описани са подробно издадените фактури, в които са включени освен главница,
мораторна лихва и суми за търсената неустойка в размер на 0.1 % за всеки
просрочен ден.
Ответното дружество с
депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искови претенции,
като ги счита в една част за недопустими, а в друга и за неоснователни. Не
отрича подписването на цит. в исковата молба договор за наем, както и
неплащането на месечни наеми за м.декември 2019г. и за м.януари, февруари и за
периода 01-15 март 2020г. и в тази част не е дало повод на ищеца за завеждане
на исковата молба. Неплащането било поради временни затруднения, но уведомило
ищцовата кооперация, че ще плати. Не оспорва и ползването на обекта до
15.03.2020г., но твърди, че приложените фактури са съставени в нарушение на Закона
за счетоводството и съдържат неустойки, които не представляват нито стоки, нито
услуги. Също в нарушение върху тези суми и включените лихви е бил начислен ДДС,
което е довело до анатоцизъм. Неустойките от своя страна са недължими, тъй като
се претендират на основание чл.26 от договора, която клауза е нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави. За периода след 13.03.2020г.,
претенциите за мораторна лихва и неустойка противоречат на чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.02.2020г.
Претенциите за мораторните
лихви са неоснователни и защото не може за едно и също задължение да се
претендират и мораторна лихва, и неустойка. Наем не се дължи и от 08.04.2020г.,
тъй като с писмо от 08.03.2020г. ответникът е прекратил договора за наем на
основание чл.22 б.“д“ от същия и е бил готов до 2 работни дни да предаде имота
на ищеца. Ищецът не откликнал и затова на 09.04.2020г. приемо-предавателният
протокол бил подписан от представител на
ответника и двама свидетели от съседни магазини. На тази дата и от дружеството
изпратили на ищеца съставения протокол и ключовете от магазина с препоръчана
пратка.
От друга страна, след
13.03.2020г. всички суми били недължими и поради настъпилите форсмажорни
обстоятелства – въведеното извънредно положение, което парализирало търговията
с потребителски стоки, за което дружеството се позовава на чл.306 от ТЗ. В
случай, че съдът не възприеме тези доводи, дружеството се позовава на стопанска
непоносимост по отношение на договора след 15.03.2020г., от която дата договорът
за наем да се приеме за прекратен, а претенциите на ищеца за недължими. Поради
това и имотът е останал празен след тази дата.
При условията на
евентуалност се прави възражение за прихващане със сумата от 920 лв.,
представляваща стойността на 8 бр. осветителни тела, всяко с цена от по 120
лв., останали в имота.
Ищецът с допълнителната
си искова молба излага съображения, че затрудненията на
ответника са настъпили много преди твърдяното форсмажорно обстоятелство. Поради
това и на основание чл.306 ал.1 от ТЗ, не може да се позовава на непреодолима
сила поради изпадането си в забава преди това. Към момента на получаване на
имейл от ответника – 07.04.2020г., дружеството е дължало 30 523.84 лв.
Съотв. помещението е било прието след изтичане на срока – на 08.05.2020г. Цит е
чл.26 ал.2 от ЗДДС, като се твърди, че по аргумент на противното, лихвите и
неустойките се включват в данъчната основа на ставката. В отношенията между
търговци неустойката не подлежи на намаляване според чл.309 от ТЗ, поради
характера на свободно договаряне. Клаузата за неустойка не е и нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави, доколкото липсата на фиксиран краен
срок има за цел да стимулира длъжника към изпълнение. Не е налице и кумулиране
на неустойка за забава и обезщетение по чл.86 от ЗЗД, поради различното
основание за прилагането им. Първата не може да бъде прилагана ако не е изрично
уговорена, за разлика от обезщетението.
Възражението за стопанска
непоносимост счита за недопустимо, тъй
като може да се предявява само чрез конститутивен иск по чл.307 от ТЗ, цит. е
съдебна практика.
В предоставения срок по
чл.373 от ГПК, „Редман“ ООД е депозирало отговор на допълнителната искова
молба, с който изразява становище по наведените от ищеца аргументи с
допълнителната искова молба. Пълномощникът на дружеството заявява, че се
позовава на форсмажорно обстоятелство по отношение единствено на вноските с
настъпил падеж към момента на обявяване на извънредното положение или след 13
март 2020г.
Поради възражения от процесуалния представител на ответното дружество в
съдебно заседание, с протоколно определение съдът остави производството без
движение с указания за отстраняване на констатираните недостатъци при
формулиране на исковата претенция. С последващи уточняващи молби, ищцовата
страна изправи нередностите.
С оглед предоставената възможност, ответникът оспори и впоследствие
формулираните искове, като счита същите отново за недопустими, а по същество за
неоснователни.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовата страна поддържа исковата молба и моли
съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. В подкрепа ангажира съдебно-икономическа
експертиза. Доводите си разви в писмена защита.
В съдебно заседание
пълномощникът на ответното дружество заяви, че поддържа направените възражения
по основателността на исковете, като моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни
и недоказани. Ангажира свидетелски показания. Защитната си теза изложи подробно
в писмени бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е
допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104, т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Исковете са с правно
основание чл.92, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Няма спор между
страните, че са сключили договор за наем от 26.04.2011г. (л.31-34 по делото) и
приемо-предавателен протокол (л.35), както и относно внесената като депозит
сума от 4500 от ответното дружество. Сключеното допълнително споразумение между
страните (л.36-37) внася промени в размера на дължимите наеми съобразно
активния сезон в Бургас. С изх. № 219/ 15.04.2020 год. кооперацията е уведомила
ответното дружество, че ще приеме наетия обект след изтичане на едномесечното
предизвестие или на 07.05.2020г., както и че дължи сумата от общо
30 523.84 лв. за обекта. Същият е бил предаден на кооперацията на
08.05.2020г., видно от съставения приемо-предавателен протокол (л.45). За дължимите суми ищецът е съставил
приложени по делото фактури (л.16-28).
На 26.02.2019г. е бил
сключен анекс към договора за наем от 23.01.2015г. (л.78), според който
наемната цена от 01.03.2019г. е в размер на 4626 лв. с ДДС. Приложен е друг
приемо-предавателен протокол с дата 09.04.2020г. (л.80), подписан от свидетели
вместо от представител на НПКСБ като „предал“ и от ответника като „приел“.
Според заключението на
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (л.109-114), фактури с
номера от 1-9 на обща стойност 25 149.58 лв. са осчетоводени при
ответника, а останалите номера 10-12 на стойност 7603.42 лв., не. Същите 9 бр. фактури фигурират в дневника на
покупките при ответника, за сумата от 25 149.58 лв. се полага и приспадане
на данъчен кредит. В съдебно заседание вещото лице уточни, че фактурите не се
описват в дневника за продажби по пера, а само с оглед данъчната основа плюс
ДДС.
Вещото лице по приетата
съдебно-оценителна експертиза (л.173-178) е оценила 8 бр. осветителни тела състоящи се от халогенна лампа
за вграждане, крушка, електронно-пусково устройство, в експлоатация от около 5
години, на 54 лв. всяка или общо 432 лв.
Според показанията на
св.М. К.– п.в магазини за бижута и часовници на ул. „Александровска“ № 50 и №
58, до м.март 2020г. „Редман“ стопанисвало магазина на № 52. На 13.03.2020г.
започнала масова психоза, като голяма част от магазините затворили. Магазинът
на „Пиер Карден“ го освободили към края на м.март. От собственичката на
магазина „Би ю“ чувала, че от НПКС искали баснословни наеми. До лятото на 2021
г. магазините били свободни, после ги обединили и станала книжарница. В
процесния магазин имало лампи – представлявали правоъгълни иноксови тела.
Свидетелят Е. Ж. – ***в
магазин на „Александровска“ № 69, заяви, че процесният магазин се намира по
диагонал на неговия, на № 52. През 2019 и до м.март 2020г. го стопанисвали от
„Редман“ – продавали там дрехи на „Пиер Карден“. През м.март по време на първия
локдаун, вече липсвали хора даже по улиците. Освободили магазина през
последните дни на м.март. Свидетелят присъствал на съставянето на
приемо-предавателен протокол в началото на м.април 2020г. Там били негови
съдружници: В. Р.и С. У., както и К. Д.от ответното дружество. Представител на
наемодателя не се появил. Магазинът бил абсолютно празен, освен няколко
осветителни тела, може би от инокс, в добро състояние, изглеждали луксозни. После
затворил магазина, сложили ключовете в голям плик. Магазинът, както и много
други, дълго време останал празен.
Така изяснената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи. С оглед извършените от
ищцовата страна уточнения, съдът приема, че търсената главница е в размер общо
на 28 253 лв., след като от претендираните 32 753 лв. се извади
сумата от 4500 лв., представляваща приспаднатия от фактура № 26611/ 06.04.2020г. депозит.
Търсените лихви са общо 2025.04 лв. с оглед
уточняващата молба вх.№ 271516/ 03.11.2021г., като до претендираните 2547 лв.
иска не се поддържа.
По отношение допустимостта на търсене едновременно на
обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД и на неустойка по чл.92 от ЗЗД за едно и също
неизпълнение, съдът се позовава на цит. и от ответната страна решение № 68/
09.07.2012г. по т.д.№ 450/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., според което е недопустимо кумулирането на
неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по
чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение. В тази
връзка следва да се отбележи, че цит.от ищцовата страна решение № 230/
13.07.2011г. по т.д.№ 1088/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. е обсъдено и изяснено, че противоречие
между двете няма. Това се отнася и до решение № 73/ 29.06.2011г. по т.д.№
683/2010г. на ВКС, ТК, I т.о.,
в което също е застъпено становището, че не може да се отрече възможността на
кредитора при неизпълнение на парично задължение на падежа, да търси
обезщетение и под формата на законната лихва, но в рамките на допустимите от
законодателството предели. Или обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД може да се
присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид
неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира
заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение. Тогава искът
по чл.86 ал.1 от ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и
по-големия размер на законната лихва. Обезщетението по чл.86 от ЗЗД ако
надхвърля договорената неустойка, би било по-голяма вреда за кредитора по чл.92
ал.1, изр.второ от ЗЗД. Какво обезщетение да търси един кредитор, е негово
право на избор. Ако страните единствено са включили кауза за неустойка в
договора, но без допълнителни уговорки, от които да може да се направи извод за
съотношението между неустойката и обезщетението за вреди, то последиците от
неизпълнението следва да се уредят съобразно законовите норми. Анализът на
приложения по делото договор за наем от 23.01.2015г. (л.31-34) и последвалите
го анекси води до извод, че исковата молба следва да бъде уважена единствено за
търсената неустойка, тъй като същата надвишава дължимата законова лихва за
същите периоди. Или исковата претенция е основателна по отношение на
претендираната главница в размер на общо 28 253 лв. и търсената неустойка
общо за 9169.23 лв., като по отношение на претендираните лихви в общ размер на
2025.04 лв. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Останалите твърдения на
страните са неоснователни, респ.без връзка със същността на спора. Клаузата на
чл.26 от договора за наем не е недействителна на никое от твърдените основания.
Същата обхваща освен месечната цена на наема, също така и „другите дължими
суми“, каквито са разходите по текущите ремонти и отстраняването на всички
дребни повреди, свързани с обикновеното ползване на вещите – чл.11, обезщетение
за вредите, причинени по време на ползване на обекта, вкл. от трети лица –
чл.12, консумативните разходи свързани с ползването на обекта – чл.15, да
застрахова обекта – чл.16 и т.н. Видно от приложените фактури, включените в тях
като дължими суми суми са все в изпълнение на уговореното между страните в
чл.26 от договора.
Не е налице накърняване на добрите нрави при уговаряне на процесната
неустойка за забава. Нормата на чл.26 ал.1 от ЗЗД се отнася до установен правен
принцип, независимо дали е закрепен в закон или не, но съществуването му се
извежда от други правни норми – напр.чл.302 от ТЗ, след като и двете страни са
търговци. Такива предпоставки в настоящото производство не бяха установени.
Липсата на изрично уговорен краен срок за неустойката не е такова
обстоятелство, доколкото в самия договор периодът е ограничен чрез описание
действията на длъжника, които биха породили, съотв.прекъснали периода, през
който се дължи неустойка.
Възражението за стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 от ТЗ не би
могло да бъде разгледано, тъй като същото следва да бъде упражнено чрез
конститутивен иск. От своя страна, подобно решение би имало действие занапред,
но не и за вече настъпили събитие. В този смисъл цит.от ищцовата страна съдебна
практика е коректна (решение № 829/ 20.01.2006г. по т.д. 2121/2003г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.). Възражението за недължимост на наем след 15.03.2020г. на
основание издадения Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., също е
неоснователно. С този акт не се забранява търговската дейност нито изобщо, нито
по отношение продажбата на дрехи (с което се занимава ответното дружество н
наетото помещение). Създадената психоза сред част от населението от изявления
на бившия министър - председател и назначения от него щаб, със сигурност е
затруднила търговската дейност на ответника, но това е обосновало предприетите
от него действия по прекратяване на договора, на което ищецът е реагирал според
сключения договор.
С оглед отхвърлянето на
иска за мораторни лихви, безпредметно е обсъждането на приложимостта и
тълкуването на чл.26 ал.2 от ЗДДС, според която се определя данъчната основа и
в частност изр.второ: „Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви
плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер“. Следва да се отбележи,
че писмо на НАП с изх.№ 24-00-27/ 21.04.2007г. с указания, лихвите и
неустойките със санкционен характер да се включват в данъчната основа на
доставките, все още се прилага от данъчната администрация, което е служебно
известно на съда от разглеждани дела по несъстоятелност с участието на НАП. В
съд.зас. от 24.03.2022г. в.лице Г.Г. дословно заяви, че „самата фактури не се
описва в дневника продажби по пера какво съдържа, а е само данъчна основа плюс
ДДС, както и не се описва по пера в група 60 – „Разходи“, както в „Приходи“ група
– 70…“, т.е. като данъчна основа икономистите включват всички суми,
вкл.неустойки.
Основателно е възражението
на ответната страна за неправилното приспадане на направените от ответното
дружество погасителни вноски по отношение издадените фактури, но както разясни
вещото лице, това не би се отразило на общата дължима сума, а единствено при
изчисляване на дължимите лихви.
Основателно е
възражението на ответната страна за прихващане със стойността на останалите в
помещението 8 бр. осветителни тела, за стойността на които от 432 лв. съдът се
позовава изцяло на заключението на приетата съдебно-оценъчна експертиза. Този
извод следва от уговореното в чл.22 б.“д“ от договора за наем прекратяване с
едномесечно предизвестие, което води до неприложимост хипотезата на чл.27,
азц.2, която би позволила на наемодателя да задържи тези вещи, които без
съмнение и предвид показанията на свидетелите Ж. и К., са собственост на
наемателя. Или дължимата сума от 28 253 следва да се намали с 432 лв., а
ответникът да бъде осъден да заплати 27 821 лв.
С оглед уважената част
от предявените искове, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „Редман“ ООД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на ищцовата кооперация част от направените по
делото разноски от 2100 лв. с ДДС изплатено адвокатско възнаграждение, 1598.76
лв. внесена държавна такса и 300 лв. възнаграждение за вещо лице или общо 3998.76
лв., според приложения списък по чл. 80 от ГПК или сумата от 3718.85 лв. На
основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи в полза на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, като според списъка по чл.80 от ГПК
същите са в размер на 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв.
възнаграждение за вещо лице или общо 1350 лв., като съобразно отхвърлената част
от исковете се дължи сумата от 94.50 лв.
Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцовата кооперация,
съдът приема за неоснователно. Изчислен съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №
1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същият
би бил 919.90 лв. Предвид проведените по делото 3 съдебни заседания,
изслушаните 2 съдебни експертизи и множеството възражения на ответника, съдът
счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Умението за
договаряне и получаване на адвокатско възнаграждение е част от професията
адвокат. Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК цели да пресече явна злоупотреба с права
от някоя от страните, каквато хипотеза в настоящото производство не е налице.
Мотивиран от горното и
на основание чл.92, чл.86, вр.чл.79 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Редман“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.
„Македония“ № 11, вх.3, ет.3, представлявано от управителя Калина Георгиева
Дойчева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №
28, ет. 2, адв. Виржиния Хайк Караджиян от АК-Бургас да заплати в полза на „Национална потребителна
кооперация на слепите“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Вардар“ № 71, представлявана от Михаил Кърлин, чрез адв.Мартин Богдев и адв.Петя Шивачева от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 сумата от 27821
(двадесет и седем хиляди осемстотин двадесет и един) лв., представляваща дължим
наем по фактура №
25207/ 03.04.2019 г.- О.О3 ст.; фактура № 26031/ 05.11.2019г. - 4053.63 лева;
фактура № 26205/ 05.12.2019г. - 5052.86 лева; фактура № 26253/ 20.12.2019 г. -
160.98 лева; фактура № 26310/ 08.01.2020 г. - 5117.87 лева; фактура № 26382/
03.02.2020г. - 146.74 лева; фактура № 26436/ 04.02.2020г. - 5172.04 лева;
фактура № 26473/ 21.02.2020 г. - 197.71 лева; фактура № 26560/ 05.03.2020 г. -
5247.72 лева; фактура № 26611/ 06.04.2020г. - 874.26 лева (след приспадане на
депозит от 4500 лв.); фактура № 26768/ 08.05.2020г. - 1918.72 лева; фактура №
26840/ 01.06.2020 г. - 310.44 лева, след намаляване със сумата от 432 (четиристотин тридесет и два) лв., представляваща
стойността на 8 бр. осветителни тела, ведно със законната лихва от завеждането
на делото на 11.11.2020 г. до окончателното изплащане, като иска до
претендираните 32 753 лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Редман“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.
„Македония“ № 11, вх.3, ет.3, представлявано от управителя Калина Георгиева
Дойчева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №
28, ет. 2, адв. Виржиния Хайк Караджиян от АК-Бургас да заплати в полза на „Национална потребителна
кооперация на слепите“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Вардар“ № 71, представлявана от Михаил Кърлин, чрез адв.Мартин
Богдев и адв.Петя Шивачева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Сердика“ № 2Б, ет.1 сумата от 9169.23 (девет
хиляди сто шестдесет и девет лв. двадесет и три ст.) представляваща неустойка на
основание чл.26 от договор за наем от 23.01.2015г., формирана от: по фактура №
25207/ 03.04.2019 г.- 0.02 ст.; фактура № 26031/ 05.11.2019г. – 1487.68 лева;
фактура № 26205/ 05.12.2019г. – 1702.81 лева; фактура № 26253/ 20.12.2019 г. –
51.03 лева; фактура № 26310/ 08.01.2020 г. – 1566.07 лева; фактура № 26382/
03.02.2020г. – 39.91 лева; фактура № 26436/ 04.02.2020г. – 1422.31 лева;
фактура № 26473/ 21.02.2020 г. – 50.22 лева; фактура № 26560/ 05.03.2020 г. – 1290.94
лева; фактура № 26611/ 06.04.2020г. – 1155.47 лева; фактура № 26768/
08.05.2020г. – 354.96 лева; фактура № 26840/ 01.06.2020 г. – 47.81 лева,
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „Национална потребителна кооперация на слепите“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Вардар“ № 71, представлявана от
Михаил Кърлин, чрез
адв.Мартин Богдев и адв.Петя Шивачева от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 против „Редман“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. „Македония“ № 11, вх.3,
ет.3, представлявано от управителя Калина Георгиева Дойчева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2, адв.
Виржиния Хайк Караджиян от АК-Бургас да бъде осъдена да заплати сумата от 2547 (две
хиляди петстотин четиридесет и седем) лв., представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една
от главниците по фактурите: по фактура №
26031/ 05.11.2019г. – 369.64 лева мораторна лихва за периода 06.11.2019 –
06.11.2020г.; фактура № 26205/ 05.12.2019г. – 433.05 лева мораторна лихва за
периода 06.12.2019 – 06.11.2020г.; фактура № 26253/ 20.12.2019 г. – 14.20 лева
мораторна лихва за периода 26.12.2019 – 06.11.2020г.; фактура № 26310/
08.01.2020 г. – 393.22 лева мораторна лихва за периода 06.01.2020 –
06.11.2020г.; фактура № 26382/ 03.02.2020г. – 11.09 лева мораторна лихва за
периода 09.02.2020 – 06.11.2020г.; фактура № 26436/ 04.02.2020г. – 353.38 лева
мораторна лихва за периода 06.02.2020 – 06.11.2020г.; фактура № 26473/
21.02.2020 г. – 13.96 лева мораторна лихва за периода 27.02.2020 –
06.11.2020г.; фактура № 26560/ 05.03.2020 г. – 316.12 лева мораторна лихва за
периода 06.03.2020 – 06.11.2020г.; фактура № 26611/ 06.04.2020г. – 53.43 лв.
мораторна лихва за периода 06.04.2020 – 06.11.2020г. върху главница от 874.26
лева; фактура № 26768/ 08.05.2020г. – 53.68 лева мораторна лихва за периода
06.05.2020 – 06.11.2020г.; фактура № 26840/ 01.06.2020 г. – 13.27 лева
мораторна лихва за периода 06.06.2020 – 06.11.2020г., като неоснователен. 4 208.33
(четири хиляди двеста и осем евро тридесет и три евроцента) като част от сумата
от по 12 625 евро, представляваща мораторна неустойка по чл. 19 от договор за
строителство от 26.04.2011г., начислена за периода от 14.10.2016 г. до
28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от завеждането на делото на
11.10.2019 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Редман“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.
„Македония“ № 11, вх.3, ет.3, представлявано от управителя Калина Георгиева
Дойчева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №
28, ет. 2, адв. Виржиния Хайк Караджиян от АК-Бургас да заплати в полза на „Национална потребителна кооперация на слепите“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Вардар“ № 71,
представлявана от Михаил Кърлин, чрез адв.Мартин Богдев и адв.Петя Шивачева от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 сумата от 3718.85 (три хиляди седемстотин и осемнадесет
лв. осемдесет и пет ст.) направени по
делото разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Национална
потребителна кооперация на слепите“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Вардар“ № 71, представлявана от Михаил Кърлин, чрез адв.Мартин
Богдев и адв.Петя Шивачева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Сердика“ № 2Б, ет.1 да заплати в полза на „Редман“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. „Македония“
№ 11, вх.3, ет.3, представлявано от управителя Калина Георгиева Дойчева, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2, адв. Виржиния
Хайк Караджиян от АК-Бургас сумата от
94.50 (деветдесет и четири лв. петдесет ст.)
направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: