№ 62
гр. П., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100935 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „Ч. Е. Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“
№ 159, ЕИК ***, твърди, че в периода 21.09.2017 г. – 20.12.2019 г. се е намирал в
облигационно правоотношение с лицето А. М. Ч., по силата на което е доставил
(продал) на последния електрическа енергия, в електроснабден обект, находящ се в гр.
П., ул. „22-ри о.“ № 26, с клиентски номер 310190779216. Поддържа, че в общата
стойност на доставената ел. енергия възлиза на 514,66 лв., за което са били издадени 18
броя фактури, надлежно индивидуализирани в исковата молба по номер, дата на
издаване, период и дължима сума. Изтъква, че поради неплащане на задълженията по
фактурите в срок се дължи и мораторна лихва върху главницата, възлизаща на 112,57
лв., с общ период на забавата 28.11.2017 г. – 27.10.2020 г. Сочи, че Алекса Ч. е починал
на 29.11.2020 г., а ответникът е един от тримата му наследници по закон, с наследствен
дял от 1/3 част. Смята, че по тази причина същият носи отговорност за заплащането на:
171,55 лв. – от главницата, и 37,52 лв. – от мораторната лихва. Посочва, че за
визираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е
била връчена на ответната страна, при условията на чл. 47, ал. 5 от същия кодекс.
Затова иска съществуването им да бъде признато за установено. Претендира и съдебни
разноски.
Ответникът Д. АЛ. Ч., с адрес в с. К., общ. П., ЕГН **********, заявява, че в
хода на делото е погасил претендираните от него суми, касаещи главницата и лихвата
за забава, но счита, че не дължи съдебно-деловодните разходи, сторени от другата
страна.
Съдът приема следното:
1. Относно предявените искове:
1
Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 171,55 лв. – главница, представляваща
1/3 част от цената на електроенергията, с общ размер 514,66 лв., доставена от ищеца, в
периода 21.09.2017 г. – 20.12.2019 г., в електроснабден имот в гр. П., ул. „22-ри о.“ №
26, с клиентски номер 310190779216, с абонат А. М. Ч., който е починал, а ответникът
е един от наследниците му по закон, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020
г. до погасяването, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
сумата от 37,52 лв., представляваща 1/3 част от мораторната лихва, с общ размер
112,57 лв., начислена върху главницата, за периода 28.11.2017 г. – 27.10.2020 г.
Тези вземания попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 9442/10.11.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 1181/20 г. на Районен съд – гр. П.,
която е била връчена на ответника (като длъжник), по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В принципен план уважаването на главния иск е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно облигационно отношение,
породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът е имал
качеството на доставчик (продавач) на електрическа енергия, а наследодателят на
ответника – на потребител (купувач); 2/ реалното доставяне на претендираното
количество електроенергия от доставчика на потребителя, отговарящо на заявената
стойност; 3/ настъпването на падежа на задължението за заплащането на цената на
доставената ел. енергия и 4/ неизпълнение на корелативното задължението в тази
връзка.
Фактическият състав на втората претенция обхваща: 1/ съществуването на
главния дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и
непогасяването на самото лихвено задължение.
Според представената по делото вносна бележка от 02.12.2021 г., след започване
на исковото съдебно производство, ответникът е заплатил в полза на ищцовото
дружество търсените вземания.
Коментираното плащане подлежи на отчитане, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй
като, макар и да е станало след предявяването на исковете, има значение за
материалните субективни права по тях, в аспект, че те вече не съществуват.
В този контекст ищцовите претенции подлежат на отхвърляне, заради
погасяването на вземанията, за които се води делото, в хода на процеса.
2. Относно съдебните разноски:
Отговорността за разноските в гражданския процес по правната си природа е
облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната
страна по делото да иска и кореспондиращото му задължение на другата страна да
заплати разходите по производството, когато неоснователно е предизвикала съдебния
спор.
Така релевантен за разпределението на тази отговорност е именно изходът от
делото, поради което ищецът има право на съдебни разноски при уважаването на иска
(чл. 78, ал. 1 ГПК), а ответникът – при отхвърлянето му или при прекратяването на
производството (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК).
Разноските обаче се понасят от ищеца и при уважаване на исковата претенция,
ако ответната страна я е признала и с поведението си не е дала повод за нейното
завеждане (чл. 78, ал. 2 ГПК). По аргумент за противното, когато ответникът е станал
причина за образуване на делото, но в хода му е заплатил претендираната сума, той
2
няма право на разноски, а е длъжен да възмезди ищеца за направените от него съдебно-
деловодни разходи (вж. изрично в този смисъл Определение № 688 от 02.10.2014 г. по
ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о. на ВКС и Определение № 232 от 07.05.2015 г. по ч. т. д.
№ 992/2015 г., II т. о. на ВКС).
С неплащането на падежа на задълженията си към ищеца, наследодателят на
ответника е този, който е станал причина за стартиране на заповедната съдебна
процедура. Същевременно връчването на заповедта за изпълнение на ответната страна,
съобразно чл. 47, ал. 5 ГПК, е поводът за иницииране на исковия процес.
В този контекст дружеството ищец има право на разноски.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/13
г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските за заповедното и за исковото производство.
Конкретните съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищцовото
дружество, са:
- 29,33 лв. – за заповедното производство, и
- 188 лв. – за исковото такова.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса,
исковете на „Ч. Е. Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“
№ 159, ЕИК ***, предявени против Д. АЛ. Ч., с адрес в с. К., общ. П., ЕГН
**********, с които се претендира да бъде признато за установено, по реда на чл.
422 ГПК, че последният дължи на първото следните суми, включени в предметния
обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 9442/10.11.2020 г., издадена по
ч. гр. д. № 1181/20 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 171,55 лв. – главница, представляваща 1/3 част от цената на
електроенергията, с общ размер 514,66 лв., доставена от „Ч. Е. Б.“ АД, в периода
21.09.2017 г. – 20.12.2019 г., в електроснабден имот в гр. П., ул. „22-ри о.“ № 26, с
клиентски номер 310190779216, с абонат А. М. Ч., който е починал, а ответникът е
един от наследниците му по закон, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020 г.
до погасяването, и
- 37,52 лв. – представляваща 1/3 част от мораторната лихва, с общ размер
112,57 лв., начислена върху главницата, за периода 28.11.2017 г. – 27.10.2020 г.
ОСЪЖДА Д. АЛ. Ч., с адрес в с. К., общ. П., ЕГН **********, да заплати на
„Ч. Е. Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 159, ЕИК
***, съдебни разноски, както следва:
- 29,33 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1181/20 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 188 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 935/21 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
3
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4