О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……….12.2018
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
на ………..
две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
в.ч.т.д.
№ 1861/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
частна жалба вх. № 72457/05.11.2018 г. от „Счастливий дом 2011 БГ“ ЕООД, гр.
Варна, и Д.А.К. против определение № 11634/12.10.2018 г., постановено по гр. д.
№ 10634/2018 г. на РС Варна, VІІ-ми състав, с което е прекратено производството
по делото.
От въззивния съд се иска да отмени
обжалваното определение и да върне делото на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на жалбоподателите, съдът приема следното:
Производството е образувано по искова молба
вх. (на ВРС) № 46239/06.07.2018 г., предявена от „Счастливий дом 2011 БГ“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Крайбрежна“ №
87 и Д.А.К. срещу „Кардиф животозастраховане“ АД чрез клон „Кардиф
животозастраховане, клон България“, ЕИК *********, гр. София, и „Кардиф общо
застраховане“ АД чрез клон „Кардиф общо застраховане, клон България“, ЕИК
*********, гр. София.
От съда се иска да постанови решение, с което
да осъди ответниците да заплатят на трето за производството лице – „Юробанк
България“ АД, ЕИК
*********, сумата от 8859,00 евро, частичен иск от целия в размер на 17718,00 евро,
представляваща дължима застрахователна сума по застраховка „Защита на плащания
по кредити за малки и средни предприятия“, сертификат BL 54690-1/2016 на Александър
Викторович К., в качеството му на съдружник в „Счастливий дом 2011 БГ“ ООД за
настъпило застрахователно събитие – смърт на застрахования.
С обжалваното определение РС е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявения иск и неизпълнение
на указание на съда за внасяне на дължимата държавна такса при установена от
съда липса на предпоставките за уважаване на своевременно направено искане за
продължаване на срока за изпълнение на това указание.
За да достигне до извода за недопустимост на иска, ВРС
е приел, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация да упражнява
по реда на чл. 134 от ЗЗД права на трето лице – банката, тъй като не твърди да
е негов кредитор, нито е налице никое от изключенията, при които законът
допуска предявяване на чужди права пред съд. Позовава се на разпоредбата на чл.
456 КЗ, според която ищците имат пряко право да претендират застрахователно
обезщетение единствено при условие, че са платили задължението, като искат
осъждане на ответниците – застрахователи да им изплатят платеното от тях по
договора за кредит до размера на действително изплатените погасителни вноски,
ако са налице и другите предпоставки за това.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи и приема
частната жалба за основателна по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 382, ал. 3 изр. последно от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., изрично се предвижда, че по повод изплащането на
обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите
съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото
да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази
разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования
кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда
възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно
обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).
Този извод се подкрепя от историческото тълкуване на
цитираните норми. Видно от мотивите към законопроекта на КЗ, достъпни на https://www.parliament.bg/bills/43/502-01-75.pdf
, „За да
се гарантират правата на длъжника, който е обезпечен със застраховка, и на
неговите наследници, се предлага те да имат правата на застрахован с изключение
на правото да получат застрахователното плащане относно неиздължената част от
заема или кредита. По такъв начин, при липса на активност от страна на
кредитора за реализиране на вземането по застраховката длъжникът или неговите
наследници ще могат да предприемат активни действия пред застрахователя, в това
число ще имат легитимация да заведат иск по съдебен ред“.
При действието на отменения КЗ по реда на чл.
290 ГПК е постановено Решение № 138/05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014
г., ТК, ІІ о., с което се признава легитимацията на наследниците на починалия
длъжник по кредита да предявят иск по реда на чл. 134 от ЗЗД, независимо от
обстоятелството, че длъжникът няма вземане срещу кредитора по договора за
кредит. Правото на иск е аргументирано с правото/ задължението на кредитора да
предяви правата по застрахователния договор.
В разпоредбата на чл. 382, ал. 3, изр. 1-во
от КЗ, е предвидено, че в случай на смърт на длъжник – застраховано лице по
застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1,
кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими
действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователната сума по застрахователния договор.
Систематичното и историческото тълкуване на
разпоредбите на чл. 382, ал.
3 изр. последно от КЗ и чл.
382, ал. 3, изр. 1-во от КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението
на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението
при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по
договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат
право на иск срещу застрахователя. Допустимото искане е за осъждане на
застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на
непогасената част от задължението по кредита. В този случай съдът задължително
следва да конституира като съищец кредитора, в чиято полза е сключена застраховката – арг. от чл. 26,
ал. 4 ГПК.
Нормата на чл. 456 КЗ урежда хипотезата на пряк иск
при вече извършено плащане от длъжника към кредитора, докато специалните норми
на чл. 382, ал. 1 и 3 от КЗ, уреждат правото на длъжника, респ. неговите
наследници и съдлъжници, да предявят иск в случай на бездействие на кредитора.
Предвид допустимостта на предявения иск, ВРС
неправилно е приел, че продължаването на срока за плащане на дължимата държавна
такса се явява необосновано с оглед процесуална икономия. Искането е подадено в
срок и на ищците следва да се даде възможност да отстранят нередовността в
исковата молба.
Изложеното налага извод за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Същото следва да бъде отменено
и делото да се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 11634/12.10.2018
г., постановено по гр. д. № 10634/2018 г. на РС Варна, VІІ-ми състав, с което е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС Варна
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.