Определение по дело №504/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 318
Дата: 31 март 2023 г. (в сила от 31 март 2023 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20217260700504
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 318

 

31.03.2023г., гр.Хасково

 

Административен съд - Хасково в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                              Председател: Ива Байнова

                             Членове: Росица Чиркалева

Петър Вунов

 

 като разгледа докладваното от съдия Чиркалева частно АНД (К) №504 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.63, ал.2 от ЗАНН.

 

Производство е образувано по касационна частна жалба от „Краси Сираков“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. ***,  подадена чрез пълномощник- адв. Н.П. срещу Определение 18/20.04.2021г., постановено по АНД264 по описа на Районен съд - Свиленград за 2021 година, с което е оставена без разглеждане подадена от търговското дружество жалба срещу Наказателно постановление 233/22.02.2021г., на Началник отдел МРР „Южна морска“ към Агенция Митници /сега с правоприемник Началник отдел МРР в ТД „Митница Бургас“ към Агенция Митници/, с което на основание чл. 233, ал.8 от ЗМ е отнето в полза на Държавата МПС, послужило за превозване на стоките предмет на митническа контрабанда, а именно товарна композиция влекач марка „Мерцедес“ с рег. № ********и прикачено полуремарке с рег.№ ********, ведно с 1бр. регистрационен талон с № ********* и 1 бр. контактен ключ, както и 1бр. регистрационен талон с № *********.

Касаторът твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.  

Дружеството сочи, че е имуществено засегнато от постановеното с обжалвания акт отнемане в полза на държавата на собствено за дружеството имущество, а именно товарна композиция влекач марка „Мерцедес“ с рег. № ********и прикачено полуремарке с рег.№ ********, възлизаща на около 50 000 евро. Същото претендира, че макар и да е трето неучастващо в административно наказателното производство лице търпи имуществени вреди, без да му се предоставя реална възможност да защити законните си права и интереси. Поради тази причина претендира наличие на правен интерес от оспорване на процесното наказателно постановление.

 

Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя и провери законосъобразността на обжалваното определение, намира от фактическа страна следното:

На 11.07.2020г. е образувано ДП /досъдебно производство/ № 35/2020г. по описа на МРР „Южна морска“ представляващо прокурорска преписка № 1173/2020г. по описа на Окръжна Прокуратура Хасково, затова че на същата дата през МП „Капитан Андреево“ на влизане от Р. Турция към Р. България е направен опит да бъдат пренесени през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, 3840 бр. инжектори за автомобили, натоварени в товарен автомобил с рег. № ******** и рег. № на ремарке ******** -  престъпление по чл. 242, ал.1 б. „г“ от НК.

С постановление от 15.12.2020г. на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково, наказателното производство е прекратено, предвид липсата на събрани в хода на същото доказателства, за осъществяване състава на престъплението по чл. 242, ал.1, б.“г“ от НК, от което и да било лице, а материалите по случая са изпратени на ТО МРР „Южна Морска“ за преценка ангажирането на административнонаказателна отговорност.

След постъпване на преписката в Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към Агенция Митници, Началник отдел МРР „Южна морска“ към Агенция Митници, сега с правоприемник Началник отдел МРР в ТД „Митница Бургас“ към Агенция Митници, извършва преценка на събраните по преписката доказателства и прави извод за липса на такива относно авторството на деянието, предвид което издава процесното Наказателно постановление № 233/22.02.2021г. на основание чл. 232, ал.1 от ЗМ срещу Неизвестен извършител, като със същото на основание чл. 233, ал.6, вр. ал.1 от ЗМ отнема в полза на държавата от неизвестен извършител 3 840 бр. инжектори за автомобил, с митническа стойност 479 813, 05 лв.

Със същото наказателно постановление, на основание чл. 233, ал.8 от Закон за Митниците /ЗМ/ отнема в полза на държавата, превозното средство, послужило за превозване на стоките- предмет на митническа контрабанда, а именно: товарна композиция влекач марка „Мерцедес“ с рег. № ********и прикачено полуремарке с рег.№ ********, ведно с 1бр. регистрационен талон с № ********* и 1 бр. контактен ключ, както и 1бр. регистрационен талон с № *********.

В хода на административнонаказателното производство е изготвена съдебно оценъчна експертиза, съобразно заключението по която, стойността на отнетата в полза на държавата товарна композиция -влекач марка „Мерцедес“ с рег. № ********и прикачено полуремарке с рег.№ ******** възлиза, към датата на деянието 11.07.2020г., на 111 604, 20 лв.

       Видно от регистрационен талон с № ********* и регистрационен талон с № *********, „Краси Сираков“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. *** се легитимира като собственик на отнетата в полза на държавата товарна композиция.

При тези факти, процесният жалбоподател „Краси Сираков“ ЕООД, ЕИК ********* е депозирал жалба срещу Наказателно постановление № 233/22.02.2021г. на Началник отдел МРР „Южна морска“ към Агенция Митници, сега с правоприемник Началник отдел МРР в ТД „Митница Бургас“ към Агенция Митници.

 С Определение №18/20.04.2021г. по АНД №264/2021г. Районен съд Свиленград е оставил жалбата на „Краси Сираков“ ЕООД, ЕИК ********* без разглеждане. На първо място, съдът е приел жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес от обжалване, като е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗАНН, право да обжалват наказателното постановление имат нарушителят и поискалият обезщетение, а право на протест има прокурорът. На следващо място, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 64, б.“а“ от ЗАНН, съгласно която неподлежащите на обжалване наказателни постановления влизат в сила от момента на издаването им. Отбелязано е също, че предвид издаване на процесното наказателно постановление срещу неизвестен извършител на основание чл. 232, ал.1 от ЗМ, същото влиза в сила в момента на издаването му и не подлежи на обжалване. При тези съображения, Районен съд Свиленград е възприел оспореното от „Краси Сираков“ ЕООД, ЕИК ********* наказателно постановление за такова, по отношение на което липсва възможност за иницииране на инстанционен контрол за законосъобразност. В контекста на изложеното е посочил, че за „Краси Сираков“ ЕООД, ЕИК ********* не съществува потестативното право на жалба, макар и да е налице несправедливост спрямо същото лице, чието превозно средство се отнема в полза на държавата. Подчертан е императивният характер на разпоредбата на чл. 232 от ЗМ и задължението на съда да се съобрази със същото правило, като приеме оспореното наказателно постановление за влязло в сила и неподлежащо на оспорване.

            В хода на производството, с оглед правилното решаване на спора, с който е сезиран, по реда на чл. 267, пар. 3, вр. пар. 1, б. „а” и б. „б” от ДФЕС и на основание чл. 628 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд Хасково, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по реда на член 267, параграф първи, буква „а” и буква "б" от Договора за функциониране на Европейския съюз, със следните въпроси:

         1. Следва ли нормата на член 44 точка 1 от Регламент 925/2013г. на Европейският парламент и на съвета от 9 октомври 2013г., във връзка с член 13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи  и член 47 от Харта на основните права на европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не се допуска съществуването на национална правна норма, като тази на чл. 59, ал.2 от ЗАНН, която не включва в кръга на лицата имащи право на жалба срещу наказателно постановление, собственикът на вещите отнети със същото, тогава когато последният не е извършител на инкриминираното деяние.

2. Следва ли норматите на член 22, т.7, вр. член 29 и член 44 от Регламент 925/2013г. на Европейският парламент и на съвета от 9 октомври 2013г., във връзка с член 13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и член 47 от Харта на основните права на европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на национална правна уредба като тази на чл. 232, ал.1 от ЗМ, която изключва обжалваемостта на издаденото срещу неизвестен извършител наказателно постановление, доколкото с последното съгласно националното законодателство може да бъде разпоредено отнемане в полза на държавата имущество - собственост на трето неучастващо в административнонаказателното производство лице.

На основание чл. 631 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК, съдът е спрял производството по частно касационно административно наказателно дело 504/2021г. по описа на Административен съд Хасково до произнасянето на Съда на Европейския съюз.   

В отговор на отправеното преюдициално запитване пред Съда на европейския съюз е образувано Преюдициално дело С-752/21, по което с Решение от 09 март 2023 г. СЕС приема, че с разглежданото в главното производство наказателно постановление, което макар и формално да не е адресирано до процесния касатор, пряко и лично се засягат правата на същия по смисъла на член 44 от Митническия кодекс на Съюза.

Поставените въпроси са разгледани съвместно, като на същите е даден отговор, че член 44 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда право на обжалване на наказателно постановление за лице, чието имущество е отнето въз основа на такова постановление, в което това лице не се разглежда като извършител на административно нарушение, свързано с наложената санкция.

При така описаната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че е отпаднало основанието за спиране производството по процесното дело, като същото следва на основание чл. 230 от ГПК , вр. чл. 144 от АПК, служебно да бъде възобновено.

С оглед разпоредбата на чл. 234, ал.1 от АПК съдът намира, че следва да се произнесе в закрито заседание по подадената частна касационна жалба, като след съобразяване на относимите фактически обстоятелства и приложимите към същите правни норми, намира атакувания съдебен акт за постановен при неправилно приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на Районен съд Свиленград за произнасяне по същество.

Този извод следва от даденото, с  Решение по дело С-752/21 на СЕС, тълкуване на разпоредбата на член 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, която следва да се приложи преимуществено, предвид констатираното несъответствие на националното законодателство, в частност относимата към датата на издаване на процесното НП разпоредба на чл. 59, ал.2 от ЗАНН и тази на чл.232 от ЗМ, с посочената общностна норма, по аргумент на чл. 288 от ДФЕС.

Съгласно чл. 288 от Договор за функциониране на Европейския съюз Регламентите са правни актове с общо приложение, задължителни са в своята цялост и имат пряка приложимост в държавите — членки на ЕС. Последната норма е с оглед гарантиране еднаквото прилагане на законодателството на ЕС в целия ЕС и определя примата на законодателството на ЕС пред националното, в случай на констатирано несъответствие. Като гаранция за последното, служи и предвидената правна възможност за отправяне преюдициално запитване до СЕС при неяснота относно приложението на общностното право и задължителния характер на даденото от съда тълкуване не само по отношение запитващата институция, но и по отношение на всяка друга от страна членка на ЕС.

Ето защо при прякото приложение на член 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, по който Република България е страна, следва да се приеме наличието на правен интерес за жалбоподателя от процесното оспорване и процесуална допустимост на същото, с оглед гарантиране правото на защита на имуществено засегнатото, от акта на митническите органи, лице.

 По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че определението на Районен съд –  Свиленград е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на жалбата на „Краси Сираков“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. *** срещу Наказателно постановление 233/22.02.2021г., на Началник отдел МРР „Южна морска“ към Агенция Митници, по същество .

 

Водим от горното и на основание чл. 230, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, и чл. 235, ал.1  от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 изр. ІІ- ро от ЗАНН, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по частно АНД (К) №504 по описа за 2021 година на Административен съд Хасково.

ОТМЕНЯ Определение 18/20.04.2021г., постановено по АНД264 по описа на Районен съд - Свиленград за 2021 година, с което е оставена без разглеждане подадена от търговското дружество жалба срещу Наказателно постановление 233/22.02.2021г., на Началник отдел МРР „Южна морска“ към Агенция Митници.

ВРЪЩА делото на Районен съд Свиленград за произнасяне по същество по жалбата на „Краси Сираков“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. *** срещу Наказателно постановление 233/22.02.2021г., на Началник отдел МРР „Южна морска“ към Агенция Митници

 

Определението е окончателно.  

 

 

 

 Председател:                                            Членове: 1.

                                                    

     

 

                                                      2.