Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 282 Година
2019, 10.07
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………………......… граждански състав .........………………
На деветнадесети юни ......……….......………… Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ..……………………………
Съдебни
заседатели: ..……………………………
Секретар ………………..…………. Жана Кметска ……......………………………………….
Прокурор …………………….....………...............................………………………….………..
като разгледа докладваното от ……...………......... Р. Калиманова………..……….…….
търговско дело номер ……… 175 .…………
по описа за …… 2017 ….. година.
Производството по делото е с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 и чл.
649, ал. 2 във връзка с чл. 648 от Търговския закон и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано по повод исковите претенции на В.Я.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на
постоянен синдик на „Мега инвест“ ООД със седалище град Несебър и адрес на
управление ул. „Иван Вазов“ №9 - в несъстоятелност, ЕИК ********* против „Мега
инвест“ ООД със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Иван Вазов“ №9
- в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от Диана Димитрова Данева и
„А и Л търговско представителство” ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Несебър, и адрес на управление ул. „Иван Вазов” №9, представлявано от Христо
Ристов Машов, а след вписана промяна в хода на производството по делото със
седалище град Враца и адрес на управление ул. „Река Лева“, бл. 58, вх. Г, ап.
87, представлявано от Ася Руменова Данчева за обявяване за недействителен по
отношение кредиторите на масата на несъстоятелността сключения на 10.02.2016
година между двамата ответника договор за прехвърляне на вземане /цесия/, по
силата на който дружеството с ограничена отговорност в несъстоятелност е
прехвърлило на едноличното дружество с ограничена отговорност правото си на
вземане от „Виго груп“ ООД, ЕИК *********, в размер на 2774320.30 лева,
произтичащо от сключено между последното и първия ответник споразумение от
11.01.2016 година и представляващо предоставени заемни суми и лихвите върху тях
по четири договора за заем срещу цена от 277432 лева. Предявена е и се поддържа
и искова претенция против първия ответник за осъждането му да върне обратно, за
попълване на масата на несъстоятелността, прехвърленото вземане, а именно
сумата от 2774320.30 лева. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство,
ищцовата страна твърди, че с решение №36 от 22.02.2017 година, постановено по
търговско дело № 430/2016 година по описа на Бургаския окръжен съд била обявена
неплатежоспособността на „Мега инвест“ ООД с начална дата 01.11.2015 година,
както и било открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството. С
определение под №330 от 23.03.2017 година В.Я.В., ЕГН **********, бил назначен за постоянен синдик на
дружеството.
Твърди се, че на 01.04.2016 година
„Мега инвест“ ООД - в несъстоятелност в качеството на цедент сключило договор
за прехвърляне на вземане /цесия/ с „А и Л търговско представителство” ЕООД в
качеството на цесионер с нотариална заверка с рег. № 1246/01.04.2016 година на
нотариус с рег. №600 от регистъра на Нотариалната камара с район на действие
Несебърския районен съд, по силата на който цедентът прехвърлил чрез цесия на
цесионера правото си на вземане от „Виго груп“ ООД с ЕИК ********* в размер на
2774320.30 лева. Цедираното вземане произтичало от споразумение, сключено на
11.01.2016 година между „Виго груп“ ООД и „Мега инвест“ ООД - в несъстоятелност
и представлявало заем, формиран от предоставени заемни суми и лихвите върху тях
по четири договора за заем съответно от дати 24.07.2007 година, 26.10.2007
година, 01.11.2007 година и 20.11.2007 година, последните сключени между
дружеството в несъстоятелност и „Виго Груп Ко“ АД, ЕИК *********, по които
„Виго груп“ ООД бил пълен правоприемник. Цесионерът „А и Л Търговско
представителство” ЕООД придобил вземанията за цена в размер на 277432 лева,
която цена следвало да плати до 10.02.2021 година. Тази сделка била извършена в
така нар. „подозрителен период“ по чл. 647 от Търговския закон, като даденото
значително надхвърляло полученото, т. е цената, която следвало да бъде получена
по този договор била десет пъти по ниска от стойността на полученото вземане.
Ищцовата страна е изразила изрично
становище за допустимост и основателност на предявените от нея искове.
По-специално същата сочи, че съгласно чл. 649, ал. 1 от Търговския закон
синдикът разполага с правото да предявява от свое име отменителни искове,
целящи попълване на масата на несъстоятелността. Ответникът „Мега инвест“ ООД -
в несъстоятелност било дружество, по отношение на което било открито
производство по несъстоятелност; исковете били предявени в указания от
цитираната по-горе правна норма преклузивен срок. Налице била също така и
възмездна сделка - договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключена в
подозрителния период по чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, а именно на
10.02.2016 година при обявена начална дата на неплатежоспособността 01.11.2015
година. Наред с това налице била и разлика, която е значителна, т. е. даденото
„значително“ надхвърляло полученото по сделката.
Доколкото липсвала легална дефиниция на понятието „значително“, следвало да
се съобразят нормите от ЗЗД, свързани с възможностите на кредитора при частично
неизпълнение на една от насрещните престации. Общото правило било установено в
чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, съгласно който разваляне на договора не се допуска,
когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на
кредиторите. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗЗД, макар и да има противно
съглашение, неплащане на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на
вещта, не дава основание за разваляне на договора за продажба. Следователно,
законодателят бил преценил, че неизпълнение в рамките на 1/5 от уговорената
цена не е толкова съществено за кредиторовия интерес, че да доведе до
разрушаване на договорната връзка. Именно този критерий - разминаване между
стойността на даденото от длъжника в несъстоятелност и полученото от него в
рамките на 20 % ищецът счита, че следва да е в основата за преценка наличието
на четвъртата предпоставка за основателност на предявения от него отменителен
иск. Счита, че този критерий в конкретния случай е изпълнен предвид разликата
между дадено и получено по атакуваната сделка.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея на ответниците по делото, като същевременно им
е указал, че следва да подадат писмен отговор в двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв
или неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок
вторият ответник - едноличното дружество с ограничена отговорност е депозирало
отговор, с който е изразил становище по така предявения против него иск. Същият
е оспорен изцяло по основание и размер, като е отправено искане като
неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен по следните съображения:
Уважаването на предявения отменителен иск предпоставя установяване на
посочените в закона предпоставки за това, а именно: сключването между
ответниците на възмездна сделка, по която даденото значително надвишава
полученото в определените от закона срокове.
При сключването на процесната сделка този ответник бил предприел
предварителни действия по установяване на пазарната стойност на „Виго груп” ООД,
на „Контракт инвест“ ООД, на вземанията на „Мега инвест“ ООД към „Виго груп” ООД
и на вземанията на „Мега инвест“ ООД към „Контракт инвест“ ООД чрез възлагане
извършването на оценки на същите. С договора за цесия, „Мега инвест“ ООД му
прехвърлило правото си на вземане от „Виго груп“ ООД за цена в размер на 277432
лева. Тази цена надвишавала пазарната стойност на вземанията на „Мега инвест“ ООД
към „Виго груп” ООД, която съгласно направената пазарна оценка към дата
31.12.2015 година била в размер на 225100 лева. С договора за цесия „Мега
инвест“ ООД му прехвърлило правото си на вземане от „Контракт инвест“ ООД за
цена в размер на 277652 лева. Тази цена надвишавала пазарната стойност на
вземанията на „Мега инвест“ООД към „Контракт инвест“ ООД, която съгласно
направената пазарна оценка към дата 31.12.2015 година била в размер на 242300
лева.
Именно по тези доводи и съображения са оспорени твърденията на ищеца за
липса на еквивалентност на престациите, както и че полученото по горните
възмездни сделки /договори за цесии/ надхвърля значително по стойност даденото
от длъжника. Изтъква, че не само не е налице увреждащ характер на сделките, а
същите се явявали изгодни за дружеството цедент „Мега инвест“ ООД.
Ответникът „Мега инвест“ ООД - в несъстоятелност не е депозирал в
съответствие с предоставената му от закона възможност за това отговор на
исковата молба, не е изразил становище по предявените против него искове, не е
представил доказателства, както и не е направил доказателствени искания.
Препис от така постъпилия отговор и
приложения към него е бил изпратен на ищцовата страна, като наред с това и е
била предоставена възможност в срока по чл. 372 от ГПК да упражни дадените и с
ал. 2 на цитираната разпоредба права. В този срок ищецът не е депозирал
допълнителна искова молба, както и не е упражнил никое от предоставените му с
посочената правна норма права.
На ответниците по делото е било
съобщено, че ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, като същевременно
им е било указано, че в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК могат да предприемат
действията, посочени в същата. Същите не са подали допълнителни отговори, не са
представили доказателства и не са отправили доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд съобрази отправените доводи и искания, представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Установява се от събраните и
ангажирани по делото доказателства, че с решение № 36 от 22.03.2017 година,
постановено по търговско дело № 430/2016 година по описа на Бургаския окръжен
съд е обявена неплатежоспособността на ответното дружество с начална дата 01.11.2015
година, открито е производство по несъстоятелност по отношение на същото, допуснато
е обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимото имущество и запор
върху движимите вещи и вземанията на длъжника, назначен е В.В.
за синдик, като му е определено възнаграждение и е определена дата на първото
събрание на кредиторите на дружеството и дневния ред, при който същото да
протече.
Не е спорно също така между страните
по делото, че на 10.02.2016 година ответното дружество в несъстоятелност чрез
представляващия го Диана Димитрова Данева е прехвърлило на „А и Л търговско
представителство“ ЕООД, представлявано от Христо Ристов Машов чрез цесия
правото си на вземане от „Виго груп“ ООД в размер на 2774320.30 лева,
произтичащо от споразумение от 11.01.2016 година, сключено между „Мега инвест“
ООД - в несъстоятелност и „Виго груп“ ООД. Отразено е също така в текста на чл.
1, раздел І, че вземането представлява заем, формиран от предоставени заемни
средства и лихвите върху тях от четири договора за заем, а именно: договор за
заем от 24.07.2007 година, съответно от 26.10.2007 година, от 01.11.2007 година
и от 20.11.2007 година, последните сключени между дружеството в несъстоятелност
и „Виго Груп Ко“ АД, ЕИК *********, по които „Виго груп“ ООД е пълен
правоприемник. Цедираното вземане е с падеж 30.03.2016 година. Вземането е
прехвърлено заедно с обезпеченията и други принадлежности, включително с всички
изтекли лихви за забава. Цесионерът е придобил вземанията, посочени по-горе
срещу заплащане на цена в размер на 277432 лева, която се е задължил да плати в
срок до 10.02.2021 година по банкова сметка ***.
По делото с оглед направените от
страните в тази насока искания е допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която в приетото от съда заключение е посочило, че е
дало отговор за пазарната стойност на „Виго груп“ ООД на база само на оповестените
балансови стойности на активите и задълженията му към 31.12.2015 година в
размер на 9185 хиляди лева. При отчитане, обаче на неотразени задължения към
НАП в баланса на дружеството и след изваждането от същия на дълготрайни
материални активи, предмет на публично изпълнение и служещи за обезпечение на
чужди дългове, пазарната стойност на предприятието е нулева. Посочено е, че при
извеждането на горните стойности експертът не е разполагал със счетоводни данни
към 10.02.2016 година, а към 31.12.2015 година и то само от подадените от „Виго
груп“ ООД ГФО в НАП. С аналитични счетоводни данни вещото лице не е
разполагало. Същото е констатирало, че „Виго груп“ ООД е ипотекарен длъжник по
изпълнително дело №1350/2013 година, като негови дълготрайни материални активи,
описани от него, служат за обезпечение на чужди задължения в общ размер,
надхвърлящ 25000 хиляди лева. НАП е присъединена като взискател в качеството си
на кредитор на „Виго груп“ ООД с вземания, възникнали преди 2015 година, които
вземания към 27.02.2017 година са на стойност 8978 хиляди лева. Заключава, че
предвид станалите му известни факти в хода на изготвяне на заключението в
баланса на дружеството не са отразени изискуеми задължения към НАП в размер на
над 6000 хиляди лева. Само на база на оповестените балансови стойности на
активите и задълженията нулева пазарна стойност на „Виго груп“ ООД е определена
от вещото лице и към 31.12.2016 година. Дадени са пояснения, че при извеждане
на горната стойност липсват по-актуални счетоводни данни от горната дата, както
и липсват аналитични счетоводни данни за финансовото състояние на дружеството.
При отчитане на отразени задължения към НАП в баланса на същото и след
изваждането от същия на дълготрайните материални активи, предмет на публично
изпълнение и служещи за обезпечение на чужди дългове, финансовото състояние на
„Виго груп“ ООД към 31.12.2016 година ще се влоши още повече. Нулева пазарна
стойност към датата на сключване на договора за цесия и към 31.12.2017 година
на база на оповестените балансови стойности на активите и задълженията му към
31.12.2015 година, съответно към 31.12.2017 година е определена от експерта и
на дяловете на предприятието на „Контракт инвест“ ООД.
Посочено е също така, че
определянето на пазарната стойност на процесните вземания предполага цялостен
финансов анализ на длъжниците по тях за определяне на степента /риска/ за
тяхната събираемост и от там на рисковия /дисконтов/ фактор, с който би
следвало при необходимост да се коригира номиналната им стойност. На експерта
не са били предоставени достатъчно аналитични данни от счетоводствата на „Виго
груп“ ООД и „Контракт инвест“ ООД, които да дадат възможност за обстоен анализ
и достоверна преценка за степента на събираемост на процесните вземания. От
наличните данни се налагат констатациите, че вземанията, предмет на процесните
договори за цесия, са трудно събираеми поради лошото финансово състояние на
длъжниците, но липсата на достатъчно подробни аналитични данни не позволява
определянето на достоверна степен на тяхната събираемост, поради което и
конкретен отговор относно пазарната стойност на вземанията на „Мега инвест“ ООД
от „Виго груп“ ООД и от „Контракт инвест“
ООД не може да бъде даден от него.
При така изяснените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Както е посочено и в определението
по чл. 374 от ГПК, настоящият отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от
Търговския закон е предявен в едногодишен срок от откриване на производството
по несъстоятелност от активно легитимирано лице, а именно назначения в
производството синдик като процесуален субституент, единствен представляващ
длъжника, като при негово бездействие /на синдика/ легитимация да предяви
същата искова претенция, в рамките на горепосочения преклузивен срок, има всеки
един кредитор на несъстоятелността. Като ответници по този иск следва да бъдат и
са конституирани страните по увреждащата кредиторите възмездна сделка, а именно:
длъжникът и третото лице-приобретател. Такова другарство не зависи от
усмотрението на ищеца-синдик, а е по естеството си условие за допустимост на
иска, защото процесуалната легитимация на продавача и купувача по относително
недействителната възмездна сделка е съвместна. Затова и другарството на страната
на ответниците по иска се означава като задължително. При съобразяване на така
изложеното и страните в настоящото производство, както и изложените правни
твърдения, то следва да се приеме, че в конкретния случай исковата претенция е
предявена от активно легитимираното за това лице, в посочения в правната норма
от законодателя срок и срещу пасивно легитимираните да отговарят по нея правни
субекти-страните по процесната сделка, която се атакува.
Отменителните искове по чл.
647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон са конститутивни по своя характер и са
средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелния длъжник на възмездни
правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които
увреждат тези кредитори, при наличието на специфичните условия да са извършени
в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от
Търговския закон за откриване на производството по несъстоятелност, но не
по-рано от датата на неплатежоспособността и даденото по сделката значително да
надхвърля по стойност полученото от несъстоятелния длъжник. В случая молбата за
откриване на производство по несъстоятелност е депозирана в съда на 11.10.2016
година, началната дата на неплатежоспособността е определена на 01.11.2015
година, а сделката е осъществена на 10.02.2016 година, от което следва извода,
че посочените по-горе предвидени от законодателя в приложимата правна норма
специфични условия са налице.
От събраните по делото доказателства
се установява, както бе посочено по-горе, а и това не е спорно между страните в
настоящото производство, че процесните вземания от 2774320.30 лева на дружеството
в несъстоятелност от „Виго груп“ ООД са били предмет на разпоредителна сделка
от страна на търговското дружество в несъстоятелност в полза на втория ответник
по делото срещу цена от 277432 лева. Спорно е, при съобразяване на изразените
от страните чрез пълномощниците им становища в хода на цялото производство,
дали даденото по нея значително надхвърля полученото. На първо място е
необходимо в тази връзка да се посочи, че съобразно константната практика на
ВКС, равностойността на
престациите следва да се преценява към момента на сключването на сделката. На
следващо място е необходимо да се отбележи, че критерият „равностойност“ не е
еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на
даденото и цената на полученото по сделката /в случай на замяна/. Те следва да
са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки /имущество/ през
релевантния период. Наличието на неравностойност, т. е. несъответствие на
платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените
на разменените престации /в случай на замяна/ не съставлява самостоятелно
основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице
такава, несъответствието следва да бъде значително. Не може да бъде въведен
единен критерии относно това кое е „значително“ - нито като абсолютна стойност,
нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е
значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се
преценява във всеки конкретен случай, като съдът е длъжен са мотивира
становището си /така и в решение № 107 от 14.11.2011 година на
ВКС по търг. дело № 742/2010 година, I т. о., определение № 218 от 8.04.2019 година
на ВКС по търг. дело № 2435/2018 година, II т. о/.
В конкретния случай съдът намира, че
не се установява въведеното от ищеца в процеса твърдение за значително
превишение, което да покрива фактическия състав на разпоредбата на чл. 647, т. 3
от Търговския закон. В тази връзка трябва да се посочи, че липсват ангажирани
от ищцовата страна доказателства в тази насока, включително такива за пазарната
цена на процесните прехвърлени вземания. Същевременно, във връзка с направеното
от ответната страна доказателствено искане вещото лице по допуснатата и извършена
съдебно-икономическа експертиза при направените от него проучвания във връзка с
поставените му въпроси е направило констатация за значително трудна събираемост
на цедираното вземане, аргументирана с доста лошото финансово състояние на
длъжника „Виго груп“ ООД, от което може да се направи несъмнения извод за
значителното намаляване на неговата икономическа стойност. Както бе изтъкнато
по-горе, както към 31.12.2015 година, така и към 31.12.2016 година пазарната
стойност на това дружество е нулева. С оглед на това обстоятелство, дори и да
се съобрази близкия падеж на задължението на „Виго груп“ ООД /30.03.2026 година
при дата на сключване на договора от 10.02.2016 година/, както и обстоятелството,
че падежа за плащането на цената по цесията е отложен за след пет години, но
също така и липсата на каквото и да е обезпечение на прехвърленото вземане, то
следва извода, че съществува много голяма вероятност на падежа да не бъде
получено плащане от страна на длъжника, както и изобщо да не се получи
пълно/частично удовлетворяване на същото, дори и при принудителното му
събиране. Поради това и именно и тъй като няма пречка едно вземане да се цедира
за по-ниска от номиналната му стойност цена, то в случая следва горе
изтъкнатите причини за финансовото състояние на длъжника да се приемат за
разумни причини, които са налагали сключването на подобна сделка. При това
положение, при липса на проявена от ищеца процесуална активност да охрани
интересите си чрез ангажиране съобразно процесуалното правило на чл.
154, ал. 1 ГПК на доказателства, подкрепящи неговата теза, изразена в
исковата молба и при съобразяване на посоченото от вещото лице при отговора на
първата задача и обобщението, направено по последните четири задачи съдът
намира, че в случая не се установява наличието на такова превишение, което по
несъмнен и безспорен начин да може да бъде квалифицирано като значително в
горния и по смисъла на приложимата правна норма.
Ето защо и по изложените
съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 647, ал. 1, т.
3 от Търговския закон, поради което и предявените против посочените от ищеца
ответници искови претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Предвид
неоснователността на тези искове, неоснователен е и обусловеният от него за
връщане на прехвърленото вземане обратно за попълване на масата на
несъстоятелността, съобразно неговата формулировка в исковата молба. Тук е
необходимо да се посочи, че съдът с определението си по чл. 374 от ГПК е
докладвал тази претенция, съобразно нейната формулировка в исковата молба, но
дадената от него правна квалификация не оставя съмнение, че се касае за
осъдителен иск за сумата от 2774320.30 лева, която именно представлява
престацията на несъстоятелния длъжник. В тази връзка следва се направи
пояснението, че с уважаването на иска по чл. 647 от Търговския закон възниква
правото за реституцията на даденото по сделката с искането за връщане на
даденото - вземането в случая би следвало да се възстанови в полза на длъжника-приобретател, а на третото лице-приобретател
би се дължало връщане на даденото от него или то става кредитор на
несъстоятелния длъжник. Уважаването на този иск, разбира се, предполага и да е
налице изпълнение по сделката от страна на третото лице или в конкретния казус
- да е налице плащане на цената; когато такова изпълнение не е налице,
задължението за заплащане на цената ще отпадне и следователно неоснователна ще
е претенцията на синдика за реалното й получаване. Уважаването
на конститутивния иск обуславя правото на реституция
на даденото по сделката, когато е налице изпълнение по нея - третото лице приобретател получава обратно всичко, което е предоставило
в изпълнение на задълженията си по сключената сделка, в замяна на което то ще
има и задължението да върне обратно всичко, което е получило по тази сделка. Именно
това е предмет на втория предявен иск, поради което и именно съдът го разглежда
в настоящия си съдебен акт като осъдителен иск за посочената по-горе сума,
представляваща цедираното вземане по процесния договор за цесия от 10.02.2016
година.
С оглед изхода на делото,
направеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна следва да бъде присъдена сумата от 501.40 лева, представляваща направени
от нея до настоящия момент съдебно-деловодни разноски и в която се включват
определената от съда и внесена сума за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата и извършена експертиза, както и внесената държавна такса за
издаване на преписи от книжа по делото. Възнаграждение на ангажирания по делото
един адвокат не следва да бъде присъждано, тъй като няма данни такова изобщо да
е било уговорено, а още по-малко платено, а приложимата норма на ГПК изисква,
за да бъдат възложени в тежест на другата страна по спора, разноските да са
реално направени. Ищцовата страна следва да бъде
осъдена да заплати, освен това, по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 11097.28
лева, представляваща дължима държавна такса за първия предявения и разгледан
иск, определена върху договорената цена на прехвърлянето /така
и в определение № 790 от 18.11.2013 година на ВКС по частно търговско дело № 2946/2013 година, I т. о./, сумата от 110972.81 лева, представляваща дължима
държавна такса по втория предявен осъдителен иск за връщане обратно на
вземането, предмет на атакувания договор, както и сумата от 5 лева,
представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.
647, ал. 1, т. 3 и чл. 649, ал. 2 във връзка с чл. 648 от Търговския закон и
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на В.Я.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на
постоянен синдик на „Мега инвест“ ООД със седалище град Несебър и адрес на управление
ул. „Иван Вазов“ №9 - в несъстоятелност, ЕИК ********* против „Мега инвест“ ООД
със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Иван Вазов“ №9 - в
несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от Диана Димитрова Данева и „А и
Л търговско представителство” ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър, и
адрес на управление ул. „Иван Вазов” №9, представлявано от Христо Ристов Машов,
а след вписана промяна в хода на производството по делото със седалище град
Враца и адрес на управление ул. „Река Лева“, бл. 58, вх. Г, ап. 87,
представлявано от Ася Руменова Данчева за обявяване за недействителен по
отношение кредиторите на масата на несъстоятелността сключения на 10.02.2016
година между двамата ответника договор за прехвърляне на вземане /цесия/, по
силата на който дружеството с ограничена отговорност в несъстоятелност е
прехвърлило на едноличното дружество с ограничена отговорност правото си на
вземане от „Виго груп“ ООД, ЕИК *********, в размер на 2774320.30 лева,
произтичащо от сключено между последното и първия ответник споразумение от
11.01.2016 година и представляващо предоставени заемни суми и лихвите върху тях
по четири договора за заем срещу цена от 277432 лева, както и предявената и
поддържана претенция против първия ответник за осъждането му да върне обратно,
за попълване на масата на несъстоятелността, прехвърленото вземане, а именно
сумата от 2774320.30 лева.
ОСЪЖДА В.Я.В., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му
на постоянен синдик на „Мега инвест“ ООД със седалище град Несебър и адрес на
управление ул. „Иван Вазов“ №9 - в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати на
„А и Л търговско представителство” ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Несебър, и адрес на управление ул. „Иван Вазов” №9, представлявано от Христо
Ристов Машов, а след вписана промяна в хода на производството по делото със
седалище град Враца и адрес на управление ул. „Река Лева“, бл. 58, вх. Г, ап.
87, представлявано от Ася Руменова Данчева сумата от 501.40 /петстотин и един лева и четиридесет стотинки/ лв.,
представляващи направени от това дружество в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, а по сметка на Бургаския окръжен съд сумата общо от
122070.09 лева /сто
двадесет и две хиляди и седем лева и девет стотинки/ лв., представляваща
дължима държавна такса за предявените и разгледани искове, както и сумата от 5
/пет лева/ лева, представляваща дължима държавна такса за служебното издаване
на изпълнителен лист и които суми да се съберат от масата на несъстоятелността.
Настоящото решение подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: