Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия П.Т.Н. *** за престъпление по чл. 129 ал.1 НК
По делото е предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск от М.С.М. против подсъдимия за
сумата от 7000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. М. е конституиран и в качеството на частен обвинител.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита същото за безспорно
установено от самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия
да се наложи наказание около минималния, предвиден в текста на закона размер,
като се приложи и съответната редукция на чл. 58а НК.
Гражданският ищец и
частен обвинител М. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник-адвокат. Чраз повереника си поддържа обвинението, което счита за доказано
по безспорен начин. Гражданският иск се счита за основателен и доказан и се
иска уважаването му в пълен размер, ведно с произтичащите от това законни последици.
Подсъдимият Н. участва
лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник адвокат. Признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства във връзка с тези факти. Чрез защитника си
изразява становище за доказаност на обвинението и
моли за определяне на минимално наказание с приложение на института на
условното осъждане. Гражданският иск се преценя като основателен, но завишен по
размер. Иска се уважаването му по справедливост от страна на съда.
Съдът, след като обсъди
самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съотнесено към събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На *** г около *** ч.
подсъдимият и свидетелите М.М., Д.В. и П.Д. се
намирали в района на ЖП-гара З.. М. стоял в автомобила си при отворен прозорец
на шофьорската врата. В един момент
между подсъдимия и М. възникнал спор относно дъщерята и съпругата на св. Д.. Н.
се приближил до автомобила на М. и през отворения прозорец на шофьорската врата
му нанесъл няколко удара с ръце в областта на главата. В резултат на ударите на М. бил избит горен
ляв страничен резец. В резултат на
намесата на св. В. побоят бил прекратен
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на нанесения му побой М. е получил травматично избиване на горен ляв страничен резец с оток,
кръвонасядане и болки в областта на придържащия
апарат на избития зъб, като в областта на дъното на алвеолата на избития зъб се
установяват кръвни съсиреци. Пострадалият е получил
избиване на зъб без който се затрудняват дъвченето и говоренето.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите М., В. и Д., писменото
заключение на изслушаната съдебномедицинска експертиза, а така също въз основа
на приложените писмени доказателства:СМУ ***/***, справка за съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието
си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставът на
престъпление по чл. 129 ал.1 НК вр. ал.2 НК тъй като
на *** г около *** ч в района на ЖП-гара с. З. чрез нанасяне на удари с ръце е
причинил на М.С.М. *** телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъб – горен
ляв страничен резец, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето на
пострадалия.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин
както въз основа на самопризнанието на подсъдимия , така и въз основа на всички
събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129 НК се характеризира с въздействие върху организма
на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на
организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се
за типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.
129 ал.1 НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да
е довело до трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на
речта; на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите
органи, без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;
обезобразяване на лицето или други части на тялото; постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за
живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
В конкретния случай по безспорен начин се установява, че М. е претърпял увреждания, характеризиращи ги като средна
телесна повреда, тъй като избиването на горен ляв страничен резец е довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Относно медико-биологичната
характеристика на причиненото на пострадалия телесно увреждане съдът даде вяра
на заключението на изслушаната в досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по
делото.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на
пострадалия телесно увреждане. Видно както от гласните доказателства по делото,
така и от заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза избиването на резеца е настъпило непосредствено
след нанесените и удари от подсъдимия в областта на главата на пострадалия.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с
нанасянето на удари в областта на главата на пострадалия ще му причини телесни
увреждания със значителен интензитет и
пряко е целял настъпването на този вредоносен резултат.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: От
една страна съобрази сравнително
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от вида и интензитета на въздействие върху
организма на пострадалия. От друга страна съдът съобрази чистото съдебно минало
на подсъдимия, направените самопризнания в хода на досъдебното производство, с
които е способствал за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление
за случилото се. С оглед на всичко това
съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
към минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от
свобода за срок от девет месеца.
Същевременно
съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не
са нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на
закона наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко,
поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
На
осн. Чл. 58а НК съдът намали с една трета така
определеното наказание, а именно от лишаване от свобода за срок от девет месеца
на лишаване от свобода за срок от три месеца
Тъй
като определеното на подсъд.
Н. наказание е в рамките до три години
лишаване от свобода, към датата на осъществяване на деянието същият е с
чисто съдебно минало и с оглед ниската лична обществена опасност на същия съдът
прецени, че за постигане на целите на специалната и генерална превенция,
визирани в чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание,
поради което, и на осн. чл. 66 ал.1 НК, отложи
изтърпяването му за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Досежно
предявения граждански иск за неимуществени вреди: При горния изход на делото
съдът прецени предявеният граждански иск за обезвреда
за основателен, тъй като в резултат на причинената телесна повреда от страна на
подсъдимия гражданският ищец М. е претърпял значителни болки и страдания за един
продължителен период от време. При определяне конкретния размер на обезщетението
за обезвреда съдът изходи както от вида и характера
на причиненото телесно увреждане, така и от периода от време, необходим за
отзвучаването на травмата и
обстоятелството , че загубата на зъб е за цял живот. С оглед на това съдът прие
искът за доказан и основателен до
размера на 6000лв., до които размер уважи същия, като за разликата до
предявения такъв от 7000лв. го отхвърли. Тъй като вземането е на деликтно основание и неговата изискуемост настъпва с
настъпване на увреждащото събитие съдът постанови върху присъдената сума да се
изплати законна лихва от *** до окончателното изплащане на сумата
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски в размер на 150лв,вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол, както и ДТ върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 240лв, вносими
в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС. Съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на гражданския ищец направените от последния съдебни разноски в
размер на 550лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: