№ 34392
гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110109232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ответникът **** е поискал с молба, вх. № 246636/16.07.2025 г. изменение на
решение № 13276 от 07.07.2025 г. по гр.д. № 9232/2025 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на
разноските. Твърди, че съдът неправилно е присъдил разноски на ищцата за уважената част
от исковете, тъй като ответникът не бил дал повод за иска и го признал. Отделно от това,
счита, че хонорарът за адвокат на ищцата бил прекомерен и неправилно бил обвързан с
материалния интерес от делото. Моли се за изменение на решението и отхвърляне на
искането за разноски на ищцата.
Ищцата Б. Й. Х. оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че ответникът е
дал повод за делото. Счита определения размер на разноските за адвокат от съда за
справедлив. Моли за отхвърляне на молбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представянето на списък
на разноски по чл. 80 ГПК не е нужно, тъй като ответникът оспорва разноските на
насрещната страна, поради което молбата на ищеца е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението по делото съдът е уважил отчасти предявения иск, а в друга част е
върнал като недопустима исковата молба.
С оглед изхода на делото съдът е приел, че право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е сторила разноски от 482,45 лв. държавна такса (надвнесената държавна
такса до 894,36 лв. може да й бъде възстановена при подаване на молба до съда) и 2800 лв.
адвокатски хонорар. Ответникът моли съда да намали като прекомерни разноските за
1
адвокат.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК когато заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на другата да ги намали, но не по-малко от минималните размери по чл. 36 ЗАдв. вр.
Наредба № 1/2024 г., издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6500 лв.
При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30
дни на година за почивка за адвоката), това прави около 91 лв./час.
2
Съдът намира, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, протекло в едно
открито съдебно заседание.
Съдът намира, че консултацията на клиента е отнела 2 часа, справки по изпълнително
дело и събиране на доказателства – 2,5 часа, проучването на практиката и законодателството
и изготвянето на исковата молба и допълнителна молба – 3 часа, подготовка за съдебно
заседание и участие в съдебно заседание – общо 2 часа. С оглед вече установената съдебна
практика, типовия характер на спора и липсата на правна сложност и явяване в едно
съдебно заседание, дейността на адвоката се свежда до общо 9 часа труд, респ.
справедливият размер на възнаграждението общо трябва да бъде 9,5х91=864,50 лв. Общо
разноските на ищцата са 1346,95 лв.
Ищцата има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете й
(9622,29+829,42 лв.+212,52 лв.+692,91 лв.+227,14 лв+477 лв - 1990,75)/(9622,29+829,42
лв.+212,52 лв=+692,91 лв.+227,14 лв+477 лв.) х 1346,95=1124,63 лв.
Няма основание за изменение на решението в частта на разноските.
Невярно е твърдението, че ответникът не е дал повод за спора. При наличие на
изпълнителен титул и водено изпълнително действие длъжникът всякога има правен интерес
да води иск по чл. 439 ГПК, за да докаже последващо погасяване на изпълняемото право – в
случая поради давност. Дори при бездействие на кредитора, дори поради перемпция. И
причината е проста – по действащия ГПК и по ЗЧСИ съдебният изпълнител не може да
прави преценка дали изпълняемото право е погасено поради давност – неговите правомощия
да прекрати или да приключи изпълнителното дело са очертани в чл. 433 ГПК и там
давността за вземането не фигурира. Друго е било положението по действалия преди 1989 г.
Правилник за работата на съдебните изпълнители, който, дописвайки ГПК 1952, е
предвиждал възможност длъжникът да направи възражение, че изпълняемото право е
погасено по давност, и съдията-изпълнител да се произнесе, като прекрати делото. Сега
подобна норма няма и длъжникът е изложен винаги на опасността кредиторът да се
възползва отново от изпълнителния лист. Само предявен и уважен иск по чл. 439 ГПК е
основание за прекратяване на изпълнително дело – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Невярно е твърдението на ответника, че съдът е обвързал справедливия размер на
хонорара за адвокат на ищцата с материалния интерес от делото – напротив, съдът е
обсъждал единствено броят часове труд, които е сметнал, че пълномощникът на ищцата е
положил. И при това, размерът на адвокатския хонорар, който съдът е приел за
непрекомерен, не е 1124,63 лв., а 864,50 лв.
Молбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по молба, вх. № 246636/16.07.2025 г. за изменение на
3
решение № 13276 от 07.07.2025 г. по гр.д. № 9232/2025 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на
разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4