РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. ***, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230100868 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от “Агенция за събиране на вземанията”АД,
със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ***, чрез юрисконсулт, с
която срещу Е. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** бл.*** ет.
***, ап. ***, е предявен установителен иск за постановяване на решение, по
силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 3326/2021г. по описа на РС ***:
-1000 лв., след уточняване с допълнителна молба вх.№
6481/18.04.2022г., представляващи главница;
-353.94 лв. /триста петдесет и три лева и 94 стотинки/ - възнаградителна
лихва за периода от 23.08.2017 г. до 08.04.2021 г.;
-136.12 лв. /сто тридесет и шест лева и 12 стотинки/ -обезщетение за
забава считано от 09.04.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
1
окончателното погасяване на дълга;
С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в
установителното производство.
Твърдения в исковата молба:
На 23.08.2017г. между Е. И. П., в качеството му на Кредитополучател, и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
***. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е заявил, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5
от ЗПК и общите условия за издаване и ползване на кредитна карта, както и
екземпляр от договора за кредит.
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредитна карта
„Mastercard" с персонален-идентификационен номер.
Кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ
кредит като на 23.08.2017-г. посредством услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньор на кредитора", като е усвоил част от
отпуснатият му кредитен лимит. Съгласно Договора за кредит е подписано
Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX-
***, с което да уговорени съответните параметри относно усвояването на част
от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане.
Кредитополучателят в периода 23.08.2017 г. до 08.04.2021 г. е усвоил от
кредитната карта общата сума от 1000.00 лв.
Съгласно Договора за кредит за ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит
годишен лихвен процент в размер на 35%. Договореният лихвен процент се
изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването
му. За ползването на картата Картодържателят заплаща и такси съгласно
Тарифата поместена в Договора. Кредиторът може да преразглежда размера
на лихвите и таксите всеки месец, като с влизането в сила на новите размери
Кредиторът уведомява Кредитополучателя. В случай, че последният не е
съгласен с промените, той трябва да блокира картата си и да изплати изцяло
задълженията си с начислените лихви и такси съгласно последното издадено
месечно извлечение.
2
Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в
месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се
обявява като дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото
основание на Картодържателя е начислена лихва за ползване на кредита в
размер на 353.94 лв., за периода от 23.08.2017 г. до 08.04.2021 г.
Подписвайки договора, страните са договорили, че при условие че
Кредитополучателят не извърши плащане по една или повече месечни
погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена" вноска“.
На посоченото основание на Картодържателя е начислено обезщетение за
забава в размер на 136.12 лв., за периода от 09.04.2021 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не
е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Кредитополучателят не изпълнил поетите по договора за кредит
задължения.
На 09.04.2021г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание
чл. 99 от ЗЗД между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземанията,
произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *** от дата 23.08.2017 г. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" АД, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от страна на БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.-
клон България с Уведомително писмо изх. № *** от 13.04.2021 г., изпратено с
известие за доставяне и получено от длъжника.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГПК срещу ответника в Районен съд-***. Съдът уважил заявлението, но
3
срещу издадената заповед е депозирано възражение, което обосновало след
указания на заповедния съд, иниицииране на установителното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата
молба.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***,
сключен на 23.08.2017г. между Е. И. П., в качеството му на
Кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
кредитодател.
Съгласно клаузата на чл.1 от Договора на кредитополучателя е отпуснат
револвиращ кредит в размер на 1000лв. Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя кредитна карта „Mastercard" с персонален-
идентификационен номер –чл.2. Уговорен е лихвен процент от 35% за
кредитната карта.
Кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ
кредит като на 23.08.2017-г. посредством услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньор на кредитора", като е усвоил част от
отпуснатият му кредитен лимит. Съгласно Договора за кредит е подписано
Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX-
***, с което да уговорени съответните параметри относно усвояването на част
от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане.
Кредитополучателят на 23.08.2017 г. е усвоил от кредитната карта част от
сумата за покупка на Телевизор Samsung LED Smart на стойност 939лв., като
по делото е приложена фактурата за покупка на стоката. Съгласно Договора
за кредит за сумата за покупка на стока е уговорен лихвен процент от
33,88%.
За ползването на картата Картодържателят заплаща и такси съгласно
Тарифата поместена в Договора. Кредиторът може да преразглежда размера
на лихвите и таксите всеки месец, като с влизането в сила на новите размери
Кредиторът уведомява Кредитополучателя. В случай, че последният не е
4
съгласен с промените, той трябва да блокира картата си и да изплати изцяло
задълженията си с начислените лихви и такси съгласно последното издадено
месечно извлечение.
Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в
месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се
обявява като дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото
основание на Картодържателя е начислена лихва за ползване на кредита в
размер на 353.94 лв., за периода от 23.08.2017 г. до 08.04.2021 г.
Уговореното ГПР в договора е в размер на 39,67%.
Подписвайки договора, страните са договорили, че при условие че
Кредитополучателят не извърши плащане по една или повече месечни
погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На
посоченото основание на Картодържателя е начислено обезщетение за забава
в размер на 136.12 лв., за периода от 09.04.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Кредитополучателят не сочи да е изпълнил поетите по договора за
кредит задължения.
На 09.04.2021г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание
чл. 99 от ЗЗД между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземанията,
произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *** от дата 23.08.2017 г. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" АД, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви.
По делото е приложено извлечение от Приложение№ 1, съдържащо
данните на ответника и договора от 23.08.2017г.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
5
продажба на вземането от страна на БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.-
клон България с Уведомително писмо изх. № *** от 13.04.2021 г., изпратено с
известие за доставяне и получено от длъжника на 15.04.2021г.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 3326/2021г. по описа на РС ***.
Съдът уважил заявлението, като е разпоредил издаване заповед за
изпълнение за следните суми:
- 1000 лева - главница, ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до
окончателното изплащане;
- 353,94 лева - договорна лихва за периода от 23.08.2017г. до
08.04.2021г.;
- 136,12 лева - обезщетение за забава, считано от 09.04.2021г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
- 58,95 лева – платена държавна такса при образуване на делото и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в
заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.01.2022г. В
законовия едномесечен срок, на 09.02.2022г. е депозирал възражение срещу
вземането по издадената заповед. Конкретните доводи за оспорването са, че
като кредитополучател не е уведомен за прехвърляне на вземането на трето
лице. Признава се получаването на телефонни обаждания и заплашителни
есемеси, както и получаване на уведомително писмо, но към него не било
приложено нито пълномощното за уведомяване, нито Приложение№1. Освен
това търсената сума била в размер на 2812,96лв., което също озадачило
длъжника.
Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание
чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. Отношенията между
страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит,
като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит,
6
както и общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи
института на договора за заем и претенцията за реално изпълнение на
договор.
Относно допустимостта на иска: За да е допустимо производството по
чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните,
основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е
издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай в заповедното производство заявлението е изцяло
уважено за исковите суми. Заповедта не е връчена на длъжника в заповедното
производство, ответник и в настоящия исков процес. Това обстоятелство и
необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали
ищеца -цесионер в законоустановения едномесечен срок да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1
ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република
България и подсъден на Районен съд- *** по правилата на родовата и на
местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия
исков процес.
На основание чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже наличието на
договор за кредит, валидно обвързващ ответника и БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, размера на задълженията, произтичащи от договора,
изправност на ищеца по договора, конкретно предаване на заетата сума и
съобщаване условията на кредита преди подписването на договора,
сключването на договор за цесия, уведомяване на ответника за извършената
цесия.
С оглед служебното задължение на съда да следи за нищожни и
неравноправни клаузи, съдът е уведомил страните, че служебно ще извърши
такава преценка относно клаузите за посочване на ГЛП И ГПР по кредита.
Безспорно се установява по делото, че между ответника и БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
7
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
По делото следва да се приеме, че БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
е действало като финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.
В договора се съдържат условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати. Ето защо
не са налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК.
Не са налице нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент,
предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и
потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на
договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е
лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който
се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът на
ГПР е посочен в договора, като освен това ЗПК не съдържа изискване за
посочване на разписан начин на изчисляване на ГПР в самия договор. В
сключения договор е посочен фиксиран ГЛП в размер за гратисния период и
след това, а при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в
договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени
изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК . При това, не е налице основание за
недействителност на договора.
Ищецът доказа, че е бил изправна страна и е предоставил договорената
сума на кредитополучателя, като с част от нея в установените по-горе размери
е закупена стока от кредитополучателя.
8
По делото не се установиха данни, кредитополучателя да е обслужил
задълженията си поети по процесния договор.
Съгласно съставения погасителен план, последния падеж на
задължението за заплащане на сумата за покупка на стока е изтекъл на
01.06.2018г.
По отношение на остатъка до договорения кредитен лимит от 61лв.
ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че е усвоил този ресурс, нито
представя доказателства за извършено плащане.
При така установените данни за ответника е възникнало задължение да
заплати заетата главница в договорния размер от 1000лева.
По отношение на възнаградителната лихва: Нейният размер касателно
сумата използвана посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата
от търговски партньор на кредитора", е определен в каре “Параметри и
условия“ на процесния договор. Нейният размер е включен в анюитетните
вноски по договорения погасителен план. При главница от 939лв. е
предвидено възстановяване на сумата от 1084,50лв., т.е дължимата
възнаградителна лихва е в общ размер на 145,50лв., съставляваща разликата
между двете суми.
За остатъка от 61лв. от револвиращия кредит е определена годишна
възнаградителна лихва от 33,88%, т.е годишния размер на кумулираната
възнаградителна лихва е в размер на 20,67лв.
За исковия период от 23.08.2017г. до 08.04.2021г., за който се
претендира договорна лихва, съгласно изчисленията с лихвен калкулатор за
изчисляване на проста лихва, се формира задължение от 75,89лв.
При това, дължимият общ размер за договорна лихва по процесния
договор възлиза на 221,39лв. / 75,89лв. + 145,50лв./Именно до този размер
искът следва да се уважи и отхвърли за горницата до претендирания размер
от 353,94лв.
Обезщетение за забава считано от 09.04.2021г. до датата на подаване на
заявлението в съда- 25.10.2021г. следва да се преизчисли въз основа на
установените задължения за главница и договорна лихва в общ размер на
1221,39лв. Изчислено с лихвен калкулатор за законна лихва на НАП,
обезщетението за забава възлиза на 67,87лв. До този размер искът следва да
9
се уважи, а за горницата до претендирания размер от 136,12лв. подлежи на
отхвърляне.
Ищецът доказа, че е частен правоприемник на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД , във възникналото кредитно правоотношение по силата на
сключените договори за цесия и Приложение№1към него. Цесията е правен
способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Договорът за цесия обвързва валидно страните,
но за да породи действие и по отношение на длъжника законът предвижда
условие -уведомяване от стария кредитор. Уведомяването на длъжника няма
отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за
момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането
си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Целта на това
уведомяване е да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, в смисъл да се защити срещу изпълнение на лице, което
не е носител на вземането. Валидно съобщаване е налице както в случаите,
когато това е направено лично от цедента /стария кредитор/, така и в случаите
когато по пълномощие на цедента, цесионерът/новият кредитор/ извърши
такова съобщаване, какъвто е настоящия случай, тъй като в случая, не се
касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само
и единствено от стария кредитор.
В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че
цесионера, по пълномощие, изпратил уведомление, но към него нее
приложено пълномощното, нито договора за цесия
В конкретния случай цесионерът е представил по делото и уведомление,
което да се връчи на кредитополучателя с получаване на исковата молба.
Правното твърдение на цесионера е че длъжника е бил известен за цесията,
чрез връчване на уведомлението като приложение към сезиращата съда
искова молба, по която е образувано настоящото исково производство
Представено с исковата молба и достигнало до длъжника с връчването на
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този случай това обстоятелство следва да бъде
10
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
При така изложените доводи предявеният установителен иск е основателен за
главното задължение, и частично основателен за възнаградителна лихва и
обезщетението за забава в установените от съда размери.
Относно такси и разноски:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските по делото.
“Агенция за събиране на вземанията”АД представя доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 91,05лв. С оглед изхода от спора и на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК тези разноски следва да се възложат на ответната
страна след редуцирането им съобразно установеното по ниско вземане за
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, а именно до размер на
78,78лв. С оглед отправеното искане в списък за разноски за определяне на
юрисконсултско възнаграждение и на осн. чл.78 ал.8 от ГПК следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение за ищцовото дружество,
доколкото е представлявано от юрискосулт.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на този
разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се
определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл.25 от НПП и да определи размера на възнаграждението в
размера от 200лв. съобразно цената на заявения иск. С оглед резултата от
спора ответникът следва да заплати на ищцовото дружество възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 173,05лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
11
заповед за изпълнение. Видно от представените платежни нареждания по
заповедното, държавната такса внесена за образуването му е в размер на
58,95лв. Присъдено е и юрисконсултско възнаграждение от 50лева.
Разноските следва да се редуцират с оглед установения по-малък размер на
вземането за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, а именно до
51лв. държавна такса и 43,26лв. юрисконсултско възнаграждение. За тези
суми следва да бъде издаден изпълнителен лист, след влизане в сила на
настоящото решение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. И. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ул. *** бл. *** ет. *** ап. *** дължи на “Агенция за събиране на
вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ***
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
3326/2021г. по описа на РС ***:
-1000 лв., след уточняване с допълнителна молба вх.№ 6481/18.04.2022г.,
представляващи главница;
-221,39лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.08.2017 г.
до 08.04.2021 г.;
-67,87лв. - обезщетение за забава считано от 09.04.2021г. до датата на
подаване на заявлението в съда 25.10.2021г., както и законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение 25.10.2021г. до окончателното погасяване на дълга;
ОТХВЪРЛЯ иска на „ Агенция за събиране на вземанията”АД, със
седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *** за установяване вземане от
Е. И. П., с ЕГН ********** за горницата над установеното вземане за
договорна лихва от 221,39лв. до претендирания размер от 353,94лв. и за
горницата над установеното обезщетение за забава в размер на 67,87лв. до
претендираното в размер на 136,12лв.
ОСЪЖДА Е. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** бл.***,
12
ет. ***, ап. ***, да заплати на „ Агенция за събиране на вземанията”АД, със
седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ***, сторените разноски в
установителното производство в размер на 78,78лв. държавна такса и
173,05лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** бл. ***,
ет. ***, ап. ***, да заплати на „ Агенция за събиране на вземанията”АД, със
седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ***, сторените разноски в в
заповедното производство в размер на 51лв. държавна такса и 43,26лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13