№ 1054
гр. Варна, 11.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900200 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С отговора на исковата молба ответникът Х. К., чрез пълномощник,
въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
задължението на застрахователя по ЗЗ „ГО“ да заплати на пострадалата при
ПТП по вина на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при него към момента на заплащане на обезщетението. Конкретно твърди, че
не е налице прекъсване на давностния срок със завеждане на исковата молба
от пострадалата срещу застрахователя, тъй като исковата молба не била
разписана както лично от пострадалото лице, така и от упълномощения
адвокат.
В тази връзка оспорва автентичността на подписа на пострадалата-ищец
и с молба вх. № 17558 от 08.07.2024г. настоява за провеждане на съдебно-
графологична експертиза.
С молба вх. № 19377 от 29.07.2024г. ищецът „Дженерали застраховане“
АД ЕИК ********* счита доказателственото искане за неоснователно.
Съдът намира, че провеждането на СГЕ за установяване автентичността
на положения в искова молба по т.д. № 1834/2018г. по описа на ВОС подпис на
ищцата по делото не е необходимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от КЗ правата и задълженията
по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел
II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното
обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Посочената норма визира
погасяването по давност на насрещните права, които произтичат от
застрахователен договор, с който се обезпечава гражданската отговорност на
водача на МПС по отношение на увредените при управение на застрахованато
МПС лица и вещи, в чиято правна сфера единствено стои възможността
1
законосъобразно да релевират възражение за изтекла в тяхна полза
погасителна давност, даваща им основание да откажат изплащане на
паричното задължение по договора. Подобно възражение, извършвано от
трето за договора лице, би било лишено от правно основание, независимо дали
извършеното плащане се явява основание за пораждане на регресни права
спрямо него. В случай, че страната по облигационната връзка, в чиято правна
сфера се е породила възможността да откаже плащане поради изтичане на
предвидената в закона петгодишна давност, не се е възползвала от това свое
право, то плащането е извършено валидно и не подлежи на връщане, като по
арг. от чл. 118 от ЗЗД, тя няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Следователно иревантно за настоящия спор е установяването на факта
дали към момента на плащане на обезщетението е изтекъл общия 5-годишен
давностен срок за изпълнение на задължението.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника,
обективирано в молба вх. № 17558 от 08.07.2024г., за провеждане на съдебно-
графологична експертиза.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2