Р Е Ш Е Н И Е
№ 2223
гр.Пловдив, 03.12.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
дванадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5523 по описа
за 2019 година на ПРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 445783 – F457907 от 04.07.2019г. на Х.Г.Х.на длъжност Директор
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, вр.
чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.1, изр. второ от ЗДДС на „ВиоМода“
ЕООД, БУЛСТАТ/ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ландос“
№ 4 представлявано от В.П.Б.с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 19827,92
лв. (деветнадесет хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 92 ст.) за
нарушение по чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС, във вр.
с чл.82, ал.2, т.3, във вр. с чл.25, ал.1, и ал.6, т.1, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.117, ал.1, т.1, вр. чл. 117, ал.3 от ЗДДС.
Представляващия дружеството, чрез процесуален представител с жалба си
против издаденото НП прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и неправилност, като се излагат и основания по същество на
искането. С жалбата не се правят доказателствени искания.
Дружеството жалбоподател редовно уведомено, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител адв.С.М. който поддържа жалбата и искането за отмяна
на издаденото против дружеството НП. В хода на проведеното наказателно
производство ангажира гласни доказателства, като се допусна и разпита като
свидетел лицето Т.А.Х.. В пледоарията адв.М. представи доводи основаващи
искането му към съда за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и
неправилно.
Въззиваемата страна ТД на НАП-Пловдив
редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от гл.
юристконсулт М.М., която изразява становище за неоснователност на жалбата. В
хода на проведеното наказателно производство по делото ангажира гласни и писмени
доказателства. В пледоарията си релевира факти основаващи искането и към съда
за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството жалбоподател „ВиоМода“ ЕООД, БУЛСТАТ/ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ландос“ № 4 е съгласно Търговския закон търговец,
юридическо лице (ЮЛ), носител на права и
задължения признати от закона, което осъществява чрез своя представляващ
В.П.Б.с ЕГН ********** - ****на дружеството.
Атакуваното НП е издадено въз основа на
съставен на 24.01.2019г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F457907 от свидетелката А.П.Ч. – **** в НА за приходите
при ТД на НАП гр.Пловдив. Актът е съставен срещу дружеството – жалбоподател за
това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на
облагаема доставка на услуга с място на изпълнение по чл.21, ал.2 от ЗДДС на
територията на страната, а именно – нестандартен софтуеър /програма за чертеж
на кройки, програма за проследяване на производство, платове и модели/, както и
инсталация и ъпдейт на компютърна мрежа, за което от доставчика „VioMоdа“ GmbH-Австрия с ДДС № ATUХ68812467 Е ИЗДАДЕНА ФАКТУРА С № 1520/26.09.2017г. на
стойност 25344,63 евро/49 569,79 лв./, неплатена. „Вио Мода“ ЕООД не е
начислило следващия се ДДС за описаната по-горе доставка в размер на
9 913,96 лв. в законоустановения срок най-късно от 01.11.2017г. до
14.11.2017г.за данъчен период м.10.2017г. Данъчното събитие по доставката е
настъпило на 26.09.2017г. като предвид липсата на авансово плащане, ДДС е
станал изискуем на същата дата. В
15-дневен срок от 26.09.2017г. до 11.10.2017г. включително, „Вио Мода“ ЕООД е
следвало да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, в който да посочи
дължимия по услугата ДДС в размер на 9 913,96 лв., както и да отрази така
издадения протокол в дневника за продажбите и справка-декларация подадена в ТД
на НАП – Пловдив най-късно за данъчен период м.10.2017г. с вх. № 16003460940/14.11.2017г.
с което да извърши начисляване на данъка по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
„Вио Мода“ ЕООД е начислило следващия се ДДС със закъснение през м.ноември
2018г. като е издало протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС № 2281/07.11.2018г.,
в който е посочило дължимия по услугата ДДС в размер на 9 913,96 лв. и е
отразило така издадения протокол в дневника за продажби и в справка-декларация,
подадена в ТД на НАП-Пловдив с вх.№ 16003810614/13.12.2018г. Съгласно
представените писмени обяснения от дружеството, фактурата е била получена със
закъснение от доставчика и осчетоводена през м.11.2018г. Нарушението е установено на 05.11.2018г. при
представяне на документи с писмо вх.№ 70-00-12490/05.11.2018г. в хода на проверка
по установяването на факти и обстоятелства, възложена с резолюция №
П-16001618099230-ДРП-001/31.05.2018 с което е нарушил разпоредбите на чл.86,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.82, ал.2, т.3,
във вр. с чл.25, ал.1, и ал.6, т.1, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.117,
ал.1, т.1, вр. чл. 117, ал.3 от ЗДДС.
Актът
е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице,
по силата на изрично пълномощно, който го е подписал и получил препис него, на
датата на съставянето на акта. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи не са били представени писмени обяснения или възражения от
представляващия дружеството относно съставения АУАН и посоченото в него
нарушение.
На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП в което по идентичен
с акта начин е описано нарушението, както и нарушените разпоредби на ЗДДС, като
е посочено че нарушението е повторно и ангажирана административната отговорност
на дружеството налагайки му имуществена санкция в размер на 19827,92 лв.
(деветнадесет хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 92 ст.). Издаденото НП
е връчено на упълномощено от представляващия дружеството лице, по силата на
изрично пълномощно. Поради не съгласие с
така наложената санкция и посоченото като нарушение, в срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел актосъставителката А.П.Ч. посочи, че лично при
извършена от нея проверка е установила нарушението въз основа на представените
и, при поискване, от страна на дружеството документи. Свидетелката посочи, че
посоченото в акта лице като свидетел е нейна колежка по стая, която е
присъствала при съставянето на акта. Свидетелката посочи, че предварителното
съставяне на АУАН не е възможен, тъй като програмата която ползват не
позволява. Свидетелката посочи, че програмата позволява да се изготви
предварително проект, въз основа на който в присъствието на нарушителя се
нанасят данните и отпечатва съставения АУАН.
Разпитана като свидетел Ю.Ж.Д. посочи че е
присъствала при съставянето на акта, както и че той не може да бъде съставен
предварително. Свидетелката посочи че след съставянето на акта в присъствието
на нарушителя, същия се разпечатва и после подписва от посочените в него лица.
Разпитан като свидетел Т.А.Х.посочи, че
работи в счетоводна кантора обслужваща дружеството, както и че е бил
упълномощен от представляващия дружеството с пълномощно, с нотариална заверка
на подписа. Свидетелят посочи че е получил в НАП Пловдив акт от лицето
извършило проверката А.Ч., който бил написан и той само го е подписал. Свидетелят
посочи че след получаване на акта го е предал на управителя на фирмата.
Поради
не наличие на основания за критика съдът кредитира показанията на посочените
свидетели като обективни, логични и последователни и потвърждаващи се от
другите приети по делото доказателства.
Горната фактическа обстановка се установи
събраните писмени доказателства включително НП, АУАН, които съдът ползва при
постановяване на решението си като събрани по предвидения в закона ред. Съдът
не констатира наличие на противоречия в събраните писмени доказателства досежно
правно релевантните факти, които да налага нарочен коментар и изключване на част
от доказателствените източници.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от
закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в
която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е
този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта
на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно
нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до
доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура
са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на
акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд
, достигна до следните правни изводи.
Преди да обсъди
спора по същество, съдът следва да посочи, че и АУАН, както и НП са съставени
от длъжностни лица, в кръга на правомощията им и в съответствие с разпоредбите
на ЗДДС и от приетата оправомощителна заповед с рег. № ЗЦУ – ОПР – 17 ОТ 17.05.2018г. на Изпълнителния директор
на НАП гр.София.
При служебната проверка на
съставения АУАН и обжалваното НП, Съдът установи че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на
жалбоподателя.
За
да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон –
ЗАНН урежда четири категории свидетели,
които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата
- свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата
- свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както
от посочените по - горе две групи, така
и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата
- свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица,
чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Във връзка
с изложеното и при служебната проверка на АУАН съдът констатира, че същия е съставен от свидетелката А.Ч. която е извършила проверката на дружеството –
жалбоподател и лично е установила нарушението. Свидетелката Ю.Д. не е участвала
в проверката и не е била очевидец при установяване на нарушението, като нейното
участие се е изразило в присъствие при съставянето на АУАН. Ето защо, според съда, за да не възникнат съмнения в
обективността и безпристрастността на актосъставителката Ч. и в истинността на
отразеното от него в обстоятелствената част от акта, в конкретния казус актосъставителката е следвало да състави АУАН съгласно
процедурата по чл.40, ал.3 от ЗАНН – в присъствието на двама свидетели, но която не е била изпълнена, и което от своя
страна представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на
спорното НП.
Административно
наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както
в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят
различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и
особено важно е за държавните органи, които прилагат административно
наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на
законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на
нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол. Следващото след съставяне на акта издаване от
АНО на атакуваното НП съдът намира, че не санира допуснатото нарушение на
процесуалните правила при съставянето на АУАН, тъй като съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН е възможно „ .. стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина”, тъй като АНО
неправилно е приложил санкционните норми на ЗДДС по отношение на дружеството
жалбоподател.
В хода на настоящето производство се
установи, че при съставянето на АУАН се установи че не е посочено че нарушението извършено от
дружеството касае случай на повторност. Установи се че този факт е въведен от
АНО за първи път при издаването на НП. настоящия съдебен състав при Районен съд
Пловдив счита че е налице и друго нарушение на процесуалните правила, различно
от посоченото по-горе, което също така е от съществените, както и че същото не
е преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Съдът счита, че установеното в хода на настоящето производство
несъответствие между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП,
относно факта за извършване на нарушението в условията на повторност, представлява
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
нарушителя. Това е така, тъй като в АУАН извършването на нарушението в
условията на повторност не е било установено, без наличието на обективни
причини за това. Съгласно съставения АУАН и издаденото НП нарушението е било
извършено на 26.09.2017г., установено на
05.11.2018г. Актът с който се поставя началото на
административнонаказателното производство е съставен на 24.01.2019г. –
период достатъчно дълъг за установяване на всички относими факти и
обстоятелства, в т.ч. и обстоятелството за наличие на повторност. Констатацията за повторност за пръв път е
извършена от наказващия орган, който в мотивите на издаденото НП е посочил
наличието на други издадени и влезли в сила други 3 /три/ НП през 2017 година.
По мнение на настоящия състав,
наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна на
нарушението. В този смисъл непосочването на повторността в АУАН не може да бъде
санирано по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В подкрепа на това становище следва да
се отчете и обстоятелството, че нарушителя се защитава против фактите и ако на
него не му е бил предявен факта на повторност на нарушението, то той не може да
реализира в пълен обем правото си на защита, което от своя страна съставлява
съществено процесуално нарушение.
По изложените съображения съдът намира че
атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло поради неговата
незаконосъобразност без да се произнася съда по същество на нарушението.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
445783 – F457907 от 04.07.2019г. на Х.Г.Х.на длъжност Директор на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, вр. чл.27/чл.83/ и
чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.1, изр. второ от ЗДДС на „ВиоМода“ ЕООД,
БУЛСТАТ/ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Ландос“ № 4 представлявано от В.П.Б.с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на
19827,92 лв. (деветнадесет хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 92 ст.) за
нарушение по чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС, във вр.
с чл.82, ал.2, т.3, във вр. с чл.25, ал.1, и ал.6, т.1, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.117, ал.1, т.1, вр. чл. 117, ал.3 от ЗДДС.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от
страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.