Решение по дело №1185/2019 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

18.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

18.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1185

по описа за

2019

година.

         

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 2645 от 22.08.2019 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, с което е постановено: 1.налагане на административно наказание „имуществена санкция” в размер на 45 238.08 лв. на „Стил 96“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, за извършено нарушение по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС; 2.отнемане стоките предмет на нарушение в полза на държавата от „Стил 96“ ООД, ЕИК ***, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, но поради тяхната липса присъждане на стойността им по пазарна цена, в размер общо 36 764.70 лв., на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС; 3.лишаване на „Стил 96“ ООД, ЕИК ***, от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект бензиностанция, находяща се в гр.Кърджали, ***, на основание чл.124а, ал.1 вр. чл.126 от ЗАДС. 

Жалбоподателят „Стил 96“ ООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че липсвало извършено от негова страна административно нарушение. Още към момента на проверката жалбоподателят предоставил на проверяващите всички изискуеми документи, удостоверяващи получаването на процесното гориво от „Лукойл България“ ЕООД и обстоятелството, че дължимият акциз за това гориво е заплатен/начислен, а именно 6 броя електронни акцизни данъчни документи с придружаващи ги декларации за съответствие и експедиционни документи. Нямало как в резервоарите на обекта на дружеството да има друго гориво, различно от полученото от „Лукойл България“ ЕООД, тъй като всяко едно вливане на гориво се отразявало чрез монтираните нивомери в приходната администрация, а в случаи на междинни доставки преди вливането в резервоара на обекта-същите се отразявали в НАП, чрез подаване на данни в специалната електронна страница на приходната администрация. Нямало как представените АДД да не се отнасят за горивото, което се намирало в резервоарите на обекта в деня на проверката. Твърдяната от наказващия орган разлика в техническите параметри на провереното гориво и горивото по представените АДД-ако наистина имало такава, можело да е резултат на редица външни обстоятелства, свързани, както с начина на вземане на пробите, така и с обективни фактори-плътност, температура и пр. Несъответствието в качеството на горивото не го правело гориво с неплатен акциз. Жалбоподателят изтъква, че изводът на наказващия орган за различие в качеството на горивото се базирал на проби, които не са взети по надлежния ред. В акта и наказателното постановление не било отразено при вземане на пробите за анализ от резервоарите да е присъствал надлежен представител на „Стил 96“ ООД, каквото било изискването на чл.6, ал.1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. На следващо място, пробите били иззети в противоречие с императивните изисквания на НИКТГУРНТК, Наредба № 3 от 18.04.2006 г. и приетото на основание чл.9 от последната Ръководство за вземане на проби за целите на митнически контрол. При издаване на наказателното постановление било допуснато и нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН във връзка с определяне размера на наложената санкция. Санкционната разпоредба на чл.126 от ЗАДС предполагала категорично установяване на количеството на акцизната стока, както и размера на дължимия акциз за същата, доколкото следващото се наказание се определяло именно от последния. В атакуваното постановление размерът на дължимия акциз бил посочен в глобален размер на базата на цитирано писмо рег. индекс № 32-221045/30.07.2019 г. Не била посочена обаче акцизната ставка за стоката по чл.32, ал.1, т.3 от ЗАДС, за да може наказаното лице да разбере как е определен дължимият акциз от наказващия орган. Това посочване било от съществено значение, тъй като за горивата с КН 2710 не бил предвиден изрично определен размер на акцизната ставка в ЗАДС, а се прилагала разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗАДС. Жалбоподателят моли съдът отмени изцяло атакуваното постановление.  

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че описанието на нарушението в наказателното постановление се различавало от описанието на същото в АУАН. Изтъква, че изводите на наказващия орган за вида на горивото и неговата класификация се базирали на двете митнически лабораторни експертизи – МЛЕ № 15 и МЛЕ № 16, които били негодни доказателствени средства. Същите били събрани в нарушение на предвидения от закона ред, изискващ митническите лаборатории да бъдат надлежно сертифицирани за извършване на всяко едно от съответните изследвания. Според представената заповед, Централната митническа лаборатория нямала акредитация за изследване на сяра. Затова МЛЕ не доказвали твърдените факти, на които се базирало процесното нарушение. За разлика от тях, протоколите за изпитване изпълнени от „СЖС България“ ООД, която била акредитирана лаборатория, установявали, че нормата на тегловно съдържание на сяра и в двете проби, отговаряла на критериите. При вземане на пробите от митническите служители били извършени редица нарушения, които пряко се отразили върху достоверността на събраните доказателства. Пробите били взети, без да се изследва дали скоро е зареждано гориво и без да се източат в съд около 4-5 литра, ако не е зареждано такова. Не било извършено и предварително промиване на контейнерите, а взетото количество за пробите от 5.97 литра било недостатъчно за напълване на контейнерите до 80% и за 200 мл. промивка на всеки. Нарушени били правилата на представеното Ръководство, а също и на Наредбата за изискванията за качеството на горивата. Последната се явявала специален закон по отношение на Ръководството и Наредба № 3 за вземане на проби и методите за анализ, тъй като въвеждала изисквания за спазване на стандарти по ISO, които били задължителни европейски стандарти от пряко приложимото право и законодателство. В наказателното постановление се цитирала нееднократно като приложим закон Наредбата за изискванията за качеството на горивата, а същата била съобразена единствено и само с прецизността за проверка на качеството на горивата. В случая ставало дума за милионни части от гр. в кг. и изследването трябвало да е максимално прецизно, с максимално уредена процедура. Когато това се извършело по изискуемия начин, се виждало, че наказаното дружество държало в бензиностанциите си гориво, отговарящо на всички норми и изисквания, за което представило и надлежни писмени доказателства. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, като на жалбоподателя се присъдят и разноските по представения списък.     

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Сочи, че изискването за промиване на съдовете го имало в Наредбата за качеството на горивата, но не и в Наредба № 3 от 2006 г. за вземането на проби от акцизни стоки. Митническите служители не работели по Наредбата за качеството на горивата и задачата им не била да изследват качеството на горивата. В представените и утвърдени правила за вземането на проби също нямало изискване да се промиват съдовете. Не следвало да се приемат като годни доказателства протоколите от изпитвателната лаборатория „СЖС България“, тъй като пробите не били взети от контролната проба, не било ясно от къде са взети и дали наистина са от пробата предоставена на дружеството. Тези експертизи, дори да са изследвали най-основния компонент сярата, не били изследвали никакви други характеристики на горивото. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление, като присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.     

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 18.04.2019 г. свидетелите С.Г. и Е.В. - инспектори в отдел „МРР Тракийска“, извършили проверка на търговски обект-бензиностанция, намираща се в гр.Кърджали, ***, стопанисвана от „Стил 96” ООД гр.Кърджали. Проверката касаела спазването на ЗАДС, ППЗАДС и нормативните актове свързани тяхното прилагане. Контролните органи установили, че на територията на обекта имало разположени общо три броя резервоари за съхранение на енергийни продукти, както следва:

1.Подземен хоризонтален резервоар за съхранение на дизелово гориво, с вместимост 20 427 литра, с наличност съгласно монтираната в обекта нивомерна система общо 16 614 литра дизелово гориво;

2.Подземен хоризонтален резервоар за съхранение на дизелово гориво, с вместимост 24 728 литра, с наличност съгласно монтираната в обекта нивомерна система общо 18 400 литра дизелово гориво;

3.Подземен хоризонтален резервоар за съхранение на бензин А95Н, с вместимост 10 312 литра, с наличност съгласно монтираната в обекта нивомерна система общо 5 082 литра бензин А95Н.

За наличните количества течни горива на проверяващите служители били представени следните документи:

1.За бензин А95Н – е-АДД с УКН 0000000004489141/17.04.2019 г., ведно с декларация за съответствие и
нареждане за експедиция     № 41133/17.04.2019 г.; е-АДД с УКН 0000000004474747/10.04.2019 г., ведно с декларация за съответствие и нареждане за експедиция № 130946/10.04.2019 г.; е-АДД с УКН 0000000004455888/04.04.2019 г., ведно с декларация за съответствие и нареждане за експедиция № 41948/04.04.2019 г.; е-АДД с УКН 0000000004427394/19.03.2019 г., ведно с декларация за съответствие и нареждане за експедиция №129603/19.03.2019 г.

 2.За дизелово гориво Б6 – е-АДД с УКН 0000000004474756/10.04.2019 г., ведно с декларация за съответствие и нареждане за експедиция № 43934/10.04.2019 г.; е-АДД с УКН 0000000004479398/11.04.2019 г., ведно с нареждане за експедиция № 43988/11.04.2019 г.; е-АДД с УКН 0000000004481455/12.04.2019 г., ведно с декларация за съответствие и нареждане за експедиция № 44045/12.04.2019 г.; е-АДД с УКН 0000000004484562/15.04.2019 г., ведно с декларация за съответствие и нареждане за експедиция № 44127/15.04.2019 г.; е-АДД с УКН 0000000004486821/16.04.2019 г., ведно с декларация за съответствие и нареждане за експедиция № 44180/16.04.2019 г.; е-АДД с УКН 0000000004489146/17.04.2019 г., ведно с декларация за съответствие и нареждане за експедиция № 44230/17.04.2019 г. за доставени в обекта общо 37 035 литра дизелово гориво.

В хода на контролните действия, от всички резервоари и продукти били взети проби за лабораторен анализ, както следва:

1.От резервоар за съхранение на бензин А95Н, с Протокол за вземане на проба рег.№ 263/18.04.2019 г. - общо 4 броя лабораторни проби, разпределени в метални контейнери, обозначени с етикети за вземане на проба и обезпечени с митнически пломби.

2.От резервоар за съхранение на дизелово гориво Б6 с наличност 18 400 литра дизел, с Протокол за вземане на проба рег.№ 261/18.04.2019 г. - общо 4 броя лабораторни проби, разпределени в метални контейнери, обозначени с етикети за вземане на проба и обезпечени с митнически пломби.

3.От резервоар за съхранение на дизелово гориво Б6 с наличност 16 614 литра дизел, с Протокол за вземане на проба рег.№ 262/18.04.2019 г. - общо 4 броя лабораторни проби, разпределени в метални контейнери, обозначени с етикети за вземане на проба и обезпечени с митнически пломби.

Всеки от посочените резервоари бил свързан с бензиноколонка, от която се зареждало горивото, като свидетелят Г. взел пробите именно от колонките за зареждане. Той извършил пробовземането директно от пистолета, без да използва удължителна тръба и без да установи предварително дали скоро е зареждано гориво от бензиноколонката.

Извършената проверка от митническите служители била документирана в Протокол № 998/18.04.2019 г.

Със заявки за анализ/експертиза взетите проби били изпратени в Централна митническа лаборатория на Агенция „Митници“, със задача установяване вида на стоката за целите на ЗАДС и определяне на тарифен код по КН. По този повод били изготвени Митнически лабораторни експертизи /МЛЕ/ със становища, както следва:

1.МЛЕ № 18_08.05.2019/ 30.05.2019 г. - „Въз основа на получените резултати и експертната оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на КН, изпитаната проба представлява нефтопродукт - препарат на основата на леко масло - бензин за двигатели, различен от авиационен бензин, безоловен (несъдържащ олово), с октаново число (RON) 95 или повече, но пo-малко от 98.“

2.МЛЕ № 15_08.05.2019/ 28.05.2019 г. - „Въз основа на получените резултати, експертната оценка и в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на КН, изпитаната проба представлява нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел; отговарящо на изискванията за „тежки масла“-„газьол“, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002 %, но непревишаващо 0.1 %.“

3.МЛЕ № 16_08.05.2019/ 28.05.2019 г. - „Въз основа на получените резултати, експертната оценка и в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на КН, изпитаната проба представлява нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел; отговарящо на изискванията за „тежки масла“-„газьол“, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002 %, но непревишаващо 0.1 %.“

Съгласно всички представени документи за доставка на дизелово гориво Б6 в обекта към момента на първоначалните контролни действия – е-АДД, декларации за съответствие на качеството на течните горива и нареждания за експедиция, наличното в бензиностанцията дизелово гориво, разпределено в два броя подземни резервоари, следвало да отговаря на тарифен код по Комбинирана номенклатура (КН) на ЕС - 2710 20 11. В обхвата на продуктите, влизащи в този тарифен код били нефтени масла или масла от битуминозни минерали (различни от суровите) и неупоменати, нито включени другаде препарати, съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, които масла са основен компонент на тези препарати, съдържащи биодизел, различни от отпадъчните масла - газьол с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001 %.

Предвид експертното заключение по МЛЕ №15_08.05.2019/ 28.05.2019 г. на ЦМЛ, изпитаната проба от 18 400 литра течност с мирис на нефтопродукт отговаряла на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, като продуктът бил с тегловно съдържание на сяра 128.5 mg/kg (0.01285 тегл. %) т.е. превишаващо 0.002 %, но непревишаващо 0.1 % съгласно КН на ЕС.

Предвид експертното заключение по МЛЕ № 16_08.05.2019/ 28.05.2019 г. на ЦМЛ, изпитаната проба от 16 614 литра течност с мирис на нефтопродукт отговаряла на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, като продуктът бил с тегловно съдържание на сяра 128.8 mg/kg (0.01288 тегл. %), т.е. превишаващо 0.002 %, но непревишаващо 0.1 % съгласно KН на ЕС.

Съгласно експертните заключения и правилата на КН на ЕС, установените към момента на проверката в обекта общо 35 014 литра газьол влизали в обхвата на продуктите, визирани в глава 27 от КН с тарифен номер 2710 20 17.

Контролните органи приели, че представените от страна на жалбоподателя документи, касаещи доставка на дизелово гориво Б6 с код по КН 2710 20 11 не са относими към проверяваната стока в обекта към 18.04.2019 г. – общо 35 014 литра газьол.

На 16.07.2019 г. свидетелите С.Г. и Е.В. извършили повторна проверка на бензиностанцията в гр.Кърджали, ***, стопанисвана от „Стил 96“ ООД гр.Кърджали. Тогава констатирали, че описаните по-горе общо 35 014 литра газьол били продадени. Действията на контролните органи били документирани в Протокол за извършена проверка № 1791/16.07.2019 г.

По повод така установеното, на 18.07.2019 г. свидетелят С.Г. съставил срещу „Стил 96“ ООД гр.Кърджали АУАН за нарушение по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС, а именно за това, че на 18.04.2019 г. в бензиностанция, находяща се в гр.Кърджали, ***, държи в два броя подземни резервоари акцизна стока - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002 %, но непревишаващо 0.1 %, общо 35 014 литра, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Същият би връчен на управителя на дружеството, който го подписал и получил с възражение. Въз основа на така съставения акт, на 22.08.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран за нарушение на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Г., Е.В., Т.Т. и Г.Г.;  Акт за установяване на административно нарушение от 18.07.2019 г.; Протокол за извършена проверка № 998/18.04.2019 г.; Протокол за извършена проверка № 1791/16.07.2019 г.; МЛЕ № 15_08.05.2019/ 28.05.2019 г.; МЛЕ № 16_08.05.2019/ 28.05.2019 г.; МЛЕ № 18_08.05.2019/ 30.05.2019 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС предвижда, че на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. В случая жалбоподателят е наказан за това, че на 18.04.2019 г. е държал акцизна стока - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,002 %, но непревишаващо 0,1%, общо 35 014 литра, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Съдът намира така вмененото на жалбоподателя административно нарушение за недоказано, тъй като констатира допуснати нарушения на процедурата по вземане на проби от акцизната стока, регламентирана в чл.9 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, съответно в издаденото и утвърдено въз основа на същия текст ръководство за вземане на проби. Съгласно чл.9 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г., в редакцията към процесната дата, при вземане на проби от акцизни стоки се прилагат технически процедури и техника на безопасност, определени в ръководство за вземане на проби за целите на митническия контрол, утвърдено от директора на Агенция „Митници“ /Ръководството/. В т.9.1.4. от Ръководството е подробно разписан реда и начина за вземане на проби от течни горива от бензиностанции. Там е посочено, че пробите се взимат от пистолета /щуцера/ на колонките за зареждане с гориво. Ако скоро не е било зареждано гориво от съответната бензиноколонка, преди да започне вземането на пробите, от пистолета се източват в съд около 4-5 литра гориво, за да се запълни тръбопровода от резервоара до бензиноколонката със свежо гориво. Опаковките се напълват директно от пистолета, като се ползва удължителна тръба, която влиза в съда за проба и опира в дъното му, за да се предотврати изпарение на горивото при наливането. От показанията на свидетеля Г., който е извършил пробовземането се установява, че описаната процедура не е спазена. Той сочи, че не установили дали е зареждано гориво преди вземането на пробите. Освен това, не разполагали с удължител и не използвали такъв при вземане на пробите на проверения обект. След като преди вземане на пробите не се източени около 4-5 литра гориво (при липса на данни скоро да е зареждано такова), след като не е използвана и удължителна тръба, за да се предотврати изпарение на горивото при наливането, то това означава, че изискванията на т.9.1.4. от Ръководството не са изпълнени. Ръководството регламентира строго определени начини на вземане на проби от течни горива, тъй като именно това ще гарантира представителност на пробата и достоверност на резултатите при бъдещото изследване. В случая пробовземането е компрометирано, а оттам и способът за събиране и проверка на доказателствата, в частност извършените впоследствие митнически лабораторни експертизи. Последните се основават на проби, които не са взети съгласно нормативните изисквания, не могат да бъдат годно доказателствено средство и да установят с необходимата достоверност и категоричност вида на изследваното гориво и точната концентрация на съдържащата се в него сяра. При това положение не би могъл да се направи безспорен извод за признаците от обективната страна на нарушението – вида на акцизната стока и съответствието й или не с представените от жалбоподателя още в деня на проверката документи за платен акциз. Прецизното установяване на физикохимичния състав и качествените характеристики на конкретния нефтопродукт - предмет на извършеното нарушение, е абсолютна предпоставка за законосъобразност на наказателното постановление, тъй като от това зависи размера на дължимия акциз, а оттам и размера на санкцията. Ето защо, настоящата инстанция счита, че не може да се направи категоричния извод за извършване на процесното нарушение от страна на дружеството жалбоподател, предвид липсата на доказателства за валидно взети проби. При този изход на делото не следва да бъдат обсъждани останалите доводи, наведени от жалбоподателя.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и с оглед отмяната на атакуваното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. В случая са представени договор за правна помощ, допълнително споразумение към договор за правна помощ, фактури, преводно нареждане и потвърждение за плащане, според които жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. с включен ДДС и допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. с включен ДДС. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в общ размер от 2 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенция „Митници“ с адрес ***, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ следва да понесе разноските по делото. Не се дължи и не следва да бъде присъдена поискана и посочена в представения списък с разноски сума от 331.20 лв. – платени анализи на проби от изпитвателна лаборатория „СЖС България“ ЕООД, извършени извън делото по инициатива на самия жалбоподател. Това е така, защото посочената сума не представлява разноски по производството по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК.   

Така мотивиран, Съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2645 от 22.08.2019 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, с което е постановено: 1.налагане на административно наказание „имуществена санкция” в размер на 45 238.08 лв. на „Стил 96“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, за извършено нарушение по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС; 2.отнемане стоките предмет на нарушение в полза на държавата от „Стил 96“ ООД, ЕИК ***, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, но поради тяхната липса присъждане на стойността им по пазарна цена, в размер общо 36 764.70 лв., на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС; 3.лишаване на „Стил 96“ ООД, ЕИК ***, от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект бензиностанция, находяща се в гр.Кърджали, ***, на основание чл.124а, ал.1 вр. чл.126 от ЗАДС.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ с адрес ***, да заплати на „Стил 96“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 100 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                      

 

 

                                                             Районен съдия: