СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12
състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 11.10.12г. /с участието на секретаря С. В./
гражданско дело № 864/12г. и констатира следното:
Предявен е иск от М. П. против ЗАД „А.” АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата 200 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/
и чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законна лихва върху горната сума,
считано от 05.08.10г.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
На 05.08.10г. е настъпило ПТП-е – в резултат на което е загинала Р. Ж. /майка на ищеца/. Произшествието е причинено от В. В.. Обстоятелствата, свързани с процесното
ПТП-е /в това число: деянието на делинквентна, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата – и вината на В. В./ са удостоверени със – събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал, съответно – с влязъл в сила съдебен акт на
наказателен съд, който акт е задължителен
за настоящия граждански съд. Към датата на ПТП-е – В. В. е имал действаща застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника.
Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл.
226, ал. 1 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събрания доказателствен
материал. Тези обстоятелства
свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания
законов текст – за присъждане на търсеното
обезщетение.
Главният иск е частично
основателен – до размера на сумата 150 000
лева:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че – във всички случаи – когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или – когато е налице смъртен случай/ - наличието на
неимуществени вреди следва да се презумира, т.е.
- обезщетение – принципно - се
следва във всички случаи на
причинено телесно увреждане, или - смърт. От друга страна - по делото е разпитан свидетел, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди.
При определяне на размера на
обезщетението съдът - съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД като - от една страна – изхожда от горните принципни съображения, а от друга
страна отчита и конкретните събрани
по делото доказателства - досежно претърпените
неимуществени вреди /свидетелски
показания/. Съдът отчита също и – липсата
на категорични /еднозначни/ доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. В
тази насока съдът - отчита констатациите на приетата комплексна експертиза /които сочат, че в момента на инцидента – Р. Ж.
не е била с поставен предпазен колан/.
Съдът обаче отчита и обясненията на вещото лице – лекар,
дадени в съдебно заседание – базирани
на процесния конкретен механизъм на ПТП-е /които обяснения не са категорични относно релевантното обстоятелство – дали процесните
вреди не биха настъпили и при – поставен обезопасителен
колан/.
Основателен е и акцесорният иск:
На ищеца следва да бъде присъдена и законната
лихва върху горната главница – за периода след 05.08.10г. /датата на произшествието/ - доколкото застрахователят покрива
изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при условията на
– чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
На ищеца се следват и съдебни разноски
/адвокатско възнаграждение/ при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК. При присъждане на конкретния размер на такова възнаграждение обаче – председателят на
състава прилага правилото на чл. 78, ал.
5 от ГПК /предвид изричното
възражение на ответника в тази
връзка/, което се явява – основателно.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД да плати на М.Г.П. ЕГН ********** сумата 150
000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди – следствие от ПТП/; законната
лихва върху тази сума от 05.08.10г. до цялостното й изплащане и 15 000 лева - съдебни разноски –
съразмерно на уважените искове /присъдени при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск
за сумата над 150 000 лева.
ОСЪЖДА М.Г.П. да плати на ЗАД „А.” АД – 1 950 лева
съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; в това число и юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД да
плати на СГС – 6 000 лева – държавна
такса – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: