РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Айтос, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Б.а
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Б.а Гражданско дело №
20232110100948 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Т. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез адв.Е. Т., със съдебен адрес: *** против
Л. М. Д. (Т.а по съпруг), ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата се сочи, че страните са били съпрузи, като при прекратяване на
брака (скл. на 23.12.2019г в ***, за което бил съставен Акт за граждански брак №
0068/06.07.2020г. на община Айтос), с решение № 260036/05.10.2020г. на РС-Айтос,
упражняването на родителските права (УРП) по отношение на детето на страните Т. Р. Т.а,
ЕГН **********, родено на 06.07.2019г. било предоставено на бащата Р. Т.. Ответницата,
майка на детето била в неизвестност и не се интересувала от дъщеря си. Успоредно с това
бащата, пътувайки често извън страна, поР. естеството на служебните си задължения като
международен шофьор считал, че за детето на територията на ЕС има много повече условия
за развитие, което налагало даване разрешение от съда за пътуване извън пределите на
Република България.
С исковата молба е предявен иск за предоставяне разрешение от съда за
напускане пределите на страната за срок (след направено уточнение) до 31.12.2025 годите,
на територията на държавите, членки на ЕС, както и ***, заместващо съгласието на
майката по отношение на ненавършилото пълнолетие дете на страните, както и за издаване
на документ за самоличност - международен паспорт на детето Т. Р. Т.а, ЕГН **********.
Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответницата. Правят се доказателствени искания – за ангажиране на свидетели.
1
В хода на съдебното дирене молбата се поддържа от ищеца, чрез процесуалния
му представител адв.Е. Т. – БАК с уточнението, че исканото разрешение касае времеви
период от десетина дни годишно до края на 2025година, по време на отпуската на бащата, с
цел кратка почивка с детето в рамките на страните от ЕС и ***.
След редовно призоваване на отв.Л. М. Т.а, в законовоопределения срок не се
изпраща писмен отговор на исковата молба. Назначеният особен представител на
ответницата адв.Н. Божилова – Арабова изпраща отговор на и.м., с който не се спори по
допустимостта на исковата претенция доколкото е безспорно, че ответницата е майка на
детето Т.. Излага подробни съображение за неоснователност на направеното искане предвид
ниската възраст на детето и несъобразяването с правата на майката по повод определения
режим на контакти, доколкото се претендира възможност в продължение на години детето
на пътува в целия ЕС и други държава без съобразяване с другия родител и с учебната
ангажираност на детето. Не се представят доказателства и не се заявяват искания.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Айтос представя
социален доклад по случая като не са ангажира с конкретно становище по направеното
искане.
Искът е с правно основание чл.127 „а” от Семейния кодекс СК) вр.чл.45, ал.1
от ЗБЛД и по чл.127а, ал.2 СК вр.чл.76, т.9 от ЗБЛД .
Айтоският районен съд, като взе предвид събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, че малолетната Т. Р. Т.а, ЕГН ********** е родена на
06.07.2019г., съгласно представеното копие от у-ние за раждане на Община Айтос, от брака
на страните по делото, като при развода на родителите (с Решение № 260036 от 05.10.2020г.
по гр.дело № 472/2020 г. на РС – Айтос), съдът е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето Т. на бащата Р. Т., а на майката е определен
тР.ционен режим на лични контакти с дъщеря й: всяка първа и трета неделя от месеца, както
и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. В потвърждение
на изложеното е приложено копие от посоченото съдебно решение (влязло в сила).
По делото, в качеството на свидетел е разпитана М. Р. С. – леля на ищеца,
съответно – близка родственица на детето Т.. От показанията й при пълно кореспондиране с
изложеното в исковата молба се установява, че ищецът Р. Т. – баща на детето Т. трайно се е
установил и работи в ***. ПоР. трудовата му ангажираност за него било невъзможно към
момента да пребивава постоянно в България, а имал желание да контактуват по – често с
дъщеря си, която предвид изложените обстоятелства живеела в дома на свидетелката С. и се
2
отглеждала именно от нея. В подкрепа на изложеното са направените констатации в
социалния доклад на заинт.страна Д„СП“ – Айтос, а също и удостоверение от Гражданска
служба на ГС на Андернах (***), съдържащо данни, че ищецът е адресно регистриран в ***.
Според показанията на св.С., майката Л. Д. напълно се е дезинтересирала от детето Т. – за
двугодишен период не го е търсила, включително не е присъствала на празници като
рождени дни и кръщене на дъщеря си, докато бащата е изгР.л силна връзка с детето, желае
да му гостува в ***, както и го заведе на почивка по време на отпуската си. Това според
свидетелката предполагало възможността да гостуват в ***, т.е. бащата и детето да пътуват
извън границата на страната, за което е необходимо съгласие на двамата родители – ищеца и
ответницата.
На основание чл. 15, ал.1 от Закон за закрила на детето и поР. възрастта на Д.
(на 1 година и 11 месеца) същата не е изслушана пред съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗБЛД: „Заявлението за издаване на
паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под
запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители”. А
съгласно чл.76, т.9 от ЗБЛД: „Може да не се разреши напускане на страната на малолетни и
непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено
съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители; при
разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс”.
От друга страна, според разпоредбата на чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК: „Въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето”.
В настоящия случай доказателствата по делото сочат, че майката не е дала
писмено съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето Т. и за напускане на
страната от същото, поР. което съгласие между родителите по въпроса за пътуване на детето
в чужбина, е обективно невъзможно да бъде постигнато, то съдът счита, че предявеният иск
по чл. 127а,ал.2 от СК е допустим. Разгледан по същество, съдът намира иска и за частично
основателен, изхождайки от следните съображения:
Правото на свободно придвижване в страната и възможността да напуска
пределите й е свобода, конституционно закрепена за всеки български гражданин, съгласно
чл.35 от Конституцията на РБ. Според същата норма „Това право може да се ограничава
само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Като пълноправни граждани на страната ни малолетната Д.
Исмаил има същите права и те са нормативно установени не само от вътрешния ни правов
ред, но и от европейското и международното законодателство (вж. чл. 13 от ВДПЧ и чл.10
3
от Конвенцията за правата на детето) при ограничения, „които са предписани от закона и
които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото
здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите
права, признати в тази Конвенция”.
Безспорен факт е, че малолетното дете и то на петгодишна възраст не е
състояние да формира собствена правно валидна воля, поР. което упражнява правата и
свободите си чрез своите родители и законни представители. Именно затова и в
разпоредбата на чл.127а от СК е предвидено, че въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите за това лични документи, се решават по общо
съгласие на двамата родители, а когато такова не се постигне, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, в рамките на производство по спорна съдебна
администрация, какъвто е настоящият случай.
Отчитайки спецификата за упражняването на посочената гражданска свобода
от ненавършилите пълнолетие лица и възможността при това да се изпадне в колизия с
правата на родителя, изразил несъгласието за придвижване на детето му в чужбина, ВКС е
формирал трайна практика, изразена в редица задължителни съдебни актове (напр. Решение
№ 697 от 01.11.2010 г. по гр. д. № № 1052/10 г. на ВКС, IV г. о., решение № 669 от 26.11.2010
г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. Решение № 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 170/2010 г., IV г. о., ГК и др.), в които е застъпено разбирането, че „съдът не може да
разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в
чужбина без съгласието на единия родител, поР. различните рискове, които могат да
заплашат детето в определени държави и региони.”. Възприема се също, че при нужда
детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е овластен да разреши
конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени
държави, защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в
рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не
може да бъде изпълнено съдебно решение за осигуряване на мерки за лични отношения
между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.
Непротиворечива е още и съдебната практика в насока, че разногласията на
родителите по въпроса за издаването на документ за самоличност на дете, позволяващо му
напускането на пределите на страната, придружено от другия родител и посещението на
конкретни държави в точно посочени времеви отрязъци или неограничено брой пъти през
определен период от време, се разрешават единствено съобразно с прекия интерес на детето,
а не с този на родителите му.
Изхождайки от тези принципни позиции по тълкуването и прилагането на
закона, съдът съобрази и конкретиката на фактите, релевантни за настоящия казус. На първо
място следва да се отбележи, че в случая се касае до малко дете - на 5 години. На база
отразеното в социалния доклад на Д“СП“, съдът приема, че то е добре развито за възрастта
си, основни грижа за отглеждането му полага лелята на бащата – св.М.С., а бащата
4
поддържа ежедневни контакти с детето по телефон и по време на отпуските си, докато е в
страната. От друга страна – майката напълно и от години се е дезинтересирала от
малолетната Т., намира се в неизвестност, което е установено при призоваването й, при
участие в настоящото производство чрез назначен от съда особен представител - адвокат.
В този смисъл са и показанията на св.С., която потвърди, че ответницата от
години не контактува с дъщеря си, че се интересува от нея и именно това била причина да не
съдейства за издаване на паспорт. От друга страна – показанията на свидетелката
обосновават в голяма степен сочената в исковата молба необходимост от пътуване на детето
в страните от ЕС и в частност на територията на ***, доколкото бащата се е установили
трайно там. Що се отнася до необходимостта от пътуване във Великобритания и Северна
Ирландия, нито в показанията н разпитания свидетел, нито от останалия доказателствен
материал се установява конкретна причина, поР. което съдът приема, че искане в този смисъл
е по-скоро във връзка със собственото на бащата желание за пътуване, което към момента не
е подкрепено с доказателства, а не би могло само по себе си да има елемент на особена
важност за едно малко дете.
От изложеното може да се направи извод, че безспорно е в интерес на детето да
осъществява по-интензивна връзки с бащата, на когото е предоставено УРП и който е
адресно регистриран в Република ***, както и да го посещава периодично там. По този
начин то не само ще получава допълнителна емоционална и житейска подкрепа за
правилното си развитие, но ще разширява ( в перспектива и пораствайки) кръгозора и
възпитанието си чрез непосредствено запознаване с други култури. Посещенията на детето в
Република *** при бащата, в никакъв случай не могат да се възприемат като вредни на
детето, при липса на каквито и да било обективни данни в такава насока, а също и в посока
да се препятства контактуване с другия родител.
Не се установяват по делото обективни или субективни причини, които да
мотивират съда към отказ да разреши поискания престой на детето извън страната, поР.
липса на ползи или доказана вреда. Посещенията в друга държава, член на ЕС няколко пъти
годишно, за време от около 10-на дни не могат да се отразят негативно на качеството на
живот на детето, нито да повлияят за настъпване на отчуждение в отношенията с другия
родител, предвид краткостта си.
Предвид изложеното съдът не счита, че е налице законово основание да
ограничи правата и свободите на детето, свързани със свободното му придвижване и заР.
дезинтересираността на майката.
Според съда в случая не само няма доказателства за опасност от вредно
влияние, застрашаващо емоционалното, физическо или психическо развитие на детето Т., но
предвид временния характер на заявените посещения и конкретизацията на периодите им (с
направеното уточнение в с.з. от адв.Т. за по 10 дни годишно) за пребиваване в чужда
държава, не може да се направи обоснован извод и за обективна възможност детето да бъде
фактически отделено и отчуждено от майка си, нито да му се препястства на обучението,
още повече, че към момента детето не е ученик.
5
За да се избегне колизията на настоящото разрешение с режима на контакти на
майката с детето, съдът приема, че следва да постанови излизането на детето Т. от страната
да се осъществи през ваканциии и отпуските на бащата, в които детето да има възможност
да прекарва извън Република България.
За изчерпателност следва да се отбележи, че няма пречка за пререшаване на
въпроса досежно кръга на държавите или продължителността на пътувания на детето, но
при конкретни поводи, които да могат да обосноват интереса му ( или при необходимост),
както и с нарастване на възрастта му, което само по себе си ще презюмира необходимостта
от пътувания до нови места и досег с различни култури.
Предвид гореизложеното съдът в обобщение приема за основателна както
претенцията на ищеца за даване на съдебно разрешение за издаване на паспорт за
задгранично пътуване на детето при заместване на липсващото съгласие от страна на
майката Л. Д., така и тази за даване на разрешение за посещения на детето на всички
държави – членки на ЕС и РТурция за посочените по-горе периоди, т.е. от издаване на
паспорт до 31.12.2025г.
Водим от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на малолетното дете Т. Р. Т.А, ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за времето, считано от датата на издаване на задграничен паспорт до
31.12.2025 година, да ПЪТУВА без ограничение до Държавите – членки на *** (вт.ч.***) и
***, със съгласието на бащата и законен представител Р. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, без да е необходимо за това съгласието на майката Л. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***.
ОСТАВЯ искането за издавена на разрешение за пътуване на малолетната
Т. Р. Т.А, ЕГН **********, извън посочените времеви периоди и досежно страните
Великобритания и Северна Ирландия – без уважение, като неоснователно и недоказано.
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Т. Р. Т.А,
ЕГН ********** без да е необходимо за това съгласието на майката Л. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***.
На осн. чл.127а, ал.4 от СК допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с въвзивна жалба пред Бургаския окръжен
6
съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7