№ 1936
гр. В., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110106132 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, срещу „ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ, ЕИК *********,
със седалище в гр. В., искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 915,71 лв.,
представляваща задължение по договор за доставка на електрическа енергия от 25.10.2016г.
за периода ноември месец 2017г. (01-30.11.2017г.) за обект находящ се в гр.В., *****,
възложено вземане на „Фючър Енерджи“ ООД с постановление за възлагане по т.д. №
3343/2017г. на СГС на „Мултипъл плюс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1721/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 25.10.2016 г. между „Фючър Енерджи" ООД - в
несъстоятелност от една страна, като търговец (продавач), и „КАЛЕНДАРИТЕ.КОМ" ООД,
ЕИК *********, от друга, като клиент (купувач), е сключен Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 25.10.2016 г. Твърди, че съгласно Договора, Фючър Енерджи
продава на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 75 лева за
МВ/час и предоставя услугата „Отговорност за балансиране", като поема за своя сметка
отговорността за небалансите в потреблението му. Фючър Енерджи предоставя на ответника
и услугата „Прогнозиране на потреблението", като изготвя прогнозни графици за доставка
на електрическа енергия до обектите на ответника. Съгласно предвиденото в Договора
клиентът става член на балансиращата група, на която координатор е търговецът. За
закупените и доставени количества електрическа енергия до обектите на клиента, същият
дължи на търговеца договореното в Договора възнаграждение, посочено в съответната
фактура, изпратена на клиента и изчислено на база количествата, отчетени съгласно
средствата за измерване в точките на присъединява не. За стойността на доставената
електрическа енергия за периода от първо до последно число всеки месец, в който е
извършена доставка, Фючър Енерджи издава фактура на клиента.
1
Ищецът излага, че цената по Договора не включва допълнително начисляваните
акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото", мрежови услуги за
достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно
действащото законодателство или актове на държавни органи. Тези дължими суми, съгласно
договора, се начисляват отделно във фактурата, която продавачът издава на купувача.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по Договора, Фючър Енерджи е продавало и
доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване. За месец
ноември 2017 г. Фючър Енерджи е доставило на клиента договореното количество
електрическа енергия. Доставената по договора електрическа енергия е измерена съгласно
средствата за измерване в точките на присъединяване и е надлежно фактурирана по реда,
предвиден в Договора. В изпратените на клиента фактури освен стойността на доставената
електрическа енергия, в същите са включени и допълнително начисляваните такси и услуги,
в това число акциз, данък добавена стойност, такса „задължение към обществото", чието
заплащане ответникът също дължи.
Твърди се, че съгласно предвиденото в Договора, плащането за доставената от
продавача електрическа енергия се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на доставка. Ответникът не е заплатил сумата в общ размер на 1190,45 лева за
доставена по Договора електрическа енергия за месец ноември 2017 г.
Ищецът счита, че на основание чл. 10, ал. 4 от Договора, ответникът дължи и
договорна неустойка за забава върху главницата в размер на законната лихва, която е в
размер на 274,74 лева за периода от 14.12.2017 г. (датата, следваща датата на падежа) до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В едномесечния срок за отговор ответникът представя отговор. Възразява, че е
заплатил сме всяка една фактура, която му е била изпратена, общо за сумата от 2509.82
лв. претендира разноски в производството по чл.410 от ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 1721/21 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В., ****** ДА ЗАПЛАТИ на заявителя „Мултипъл
плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, ж.к. Младост бл.458, вх. 4,
ет. 6, ап.31, сумата от 915,71 лв., представляваща задължение по договор за доставка на
електрическа енергия от 25.10.2016г. за периода ноември месец 2017г. (01-30.11.2017г.) за
обект находящ се в гр.В., ******, възложено вземане на „Фючър Енерджи“ ООД с
постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017г. на СГС на„Мултипъл плюс“ ЕООД ,
сумата от 274,75 лв. (двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки),
представляващи лихва, дължима за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 25 лева (двадесет и пет лева), представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от 300 лв. (триста
лева) – заплатено адвокатско възнаграждение. Издадената заповед е обезсилена в частта за
сумата от 274,75 лв., представляваща лихва, дължима за периода от 14.12.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г. Заповед за изпълнение
№261405/19.02.2021г. издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1721/2021г. на ВРС с
протоколно определение от 01.09.21г.
По делото е представено Постановление №260000/06.01.2021 г. на СГС по т.д.
№3343/17г. Пазарна оценка на вземания – 3 листа; копие от Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия № FE3004362/25.10.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
2
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението
за дължима сума по договор за доставка на електрическа енергия от 25.10.2016г. за периода
ноември месец 2017г. (01-20.11.2017г.) за обект находящ се в гр.В., ******, възложено
вземане на „Фючър Енерджи“ ООД с постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017г. на
СГС на „Мултипъл плюс“ ЕООД.
Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че
по писмено заявление на „Мултипъл плюс“ ЕООД против ответника е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при предявено в срок възражение
от длъжника .
Ищецът „Мултипъл плюс“ ЕООД твърди, че претендираното от него вземане от
ответника в размер на 915,71 лв., представляваща задължение по договор за доставка на
електрическа енергия от 25.10.2016г. за периода ноември месец 2017г. (01-30.11.2017г.) за
обект находящ се в гр.В., ******, възложено вземане на „Фючър Енерджи“ ООД с
постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017г. на СГС, с което след проведен търг по
реда на чл. 717з от ТЗ са му възложени вземания на „Фючър Енерджи“ ООД /в
несъстоятелност/ в размер на 1 635 182, 24 лева, съгласно изготвен от синдика опис и
оценка.
От представената пазарна оценка на вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД,
произтичащи от фактури за доставена енергия и допълнителни услуги на клиенти е видно,
че и ответникът „ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ фигурира в описа с посочено вземане с размер на
915,71 лева за период от 36 месеца с пазарна стойност на вземането 14,93 лева.
Не е спорно по делото, че „Фючър Енерджи“ ООД в качеството му на търговец е
сключило с „ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ в качеството му на клиент Договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на допълнителни услуги
№ FE 3004362/25.10.2016 г., по силата на който търговецът се е задължил да продаде, а
клиентът да закупи активна нетна електрическа енергия, измерена в точките на измерване, в
сроковете и при условията, описани в Общите условия. Търговецът се е задължил да
предоставя на клиента и услугите описаните в чл. 1 от ОУ. Съгласно чл. 4 клиентът става
член на балансираща група, на която координатор е търговецът. Според чл. 11, ал. 4 от
договора клиентът се задължава да заплати на търговеца по банков път дължимите суми по
издадените фактури в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена.
Търговецът, съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, има право едностранно да прекрати договора
с 14-дневно писмено предизвестие до клиента, в случай на неизпълнение на задължението
на клиента за заплащане на дължимата цена за предоставена електрическа енергия.
От представеното от ЕРЮГ EVN група писмо се установява, че същите не
идентифицират клиент с име ЕТ ЕДИ-Валя Иванова. Същото се установява и от отговор на
ЧЕЗ Разпределение България АД.
От представено по делото писмо ЕРП Север се установява, че освен за обект с адрес в
гр.В., ******, са видни и точките за обекти в гр.В., ул.Кавала №4 и гр.В. ж.к.Трошево,
ул.Младежка №38.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не установи претенцията си
по основание и размер. Не доказа за м.ноември 2017г. да е доставено количество
3
електрическа енергия и допълнителни услуги на стойност 915,71 лв. лева, както и че от
„Фючър Енерджи“ ООД е изпратена фактура за тези услуги на „ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ за
процесния период. Представените от ищеца фактура № **********/31.12.2017 г. и фактура
№ **********/31.12.2017 г. са неотносими към процесния период, същите са за период
01.12.2017г.-изравнителна сметка, а и сбора от двете фактури не съответства на предявената
претенция по размер. След като не е установено по безспорен начин изпълнение на
процесния договор, а именно че за процесния период м. ноември 2017 г. „Фючър Енерджи“
ООД е доставил конкретно количество електрическа енергия за конкретни обекти и
договорени допълнителни услуги, за което е издал данъчни фактури, вписал ги е в
дневниците за продажби, същите са осчетоводени и са изпратени на клиента „ЕДИ – Валя
Иванова“ ЕТ, то конкретното претендирано вземане не е безспорно установено и
предявения иск следва да се отхвърли.
Следва да се отбележи, че ответникът не е бил страна в производството по
несъстоятелност по търг. дело № № ЗЗ43/2017 г. по описа на СГС, за да може да
противопостави свои правоизключващи или правопогасяващи възражения, поради което по
отношение на него на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК силата на присъдено нещо на
постановление №260000/06.01.2021 г. на СГС няма действие. Още повече, че по делото
липсват доказателства „ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ да е уведомен по някакъв начин, че
вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД спрямо него са прехвърлени на „Мултипъл плюс“
ЕООД, за да има прехвърлянето на вземането действие спрямо длъжника, съгласно чл.99,
ал.3 от ЗЗД. След като липсват данни за такова уведомяване, то дори да съществува вземане,
което в настоящето производство не се доказва за какво количество доставена електрическа
енергия и за какъв период е и дали за него съгласно чл. 11, ал. 4 от договора е издадена
фактура, то е непротивопоставимо на ответника.
С оглед на изложеното предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените в производството разноски, 300 лева за заплатено
адв.възнаграждение.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в полза на ответника.
Направено е възражение за прекомерност от ищеца на заплатеното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство от длъжника. Съгласно чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от
ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което
определено съобразно нормативната уредба чл.7 ал.7 от Наредба №1/2004г. минималния
размер е 300 лева, което не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. не е следва да бъде намалявано поради
4
прекомерност и следва да се присъди в цялост.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу „ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище гр.
В., иск с правно основание чл.415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване
вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 915,71 лв. , представляваща
задължение по договор за доставка на електрическа енергия от 25.10.2016г. за периода
ноември месец 2017г. (01-30.11.2017г.) за обект находящ се в гр.В., *****, възложено
вземане на „Фючър Енерджи“ ООД с постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017г. на
СГС на „Мултипъл плюс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1721/2021г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София да
заплати на „ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище гр. В.,сумата от 300
лв. (триста лева), представляваща направените разноски в производството по чл.422 от
ГПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София да
заплати на „ЕДИ – Валя Иванова“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище гр. В.,сумата от 300
лв. (триста лева), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. №
17216/2021г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5