Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 752
гр.Русе, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на десети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6197 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК
във връзка с чл.79 ал.1 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация
Русе” ЕАД–Русе
твърдят, че с ответницата
имат сключен договор за доставяне на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе на адреса по исковата молба, абонатен № 04004300010.Сочи се, че за извършваните от дружеството
услуги клиентът им дължи заплащане на цена за периода 20.01.2016 г.-23.02.2018 г. в размер на 146,59 лв. по 14 бр. фактури,
както и обезщетение за забава за времето 15.04.2016 г.-24.04.2018 г. от 10,16
лв.В тази връзка и въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело № 521/2018 г.
по описа на РС-Бяла, в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК за посочените стойности.В хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
предявяват претенциите си по общия исков ред.Искат от съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело
№ 521/2018 г. по описа на РС-Бяла, със законната лихва от подаване на
заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата Н.П.О.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният й
процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 521/ 2018 г. по описа на РС-Бяла, в полза на ищеца
в настоящото производство e била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от Н.П.О. консумирана
топлинна енергия за имот аб.№ 04004300010 през периода 20.01.2016 г.–23.02.2018
г. в общ размер на 146,59 лв., с лихва за времето до
24.04.2018 г. от 10,16 лв., със законната лихва върху
главницата, считано от 26.04.2018 г., както и 80 лв.–разноски за
производството.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на
кредитора, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.Разпореждането е връчено на страната на 09.08.2018
г. Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 07.09.2018 г.
По делото няма спор и са ангажирани
доказателства относно възникналите между страните договорни отношения във
връзка с извършваната от дружеството услуга-доставка на топлинна енергия до
имот в гр.Русе, с абонатен № 04004300010.Ответницата
е титуляр на партидата на обекта (л.28-л.50).Няма
разногласие по въпроса, че абонатът не е заплатил на ищеца следващата се цена за
доставената му в този имот топлинна енергия за процесния период.Ищецът е приложил 14 бр. сметко-фактури,
касаещи това време.
Назначената в производството
техническа експертиза, след запознаване с доказателствата по делото и извършена
проверка при ищеца, се е произнесла, че имотът на ответницата е присъединен
чрез индивидуална абонатна станция към топлопреносната
мрежа на дружеството.Сградната
инсталация е с хоризонтална разпределителна разводка
и индивидуални апартаментни топломери за отделните обекти.В
апартамента се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната
система на ищеца.В заключението е отразено, че в
сградата е въведено дялово разпределение.В жилището има
индивидуални разпределители за отоплителните уреди. Експертът е докладвал, че през
процесния период на абонатът е била начислена
топлинна енергия само за дял ”Сградна инсталация”.Вещото
лице е определило, че при спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ,Наредбата за топлоснабдяването
и Методиката за дялово разпределение, за имота на ответника през процесния период се дължат 150,81 лв., ведно
с ДДС.Лихвата за забава е определена по размер, както е заявена по исковата молба.
При тази фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 521/ 2018 г. по описа на БРС, като актът е
насочен срещу Н.П.О. и е за заплащане на сумите, визирани по исковата молба.В указаното от съда време заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
Съдът намира исковете за основателни.Ищецът е доказал, че е изправен съконтрахент и през процесния
период е доставял до имота на абоната топлинна енергия.Съгласно
чл.153 ал.1 Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.Според чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.Нормата на § 1 т.13 ДР /отм./
определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава
електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги
ползва за собствени нужди, а § 1 т.42 ДР на ЗЕ-потребител на енергия или
природен газ за битови нужди-физическо лице собственик или ползвател на имота,
което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.С разпоредбата на чл.156 ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради-етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.Следователно, потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава /доставена му е/ топлинна енергия и я използва
за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.По делото няма спор, че ответницата има
качеството на клиент
на предоставяните от ищеца услуги, като няма ангажирани доказателства тя да е
заплатила за това следващата се цена през процесния
период.Искът за
реално изпълнение на договорното задължение за престиране
на цената на услугата следва да се уважи.Вещото лице е
посочило, че дългът на абоната надхвърля претендираната
от ищеца стойност.Според чл.47 ал.1 от ОУ на дружеството, купувачът е длъжен да заплати месечно доставката
до 15-то число на следващия месец-срокът кани в случая.Лихвата за забава за процесния период съвпада по стойност със заявеното по
исковата молба.Искът следва да се уважи.В полза на дружеството трябва да се присъдят направените разноски за двете
производства.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.П.О., ЕГН **********,***, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток, сумата от 146,59 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за имот в гр.Русе, абонатен № 04004300010, през периода 20.01.2016 г.–23.02.2018 г. по 14 бр. фактури,
с лихва за забава за времето 15.04.2016 г.-24.04.2018
г. от 10,16 лв., със законната лихва
върху главницата, считано от 26.04.2018
г. до окончателното плащане, присъдени със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 172 от 21.05.2018 г. по ч.гр.дело № 521/ 2018 г. по описа на РС-Бяла.
ОСЪЖДА Н.П.О., ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток, сумата от 525 лв.-разноски по делото, както и 80 лв.-разходи в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/