№ 926
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110215959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по жалба на Е.Г. М, ЕГН: **********, чрез адв. Б.С. З. - член
на САК, против частта на наказателно постановление (НП) № 42-0001670 от 05.07.2021 г.
издадено от Ч.А.К- директор на РД „АА“- София, в която част на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на
нормативната уредба за извършване на таксиметров превоз.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление подлежи на отмяна, тъй като то е
издадено от некомпетентен орган и не съдържа посочване на нарушената правна норма, с
което се нарушава законоустановената форма, в която следва да се издава наказателното
постановление. Развиват се доводи, за това, че жалбоподателят не е извършвал таксиметров
превоз, а се касае за извършен физически превоз от частно лице за собствена сметка и на
собствен риск. В жалбата се посочва също, че извършването на превоз от физическо лице на
друго такова, посредством приложение, не е забранено от закона и не е определено като
административно нарушение. Твърди се също, че едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН за произнасяне по преписката от страна на административно- наказващия орган не е
бил спазен. Иска се наказателното постановление да се отмени и да се присъдят разноски за
производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат
процесуален представител.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
1
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021 г. около 22:10 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка Опел
Астра с рег. номер РК3716АХ, син на цвят, без опознавателни знаци за лек таксиметров
автомобил в района на гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 66, с посока на
движение ул. „Опълченска“ . В купето на автомобила се намирал пътника Николай Ивов
Георгиев. В същото време се провеждала специализирана полицейска операция, при която
служители на ГДНП и на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА „АА“)
извършвали проверка относно лица упражняващи автомобилен превоз в нарушение на
Закона за автомобилните превози (ЗАвП). След като автомобилът спрял, на служителите им
направило впечатление, че при слизането от автомобила пътуващия в купето дал пари на
водача. Това ги мотивирало да извършат на водача цялостна проверка и те извършили
такава. При проверката е установено, че пътникът в горепосочения автомобил е ползвал
услугите на водача и автомобила по предварително посочен от него маршрут, след
уговаряне на цена за услугата /заплащане от 7, 20 лв./, чрез електронна платформа
„Максим“. Били иззети сведения на свидетеля Георгиев, а М (жалбоподател), отказал да даде
такива. Така след съответната проверка се установило, че водачът извършва таксиметров
превоз управлявайки автомобил, който не е включен в удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, както и че водачът не носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, с което
нарушил разпоредбите на чл. 24, ал.1 от Закон за автомобилните превози и чл. 100, ал. 1, т. 1
от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Също така била иззета предната регистрационна
табела на превозното средство. В последствие на констатираните факти бил издаден акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 287895 от Д. Р. Б. на длъжност
инспектор към РД „АА“ – София, в присъствието на двама свидетели. Последният е
предявен на водача на автомобила по надлежния ред, като последният отказал да подпише.
Във връзка с горното на 05.07.2021 г. е издадено наказателно постановление № 42-0001670
от Ч.А.К- директор на РД „АА“- София, ул. Витиня №1, определен от министъра на МТИТС
за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП; чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2
ЗАНН, с което на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, на лицето Е.Г. М (жалбоподател)
е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 2010 лв. за извършени
нарушения по чл. 24, ал.1 от Закон за автомобилните превози и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
Закон за движение по пътищата.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Д.
Р. Б. и св. ИВ. Д. С.; АУАН № 287895 от 10.02.2021 г.; НП № 42- 0001670 от 05.07.2021 г.;
Заповед № 589310/2020. за компетентността на наказващия орган; Разпечатани материали от
електронна платформа „Максим“, както и от останалите материали по делото. В съдебно
заседание свидетелите потвърждават в цялост отразените в АУАН № 287895 от 10.02.2021 г.
фактически констатации. Съдът цени показанията на свидетелите като подробни,
непротиворечиви и способстващи за изясняването на фактическата страна по делото. Съдът
2
кредитира и писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок срещу акт, подлежащ на
обжалване, от имащо право лице, пред компетентен съд, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като аргументите
на съда в тази насока са следните: Съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на НП. АУАН и НП са съставени в предвидените
срокове, от компетентни лица, в кръга на тяхната компетентност. Неоснователно е
твърдението за неприложимост спрямо жалбоподателя на разпоредбите на Закона за
автомобилните превози, тъй като извършения със собствения му автомобил превоз на
пътници не е обществен. Законодателят, в §1, т. 1 от ЗАвП ясно е посочил, че обществен е
всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. Видно от доказателствата, е че
е извършено плащане, което води до извод за наличие на възмездна сделка, при което едната
от страните е извършила превоз, а другата е изплатила уговорената от напред цена. Законът
за автомобилните превози е специален закон и урежда обществените отношения при
извършване превози срещу заплащане. Затова в самият закон не се засягат отношенията по
повод извършване превоз без получаване на насрещна престация. Видно от гореизложеното
и събраните доказателства по делото, няма спор, че с моторното превозно средство,
собственост Йордан Евгениев Асенов с ЕГН: **********, е извършен превоз срещу
заплащане. Този факт е достатъчен, за да се дефинира осъществения превоз като обществен
и с оглед на това деянието да попадне под разпоредбите на закона. Безспорно от
компетентност на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е да
извършват контрол за спазването на нормативните изисквания за извършване на превоз на
пътници срещу заплащане. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗАвП, именно контролните органи на изпълнителната агенция са
натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за
автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 от ЗАвП изрично е посочено, че служителите на
агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно
установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници. От
доказателствата по делото е безспорно, че проверката на автомобила на жалбоподателя е
извършена именно от служители на агенцията, които са надлежно оправомощени, съвместно
със служители на ГДНП. Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари
- лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко
превозно средство. Съгласно разпоредбите му за извършване на обществен превоз на
3
пътници е необходим лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или
удостоверение за регистрация. Условията, на които трябва да отговаря обществения
превозвач са подробно разписани в общностния акт - Директива 96/26/ЕО и в Закона за
автомобилните превози. Извършването на която и да е от формите на дейността без
надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93,
ал. 1 ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност. Безспорно с оглед
цитираните законови дефиниции е и това, че таксиметровият превоз е и обществен превоз
на пътници, поради което за водача на автомобила съществува задължението да притежава и
носи в себе си документите, изискуеми се от посочените разпоредби, като при неизпълнение
на което и да е от двете задължения се носи административнонаказателна отговорност по
реда на чл.93, ал. 1 или 2 от ЗАвП, в зависимост от нарушението. Разпоредбата на чл. 93, ал.
1 ЗАвП сочи, че не само липсата на редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация, но и алтернативно липсата на други валидни документи, които се изискват от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ангажира
административно- наказателната отговорност на водача на МПС. В конкретният казус е
безспорно, че жалбоподателят към момента на извършването на нарушението, не само че не
е представил изискуемите по закона документи за извършване на съответния вид превоз, но
и не е притежавал такива.
Неоснователно е и твърдението, че АНО се е произнесъл по преписката след установения в
по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН срок, според който наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административноказателната преписка в месечен срок от получаването й. Едномесечният
срок за произнасяне по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е от категорията инструктивните срокове т.е.
неупражняването на действието в предвидения срок няма за последица погасяване на
правото за издаване на наказателното постановление. Крайният срок, до който
административнонаказващият орган дължи произнасяне, е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а
именно 6-месечен, считано от датата на съставяне на АУАН, поради което съдът счита, че
срокът, в който наказващия орган се е произнесъл по преписката е бил спазен.
Неснователни са и възраженията, че е ограничено правото на защита на нарушителя, който
не е разбрал в извършването на какво нарушение е обвинен, тъй като в НП са посочени
точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана фактическата
обстановка, както и нормите на чл. 24, ал. 1 от ЗАвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради
което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя.
Предвид горното съдът не счита, че в хода на административно – наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила. Извършването на нарушението е установено по категоричен начин,
санкцията е в абсолютния размер, визиран от закона, поради което съдът я намира за
справедлива и е лишен от възможност да я ревизира, поради което и процесното НП следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 42-0001670 от 05.07.2021 г. издадено от директора на РД „АА“-
София, с което на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, налага на лицето Е.Г. М с ЕГН:
********** административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за
извършено нарушение по чл. 24, ал. 1 от Закон за автомобилните превози и наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева) за извършено нарушение и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
Закон за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град, в
14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5