Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 497/06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАД №411/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.285, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанието и задържането под
стража (ЗИНЗС)
С Решение №373 от 17.08.2020г.,
постановено по Адм.дело №205/2020г., Административен съд Монтана е отхвърлил
изцяло иск подаден от К.Т.П., изтърпяваш наложено наказание „лишаване от
свобода“ в ЗОТ Бойчиновци, с който на основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС се
претендира да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“ гр.София
да му бъде изплатено обезщетение в размер на 100000 (сто хиляди) лева за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия и/или
неадекватни действия на на затворническата администрация при изтърпяване на
присъда. Недоволен от така постановеното решение, касатора, го обжалва без да
сочи конкретни касационни основания, като моли да се отмени. В съдебно
заседание, касатора, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като поддържа,
че е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат компенсирани от
ответника.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Х*** , оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна при доводи изложени в писмен отговор, като претендира
и присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.
За да отхвърли исковата претенция, състав на Административен
съд Монтана е обсъдил всички наведени от касатора основания и е приел, че са
неоснователни. Решението е мотивирано с назначената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че няма пряка причинна
връзка, която да обосновава извода, че заболяванията на касатора са в следствие
на сочените от него основания за уважаване на исковата му претенция. В мотивите
на обжалваното решение е прието, че изтърпяването на наказанието „лишаване на
свобода“ се изтърпява при наличието на условия, които са регламентирани от
действащите материално правни норми, което е мотивирало извод, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав счита
касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че обжалваното решение е
неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране и кредитиране на
събраните доказателства за изясняване на спора, в мотивите си състава на
Административен съд Монтана е приел, че иска с правно основание чл.284, ал.1 от
ЗИНСЗ е неоснователен. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗИНСЗ, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в чл.3, ал.2
от ЗИНСЗ е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. В обжалваното решение е
направен обстоен анализ на условията при които касатора изтърпява наказанието
си „лишаване от свобода“ и обосновано е прието, че не са налице основанията
обстоятелства по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНСЗ, които да мотивират уважаването
на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНСЗ.
Следва
да се отбележи, че по аргумента на чл.284, ал.4 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
като в конкретния случай ответника е ангажирал доказателства, които са ценени
от състава на Административен съд Монтана, с които е оборил твърденията на
ищеца, че настъпилите неимуществени вреди са в следствие на това, че е бил подлаган
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Обосновано, при анализ на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени доказателства, в мотивите си
състава на Административен съд Монтана е приел, че не се установява
претендираните от касатора неимуществени вреди да са в следствие на условия,
които да са провокирали заболявания. В решението обосновано е посочено, че
условията, при които се изтърпява наложеното наказание „лишаване от свобода“,
са съобразени с нормативните изисквания действали през периода за който се
претендира настъпването на неимуществените вреди.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
задълбочените и обстойни мотиви на състава на Административен съд Монтана,
които са го мотивирали да приеме исковата претенция за неоснователна и
недоказана, като не счита за необходимо отново да ги повтаря, като на основание
чл.221, ал.2 от АПК ги възприема като мотиви към настоящето съдебно решение.
Настоящият съдебен
състав, установява в рамките на служебна проверка
по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт Х*** за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, касатора следва да бъде осъден да заплати в
полза на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство осъществено от юрисконсулт Х*** , което на
основание чл.78, ал.8 от Гражданско процесуален кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 100 лева или общо разноски в размер
на 100 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.285, ал.1 и чл.286, ал.2
от ЗИНСЗ, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №373 от 17.08.2020г., постановено по Адм.дело №205/2020г.,
Административен съд Монтана.
ОСЪЖДА К.Т.П., ЕГН * изтърпяваш наложено
наказание „лишаване от свобода“ в ЗОТ Бойчиновци да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София разноски по
съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: