О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№925 ,10.03.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на девети март две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росен
Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълев в.гр.д.№ 731 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение №3755 от 23.12.2019 г. по гражданско дело № 5662/2019 г. по описа
на Бургаския районен съд ГД „Национална полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул.
Александър Малинов № 1, представлявана от Христо Терзийски, е осъдена да
заплати на П.П.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1752,52 лева (хиляда
седемстотин петдесет и два лева и петдесет и две стотинки) главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд,
преизчислен на 266 часа извънреден труд, за периода 16.07.2016 г. – 16.07.2019
г., по възникнало между страните служебно правоотношение, сумата от 227,22 лева
(двеста двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки) обезщетение за забава
върху главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 16.07.2019
г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба – 16.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 350 лева (триста и петдесет) за направените по делото разноски.
С решението ГД „Национална полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. Александър Малинов №
1, представлявана от Христо Терзийски е осъдена да заплати по сметка на БРС
сумата от 320,10 лева (триста и двадесет лева и десет стотинки) за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице, от които 120,10 държавна такса и 200
възнаграждение за вещото лице.
Постъпила е въззивна
жалба от ГД „Национална полиция“ – МВР, с която се обжалва Решение №3755 от 23.12.2019
г. по гражданско дело № 5662/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, като
неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, без да изложи мотиви защо
има законова празнота в правната уредба. Твърди се, че ЗМВР дава цялостна
уредба на служебните правоотношения между страните. Цитирани са разпоредби от
ЗМВР. Посочено е, че за процесния период по отношение на държавните служители в
МВР не съществува аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че
не са налице предпоставки са субсидиарно приложение на наредбата, тъй като
отношенията във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд на
държавните служители в МВР се урежда от специалния закон – ЗМВР, а не от КТ.
Твърди се, че за
приложение на наредбата са необходими четири кумулативни предпоставки: 1.
Подневно отчитане на работното време; 2. Работа на смени; 3. Продължителност на
нощното време по-малка от продължителността на дневното и 4. Трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Сочи се, че в процесния случай не
са налице предпоставките по т. 3 и т.4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал.
3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от
8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото
възнаграждение по КТ.
На следващо място се
сочи, че първоинстанционното решение е немотивирано, като в него не са обсъдени
възраженията на ответника. Излагат се съображения, за немотивираност и относно
приетата празнотата в правната уредба.
Твърди се, че спрямо
правилата, действащи в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд
е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).
Приложена е правна
консултация на проф. Васил Мръчков по приложението на чл. 187, ал. 1 във вр.
ал. 3 от ЗМВР.
Твърди се, че няма
доказателства ищецът да е работил повече от заложените 24 часа за смяна, а
извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил
повече от установеното работно време.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от П.П.К..
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на ГД „Национална полиция“ – МВР, срещу Решение №3755 от 23.12.2019 г. по
гражданско дело № 5662/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
ВНАСЯ в.гр.д.№ 731
по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно
заседание, съгласно Разпореждане от 05.03.2020г. - на 14.04.2020 г. от 15.00 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.