Р Е Ш Е Н И Е
30.10.2018
г., гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II "А" състав, в закрито заседание проведено
на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
НЕДЕЛИНА
СИМОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Симова гр. д. № 12879/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на С.О., Д.„Р.и С.на В.“ срещу разпределение по изп. дело №
20178410400015 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 от КЧСИ, обективирано в
протокол от 18.05.2018 г., предявено на същата дата, като се твърди, че
последното е неправилно и е извършено в противоречие с правилата на материалния
закон. Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно е приложил разпоредбите на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД и чл. 136, ал.
3 ЗЗД, като твърди, че в реда по чл. 136, ал. 1, т. 6 наред с В.та на
присъединения взискател НАП е следвало да бъдат включени и В.та на С.О. за
патентен данък. Моли съда да отмени обжалваното разпределение.
Присъединеният
взискател по делото „Н.А.П.“ не взема становище.
Длъжникът по
изп. дело № 20178410400015 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 от КЧСИ, В.Д.Д.също не заявява становище.
В мотивите си
ЧСИ Н.М., рег. № 841 от КЧСИ излага доводи за допустимост и основателност на
частната жалба. Твърди, че в привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД ЧСИ погрешно
е включил единствено вземането на държавата съгласно удостоверение по чл. 191 ДОПК, като е следвало да включи и В.та на С.О. за патентен данък. Излага
съображения, че В.та на общината следва да се считат приравнени на тези на
държавата по смисъла на чл. 136 ЗЗД, ето защо е следвало двете В.да бъдат
съразмерно удовлетворени от останалата за разпределение сума от съответния ред
привилегии в размер на 1907,69 лв., а именно – 521,22 лв. в полза на С.О. и
1386,47 лв. в полза на НАП.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20178410400015 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 от КЧСИ е
образувано по молба на С.О., Д.„Общински приходи – Младост“, за С.на В.за
патентен данък, възникнали с декларации по чл. 61н от ЗМДТ, дължими за периода
от 2011 до 2015 г. включително, в общ размер от 1554,11 лв. към момента на образуване на изпълнителното
дело, ведно със законната лихва.
С разпореждането
за образуване на изпълнителното дело са начислени следните такси: 48,00 лв. с
ДДС за образуване на изпълнителното дело и за изпращане на покана за доброволно
изпълнение до длъжника – съответно по т. 1 и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, 169,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение и 190,38 лв. – пропорционална такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ, дължима към датата на образуване на делото. С последващо
разпореждане за налагане на запор от 04.01.2017 г. е начислена и такса в размер
на 18,00 лв. с ДДС съобразно т. 9 от ТТР към ЗЧСИ. Такъв е наложен върху
трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело със запорно
съобщение с изх. № 001969/04.01.2017 г. до „М.-М.“ ООД, получено на 09.01.2017
г.
Със съобщение с
изх. № 001970/04.01.2017 г., получено на 06.01.2017 г. ЧСИ Н.М. е уведомил НАП
София за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника В.Д.Д.. Въз основа
на така полученото уведомление е представено удостоверение за наличие на
задължения на В.Д.Д.към НАП в общ размер от 4222,31 лв. към датата на изготвяне
на уведомлението, като на основание чл. 458 ГПК въз основа на това съобщение
държавата се смята за присъединен взискател по изпълнителното дело за дължимите
от длъжника публични В.в посочения размер, ведно със законната лихва върху
вземането.
С молба вх. №
013579/23.01.2017 г. длъжникът В.Д.Д.е представил разписка за внесени по сметка
на ЧСИ 150 лв., посочил е, че ще прави доброволни плащания в размер на 150 лв.
до 10-то число на всеки месец и е помолил да се преустановят удръжките от
трудовото му възнаграждение. Въз основа на тази молба ЧСИ Н.М. е изпратил
съобщение до работодателя „М.-М.“ ООД, с което е указал да се преустанови
превеждането на суми от трудовото възнаграждение на длъжника, но без да се
вдига наложеният запор. По делото е налично копие от една разписка за преводно
нареждане в размер на 150 лв. от 18.01.2017 г., но върху искането за образуване
на принудително производство са отбелязани общо 17 плащания на вноски в размер
на по 150 лв. всяка, заплатени последователно за месеците от януари 2017 г. до
юли 2018 г., или общо в размер от 2550 лв. Последното отбелязано постъпление на
сума от 150 лв. не се включва в сумата за разпределение, тъй като то е извършено
на 18.05.2018 г., а видно от отбелязването последната вноска е от 10.07.2018 г.
Ето защо на разпределение е подлежала сумата от 2400 лв.
Длъжникът В.Д.Д.,
първоначалният взискател С.О. и присъединеният такъв „Н.А.П.“ са били уведомени
съответно на 28.04.2018 г., 27.04.2018 г. и 26.04.2018 г. за предявяване на
изготвеното разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми.
От протокола от
18.05.2018 г. по изп. дело № 20178410400015 по описа на ЧСИ Н.М., в който е
инкорпорирано разпределение, извършено съгласно разпоредбата на чл. 460 и сл. ГПК, се установява, че ЧСИ Н.М. е констатирал постъпили по делото суми в общ
размер на 2400 лв., които е разпределил по следния начин: суми по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД за разноски
в хода на принудителното изпълнение: 48 лв. авансови такси в полза на ЧСИ на
основание т. 1 и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ; 239,31 лв. пропорционална такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ; 36 лв. такса по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ и 169,00 лв. начислено
юрисконсултско възнаграждение в пола на С.О., като остатъкът от 1907,69 лв. е
разпределен на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД към Н.А.П..
Не е останала сума за погасяване на хирографарни В..
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена срещу акт на ЧСИ, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Въззивното
производство по действащия ГПК, включително и това по реда на чл. 463 от ГПК, се развива при
условията на ограничен въззив и съдът е ограничен в проверката си до рамките на
търсената защита, определена с жалбата. Поради това на разглеждане подлежат
само изтъкнатите в жалбата пороци на обжалваното действие на съдебния
изпълнител, а в случая те касаят приложението на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и чл.
136, ал. 3 ЗЗД, поради което извършеното от съдебния изпълнител разпределение
подлежи на проверка само в тази част. В така очертаните рамки на правния спор,
касаещ разпределение на сумата от 1907,69 лв., съдът намира по същество, че жалбата е
основателна по следните съображения.
Макар в текста
на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД изрично да е посочено, че с тази привилегия се
ползват В.та на държавата, освен тия за глоби, корективното тълкуване на
разпоредбата налага извода, че следва да се включват и публичните В.на
общините. Този извод се обуславя от следните обстоятелства:
На първо място В.та
на общината за патентен данък представляват публични В.на основание чл. 162,
ал. 2, т. 1 ДОПК. За определянето на едно вземане като публично по смисъла на
посочената разпоредба не се прави разграничение дали сумите постъпват в
общинския или държавния бюджет, а се изхожда от предназначението на
постъпващите средства – за задоволяване на публични потребности. В чл. 3 от Закона за публичните финанси е посочено
предназначението на публичните финанси, като видно от чл. 13, ал. 2, чл. 22,
ал. 3 ЗПФ бюджетите на общините са част от тях. Общинският бюджет от своя
страна включва приходи от местни данъци и такси, какъвто и характерът и на
патентният данък, дължим към С.О., съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ. Обстоятелството,
че установяването и събирането на местния данък се извършва от служители на
общинската администрация съгласно чл. 4 от ЗМДТ, не променя
същността на вземането като публично държавно такова. Местното самоуправление,
осъществявано от общините, е форма на децентрализация на държавната власт, при
която се реализират функции в обществен
интерес, които трябва да бъдат финансово обезпечени. Публичната собственост –
държавна или общинска, като част от държавното имущество има предназначение да
удовлетворява обществени потребности от национално и/или местно значение, като
паричните суми по бюджетните сметки на общините имат публичноправен характер и
са необходими за осъществяването на различните функции на местното
самоуправление. /в този смисъл Решение № 15/21.12.2010 г. по к. д.№ 9/2010 г.
КС/. В тази насока настоящият състав споделя доводите, изложени от ЧСИ.
От друга страна
изводът, че с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД следва да се ползват и
публичните В.на общините се подкрепя и от сравнение с приложното поле на чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. В тази разпоредба отново изрично е посочено, че с
привилегията по т. 2 се ползват В.на държавата за данъци върху определен имот
или за моторно превозно средство, но предвид събирането на тези данъци от
общинските администрации по местонахождение на имотите или МПС, няма спор че
общините също се ползват с право на предпочитателно удовлетворение.
Не на последно
място, приложението на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и спрямо общинските В.се
извежда и от историческото тълкуване на ЗЗД. Същият е приет през 1950 г. при
условията на силна централизирана власт без реално местно самоуправление. Общините
са създадени като отделни субекти на правото – юридически лица, носители на
възложени от държавата публични функции по осъществяване на местно
самоуправление, с Конституцията от 1991 г. и с приетия въз основа на нея Закон
за местното самоуправление и местната администрация от 1991 г. Ето защо няма
основание да се счита, че В.та на общините следва да се изключат от приложното
поле на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. В конкретния случай, при
изчисляване от съда по съразмерност, съобразно правилото на чл. 136, ал. 1, т.
6 ЗЗД, съдът намери, че сумата от 1907,69 лв. следва да се разпредели по
следния начин: 521,23 лв. за С.О. и
1386,46 лв. за „Н.А.П.“.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределението от 18.05.2018 г., извършено по изп. дело №
20178410400015 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 от КЧСИ с район на действие
Софийски градски съд, в частта по т.2, с която в полза на взискателя НАП е
разпределена сумата от 1907,69 лв., представляваща частично погасяване на В.на
държавата за публични В., като вместо него постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 1907,69 лв., като следва:
-
521,23 лв. - за
частично погасяване на публично общинско вземане на основание чл. 136, ал. 1, т.6 ЗЗД, в
полза на С.О.;
-
1386,46 лв. - за
частично погасяване на публично държавно вземане на основание 136, ал. 1, т.6 ЗЗД, в полза на НАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните по изпълнителното дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.