Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 09.03.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1885 по описа
за 2017г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.284 ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Д.И.С.
твърди, че притежавал земеделска земя в землището на с.У- 3бр.ниви, както
следва: 1.Нива с площ 9,00 дка в местн.“Новия кладенец“, представляваща имот
№030174 по плана за земеразделяне на с.У; 2.Нива с площ 14,300 дка, в
местн.“Инджов кладенец“, представляваща имот №030172 по плана за земеразделяне
на с.У; 3.Нива с площ от 3,00 дка в местн.“Турското гробе“, представляваща имот
032005 по плана за земеразделяне на с.У. Наред с това, притежавал недвижим имот
и в гр.Хасково, а именно: Поземлен имот с идентификатор 77195.210.52, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, находящ се в
гр.Хасково, местн.“Увата“, с площ 5550 кв.м. Поддържа, че с нотариално заверено
пълномощно упълномощил ответника Е.Д.И.- негова дъщеря, да се разпореди с
процесните земеделски земи, както и в качеството на негов пълномощник да получи
сумата от продажбата в брой или по банков път по сметка, посочена от
упълномощеното лице. В изпълнение на тези си правомощия, ответника се
разпоредила с горепосочените недвижими имоти, като ги продала на „***“ЕООД с
договорена цена в размер общо на 10000 лева. Тази сума била платена изцяло от
купувача на продавача по банков път и преди подписване на нотариалния акт.
Разпоредителната сделка била извършена на 13.09.2016г. За така извършената
сделка ищецът разбрал едва преди няколко месеца при справка в Служба по
вписванията. Ответникът не отричала, че в изпълнение на предоставеното й пълномощно
се е разпоредила с недвижимите имоти на ищеца, за които договорила и получила
продажна цена от 10000 лева, но въпреки това не отчела на баща си полученото от
сделката. С изрична нотариална покана от 03.11.2017г. той я поканил доброволно
да му предаде получената цена от 10000 лева, но до момента сумата не му била
предадена. При сключване на процесната сделка ответника действала като
пълномощник на ищеца, като действията в изпълнение на пълномощното били на
основание сключен между страните неформален договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.284 от ЗЗД, ответника, като негов довереник,
имала задължението да го уведоми за изпълнението на поръчката, както и да му
предаде всичко, което е получила в изпълнение на същата. Ответникът отказала да
му предаде получената от сделката сума от 10000 лева, поради което за ищеца бил
налице правен интерес да предяви иск против нея. Иска съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД да му
заплати сумата от 10000 лева, представляваща отчетна сделка по Договор за
поръчка във връзка с пълномощно от 09.08.2016г. на нотариус М.Г., за продажба
на 4бр. собствени на ищеца земеделски земи, съгласно сключения Нотариален акт
от 13.09.2016г. пред нотариус К.Г., вх.№6962, вх.рег.№6979 от 13.09.2016г., акт
№191, том 19, дело №2760/2016г. на Служба по вписванията. Претендира присъждане
и на направените по делото разноски. В проведените по делото съдебни заседания,
чрез своя пълномощник, поддържа така предявения иск.
Ответникът Е.Д.И. депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но
изцяло неоснователен. Заявява, че с пълномощното ищеца й дал пълна свобода на
действия по отношение на разпореждането с процесните имоти, в т.ч. да ги
продава, дарява, заменя, дори да договоря сама със себе си за тях. Ответникът
имала право да определя условията на сделката и цената й, както и да получи
парите от нея. Поради това, счита, че не е налице договор за поръчка и от
пълномощното не възниквали за нея задължения за отчитане на сделката пред
упълномощителя. Поддържа, че ищецът знаел за извършената сделка, но не искал от
ответника отчет за нея. Отношенията между страните се влошили след намесата на
внука на ищеца, под чието влияние бил предявен и настоящия иск. Предвид
изложеното, иска съдът да отхвърли този иск, като неоснователен. В
проведенените по делото съдебни заседания поддържа изложеното в отговора на
исковата молба, като заявява, че предявения против нея иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство
по делото Пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Д.И.С.,
на 09.08.2016г. той упълномощил ответника и своя дъщеря Е.Д.И. да продава на
когото намери за добре и на цена каквато прецени, включително да дарява, заменя
ли извършва други разпоредителни сделки, включително и да договаря сама със
себе си или с лица от които е упълномощена на друго основание съгласно чл.38 от ЗЗД, като извършва всички необходими и/или изискуеми по закон правни и
фактически действия пред и спрямо трети лица, вкл.пред нотариус, собствените му
недвижими имоти- земеделски земи, а именно: 1.Нива с площ 9,00 дка в
местн.“Новия кладенец“, представляваща имот №030174 по плана за земеразделяне
на с.У; 2.Нива с площ 14,300 дка, в местн.“Инджов кладенец“, представляваща
имот №030172 по плана за земеразделяне на с.У; 3.Нива с площ от 3,00 дка в
местн.“Турското гробе“, представляваща имот 032005 по плана за земеразделяне на
с.У; 4. Поземлен имот с идентификатор 77195.210.52, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Хасково, находящ се в гр.Хасково, местн.“Увата“, с
площ 5550 кв.м. В пълномощното изрично било посочено правото на упълномощеното
лице да предава на евентуалния купувач владението на процесните имоти, както и
да получи сумата от продажбата в брой или по банков път по сметка определена от
упълномощеното лице. Пълномощното било безсрочно и трябвало да се тълкува
разширително в полза на упълномощеното лице.
От представения с исковата молба от
ищеца препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №158, том
V, рег.№8049, дело №489/2016г., на нотариус К.Г.с район на действие съдебния
район на РС-Хасково, се установява, че на 13.09.2016г. ответникът Е.Д.И., в
качеството й на пълномощник на ищеца Д.И.С., от името и за сметка на последния,
продала на „***“ЕООД процесните четири недвижими имота, собствени на
упълномощителя, за сумата от 10000 лева, която била получена от пълномощника
изцяло преди подписване на нотариалния акт по банков път.
С Нотариална покана от 03.11.2017г.,
изпратена чрез нотариус Р.В.с район на действие съдебния район на
РС-Димитровград, ищецът поканил ответника в срок от три дни да му предаде
сумата от 10000 лева, представляваща цената на процесните четири ниви,
продадени от нея съобразно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№158, том V, рег.№8049, дело №489/2016г., на нотариус К.Г.а. Изрично била
посочена от ищеца банкова сметка, ***е преведена. Въпросната нотариална покана
била връчена от нотариуса лично на ответника Е.Д.И. на 03.11.2017г.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на страните, съдът допусна до разпит трима свидетели. От
показанията на свид.Данаил Колев Татянов, посочен от ищеца, се установява, че
той е внук на Д.И.С. и син на ответника Е.Д.И.. Поддържа ,че дядо му имал около
30 дка земи в землището на с.У, които били дадени под аренда. В тази връзка,
всяка година в края на м.август ищецът получавал рента. През 2016г. обаче
такава не му била предоставена. Той попитал за причината за това своята дъщеря Е.,
като тя му дала сумата от 1200 лева за рента. Пред свидетеля ищеца споделил, че
бил подписал пълномощно на ответника, с което тя можела да отиде в с.У и да
подпише договор за аренда за още 10 години, тъй като срока на договора вече бил
изтекъл. Споделил, че не е прочел пълномощното, а само го е подписал, като
поискал внука му да провери случая. В тази връзка свидетелят наел адвокат,
който след извършена проверка го уведомил, че пълномощното е за продажба на
земите. Извършена била проверка в Служба по вписванията, откъдето установил, че
земите са продадени, а не дадени под аренда. След като разбрал това, ищецът си
поискал парите от своята дъщеря, но тя не му ги дала. Стигнало се до разправия
през м.октомври 2017г. между баща и дъщеря, на която свидетеля не присъствал. В
показанията си той поддържа ,че парите от продажбата на процесните земеделски
имоти не били предадени на ищеца и към настоящия момент. Заявява, че с
ответника не са имали уговорка за земите и другите имоти на ищеца. Апартаментът
бил завещан на свидетеля и сестра му, а ответника имала претенции за него, като
завела дело.
В своите показания, първия посочен
от ответника свидетел Марияна Недялкова Георгиева- нотариус, посочва, че
познава страните по делото, както и проблемите между тях. Заявява, че тя е изготвила
процесното пълномощно на ищеца, като му прочела съдържанието преди той да го
подпише. При подписването ищецът не коментирал да има претенции за получаване
на суми от нивите. Към този момент той бил адекватен и нотариуса провела дори
страничен разговор с него. Същият не бил искал да се прави отчет на парите след
продажбата на нивите.
От своя страна, втория посочен от
ответника свидетел- Б.Т.Я., поддържа, че била съсед на страните по делото.
Отношенията между ищеца и ответника до преди няколко месеца, когато Е.И. била
изгонена от жилището. Докато страните живеели заедно и били в добри отношения,
свидетелят често посещавала дома им и разговаряла с всеки от тях. Знаела, че
ищеца има ниви в землището на с.У и получава рента за тях. В тази връзка тя
ежегодно си купувала от него олио, което той получавал под формата на рента.
Свидетелят посочва, че ищецът прехвърлил част от апартамента си на своя внук,
което засегнало дъщеря му. В проведен между страните разговор, на който присъствала
Б.Я., ищеца казал на ответника, че е решил да прехвърли апартаментите на
децата, а на ответника щял да даде нивите, като тя щяла да може да се
разпорежда с тях както иска- да ги дава под аренда или да ги продаде. Според
свидетелят, Д.С. подписал пълномощно, с което „подарил“ нивите на дъщеря си, за
да може тя да разполага с тях, както иска. В тази връзка Я.знаела, че ответника
е продала въпросните ниви, тъй като през последната година не можала да закупи
олио от рентата, а ищеца и казал, че такова вече няма да има нито за тях, нито
за нея.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно по делото
се установи, че ищецът е бил собственик на земеделски земи в землището на с.У и
гр.Хасково. Не се спори и относно обстоятелството, че на 09.08.2016г. той е
предоставил на своята дъщеря пълномощно, съгласно което й е предоставил правото
да се разпорежда с въпросните ниви, като ги продава, дарява, заменя или
извършва други разпоредителни сделки с тях. Установи се също така, че на
13.09.2016г. ответникът, действаща като пъломощник на ответника, е продала
процесните земеделски земи за сумата от 10000 лева, които е получила преди
подписване на нотариалния акт. Не се спори между страните, че въпросната
парична сума не е била предадена от Е.И. на собственика на нивите и неин баща Д.С..
Спорно по делото е имало
ли е между страните сключен договор за поръчка, съгласно, който ответника е
трябвало да продаде процесните ниви, като получените от сделката пари предаде
на упълномощителя.
С оглед събраните в настоящото производство
доказателства, съдът счита, че между ищецът и ответника са възникнали
облигационни отношения, които следва да се уредят от нормите, регламентиращи
договора за поръчка. От приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка
на подписа по безспорен начин се установява, че Д.И.С. е упълномощил
ответника Е.Д.И. да продава, на когото намери за добре и на цена каквато
прецени, а също така
да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, включително и
да договаря сама със себе си или с лица от които е упълномощена на друго
основание съгласно чл.38 от ЗЗД, собствените му недвижими имоти, подробно описани в
пълномощното. Имотите, предмет на
сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имот №158, том 5, рег.№8049, дело №489/2016г. на нотариус К.Г.а, за които ответника на
13.09.2016г. е получила процесната сума от 10000 лева, напълно съвпадат с имотите,
описани в цитираното по-горе генерално пълномощно. Получаването на цената по
сделката е също част от правата, с които Е.И. е била упълномощена.
Последната не оспорва този факт, а и това се установява от т.ІІ от
горепосочения нотариален акт, подписан и ответницата, която е
действала в качеството на пълномощник на своя баща. Съдът не споделя
становището на Е.И., че в случая между нея и упълномощителя й Д.С. няма договор за
поръчка. Действително упълномощаването е едностранна сделка, с която
упълномощителя овластява пълномощника да извърши от негово име и за негова
сметка определени действия, като последиците от извършените правни действия
съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД възникват направо за представлявания. Договорът
за поръчка обаче е консенсуален договор и той се счита сключен от момента, в
който довереникът се съгласи да извърши това, което доверителят му предлага да
извърши за негова сметка. Наред с това, с договора за поръчка
довереникът се задължава само за извършването на правни действия, като това
трябва да стори лично / чл.283 ал.1 от ЗЗД/. Именно въз основа на представеното по
делото нотариално заверено пълномощно между ищеца и ответницата е
възникнало мандатно правоотношение, по силата на което Д.С. е възложил на Е.И. да продаде
посочените в пълномощното имоти. В случая упълномощителната сделка обслужва
сключването на други сделки от пълномощника с трети лица и няма пречка тя да се
съчетае с договор за поръчка. С факта, че ответницата като пълномощник на ищеца е сключила именно
договор за продажбата на неговите имоти и получила договорената цена, тя е
демонстрирала и съгласието си да поеме
задължението за извършване на възложените действия и е изпълнила основното си
задължение, произтичащо от договора за поръчка. На следващо място следва да се
посочи, че за продажбата на недвижими имоти се изисква писмено пълномощно с
нотариална заверка на подписа, каквото е и представеното в случая.
Съгласно чл.284 ал.2 от ЗЗД
довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което
е получил в изпълнение на поръчката. От страна на ищецът по делото се
твърди, че ответницата не е предала на своята упълномощител получената в
изпълнение на поръчката продажна цена по договора за продажба от 13.09.2016г. Тъй като
отрицателните факти не подлежат на доказване, то в тежест на ответницата е да
докаже положителния факт - отчетната сделка. От нейна страна в хода на процеса
не бяха ангажирани допустими доказателства за това, че е предала на своя баща процесната сума,
получена в изпълнение на поръчката, като това обстоятелство не се и
отрича от нейна страна.
Предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът не кредитира
твърденията на ответника, че нейния баща й е предоставил правото да ползва и да
се разпорежда с процесните ниви, като техен собственик. Действително, съгласно
показанията на свид. Б.Т.Я., ищецът е изразявал намерение да „даде“ нивите на дъщеря
си, като тя щяла да може да се разпорежда с тях, както иска- да ги дава под
аренда или да ги продаде. С издаденото от ищеца пълномощно наистина се
дават широки правомощия на ответника да се разпорежда с имотите на баща си, но
само по себе си то няма вещнопрехвърлителен ефект и ответника не става
собственик на тези ниви само на базата на извършеното упълномощаване. С оглед
на това, че Е.Д.И. е предпочела да продаде земеделските имоти на трето лице, то
получените от нея в качеството й на пълномощник на ищеца пари, е следвало да
бъдат предадени на последния. В този смисъл, ако Д.И.С. действително е искал да
прехвърли собствеността на процесните ниви на дъщеря си, то той не би издавал в
нейна полза въпросното пълномощно, а би й ги дарил или продал, като в този
случай тя щеше да има възможност да се разпорежда с тях наистина така, както
намери за добре и без да е длъжна да се отчита след това пред друг.
Предвид
изложеното и доколкото ответника е действала в качеството на пълномощник на
ищеца по договор за поръчка, то същата е следвало да му отчете извършената
сделка за покупко-продажба на собствените му земеделски земи, както и да му
предаде получената при сключването й цена, което обаче не е сторила.
С оглед на това и
предявения от ищеца иск с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД се явява основателен
и доказан, като ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
10000 лева, представляваща получена в изпълнение на договор за поръчка, но
неотчетена продажна цена на 4бр.земеделски имота-ниви, продадени на
13.09.2016г. съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №158,
том V, рег.№8049, дело №489/2016г., на нотариус К.Г.с район на действие
съдебния район на РС-Хасково.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение -600 лева и за платена
държавна такса- 400 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.Д.И.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Д.И.С., с ЕГН **********,***, сумата от
10000 /десет хиляди/ лева, представляваща получена в изпълнение на договор за
поръчка, но неотчетена продажна цена на 4бр.земеделски имота-ниви, продадени на
13.09.2016г. от пълномощника Е.Д.И. въз основа на пълномощно с нотариална
заверка на подписа на упълномощителя Д.И.С. от 09.08.2016г., за която сделка е
бил съставен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №158, том V, рег.№8049, дело №489/2016г., на
нотариус К.Г.с район на действие съдебния район на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Е.Д.И., с ЕГН **********,***, да заплати на Д.И.С., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: