Решение по дело №1420/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Б.Слатина, 29.06.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 03 юни, Две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря Теодора Маринова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 1420 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

  

Постъпила е искова молба от М.Л.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.И.Й. със съдебен адрес ***, офис № 4 предявена против З. „Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., с която се иска да се осъди ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.“марка „Рено“, модел „Канго“ с рег.№ С 50 11 ВН, чийто водач е виновен за настъпилото ПТП състояло се на 30.10.2014г. в с.Б., обл.В., да заплати на ищеца сумата от 7793,11 лв.-главница представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП относно загуба на доход за периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г.,  ведно  със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба-28.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето  производство, включително и адвокатско възнаграждение.

В с.з. проведено на 10.03.2020г. на основание чл. 214, ал. 1, изр.2  от ГПК съдът с нарочно определение допуснал изменение на предявеният иск, чрез намаляване размера на същия от 7793.11 лв. на 5423.38 лв., който представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП на 30.10.2014г., представляваща загуба на доход през периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г., заедно със законната лихва върху исковата сума, считано от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане,както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Със същото определение от 10.03.20202г. съдът на основание чл. 232 от ГПК прекратил производството по гр.д. № 1420/2019г. по описа на РС-Б.С. относно сумата 2369.73 лв., представляваща разликата между сумата 5423.38 лв. и първоначално предявен размер 7793.11 лв., поради оттегляне на исковата молба от ищеца в тази част, със съгласието на процесуалният представител на ответната страна.

ИСКОВЕ с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ (отм.ДВ,бр.103/29.12.2015г.), във вр. с § 22 от КЗ( в сила от 01.01.2016г.) чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ(нов) и чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника З. „Б.И.“ АД-С., чрез пълномощника си адв.Ц.С. *** е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като направил възражение за недопустимост на иска по чл.380 КЗ.

Оспорил иска по основание и размер по изложените в него съображения. Навежза възражение за съпричиняване и за намаляване размера на застрахователното обезщетение по чл.51, предл.2 от ЗЗД, респ. за отхвърляне на исковата претенция изцяло.

Прави възражение по чл.111,б.“а“ от ЗЗД за погасяване по давност на исковата сума от 7793,11 лв. за периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г.

Счита за неоснователен и иска за лихви.

Моли съдът да постанови решение с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана. Желае да се присъдят на ответника направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 28.01.2020г. е оставил БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на адв.Ц.С. ***-пълномощник на ответното дружество З. „Б.И.“ АД-С., за недопустимост на иска по чл.380 КЗ, като неоснователно, като изложил подробни мотиви.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е по  НАХД № 423/2015 г. по описа на  Районен съд - гр. Б.С.. Допуснати са и приети по делото ССчЕ и СМЕ, чиито заключения не са оспорени от страните и възприети от съда като компетентни и безпристрастни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищеца твърди, че при ПТП на 30.10.2014 г., на път II-13, в землището на с. Б., обл. В., водачът Х.З.Х., управлявайки лек автомобил марка „Рено", модел „Канго", ДК № С5011ВН, блъснал ищеца М.Л.С. като пешеходец и му причинил виновно следните телесни увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия и остър общомозъчен оток; счупвания на лявата ябълчна кост и стените на пазухата на горна челюст в ляво; охлузвания на челото и двата долни крайника, повърхностна разкъсно- контузна рана в областта на лява орбита, оток на лицето в ляво; счупване на седмо и осмо десни ребра по подлопадковата линия; линейно счупване с дължина около 35 мм проектиращи се в областта на лява теменна кост.

С  влязло в сила Решение № 74 от 24.09.2015 г., по  НАХД № 423/2015 г. по описа на  Районен съд - гр. Б.С. е призната вината на водача Х.З.Х. за настъпване на описаното ПТП.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил транспортиран с линейка до болница в гр.Б.С., а впоследствие до болницата в гр.В. и до болница „С. Мед" в гр.С.. Бил загубил съзнание, като няма спомени за катастрофата и за болничния си престой. Проведено било медикаментозно лечение.

След изписването от болницата ползвал памперси около една седмица и бил изцяло обгрижван от своите близки. Ищецът бил напълно неподвижен, приемал течна храна, говорът му бил забавен, дразнел го всякакъв шум, имал световъртеж. Изпитвал силни болки в гърдите и главата, имал раздвоено виждане. Приблизително три месеца след ПТП-то бил придружаван от близките си до тоалетна, тъй като залитал, не излизал навън, започнал и да забравя, получавал панически атаки при оставане  сам вкъщи. При всяко физическо усилие получавал кръвоизлив от носа. Лекуващите лекари се опасявали, че при М.С. може да се отключи епилепсия, тъй като били открити епилептични огнища в мозъка, за потискането на които ищецът приема постоянно лекарства. Дълго време ищецът изпитвал главоболие, имал световъртеж, не можел да стои на слънце повече от 5 минути, тъй като му прилошавало и почти не работел, залитал при ходене. Състоянието му силно го депресирало, тъй като не можел да се грижи за семейството си и се притеснявал, че им е в тежест. Възстановяването на пострадалия било много бавно и продължило приблизително година след инцидента.

За претърпяните от ищеца неимуществени вреди, във връзка с ПТП на 30.04.2014 г., застрахователят е осъден с влязло в сила Решение от 30.12.2016 г., постановено от С.Районен съд, 34 състав, по гражданско дело № 14856/2016 г. и вече е плащал суми на ищеца като обезщетение за причинени му вреди в резултат на описаното произшествие.

В резултат на получената при инцидента тежка множествена травма, пострадалият е в непрекъснат отпуск по болест през периода от 24.11.2014 г. до 24.10.2015 г. За посочения период М.С. е признат за временно неработоспособен с Експертно решение на ТЕЛК № 1036/28.04.2015 г., Експертно решение на ТЕЛК № 1608/29.06.2015 г., Експертно решение на ТЕЛК № 2070/05.10.2015 г., като с последното временната нетрудоспособност е продължена до датата 26.10.2015 г. В резултат на неработоспособността си през периода от 24.11.2014 г. до 24.10.2015 г., М.С. е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в загуба на доход в размер на разликата между получените през упоменатия период обезщетения за временна неработоспособност, от една страна, и от друга страна брутното трудово възнаграждение, което би следвало да получи, при положение, че през упоменатия период бе работил на изпълняваната от него длъжност към момента на произшествието. Разликата възлиза между дължимото му се брутно трудово възнаграждение от 10 632,93 лв. и полученото обезщетение за временна неработоспособност от 2839,82 лв. Е в размер на 7793.11 лв., посочено в табличен вид в и.м. за които  имуществени вреди не е обезщетяван. 

Ответното дружество сключило на 27.12.2013г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № 02113003090674, валидна от 30.12.2013 г. до 29.12.2014 г., за лек автомобил: марка „Рено", модел „Канго", ДК № С5011ВН.

Предвид на гореизложеното за ищеца  се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

В хода на процеса по искане на ищеца в с.з. проведено на 10.03.2020г. на основание чл. 214, ал. 1, изр.2  от ГПК съдът с нарочно определение допуснал изменение на предявеният иск, чрез намаляване размера на същия от 7793.11 лв. на 5423.38 лв., който представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП на 30.10.2014г., представляваща загуба на доход през периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г., заедно със законната лихва върху исковата сума, считано от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Със същото определение от 10.03.20202г. съдът на основание чл. 232 от ГПК прекратил производството по гр.д. № 1420/2019г. по описа на РС-Б.С. относно сумата 2369.73 лв., представляваща разликата между сумата 5423.38 лв. и първоначално предявен размер 7793.11 лв., поради оттегляне на исковата молба от ищеца в тази част, със съгласието на процесуалният представител на ответната страна.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника З. „Б.И.“ АД-С., чрез пълномощника си адв.Ц.С. *** е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като направил възражение за недопустимост на иска по чл.380 КЗ, което съдът отхвърлил с определението по чл.140 от ГПК.

Оспорил иска по основание и размер по изложените в него съображения. Навежда възражение за съпричиняване и за намаляване размера на застрахователното обезщетение по чл.51, предл.2 от ЗЗД, респ. за отхвърляне на исковата претенция изцяло.

Прави възражение по чл.111,б.“а“ от ЗЗД за погасяване по давност на исковата сума от 7793,11 лв. За периода  24.11.2014г. до 24.10.2015г. Счита иска за лихви за неоснователен и моли да се отхвърлиисковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана, като му се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

От допуснатата, изслушана и приета по делото СМЕ, чието заключение не се оспори от страните и възприе от съда като обективно и безпристрастно се установи от приложените медицински документи по делото, че М.С. е получил подробно описаните в и.м. увреждания. Същите са в причино-следствена връзка с настъпилото ПТП на 30.04.2014г. Установените травми са довели до временна неработоспособност  на С. за периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г. 

От допуснатата, изслушана и приета по делото ССчЕ, чието заключение не се оспори от страните и възприе от съда като обективно и безпристрастно се установи, че ищеца е получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2839,82 лв.

Брутното трудово възнаграждение за горепосоченият период възлиза в общ размер от 8263,20 лв. или по 751,20 лв. за един месец, видно от Таблица-приложение № 1 към заключението на експерта. Разликата между изплатеното и следващо му се БТВ възлиза на 5423,38 лв.

От приложено  НАХД № 423/2015 г. по описа на  Районен съд - гр. Б.С.  е видно, че с решение № 74/24.09.2015г. влязло в законна сила на 12.10.2015г. е признат подсъдимия Х.З.Х. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че 30.10.2014г., на път II - 13, в землището на с.Б., обл.В. при управление на товарен автомобил „Рено Канго” с регистрационен номер С 5011 ВН, собственост на „Селена България” ЕООД гр.С. е нарушил чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта не се е съобразил със състоянието на пътя, който е бил в ремонт и е управлявал моторното превозно средство със скорост 75 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост за този участък от пътя, която е била ограничена с пътен знак „В 26” от 60 км/ч и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП, като при управление на моторното превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението-пешеходците и по непредпазливост е причинил ПТП в резултат на което е настъпила комплексна средна телесна повреда /две средни телесни повреди/ на М.Л.С. ***, изразяващи се в „закрита черепно-мозъчна травма- кръвоизлив  под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия и остър общомозъчен оток”, което увреждане отговаря на медико-биологичната квалификация – „разстройство на здравето временно опасно за живота”, счупване на лява ябълчна кост и стените на пазухата на горна челюст вляво, което увреждане отговаря на медико-биологичната квалификация – „счупване на челюст”- престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 от НК, като на основание чл.78а НК –  го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лв. /Хиляда лева/.

На основание чл.304 НПК оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение.

На основание чл.78а ал.4, вр. чл.343г НК лишил  Х.З.Х. от право да управлява МПС за срок от  три месеца и го осъдил на разноски.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая с оглед данните, че застрахователния договор е бил сключен на 27.12.2013г., т.е. при действието на отменения КЗ и липса на данни за друго уговорено, следва приложимостта на отменения КЗ по настоящото производство./Определение № 2852/10.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3690/2016 г. на САС, Определение № 3302/04.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4222/2016 г. на САС, Решение №  367 от 06.02.2017 г. по гр.д. № 11387 / 2016 г. по описа на РС – Пловдив/.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” съгласно  чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

 В разпоредбата на чл.226 ал.1 КЗ/отм./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съдът приема за безспорно установено по делото съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на ПТП между ответника З. „Б.И.“ АД и делинквента Х.З.Х.,  видно от писмо с приложена към него справка /л. 34  от делото/, издадено от Гаранционен фонд, от което се установява, че между посочените лица има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с №02/27.12.2013г., валидна от: 30.12.2013г. 00:00 часа до 29.12.2014г. 23:59 часа. Застраховката е сключена за л.а.“марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № С 50 11 ВН, като същата не е прекратена или анулирана. Посоченият подписан частен документ не е оспорен от ответника в законоустановения срок, поради което се ползва с формална доказателствена сила.

Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на процесното ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застраховател по чл.226 ал.1 КЗ/отм./, поради което същият следва да обезщети вредите, претърпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/както е в случая/, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд. Следователно в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респ. споразумение или решение. /решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о. ,Решение №138/03.01.2020 по дело №293/2019 на ВКС, ТК, II т.о./.

Следователно в случая със задължителна за настоящия съдебен състав сила е установено с решение № 74/24.09.2015г. по НАХД № 423/2015 г. по описа на  Районен съд - гр. Б.С.( влязло в законна сила на 12.10.2015г.) виновното и противоправно поведение на водача на л.а.“марка „Рено“, модел „Канго“ с рег.№ С 50 11 ВН, Х.З.Х., който е нарушил чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил ПТП в резултат на което е настъпила комплексна средна телесна повреда на М.Л.С. ***(ищеца по делото). В мотивите на горецитираното решение, наказателният състав е приел, че не е доказано и формулираното в обвинението, че пострадалият С. е съпричинил вредоносния резултат. Следователно съприняването от страна на М.С. не е доказано по надлежният ред и в настоящето гражданско производство също не е доказано възражението на ответника направено в писменият му отговор.

От приложените по делото писмени доказателства: Епикриза ИЗ № 20961 от 03.11.2014г., Образна диагностика № 12758 - рентгенография на ребра от 30.10.2014г.; КТ ня главен мозък № 48404 от 30.10.2014г.; Експертно решение № 1608/29.06.2015г.; Експертно решение № 1036/28.04.2015г.; Протокол на медицинска комисия, обща ЛКК № 398/15.06.2015г.; Експертно решение № 2070/05.10.2015г.; Писмо от ЦСМП, изх.№ 2458-845/29.12.2014г.; Фиш за спешна медицинска помощ от 30.10.2014г. и Резултат от образно изследване от 31.10.2014 - КАТ на глава и др., материалите по наказателното дело и експертното заключение на д-р М. се установиха вида, характера и степента на претърпените от ищеца в резултат на инцидента телесни увреждания - закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия и остър общомозъчен оток; счупвания на лявата ябълчна кост и стените на пазухата на горна челюст в ляво; охлузвания на челото и двата долни крайника, повърхностна разкъсно- контузна рана в областта на лява орбита, оток на лицето в ляво; счупване на седмо и осмо десни ребра по подлопадковата линия; линейно счупване с дължина около 35 мм проектиращи се в областта на лява теменна кост.

 В резултат на процесното ПТП и лошото здравословно състояние на ищеца довело до продължителното му боледуване, за което има издадени 12 бр. болнични листове(л.52-63 от делото)  за периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г. и през този период е бил в непрекъснат отпуск по болест. За този период ищеца е признат за временно неработоспособен с експертни решения на ТЕЛК № 1608/29.06.2015г.; № 1036/28.04.2015г. и № 2070/05.10.2015г. Същият е инвалидизиран, като му е поставена диагноза“дифузна травма на главният мозък“.

Съгласно постановките на т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и ППВС и т. 7 на ППВС № 4/30. 10. 1975 г. на Пленума на ВС на възмездяване подлежат и имуществените вреди, дължащи се на разликата между получаваното от работник или служител брутно-трудово месечно възнаграждение преди инцидента и получените след това обезщетения за временна неработоспособност /болнични/.

Преди злополуката ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в „Пътинженеринг-М“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Тони П.-изпълнителен директор и Б.Б.-прокурист срещу основно месечно възнаграждение в размер на 590.00 лева, установено от представения по делото трудов договор. От приложените по делото 12 броя болнични листи, се установява, че С. е ползвал болничен за периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г., като продължил да престира труд в „Пътинженеринг-М“ АД.  За същият период с експертни решения на ТЕЛК № 1608/29.06.2015г.; № 1036/28.04.2015г. и № 2070/05.10.2015г. ищецът е бил освидетелстват като нетрудоспособен с диагноза“дифузна травма на главният мозък“.

При съпоставяне разликата между получаваното брутно месечно трудово възнаграждение до инцидента и болничните до 24.10.2015г. на база информацията в справките в НОИ, РУСО - гр. В., вещото лице по ССчЕ е констатирало, че разликата възлиза на 5423,38 лв.

Следователно претендираните ищуществени вреди в размер на 5423,38 лв. следва да бъдат уважени изцяло, ведно  със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба-28.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането за възнаграждението за труд.

Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”а” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за труд, за които не е предвидена друга давност. В Кодекса на труда такава друга давност не е предвидена, тъй като чл.358, ал.1, т.3  КТ предвижда, че в 3-годишен срок се предявяват исковете по всички останали трудови, непосочени в т.1 и т.2 на същата алинея, като срокът започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо. Искът за заплащане на трудови възнаграждения не е от изрично посочените в чл.358, ал.1, т.1 и т.2 КТ трудови спорове, за които е предвиден специален давностен срок, поради което  се прилага нормата на чл.111, б.”а” ЗЗД.

В случая обаче не се претендира възнаграждение за положен труд, а обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП относно загуба на трудов доход за периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г. за което се прилага общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД.

Следователно неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност, доколкото от датата на настъпване на ПТП – 30.10.2014г. до датата на предявяване на иска – 28.10.2019г. не е изтекъл предвидения в закона 5-годишен давностен срок.

 ПО РАЗНОСКИТЕ :

С исковата молба ищеца е поискал присъждане на направените по делото разноски, като е приложил и списък по чл.80 от ГПК/л.17, л.127-129 от делото/. Поискал еприсъждане на 960,00 лв.с ДДС-адвокатско възнаграждение, 250,00 лв. за СМЕ и 250,00 лв. за ССчЕ.

Ответника също е поискал присъждане на разноски в размер на 863,59 лв. за адвокатско възнаграждение, като е приложил списък по чл.80 от ГПК/л.70, л.130-133 от делото/. 

Предвид гореизложеното и претенцията на ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати общата сума от 1460,00 лв., от която: 960,00 лв.с ДДС-адвокатско възнаграждение, 250,00 лв. за СМЕ и 250,00 лв. за ССчЕ, за които има представени платежни документи.

При този изход на делото на ответника не следва да му се присъждат разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС дължимата държавна такса по уваженият иск от 5423,38 лв. от настоящата съдебна инстанция в размер на 217,00 лв./след закръгление/ определена по размер съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 Воден от гореизложените мотиви, съдът                                    

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.Л.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.И.Й. със съдебен адрес ***, офис № 4, сумата от 5423,38 лв.-главница представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП относно загуба на трудов доход за периода от 24.11.2014г. до 24.10.2015г.,  ведно  със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба-28.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето  производство в общ размер  от 1460,00лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Б.С. сумата от 217,00 лв. представляваща държавна такса  на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред В. окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: