Решение по дело №2463/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2256
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110202463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2256
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110202463 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4722968/2021 г., издаден от СДВР, с който на
М. ЕМ. М., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че липсват данни за техническата годност и проверките, направени на
средството за видеоконтрол, поради което годността му да измерва скоростта правилно била
неустановима. Сочи се, че при използване на мобилна камера за установяване на
превишаване на скоростта от МПС, то не следвало да се издава ЕФ, а да се съставя АУАН и
в последствие НП. Сочи се, че административнонаказващият орган не е ангажирал
доказателства дали непосредствено преди мястото, където е бил поставен радар, са били
поставени обозначителни знаци. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 12.04.2021 г. в 11:33 ч. е управляван лек автомобил „фолксваген туарег“, с рег. № ХХХХ,
по бул. „Княгиня Мария Луиза” срещу „5-та МБАЛ“, с посока на движение от ул.
„Опълченска“ към бул. „Рожен“. На посочения участък от пътя било въведено ограничение
1
на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч. При ограничение на скоростта
до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 80 км/ч., от която скорост е приспаднат 3
% толеранс в полза на водача и същата се зачита като 77 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M 613. За така
установеното превишаване на скоростта е издаден обжалваният електронен фиш на
жалбоподателя, с който на основание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат
по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал,
справка и схема на пътя, протокол от проверка на техническо устройство и удостоверен тип,
справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за
контрол на скоростта, заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, както и от
останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен
доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената
съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да
провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила.
Твърденията на жалбоподателя, че контролираният участък от пътя с техническото средство
не бил означен с пътен знак Е 24, са ирелевантни, тъй като към датата на нарушението -
2
10.03.2021 г. в закона за движение по пътищата е отменена разпоредбата, изискваща
означаване на техническите средства с пътен знак Е-24 (в сила от 09.07.2017 г.)
Съдът намира, че аргументите на жалбопоателя, че при използване на мобилна камера за
установяване на нарушения като процесното, следва да се издава задължително АУАН и
НП, а не ЕФ, са неоснователни. След влизането в сила на новата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, последната предвижда да се
издават електронни фишове от всички автоматизирани технически средства и системи, а от
разпоредбата на чл. 2 на същата наредба се вижда, че и стационарните, и мобилните системи
за контрол на скоростта са включени в съдържанието на понятието „автоматизирани
технически средства и системи (АТСС)“. Нормата на чл. 3 пък изрично сочи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Ето защо,
съдът намира, че възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени.
Видно от доказателствата по делото, изискванията на действащата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. са спазени. Редът на приложимите норми на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и на
цитираната Наредба е създаден след постановяването на цитираното от жалбоподателя ТР
1/14 г. на ВАС, поради което настоящият състав намира, че то е загубило значението си с
оглед следващите го промени в закона и издадената въз основа него наредба.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин, че на 12.04.2021 г. в 11:33 ч. е управляван лек автомобил
„фолксваген туарег“, с рег. № ХХХХ, по бул. „Княгиня Мария Луиза” срещу „5-та МБАЛ“, с
посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“ при ограничение на скоростта до
50 км/ч за населено място, автомобилът, е засечен да се движи със 80 км/ч., от която скорост
е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 77 км/ч. Липсват данни
в установения от закона срок жалбоподателят да е подал декларация, че друго лице е
упралявало притежавания от него автомобил. От наличните по делото доказателства се
установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е
било в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е посочено
достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой булевард, до кой номер и в каква посока
на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта на движение с указаната скорост за движение в населено място. Изпълнителното
деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено виновно при наличие на пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобила с по-висока от разрешената скорост.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер
3
от 100 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент
законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3, тъй като е налице превишаване на скоростта на
движение с 27 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4722968/2021 г., издаден от СДВР, с
който на М. ЕМ. М., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4