Мотиви
към присъда № /01.07.2020 г. по НЧХД № 102/2020 г. на НпРС
Подсъдимите
са предадени на съд по общо четири обвинения за идентични престъпления по чл. 182,
ал. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК, които след обединяването на
делата имат характера на продължавано престъпление, по смисъла на чл. **, ал.1
от НК, т.к посочените по четирите дела деяния са извършени през непродължителен
период от време от м. март до м.май 2020 г. при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Конкретното
обвинение спрямо подсъдимата М.П.Г. е в това, че 04.04.2020 г., 20.04.2020 г. и
на 02.05.2020 г. в гр. Н., обл. Ш., в съучастие и като съизвършител с М.Х.П. с
ЕГН **********, като майка на детето Н.Е. Н., неизпълнила и осуетила
изпълнението на Решение № ***/***г. по гр. д. № ***/2019 г. на РС Н., влязло в
законна сила на ***г., относно правото на Н.Е.Б. и Г.М.Б., на лични отношения с
детето Н.Е. Н. като негови *** и *** - престъпление по чл.
182, ал. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По отношение
на втората подсъдима М.Х.П., обвинението е за това, че на 21.03.2020 г.,
18.04.2020 г., 20.04.2020 г. и на 02.05.2020 г. в гр. Н., обл. Ш., в съучастие
и като съизвършител с М.П.Г., като ***на детето Н.Е. Н., осуетила изпълнението
на Решение № ***/***г. по гр. д. № ***/2019 г. на РС Н., влязло в законна сила
на ***г., относно правото на Н.Е.Б. и Г.М.Б., на лични отношения с детето Н.Е. Н.
като негови *** и *** - престъпление по чл.
182, ал. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно
заседание двете подсъдими не се признават за виновни в предявените им обвинения
по чл. 182, ал.2 от НК.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства прие за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Страните по
делото са в квазисемейни отношения на близост, доколкото двамата тъжители Н.Е.Б.
и Г.М.Б. са *** и *** по бащина линия на детето Н.Е. Н., чиято майка е
подсъдимата М.П.Г., а нейната *** и подсъдима, М.Х.П., е ***на детето.
Съгласно,
определение по гр.д. № 246/15.05.2018 г. на РС В., ВЗС на 15.05.2018 г., е
определен режим на лични контакти между ***та Е.Н. Е. и малолетното му дете Н.Е.
Н., както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и
четвърта събота от месеца от 10,00ч. до 17,00ч., като ***та взема и връща
детето от дома на майката, а след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в
събота до 12,00ч. в неделя, с преспиване при ***та, като ***та ще взема детето
от дома на майката и ще го връща обратно до дома на майката, ежегодно всеки
втори празничен ден от Коледните празници от 10,00ч. на този ден до 12,00ч. на
следващия ден с преспиване при ***та; всеки втори празничен ден от
Великденските празници – понеделник от 10,00ч. на този ден до 12,00ч. на
следващия ден с преспиване при ***та; за новогодишните празници на всеки първи
януари от 10,00ч. до 12,00ч. на втори януари, с преспиване при ***та, като ***та
ще взема и връща детето в дома на майката, както и 20 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
С решение по гр.д. № ***/2019 г. на
НПРС, на двамата тъжители на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на
лични отношения между тях - Н.Е.Б. и Г.М.Б., *** и ***, с малолетното дете Н.Е.
Н., живущ при своята майка и законна представителка М.П. ***, на която са
предоставени родителските права, съгласно определение по гр.д. № 246/15.05.2018
г. на РС В., ВЗС на 15.05.2018 г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота
до 12,00ч. в неделя, с преспиване при ***та и ***то; през Коледните празници, от 25.12
от 14,00ч. до 12,00ч.на **.12; през
втория празничен ден от Великденските празници – понеделник; и 20
дни през лятото, по време на определения режим на лични отношения с ***та Е.Н.
Е.. Във всички определени режими на лични отношения с внука на тъжителите и
съгласно постановеното в съдебното решение, те следва да вземат детето от
дома на майката М.П. *** и да го връщат обратно пак там.
На 21.03.2020 г. (събота), в 09,55ч.
двамата тъжители се явили пред дома на двете подсъдими в гр. Н., ул. „***“ № **,
за изпълнение на личните си отношения с детето и да го вземат. Тъжителят Н.Б.
се обадил на подсъдимата М.Х., че са пред дома и им и да слезе да им предостави
детето, при което тя отказала и затворила телефона. Тогава тъжителят Б. се
обадил на тел. 112. Около 10,30ч. се появили двама служители на РУ Н., единият
от които св. Д.И.. На място св. И. установил, че тъжителите са в колата и те му
обяснили защо са там. И. се качил на адреса и от разговор с майката, подс. Г. заявила, че няма да предаде детето заради
пандемията. След това полицейските служители напуснали мястото.
На 04.04.2020
г. (събота)в 10,00ч. двамата тъжители се явили пред дома на подсъдимите, отново
за да вземат внука си. изчакали 15 минути и след като никой не излязъл,
тъжителката Г.Б. позвънила на тел.112. Около 10,30ч. пристигнали свидетелите П.С.
и П.П.. Тъжителите отново били в кола, слезли от нея
и обяснили защо са пред този дом. Полицейските служители не установили на място
конфликт, както и не са виждали подсъдимите или детето. Служителите напуснали
мястото.
На 18.04.2020 г. (събота) двамата
тъжители отново се явили пред дома на двете подсъдими с посочената вече цел. Този
път с тях бил и синът им Е.Н. Е., *** на детето Н.. Тримата изчакали 5 минути и
тогава тъжителката Г.Б. отново позвънила на тел.112. На подадения спешен сигнал
на тел. 112, около 10,20ч. на мястото пристигнали трима полицейски служители,
един от които е бил св. П.П.. Отново било обяснено от
тъжителите защо са там. При посещението в дома на подсъдимите, подс. М.Х. казала, че няма да даде детето заради пандемията
и представила медицинско удостоверение.
На 20.04.2020
г. (понеделник, след Великден), двамата тъжители по описания вече ред, в
09,55ч. се намирали пред дома на двете подсъдими. Тъжителят Б. позвънил на
подсъдимата М.Х. и й казал да води детето, но тя му заявила, че при нея дете
няма, а тя самата е на църква. След като никой от дома не излязъл, тъжителката Г.Б.
отново позвънила на телефона за спешни повиквания 112. След около 10 минути на
мястото пристигнали полицейски служители, единият от които бил св. П.С.. На
терасата на дома се показала св. М.Х., като след разпореждане от полицейските
служители да се появи майката на детето, М., тя слязла пред входната врата.
Подсъдимата Г. заявила, че няма да предаде детето докато трае карантирата до
13.05.2020 г. След това полицейските
служители си тръгнали от мястото.
На 02.05.2020
г. (събота) в 10,00ч. двамата тъжители, заедно със сина си Е.и лицето П. С. П.,
се явили пред дома на подсъдимите. Изчакали майката да им предаде детето. след
като никой не излязъл, тъжителят Н.Б. позвънил на тел. 112. Около 10,30 ч.
пристигнали полицейскси служитлеи, единият от които бил св. П.П.. Заедно с
полицейските служители отново изчакали да им предадат детето, но отново никой
не се появил. Полицаите си тръгнали от мястото.
По делото е
прието като доказателство, медицинско удостовереине от личен лекар, д-р В. Д.,
в което е посочено, че Н.Е. Н., на * год. е клинично здрав, но във връзка със
създалата се епидемиологична обстановка в страната и Заповед №
РД01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, се прекратяват
всякакъв вид посещения и свиждания до отмяна на заповедта.
Така
описаните факти се потвърждават от показанията на разпитаните по делото
свидетели, четиримата полицейски служители, посочени от тъжителите, както и
обясненията на двете подъсъдими.
От
гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата М.Г., в
действителност е отказала да предаде сина си на неговите *** и ***, в установения
от съдебното решение по гр.д. № ***/2019 г. на НПРС ден и час, за това, но
както се установи същата е направила това, като се е аргументирала със
създадената в страната епидемична обстановка, както и даденото й предписание от
личния лекар. Дори и без такова изрично предписание от личният лекар,
спазването на приетите в страната противоепидемични мерки имат задължителен
характер, което води до необходимостта от тяхното спазване от всички граждани
на територията на страната, при което излизането извън дома на лицата става
само при необходимост и при спазване на мерките, приети от отделните кметове на
населени места и работодатели. Бяха въведени и часови пояси за движение и
посещение на търговски обекти и аптеки. В същото време работата на редица
обществени сектори беше преустановена, в частност на детски градини и др. От
гледна точка на приетите противоепидемични мерки поведението на подсъдимата М.Г.
е оправдано и израз на проявено отговорно отношение към детето. с колкото по –
малко хора контактува, толкова вероятността от заразяване с каквото и да е
заболяване се свежда до минимум. От заболяването бяха установени случаи на не
малък брой заразени деца, което само показва, че поведението на майката е било
правилно.
Независимо от
това, че подс. М.Г. признава, че не е изпълнила съдебното решение и не е
предала детето на посочените в обвинението дати, а следва да се посочи и на
датите, за които е обвинявана нейната ***, т.к общия график – всяка първа и
трета събота от месеца, включва и 21.03, както и 18.04, наред с останалите три
дати, и макар от формална страна да е поведение, за което нормата на чл. 182,
ал.2 от НК предвижда наказание, то поведението на подсъдимата не разкрива наличието
на умисъл в това, още по – малко пряк умисъл за неизпълнение на съдебното
решение в периода и на датите, за които тя е следвало да предаде сина си Н., на
4 год. Извършеното от подсъдимата е израз на нейното отговорно отношение към
детето, като родител полагащ ежедневно грижи за него. Доказателство за липсат
на умисъл, целящ отказ за изпълнение на съдебното решение по гр.д. е и казаното
от другата подсъдима, че М. винаги в събота в 10,00ч. излиза с детето, за да го
предаде на *** му и *** му, л. 85 от делото. Доказателство за проява на доброволност
при изпълнение на решението е и посоченото от същата подсъдима, че на 06.06.2020
г. майката е предала детето и то било върнато на **.06.2020 г., като времето е
прекарано при тъжителите.
Следва да се посочи, че поведението на подс. М.Г. дори и да беше доказано от субективна страна, то
неговата обществена опасност би била явно незначителна, по смисъла на чл. 9, ал.2
от НК, а с това то не би било престъпление. Срещи на тъжителите с детето ще има
за бъдеще, т.к никой не може да отрече биологичната връзка между тях на *** и ***
на детето, но периода в който тъжителите са проявили настойчивост и наказателна
активност спрямо майката съвпада с периода, в който живота и здравето на всеки
член на обществото са поставени на изпитание, защитата на които е от
първостепенна национална значимост.
По отношение на пра***та на детето, подс. М.Х., следва да се посочи, че същата не е задължено
лице, по силата на съдебното решение по гр.д. № ***/2019 г. на НПРС, което да
предава детето на тъжителите. Такова задължение има единствено майката. Следователно
от установеното по делото, че тъжителят Н.Б. търси по телефона ***та и й
разпорежда да доведе детето, то такива искания са отправени не към адресата на
задълженито по предаване на детето и се явят ненадлежни. Съгласно посоченото в
чл. 182, ал.2 от НК, че наказателна отговорност се носи от всеки друг сродник, който по какъвто и да е
начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски
права или относно лични контакти с дете, следва да се посочи, че изпълнителното
деяние може да се осъществи от пра***та М.Х., доколкото тя е друг сродник,
макар легално определение на това понятие да няма, както в НК, така и в СК. Очевидно
законът приема като такива роднините и близките на детето в най – широк смисъл,
както тези по права и съребрена линия, така и тези по сватовство, без
ограничения в степените на родство. В този смисъл пра***та на детето е
„сродник“, който би могъл да носи наказателна отговорност за престъпление по
чл. 182, ал.2 от НК. В хипотезиса на нормата на чл.
182, ал.2 от НК, посочената форма на изпълнителното деяние е „осуети“. Тази
норма е бланкова и това изисква от претендиращия наказателна отговорност да
установи в какво конкретно действие се изразява деянието. Това което се
установи по делото, са обажданията на тъжителя Б. на ***та М.Х., като на 21.03
тя му затворила телефона, на 18.04 пред полицаите тя казала, че няма да
предадат детето заради пандемията, а на 20.04 пък му казала, че детето не е при
нея, а тя е на църква. Пред съда не се установява с какво тази подсъдима е
осуетила изпълнението на съдебното решение, след като по никакъв начин по
делото тъжителите не доказаха да са търсили самата майка за предаването му, а ***та
да е пречила на това по някакъв начин. Дори и да се приеме, че е налице
осуетяване на изпълнението на съдебното решение, то индиции за такова биха
могли да се открият само по отношение на посоченото за датата 18.04, която след
пристигането на полицаите била казала, че няма да даде детето заради пандемията
и представила медицинско удостоверение, копие от което е по делото.
Дори и за тази дата, да се установява
оказано осуетяване на от страна на подсъдимата, то в случая обществената
опасност на нейното поведение е явно незначителна, по смисъла на чл.9, ал.2, предл.2-ро от НК.
За останалите претендирани
от тъжителите дати не се събраха доказателства и съдът намира, че обвинението е
недоказано.
С оглед на това, че при продължаваното
престъпление, отделните актове на престъпно поведение се разглеждат като едно
общо престъпление, то цялостния извод на съда, е че поведението на подсъдимата М.П.Х.
не съставлява престъпление и същата не следва да бъде наказвана.
Следва да се посочи и това, че с приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) бяха наложени редица ограничения, в частност и по отношение на процесуалните срокове, като в чл. 3 от него бе посочено, че се спират сроковете по водените съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, но съгл. чл. 5, ал.3 от него изрично е посочено, че не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете или за последващо връщане на детето по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тази разпоредба, обаче има приложение единствено при висящо изпълнително дело пред държавен или частен съдебен изпълнител. Задълженията за вземане и предаване на дете, които не са били предмет на образувано изпълнително дело не са засегнати от тази разпоредба, и решаването на спорните отношения, възникващи с предаване на дете се уреждат преди всичко в интерес на детето и по взаимна добра воля на страните. Действието на мерките по ЗМДВИП беше удължено със Закона за здравето до 20.05.2020 г. в този смисъл, не може по аргумент на чл. 5, ал. 3 от ЗМДВИП да се правят изводи за престъпно поведение от страна на двете подсъдими, т.к той е неприложим в случаите на доброволно решавани спорове.
По делото,
извън установеното относно наказателната отговрност на двете подсъдими, не може
да бъдат подминати няколко негативни констатации в поведението на тъжителите Н.Е.Б.
и Г.М.Б., *** и *** на детето Н.Е. Н., както по отношение на предмета на
обвинението по делото, така и в отношението им към правозащитните и
правоприлагащите органи.
На първо
място по делото от тяхна страна не се твърди и не се представят доказателства,
същите да са сезирали компетентните съдебни (ДСИ) и несъдебни (ЧСИ) органи по
принудително изпълнение на постановеното в тяхна полза съдебно решение по гр.
д. № ***/2019 г. на НпРС. Индиция, че вероятно към датата на съдебното
заседание по делото е било вече образувано такова изпълнително дело, дава
основание да се счита казаното от подсъдимата М.П.Г., сочеща, че за последно
детето е било при *** си и *** си на 06.06.2020 г., като преди това е получила
покана от съдебен изпълнител за доброволно изпълнение.
Това показва,
че за датите, на които се предявяват обвиненията, тъжителите не са търсили
компетентните органи по принудително изпълнение, каквито са държавните или
частните съдебни изпълнители, на присъдените с решението по гражданското дело права.
Установения в
отношенията между тъжителите и подсъдимата М. подход при предването на детето в
определените за това дни на ***та и ***то – тъжители, е показателен за наложени
от някого императиви за това. ***та сочи, че майката всяка определена събота
излиза с детето в 10ч. пред вратата, а там в кола чакат ***та и ***то. Това
показва, че между ***та и ***то от една страна и майката на детето няма
кореспонденция, в резлутат на която тъжителите да уведомяват майката, че ще
вземат детето и тя да го изведе за да им го предаде. Кой е определил тези
правила на поведение не е трудно да се отговори, предвид казаното от подс. М.Х.,
че по разпореждане на тъжителят Н.Б., тя не трябвало да излиза (да излиза при
предаването на детето), а тъжителите чакали пред вратата. Очевидно тъжителите
са тези, които определят реда за предаване на детето. Това се доказва и от
твърденията на тъжителите в тъжбите им, че отиват пред дома, и чакат. Кого
чакат не сочат, вероятно това е самото дете, внукът им. В други от случаите ***то
се обажда на ***та, подсъдимата М., за която твърди, че на 21.03.2020 г. му
отказала и му затворила телефона. Във всички останали случаи тъжителите отиват
пред дома на подсъдимите и чакат и ако никой не се появи до 5 минути след
посочения в решенито час, тъжителят Н.Е.Б. звъни на тел.112, на позвъняванията
на който се явява изпратени от дежурния при РУ Н. полицейски екипи. Вземането
на детето от ***то и ***та от дома на майката изисква от тях не да чакат, а да уведомят
майката и да поискат от нея да им предаде детето, да се заявят, че са
пристигнали на мястото и ще очакват внука си. Противното би означавало, че при
наличие на непредвидени обстоятелства, представляващи пречка за изпълнение на
определените лични отношения на тъжителите с внука им, майката винаги да
извежда детето и да ги очакват. Това през различните сезоони крие рискове за
здравето на детето, а най – неблагоприятни са психоемоционалните вреди,
вслучай, че очакваната среща не се сбъдне. Воденото на разговори с ***та пък от
своя страна е без всякакво правно значение и последици за правата на тъжителите,
т.к тя не е лице, което следва да предаде детето на другите му *** и ***. Единственото
такова лице е майката. Тя е и лицето, което дължи изпълнение на съдебното
решение по гр.д. № ***/2019 г. на НПРС.
Това налага
извода, че е налице дисхармония в отношенията между тъжителите и майката на
детето, гарнирана с „псевдовластнически“ разпореждания от страна на Н.Б. и Г.Б.,
каквито те не притежават. Това от друга страна е несъвместимо и със заеманата
от тъжителя Б. длъжност на служител на Съдебната охрана, изискваща правна
култура и знание, поне малко над средното ниво. И като най – ярко доказателство
за това е казаното от св. П.С., че тъжителката Г. заявила „имаме уговорка с РС Н.
да се обаждат на тел. 112 и от полицията да им пращат хора. Както идвадт и друг
път полицаи, така и вие ще идвате в съда“. Подобно отношение към служителите на
МВР е недопустимо.
Съдът намира,
че в интерес на детето е и двете страни да бъдат насочени към работа с психолог
от специализирани центрове за подкрепа за пълноценно родителстване и подкрепяща
среда, каквито има изградени на територията на гр. Н. – ЦОП, а също и в гр. Ш.
– „Зона закрила“. Съдът намира, че предвид на установеното по делото отношение
на тъжителите към служителите на РУ Н., по – подходящи в случая биха били
услугите, предоставяни от КСДУ „Зона закрила“ гр. Ш. и те следва да бъдат
уведомени за необходимостта от работа с детето и неговата майка и подкрепящата
среда, която то има от страна на своите *** и *** по бащина линия.
Съдът намира, че се установява по делото
и злоупотреба с материални права, доколкото както се установи по делото,
тъжителите са посещавали дома на майката на 18.04 (събота, преди Великден) и на
20.04 (понеделник след Великден). Следва да се отбележи явното неразбиране от
тяхна страна на постановената обща регламентация на личните им отношения с
внука им, която според посоченото в съдебното решение е всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота
до 12,00ч. в неделя, с преспиване при ***та и ***то, а в предвидените
изключения, каквито се явяват коледните и великденските празници и летните
ваканции, само в изрично посочените периоди - Коледните празници от 25.12 от
14,00ч. до 12,00ч.на **.12, втория
празничен ден от Великденските празници – понеделник и 20 (двадесет) дни през лятото. Наличието на специален режим на
лични отношения с детето в посочените периоди изключва прилагането на общия
режим. Противното би довело до нежелана за детето промяна, през ден, в
местоживеенето и средата, което само води до вредни за него последици. Детето
не е вещ, която да бъде премествана в пространството и всяка промяна в режима
на неговото отглеждане трябва да бъде обмисляна и с оглед на последиците, които
има за него от психоемоционален характер.
Демонстрираното от тъжителите и отразено в тъжбите по делото поведение и
желание от тяхна страна за вземане на детето на 18.04 и на 20.04 е
доказателство за неразбиране на предоставените им с решенето по гр.д. № ***/2019
г. на НПРС, права на лични отношения с детето.
Относно
позвъняванията на тел.112 се налага също да се посочат факти от поведението
на тъжителите при използването на Единнния европейски номер 112 (ЕЕН-112). Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от Закона за Националната система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112), Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 осигурява на гражданите, намиращи се
на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до
службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел
защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им. В §1 от ДР към
закона, т. 3 е посочено, че „Спешна помощ“ е незабавното действие, предприето
от службите за спешно реагиране в рамките на тяхната компетентност в отговор на
получената информация от център 112, а съгл. т.4 „Спешно повикване“ е сигнал,
подаден при необходимост от спешна помощ чрез гласово повикване към ЕЕН 112 или
чрез друг способ за хората със слухови или говорни увреждания.
Посоченото в
нормативната уредба относно подаването на „спешни повиквания“ на ЕЕН 112, показва,
че такива следва да се подават при наличие на спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и
имуществото им. Такива случаи, в посочените в тъжбите на двамата тъжители Н.Б.
и Г.Б., няма. Няма конфликт, при който да е застрашен живота, здравето,
сигурността или имуществото на който и да е от двамата тъжители, който да
налага изпращането на спешни повиквания. Значимо доказателство за това са
показанията и на четиримата полицейски служители, посещавали адреса на двете подсъдими,
които сочат, че конфликт не са устаовили, а св. П.С., дори не знае защо е
повикан и не е свидетел „някой да отказва да дава детето“. Това се потвърждава
и от показанията на останалите свидетели – П.П., П.П. и Д.И.. Служителите на
МВР са длъжни да оказват съдействие при предаване на дете, но само в предвидените
по закон случаи, а това е по чл. 431, ал.6 от ГПК, при образувано изпълнително
дело. Служителите на МВР не са орган по доброволно изпълнение на съдебните
решения, а още по – малко по упражнена от едната страна по тях (правоимащата) принуда
върху другата страна (дължащата). Слежителите на МВР, изпратени от Центровете
112, се изпращат за да изпълнят правоохранителните си функции, във връзка с
реализирането на целите по чл. 2 от ЗНССПЕЕН 112. Липсата на предпоставки за
подаването на спешно повикване следва да се протоколира в нарочни
вътрешнооборотни документи, които в рамките на МВР са предимно докладни,
рапорти, протоколи и пр. Въз основа на тях, ако се установи нарушение на
забраната по чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, за ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение, може и следва да се предприемат действия по налагане на
административно наказателна отговорност на лицата, които подават тези сигнали,
така както сочи и чл. 28, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112. Административнонаказателната отговорност за нарушения по чл. 28, ал. 2 от
ЗНССПЕЕН 112, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лв. (чл. 37),
която се налага от определените по чл. 30,
ал. 1 служители.
Следва да се
посочи, че се предвижда и наказателна отговорност по реда на чл. 3**, ал.1 от НК, за предаване по телефон или по друг начин неверни повиквания или
заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, наказанието за което е лишаване
от свобода до две години.
Тези санкции
се налагат, т.к при установяване на неправомерно използване на ЕЕН 112 и
изпращане на съответния екип за спешно повикване, се отклонява ресурс, който би
бил полезен на друго място, за действителни спешни действия.
В контекста на установеното по делото и
обсъдената нормативна уредба, следва да се посочи, че във всички посоочени в
тъжбите случаи, използването на ЕЕН 112 от тъжителите, във всички общо четири
пъти, по два от всеки един от тях, са били не по предназначение. Авторството на
тези сигнали може да се установи от водения нарочен електронен регистър по чл.
15 от ЗНССПЕЕН 112, но се признава и от тях в тъжбите им.
Във връзка с горното, съдът намира, че
препис от настоящата присъда и мотивите й следва да се изпрати на РУ Н., за
преценка, съобразно изготвените във връзка с посещенията докладни на
служителите на РУ Н., и при установяване на нарушения, свързани с използването
на ЕЕН 112, да се уведомят компетентните за това органи, съгл. чл. 32 от ЗНССПЕЕН-112.
Предвид на гореизложените мотиви, съдът
намери, че двете подсъдими М.П.Г. и М.Х.П. следва да бъдат оправдани, като
невиновни в извършване на престъпление по чл.
182, ал. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 и вр. чл. **,
ал. 1 от НК.
Разноски поделото са направени от тъжителите за ДТ за водените от
тях общо 4 НЧХД дела, общия размер на разноските е 96лв. тъжителите не
претендират разноски, но и такива не им се дължат, предвид оправдаването на
двете подсъдими. Съгласно чл. 190, ал.1
от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
Поради това, че двете подсъдими имат назначени служебни
защитници по делото, след изплащане на дължимото им се възнаграждение от НБПП,
двамата тъжители, ще бъдат осъдени на основание чл. 190, ал.1 от НПК да заплатят съответните разноски на НБПП, което ще
стане след постановяване на определение по чл. 306 от НПК.
Съдът намира, че за постигане на целите
на генералната и обща превенция и на основание чл. 5, ал.3 от ЗСВ, се налага
изпращане на присъдата и мотивите към нея на РУ Н. за сведение, във връзка с
констатираното относно използването на ЕЕН 112 от тъжителите.
Препис от присъдата и мотивите към нея
следва да се изпрати на основание чл. 7, ал.5 от ЗЗДт
на КСДУ гр. Ш., „Зона закрила“ за
оказване на съдействие и подкрепа при упражняването на режима на лични
отношения на ***та и ***то по бащина линия с детето Н.Е. ***.
Мотивите изготвени на 06.07.2020 г.
Районен
съдия: ………………………
Галина Николова