Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.06.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря Ц.Д.
и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 6430 по
описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.
564, ал.2 от ГПК.
Ищецът „К.Т.Б.“ АД / в несъстоятелност/ поддържа, че на
15.03.2011г. между нея и „А.“ ЕООД е сключен договор за банков кредит за сумата
от 10 500 000 евро. На 01.06.2011г. бил сключен договор за реален
залог на корпоративни ценни книжа, по силата на който ответникът – „К.И.“ АД се
е задължил да учреди в полза на Б.та реален залог върху 450 броя поименни акции
с номинал от 1000 лв. всяка с поредни номера от №051 до № 500 от капитала на „К.Е.“
АД, за които е издадено временно удостоверение № 3/19.05.2011г. Твърди, че на
01.06.2011г. е положено заложно джиро върху алонж №1 към временно
удостоверение, в което изрично е посочено, че същото се полага за обезпечаване
на вземането на ищеца от „А.“ ЕООД по горепосочения договор за банков кредит.
Твърди, че при изпълнение на законовите си правомощия за издирване и уточняване
на имуществото на Б.та по заповед на квесторите, с представения констативен
протокол е установено, че при проверката не са открити оригиналите на
заложените в полза на Б.та ценни книжа. Предвид горното сочи, че е подал молба
с искане за обезсилване на ценната книга на основание чл. 560 от ГПК, по която
било образувано гр.д.№ 15034/2015г. по описа на СРС, 117 състав, но в хода на
производството ответникът оспорил молбата и с протоколно определение от
10.09.2015г. съдът спрял горепосоченото производство и предоставил възможност
на банката да предяви настоящия иск за установяване на правата й върху ценната
книга. Предвид горното и съобразно уточнителната молба от 22.10.2015г.
претендира признаване за установено спрямо ответника, че в полза на банката е налице
реален залог, учреден със заложно джиро от 01.06.2011г. върху гореописаните 450
броя поименни акции за обезпечаване на дължимата главница, лихви,
неустойки,такси и комисионни по договор за банков кредит от 15.03.2011г. В
допълнителната искова молба от 12.12.2015г. ищецът оспорва твърденията на
ответника по отговора, като изтъква, че факта, че по договора за кредит с „А.“
ЕООД не били конкретизирани обезпеченията е ирелевантно. В хода на съдебното
производство ищецът поддържа претенциите си чрез процесуалния си представител –
адв. Божинов, като претендира уважаването й и присъждането на разноски по
списък.
Ответникът „К.И.“ АД оспорва иска като неоснователен и
недоказан чрез процесуалния си представител – адв. С. по съображения, подробно
изложени в писмения отговор от 10.11.2015г. и допълнителния писмен отговор от
04.01.2016г., както и в писмени бележки. Твърди, че никога не бил сключвал
договор за реален залог и не бил подписвал алонж № 1 от същата дата към
временното удостоверение, като за наличието на учредения залог узнал в хода на
производството пред СРС. Твърди, че оригинала на временно удостоверение № 3 от
19.05.2011г. винаги се бил намирал в архива му и не бил предаван на други лица,
нито е предоставян на банки. Поддържа и че липсва решение на Съвета на
директорите за предоставяне на акциите като обезпечение. Твърди, че няма
правоотношения с кредитополучателя – „А.“ ЕООД, за да обезпечава негово
задължение по договора за кредит и то в такъв голям размер. Оспорва договора за
реален залог от 01.06.2011г. и алонж № 1 към временното удостоверение като
неавтентични документи, като твърди, че не са подписвани от изпълнителния му
директор.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори и се установява от постъпилите с
писмо от СРС преписи от документи по гр.д.№ 15034/2015г. на СРС, 117 състав, че
на 20.03.2015г. е подадена молба от „К.Т.Б.“ АД с искане за обезсилване на
ценна книга по чл. 562 от ГПК, а именно на временно удостоверение № 3/19.05.2011г., съгласно което „К.И.“ АД е собственик на 450 броя поименни акции с номинал от 1000 лв. всяка с
поредни номера от №051 до № 500 от капитала на „К.Е.“ АД, като се твърди, че върху
акциите е учреден залог в полза на банката по заложно джиро от 01.06.2011г. В
насроченото чрез публикация в ДВ открито съдебно заседание на 18.06.2015г. се е
явил представител на „К.и.“ АД, котйо е оспорил молбата, представил е оригинала
на временното удостоверение. С второ протоколно определение по същото дело от
10.09.2015г. „К.и.“ АД е задължен да депозира временното удостоверение в съда
до влизане на акта в сила, спряно е производството по делото на основание чл.
564, ал.2 от ГПК и е даден едномесечен срок на молителя да представи
доказателства за предявяване на иска за установяване на правото си върху горепосочената
ценна книга. Срокът е започнал да тече от деня, следващ съдебното заседание,
тъй като е присъствал представител на страната, като настоящата искова молба е
депозирана в законоустановения едномесечен срок, а именно на 09.10.2015г. По делото се установи и от представената молба и от писмото на Председателя
на СРС, че в касата на съда е представено въпросното удостоверение в оригинал.
С
исковата молба е представен договор за банков кредит от 15.03.2011г., сключен
между ищеца – „К.т.б.“ АД и дружеството „А.“ ЕООД като кредитополучател,
съгласно който на същото е отпуснат кредит в размер на 10 500 000 евро
за И.иционни цели, като уговореният краен срок за погасяване е 10.12.2015г. В
раздел VІІ, чл. 31 „Обезпечения“ е уговорено такова чрез особен залог върху
вземания и активи.
На стр.
12 и следващите с исковата молба е представено копие от договор за реален залог
на корпоративни ценни книжа от 01.06.2011г., съгласно който „К.и.“ АД чрез
изпълнителния директор В.М. И. се е съгласил като обезпечение на вземанията на
банката по гореописания договор за банков кредит с „А.“ ЕООД да учреди реален
залог върху 450 броя поименни акции с номинална стойност 1000 лв., всяка с
пореден номер от № 051 до № 500, съгласно временно удостоверение № 3,
установяващо собствеността на залогодателя върху 90% от капитала на „К.Е.“ АД.
В чл.2.2 е уговорено, че ценната книга / временното удостоверение се залага
чрез заложно джиро, положено върху алонж – неразделна част от временното
удостоверение и се предава от залогодателя на банката за съхранение до
окончателното издължаване на кредита. Договорът е оспорен от ответника с
твърдения, че не е сключван такъв, като ищецът е бил задължен да представи
оригинал на документа, което той не е направил и е посочил, че не разполага с
такъв. С договора е представено копие от временното удостоверение, както и
алонж № 1 към временно удостоверение № 3/19.05.2011г., удостоверяващо че „К.И.“
АД е собственик на 450 броя поименни акции с номинал от 1000
лв. всяка с поредни номера от №051 до № 500 от капитала на „К.Е.“ АД, съгласно който се полага
заложно джиро от заложен джирант – „К.и.“ АД. Алонжът също е оспорен като
документ, ищецът е бил задължен, но не е представил оригинал на същия.
Съгласно
представената заповед на квесторите на „КТБ“ АД под № 3-2430/03.10.2014г. е
наредено да се състави констативен протокол за наличието на оригиналите на
документите по приложение № 1, което е представено и по него под № 5 с
клиентски номер 74276 фигурира „А.“ и е описано временното удостоверение, като
видно от констативния протокол № В-6163/06.10.2014г. на описаните документи не
се съхраняват оригинали при Управление „Правно“ на КТБ. Във връзка с липсите на
оригинали на ценните книги е представено писмо от квесторите до Софийска
градска прокуратура от 10.03.2015г., с която се претендира извършване на
проверка.
С
отговора на исковата молба ответникът е представил Устава на „К.и.“ АД, съгласно
чл. 34 от който са определени правомощията на Съвета на директорите, съгласно
т. 10 от който разпореждането със собственост на дружеството, включително и
акции, както и по т. 13 – поемането на задължения или предоставяне на
обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата
година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно
последния заверен годишен финансов отчет, се извършва по решение на Съвета на
директорите. Видно от публичния ТР последния обявен ГФО е за 2012г., като е
обявен и ГФО за 2011г., като съгласно същия активите на дружеството към
31.12.2011г. са общо 1618 хил. лв.
Представен
е заверен препис от Книгата на акционерите на „К.Е.“ АД, от която е видно, че
като акционери са вписани посочените лица, а за акции № 051 до 500 – „К.и.“ АД.
По
делото са събрани гласни доказателства, а именно изслушан е свидетеля А.М. П.,
който сочи, че от 2009г. до октомври 2012г. е бил прокурист на „КТБ“ АД, а от
2012г. до юни 2014г. – изпълнителен директор. Сочи, че обичайната практика за
подписване на договорите е била секретарките да внасят в кабинета куп документи
за подпис, като не е било възможно да присъства а подписване на договор с всеки
клиент. Твърди, че е разглеждал кредитната сделка по документите, но не е юрист
по образование и макар да е чел какво е подписвал като договори, не е
проверявал дали са спазени всички изисквания, тъй като това било задължение на
юристите на банката. Сочи, че нищо конкретно не си спомня от юни 2011г. и
специално дали ответникът е поемал задължение за обезпечение по договор за
кредит на „А.“.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза от 25.04.2016г.,
изготвено от вещото лице И.И., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно и което не е оспорено от страните.
Вещото лице сочи, че обектите на експертното изследване са договора за реален
залог и алонж № 1, които не са му представени в оригинал, а е изследвал като фотокопие,
поради което изводите са с вероятност. Сочи, че първият изследван документ –
договора за реален залог е от дата 01.06.2011г., разгледан като общ обект на
експертизата, представлява печатен текст върху 3 стр. на 3 бели листа с формат
А4 (компютърна разпечатка, изписана на принтер, като на последната страница от
документа, в лявата долна част под печатния текст са положени два подписа за
„ЗА К.Т.Б.“ АД и изображение на отпечатък на „К. т. б.“ АД; В дясната долна
част под печатния текст на същата страница е положен подпис-обект на експертизата
за „К.И.“АД: (В. И. - изп. директор). В дясно от подписа-обект е отразено
изображение на отпечатък от кръгъл печат на „К.Е.“ АД София. Вторият документ, подлежащ на изследване - АЛОНЖ №1 от 01.06.2011г. към
Временно удостоверение №003 от 19.05.2011г. представлява печатен текст, изписан
на една страница върху лист с формат А4, като в лявата долна част под печатния
текст на документа, в графа „ЗАЛОЖЕН ДЖИРАНТ:“ е положен подпис за „ЗА „К.И.“
АД (В.М. И. - Изп. директор)“. Вещото лице подробно е описало ползваните като
сравнителен материал свободни и експериментални образци , подробно описани в
т.1-7 от експертизата, които сочи, че за годни в качествено и количествено
отношение за извършване на идентификационно изследване. Вещото лице изрично е
уточнило, че предвид, че се изследва копие, а не оригинал, не може да бъде извършен
оглед на документа от криминалистична гледна точка, т.е. не може да бъде
извършено т.н. техническо изследване
на документа (вид на хартията и на пишещото средство, наличие на евентуални
преправки, добавки, заличаване следи от индиго, релефни следи, следи от
копиране и др.), наличието на предварителна техническа подготовка; не е
възможно да бъде проведено първоначално изследване с прибори във видимия или в
невидимия спектър както и да се установи дали подписите-обекти са прехвърлени с
технически средства от друг документ, но отчитайки горното при наличие на
достатъчен брой частни признаци и при оценката на значимостта им,
криминалистичната теория и практика не изключват достигането на вероятен
идентификационен извод. Според експерта двата подписа-обекти на експертизата в
двата процесии документа са със смесена (буквено-щрихова) транскрипция.
Подписът под договора за реален залог се състои от начален елемент- буква В, със завършващ примковиден елемент в долната
част на втория полуовал на буквата с последващи вълнообразни движения по
хоризонтала и преминаване в завършващата си част в последователно изписване на
два успоредни и праволинейни по вертикала елемента със съединителен елемент
между тях. Според експертът подписът се характеризира с около средна степен на
обработеност и темп на изписване, разтегнат по хоризонтала и възходящо
изписване на двата елемента в завършващата част на подписа; с изразен от прав
до десен наклон и в едно последователно изписване на всички съставни елементи. Подписът в документ АЛОНЖ №1 според вещото лице се характеризира с ниска
степен на обработеност, забавен темп на изписване и леки вълнообразни движения
в съставните елементи, като също се състои от начален елемент - буква В, със
завършващ примковиден елемент в долната част на втория полуовал на буквата с
последващи вълнообразни движения по хоризонтала и преминаване в завършващата си
част в последователно изписване на два успоредни и праволинейни по вертикала
елемента от които първият с надредов и подредов примковиден елемент и
завършващият парафен елемент с надредов примковиден елемент и парафна линия
надолу със съединителен елемент между тях. Експертът сочи, че подписите -
сравнителни образци са със средна степен на обработеност и темп на изписване,
изразен десен наклон; разтегнати по хоризонтала и вертикала, с висока степен на
свързаност - в едно последователно изписване на всички съставни елементи, като
характерно е преобладаващото отстояние от началния вертикален праволинеен
елемент на буква „В“, началния полуовал на буквата, преобладаващо изпълнение на
примковидния елемент във втория полуовал на буква „В“, който по
месторазположение пресича или е в допирни точки с началния праволинеен по
вертикала елемент на буквата. Според вещото лице устойчиво се изписват и
щриховите съставни елементи в надредов и подредов ъгловиден вид в завършващата
част на подписите. При сравнителното изследване експертът е установил съвпадения
в общ вид на транскрипцията и в посока на движенията в средната и завършващи
части на подписите и сходство в разположение на двата завършващи вертикални
елемента и съединителния елемент между тях. Вещото лице сочи, че е
констатирало, че има съвкупност от различия в степента на почерковата
обработеност - в динамичния диапазон на темпа и координацията, в съчетаването
на буквените елементи и конфигурации, като в подписите-обекти на експертизата
са отразени по-забавени движения при изписване на елементите, както и в
различаваща се недобре оформена графична форма на елементите в началната част.
Вещото лице сочи, че са констатирани съществени различия (при отчитане на
относителната устойчивост и съществуващата вариантност) в посочените признаци,
както и по отношение на частните признаци, най-съществените сред които се
явяват: графична форма и сложност от съчетанието в елементите на буквата “В”; форма
и относително разположение на движението при изписване на елементите в
завършващата част на подписите; продължителност и сложност на движението на
елементите в буквата “В” и в щриховите елементи в завършващата част на
подписите; темпа на движение и разтегнатостта по хоризонтала и вертикала при
изпълнение на всеки от сравняваните подписи. Според експерта в
подписите-сравнителни образци е отразен значително по-голям десен наклон, като
се установяват и различия във формата и количеството на движения и сложност при
изписване на елементите в завършващата част ма подписите - сравнителни образци.
Експертът е установил следните характерни различия в частните признаци: форма на движение при изписването на:
съставните елементи на буквата “В”, характерно за подписите-образци - отстояние
от първоначалния праволинеен вертикален елемент на буквата с началната част на
първия полуовал на буквата; примковидния елемент във втория полуовал на буквата
пресича в долната си част началния праволинеен вертикален елемент или е в
допирни точки със същия; в графичната форма на двата полуовала на буквата „В“ в
подписите образци , които са в дъгообразен вид докато в подписите-обекти ,
втория полуовал на буквата се изпълнява в преобладаващ праволинеен вид; във вида на движението при свързването на елементите
в завършващата част на подписите, като в обекта-договор за реален залог ,
завършващите елементи са в слята форма по вертикала, а в подписа-обект в Алонж
№1, завършващите елементи са в надредов подредов примковиден вид, които по
графична форма са различни спрямо завършващите елементи в подписите-сравнителни
образци. С оглед на установените съвпадения и различия в графическите признаци
на сравняваните подписи-обекти и образци и оценката на по-високата идентификационна
стойност в различия, експертът прави извод, че подписите- обекти и
подписите-сравнително образци , вероятно не са положени от едно и също лице.
Предвид горното вещото лице дава заключение, че подписът за „ЗА “К.И.“ АД: /В. И.-изп.
директор“/ в Договор за реален залог на корпоративни ценни книжа с дата
01.06.2011г. е копие на подпис , който вероятно не е положен от В.М. И., от
чието име изхожда, а подписът положен в графа „ЗАЛОЖЕН ДЖИРАНТ: „ЗА “К.И.“ АД: /В.М.
И. Изпълнителен Директор“/ в АЛОНЖ №1 към Временно удостоверение №003 от
19.05.2011г. ,е копие на подпис, който не е положен от В.М. И..
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът
намира, че от цялостната преценка на събраните по делото доказателства не се
установи от страна на ищеца по категоричен и безспорен начин, че върху
процесните акции е учреден реален залог от страна на ответника. На първо място
договорът за реален залог и алонж № 1 така и не са представени в оригинал,
което предвид оспорването им и задължаването на ищеца да ги представи,
обосновава извода, че следва да бъдат изключени от доказателствения материал по
делото. Наред с горното от изслушаната и приета като неоспорена
съдебно-почеркова експертиза се установи, че и в двата документа, изследвани
макар и като копие, а не в оригинал, може да се направи извод въз основа на
съществените различия между образците и обектите, че подписите не са положени
от лицето, от чието име изхождат – В.М. И. като представител на ответното
дружество. Следователно дори и да са част от доказателствения материал по
делото, с оглед експертизата съдът следва да приеме, че са неавтентични
документи, тъй като не са подписани от лицето, техен издател и следователно не
установяват сключването на договор за реален залог. Предвид изключването на
договора за реален залог и алонж № 1 от доказателствата по делото съдът намира,
че не се установи ищецът – „КТБ“ АД да има права върху процесната ценна книга –
временното удостоверение № 003/19.05.2011г., което е и било в държане на
ответника и предоставено от него за съхранение в касата на съда. Фактът, че
ценната книга не е предавана и не се намира в държане на банката също подкрепя
извода, че договор за реален залог от страна на ответника не е бил сключван,
като представения като фотокопие такъв е неавтентичен, което се отнася и за
алонжа за заложното джиро. Нито в договора, нито в алонжа е посочено
документите да са издадени от друго лице, освен изпълнителния директор като
представител, поради което не е налице и не подлежи на обсъждане дали са
изпълнени условията на чл.301 от ТЗ. Предвид горното съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Само за
пълнота следва да бъде обсъден довода на ответника, че не е установено да има
правоотношение с дружеството „А.“ ЕООД, че е неотносим към спора, а довода за
липса на решение на Съвета на директорите за учредяване на залог е
неоснователен предвид разпоредбата на чл.236, ал.4 от ТЗ, още повече, че по
делото не се установи какъв е размерът на активите на ответника към последния
баланс преди датата на реалния залог. Независимо от горното предвид
установената неавтентичност на документите и изключването им от
доказателствения материал по делото предвид невъзможността да бъдат представени
в оригинал, съдът намира, че банката-ищец не се легитимира като носител на
права върху процесната ценна книга, поради което исковата претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора разноски не се следват на ищеца, а на ответника, който е представил
списък и в тях са включени като разноски 5000 лв. – адвокатско възнаграждение,
което съгласно договора за правна защита от 16.05.2015г. под № 454539 е внесено
изцяло и в брой, т.е. изплатено е. Предвид горното същото следва да се присъди
като разноски. С оглед неусвояването на депозита за вещо лице и разпореждането
за връщането му на ответника по негова молба от 03.06.2016г. сумата от 350 лв.
като депозит за вещо лице не се следва като разноски.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***, срещу „К.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 564,
ал.2 от ГПК за признаване
за установено спрямо ответника „К.и.“ АД, ЕИК ***, че в полза на „КТБ“ АД / в
несъстоятелност/ е налице реален залог в полза на банката върху 450 броя
поименни акции с номинал от 1000 лв. всяка с поредни номера от №051 до № 500 от
капитала на „К.Е.“ АД, за които акции е издадено временно удостоверение №
3/19.05.2011г., който залог е учреден на 01.06.2011г. със заложно джиро,
положено върху алонж №1 към временното удостоверение и обезпечава вземанията на
„КТБ“ АД към „А.“ ЕООД, ЕИК ***, в размер на 10 500 000 евро, ведно с
дължимите лихви, неустойки и комисионни по договор за банков кредит от
15.03.2011г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
„К.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5000 лв.
/ пет хиляди лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: