№ 138
гр. Горна О. , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101477 по описа за 2020 година
Искове за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищeцът Г. М. Г.(чрез адв.В. Ил.К. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с М. Г. Г. са
съпрузи, като бракът им е сключен на 15.08.2015г. в гр.Г.О., за което е съставен
акт№95/15.08.2015г. на Община Г.О.. Твърди, че проблемите в семейството започнали веднага
след началото на семейния им живот. Ищецът установил, че съпругата му е с основно образование
и почти неграмотна неинтегрирана социално. Не работела и нямала никакви амбиции да се развива
нито в професионален, нито в личен план. В началото на брачния им живот, ответницата
започнала да проявява неуравновесеност в отношенията със съпруга си(често ставала агресивна,
вдигала скандали, чупела вещи). Родителите на ищеца живеели във Ф.Р.Германия, а майката на
ответницата- в Кр.Нидерландия. В началото на 2018г. съпрузите се установили да живеят във
Ф.Р.Германия, където ищецът започнал работа. На 29.07.2018г. във Ф.Р.Германия се родило детето
на страните - М. Г. Г.. Ответницата не можела да се справя с отглеждането на детето и изпадала в
паника, ако е сама, което наложило след раждането на детето да дойде баба и, за да се грижи за
новородения М.. През цялото време родителите на ищеца също помагали за отглеждането на
детето, както с грижи, така и с финансови средства. През м.февруари.2020г., по настояване на
ответницата, която искала да бъде по-близо до майка си, ищецът се съгласил да се преместят да
живеят в Кр.Нидерландия. Преместването, свързано с търсене на жилище и работа за ищеца,
предизвикало нови поводи за напрежение в семейството. Отново с финансовата помощ на
родителите на ищеца семейството успяло да се устрои с жилище под наем. Създал собствена
фирма за транспортни услуги и работел много, за да поддържа финансово семейството.
Ответницата отново била недоволна и скандалите, които предизвиквала не стихвали. Започнала да
пие, не се грижела за детето. На 24.06.2020г. ищецът бил приет в болница в гр.Утрехт
Кр.Нидерландия, с остро възпаление на централната нервна система. От 01.07.2020г. изпадал в
1
клинична кома и бил поставен на командно дишане. Преместили го в болница в гр.Амстердам,
където пребивавал до 19.08.2020г. Състоянието му се подобрило, но тъй като не можел да се
движи сам, бил преместен в санаториум за рехабилитация, където се намира и понастоящем.
Ищецът осъзнал, единствените хора, на които може да се довери в този труден за него момент, са
родителите му, но не и съпругата му. Ответницата ходила няколко пъти до болницата, но всеки път
предизвиквала скандали, като не разбирала сериозността на заболяването и състоянието на съпруга
си. Поведението и било в разрез с изискванията на здравното заведение и водело до конфликт с
персонала. Ищецът искал да види детето, но ответницата отказвала да го заведе. Непрекъснато се
оплаквала за собственото си положение и не проявявала никакво разбиране или съпричастност към
състоянието на съпруга си. Непосредствено след постъпване на ищеца в болница, ответницата се
преместила да живее при майка си. За жилището, в което съпрузите са живели до постъпване на
доверителя ми в болница, има сключен договор за наем до м.февруари.2021г., след което същото
ще бъде освободено. Въз основа на изложеното по-горе, ищецът счита, че бракът му с ответницата
е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод. Поради поведението на
ответницата отношенията между съпрузите били силно влошени, като ежедневието им е
съпътствано от непрекъснати скандали. Твърди, че между съпрузите не съществува любов,
разбирателство, взаимно доверие и общност на интересите и бракът им не може да бъде заздравен.
Съпрузите са български граждани и въпреки, че обичайното им местопребиваване е в
Кр.Нидерландия, ищецът счита, че българският съд е компетентен да разгледа делото за развод с
оглед чл.3 т.1 б."б" от Регламент(ЕО)№2201/2003г. на Съвета на ЕС, като приложимото право е
българското право. Детето М. Г. също е български гражданин, като обичайното му
местопребиваване е в Кр.Нидерландия, Счита, че съгласно чл.12 от Регламент(ЕО)№2201/2003г.
на Съвета на ЕС, българският съд, разглеждащ делото за развод е компетентен да се произнесе и
относно родителската отговорност, като разгледа въпросите: на кого от родителите следва да се
предоставят родителските права върху детето, при кого да живее то, личните отношения между
детето и другия родител и неговата издръжка. Ищецът счита, че майката не се справя с
отглеждането и възпитанието на детето, като законният интерес на малолетния М. изисквал
родителските права да бъдат възложени на бащата. Моли съда да постанови решение, с което: -да
се прекрати с развод брака, сключен между Г. М. Г. и М. Г. Г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство; -да се предоставят упражняването на родителските права върху М. Г.
Г. с ЕГН**** - на бащата Г. М. Г., като се постанови детето да живее при него; -да се определи
служебно подходящ режим на лични отношения между майката и детето; -да се определи
служебно ежемесечна издръжка, която майката да заплаща за детето. чрез неговия баща и законен
представител. Семейното жилище в Кр.Нидерландия е наето под наем(договорът изтекъл през
м.февруари.2020г.) и нямало основание съдът да се произнася. Желае след прекратяване на брака
ответницата да носи предбрачното си фамилно име Тачева.
Ответницата М. Г. Г. (чрез адв.Д. П. от ВТАК) оспорва и възразява на твърдените от
ищеца обстоятелства, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. По принцип
желае да запази брака с ищеца, но поради предявената от него искова молба за прекратяване на
брака е съгласна същия да бъде прекратен,като настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство,
счита че се дължи на намесата и въздействието на родителите на ищеца в отношенията на
съпрузите, изолирането на съпругата от възможността да полага грижи и да бъде до съпруга си.
Проблемите в отношенията между съпрузите се дължат на намесата на родителите на ищеца и
тяхното въздействие върху сина им, тъй като никога не са приемали ответницата като член на
2
семейството, поради нейният различен етнически произход-турски. Отрича твърденията, че
злоупотребява с алкохол, че не е годен родител на детето, че няма възможност да отглежда и
възпитава малолетното дете, както и че ищецът разполага с обективна възможност да отглежда
дете на 2г. От раждането и до момента майката била е родителят, полагащ грижи за детето. Между
тях имало създадена силна емоционална връзка. Детето никога не било отделяно от майката и не е
отглеждано от други лица. Ответницата твърди, че разполага с добри материално-битови условия
за живот, както в Кр.Холандия, така и в Р.България. Освен това разполага с помощ от трети лица и
на двете места(нейните родители в Кр.Холандия и нейна леля в Р.България). С оглед на ниската
възраст на детето емоционалната връзка ,полаганите непрекъснато и до момента грижи, майката се
явявала по-пригодният родител за отглеждането на детето(според ППВС№1/1974г.). Бащата нямал
обективна възможност да отглежда детето, поради заболяване, не била налице помощ от трети
лица, тъй като неговите родители са устроени съответно в Швейцария и Ф.Р.Германия и само
временно пребивават в Кр.Холандия, поради болестта на сина им. Предявява за съвместно
разглеждане в настоящото производство на основание чл.211 ал.1, ал.2 от ГПК насрещен иск с
правно основание чл.49 ал.3 от СК и съединените с него небрачни искове. Моли съда, да
постанови решение, с което да прекрати брака между страните, поради дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпруга Г. М. Г. за разстройството на брака. Моли: -да бъдат
предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете М. Г. Г. -
роден на 29.07.2018г., с ЕГН****, - на майката М. Г. Г.; -да се постанови детето М. Г. Г. да има
местоживеене при майката М. Г. Г.; -да се постанови режим на лични отношения с бащата Г.Г.,
всяка първа и трета събота от месеца от 10h00min. до 17h00min. без преспиване, с оглед на ниската
възраст на детето, както и 20дни през лятото, когато майката не е в законоустановен платен
годишен отпуск; -да бъде осъден бащата Г. М. Г. да заплаща месечна издръжка за детето М. Г. Г.,
чрез неговата майка и законна представителка М. Г. Г., в размер на 170.00лв. месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2020г. до настъпване на законни обстоятелства за
изменение или прекратяването и, ведно със законната лихва от падежа до окончателното плащане.
Прави искане за постановяване на привременни мерки, като: -да бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на малолетното дете М. Г. Г. - роден на
29.07.2018г, с ЕГН****, - на майката М. Г. Г.; -да се постанови детето М. Г. Г. да има
местоживеене при майката М. Г. Г.; -да се постанови режим на лични отношения с бащата Г. М. Г.,
всяка първа и трета събота от месеца от 10h00min. до 17h00min. без преспиване, с оглед на ниската
възраст на детето, както и 20дни през лятото, когато майката не е в законоустановен платен
годишен отпуск; -да бъде осъден бащата Г. М. Г. да заплаща месечна издръжка за детето М. Г. Г.,
чрез неговата майка и законна представителка М. Г. Г., в размер на 170.00лв. месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2020г. до настъпване на законни обстоятелства за
изменение или прекратяването и, ведно със законната лихва от падежа до окончателното плащане.
В съдебно заседание от 14.04.2021г. процесуалният представител на М. Г. Г. прави изявление, че
не поддържа искането относно произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.
Претендират се направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на процесуалния представител на Г. М. Г..
В отговора на насрещния иск от страна на Г. М. Г.(чрез адв.В.К. от ВТАК) се излагат
твърдения, че бракът му с М. Г. Г. е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен
с развод, като причините за разстройството на брака са изложените от него в исковата му молба, а
не са тези, посочени от М. Г. Г. в насрещния иск. Оспорва твърденията на ищцата по насрещния
3
иск(че родителите на съпруга и не я приемали, поради етническия й произход; че Г. М. Г. предявил
иск за развод под тяхно давление и че след заболяването му, неговата майка всячески пречела на
контактите и вижданията на съпрузите, което довело до тяхното отдалечаване). Твърди се, че
родителите на Г. приели неговия избор да сключи брак с М.Г. и подпомагали младото семейство,
в т.ч. и с финансови средства, с родителска помощ, съдействие на страните да се устроят
първоначално във Ф.Р.Германия, а след това в Кр.Нидерландия. Оказвали помощ при
отглеждането на детето. След като Г. се разболял, само родителите му и основно майка му
полагали грижи за него и го подкрепят, за да може да се възстанови физически. Фактическата
раздяла на съпрузите се дължала изцяло на поведението на ищцата по насрещния иск. Оспорва
твърдението на М. Г. Г., че е правила опити за помирение, за да запази брака. „Нежеланието“ за
развод било продиктувано не от желанието на М. Г. Г. за заздравяване на брака, а като начин да
притиска съпруга си. М. Г. Г. отказвала да заведе детето при баща му, за да може той да го види и с
това си поведение допринесла за влошаване на отношенията между съпрузите. От „трети лица“
разбрал, че съпругата му се е прибрала с детето в Р.България, без да го информира. Предвид факта,
че М. Г. Г. е поискала съдът да приеме, че вината за разстройството на брака е на съпруга Г., то Г.
М. Г. прави искане при произнасяне по въпроса за вината, съдът да приеме, че вината за
разстройството на брака е изцяло на съпругата М. Г. Г.. В съдебно заседание от 14.04.2021г.
процесуалният представител на Г. М. Г. прави изявление, че не поддържа искането относно
произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака. Изразявам становище, че Г. М. Г.
понастоящем не е в състояние да упражнява род.права върху детето на този етап в живота си и
затова не се противопоставя родителските права да се предоставят на майката, като бащата желае
режимът между него и детето да е съобразен с факта, че той живее в чужбина, а майката в
Р.България(бащата желае да вижда детето три пъти по десет дни в годината, с възможност детето
да пренощува при него, като при своето завръщане в Р.България бащата се задължава да уведоми
майката). Не се противопоставя първия контакт на бащата с детето да бъде в присъствието на
майката, за да може детето отново да свикне с баща си. Моли да се даде възможност бащата да
вижда детето в деня на рождения си ден – 27.май. и половината от коледните и великденски
празници, през четна година за Коледа да го взима при него(по преценка на съда). Моли да бъде
присъдена издръжка за детето към минималния размер, тъй като бащата не реализира никакви
доходи и е на издръжка на своите родители, които му дават средства за здравословното му
състояние. Семейното жилище в чужбина било напуснато от страните. По отношение на
разноските, процесуалният представител счита, че при липса на искане по въпроса за вината, съдът
няма основание да присъжда разноски. В случай на произнасяне на съда относно разноските, то
претендира присъждане на адв.възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че Г. М. Г. и М. Г. Г. са сключили граждански брак на 15.08.2015г. в гр.Г.О., за
което е съставен акт№95/15.08.2015г. на Община Г.О.. От брака имат родено дете М. Г. Г. - роден
на 29.07.2018г. във Ф.Р.Германия, с ЕГН****. След завръщането на майката М. Г. Г. от чужбина,
тя и детето М. Г. Г. живеят в гр.Г.О., като предстои детето да бъде записано и да посещава детска
ясла в гр.Г.О..
Според приложено медицинско удостоверение от 20.08.2020г., издадено от Университетски
4
медицински център (УМЦ) гр.Амстердам Кр.Нидерландия Г. М. Г. е бил настанен по спешност в
Отделението за интензивна грижа и неврология на Центъра по неврология АМС с диагноза
„Постинфекциозна тетраплегия С7 AIS С (неуточнено увреждане на гръбначния стълб)“.
Впоследствие, Г. М. Г. е бил прехвърлен в Центъра за рехабилитация в гр.Утрехт
Кр.Нидерландия, където и по настоящем продължава неговото лечение и възстановявяне.
По делото е депозиран социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според
проведените проучвания и анкети от Д”СП” гр.Г.О. – Отдел „Закрила на детето” се установява, че
понастоящем основни грижи за детето М. Г. Г. полага неговата майка - М.Г.. Детето не посещава
все още детско заведение, като майката е подала заявления, с които желае М. да бъде записан в
детска ясла в гр.Г.О.. Според направените проучвания в семейната среда на майката за детето е
осигурена достатъчно питателна, домашно приготвена храна, закупени са големи количества
специално мляко „Нутрилон 5“ от Кр.Холандия, подходящо за възрастта му, лично пространство,
лични вещи и добри хигиенно - битови условия; достъп до навременни медицински грижи,
възможност за поддържане на добра лична хигиена, топлина и безопасна среда. Детето е
привързано и към двамата си родители. С баща си се виждали чрез социалните мрежи и чрез
специалните приложения за тази цел. По данни на майката детето М. винаги се радвал много да
общува с баща си. Налице е емоционална връзка между майката и детето. При извършеното
проучване не било установено детето да има специални здравни, образователни, интелектуални или
социални потребности, които да налагат специфика на отглеждането или полагането на
допълнителни грижи. М. Г. се отглежда при обичаен за възрастта си дневен режим и получава
пълно и адекватно задоволяване на своите обичайни и извънредни нужди. Жилището в гр.Г.О.
ул.“****“№7 представлява двуетажна къща, като майката и детето живеят на втория етаж, който се
състои от коридор, две спални, кухня и дневна(заедно обединени); санитарни помещения, както и
остъклена тераса. Жилището е отоплено, обзаведено с нови мебели, има необходимите
електроуреди за едно домакинство. М.Г. и синът и обитават самостоятелна стая. До детето М.
винаги има някой възрастен, който да се грижи за него и да го наблюдава. На долния етаж живеят
нейните баба и дядо. Не били установени нарушения на правата на детето и необходимост от
предприемане на мярка за закрила спрямо него, съгласно ЗЗДетето.
С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Т. К.Г.(баба на ищеца) твърди, че годежът на
страните бил в Кр.Нидерландия. Сватбата им била по турски традиции в с.Арбанаси на
„Калояновата крепост”. Първоначално двамата живели в жилището на майката на ищеца, а
впоследствие заминали за Ф.Р.Германия. Ищецът работел като шофьор. М. Г.Г. не била работила.
В един момент било „отключено“ заболяване на ищеца, вследствие стрес. Твърди се, че
ответницата не помагала за лечението му. Детето било обгрижвано от двамата родители, а след
раздялата майката се грижила за сина им. Ищецът Г. понастоящем е безработен и на инвалидна
количка(издържали го родителите му). Св.Г.К.(баба на ищеца) твърди, че фамилията на ищеца
приела М. Г.Г.. Впоследствие младото семейство заминали за Ф.Р.Германия, и за Кр.Нидерландия,
дъдето направили годеж. Твърди се, че постоянно имало недоволство от страна на ответницата.
М. Г.Г. желаела постоянно да сменят местоживеенето. Майката на ищеца съдействала на младото
семейство да си намерят квартира и станала гарант, за да платят първоначалните наеми за
квартира. Когато се родило детето, майката на ищеца им помагала защото е медицинска сестра.
Помогна им да си намерят и по евтина квартира. След усложняване заболяването на ищеца,
5
същият влязъл в болница и го сложили в изкуствена кома. В това време съпругата му си взела
багажа и детето и се прибрала при майка си. Прибирането на ответницата в Р.България не било
съгласувано с ищеца. В разговор с ответницата свидетелката разбрала, че желаела да Тогава
попитах М. как вижда бъдещето си. Тя каза, че ще живее в Р.България, с след това да замине за
Ф.Р.Германия. М. Г.Г. казала, че не иска да работи и че майка и и баща и ще я издържат.
Свидетелката не счита, че съпрузите могат да се съберат и да заживеят отново. Св.М.П.
потвърждава, че съпрузите са живеели във Ф.Р.Германия и в Кр.Нидерландия. Ищецът Г. работел
като шофьор на ТИР. През 2019г. Ищецът се обадил на свидетелката и я помолил да го свърже с
адвокат, тъй като искал развод. Ищецът и споделял, че между съпрузите имало постоянно
напрежение. М. Г.Г. не желаела да работи и финансовата тежест за семейството падала на него.
Свидетелката счита, че родителите са помагали на семейството и не са имали лошо отношение към
ответницата. Св.Г.У. твърди, че отношенията между давамата съпрузи в един момент били добри,
в друг не. Съпрузите не живеели заедно от лятото на 2020г., като тогава ищецът се разболял.
Твърди, че майката на ищеца се намесвала в отношенията им. За да не плаща квартира ответницата
отишла да живее при майка си в Кр.Нидерландия. На ответницата и помагала майка и за
отглеждането на детето и финансово. Детето не било разделяно от майка си и било много
привързано към нея. Двамата понастоящем се завърнали от чужбина и живеели в гр.Г.О. в жилище
на родителите на ответницата, където имало много добри условия за отглеждането на детето.
Св.М.Х. твърди, че откакто ответницата е в Р.България, двамата съпрузи не живеят заедно. След
като сключили гр.брак съпрузите живеели за кратко в дома на ответницата, а след това заминали
за чужбина. Преди да се разболее ищецът, съпрузите живеели в Кр.Нидерландия и във
Ф.Р.Германия. От раждането си детето е живяло с родителите си, а след като бащата влязъл в
болницата, детето живее с майка си. М. Г.Г. се прибрала в Р.България на 05.01.2021г. и оттогава
само нейното семейство се грижило за нея и детето. Свидетелката твърди, че имало много голяма
емоционална връзка между детето и майката. Детето не посещавало детска градина, но имало
подадени документи. Майката не ходела на работа, защото отглеждала детето. Св.А.С.
потвърждава, че съпрузите се разделили, след като съпругът Г. се разболял. Свидетелката заявява,
че майката на ищеца разделила съпрузите. Лично ищецът и бил споделил, че искал да се разведе с
ответницата. Докато бащата бил в добро здравословно състояние, той и майката се грижили за
детето. Детето било привързано много към майка си. Родителите на ответницата и помагали за
детето. Maйката и детето се завърнали в Р.България и се установили в къщата в гр.Г.О..
Показанията и на двете групи свидетели(всяка доведена от съответната страна) са в голяма
степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните факти,
които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват опосредени от възприятията на
ищеца, респ.ответника и инициирани от заетите от тях позиция по делото, но въпреки известната
тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК), у съдът констатира относимост на същите към
предмета на делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение,
доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова
съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната
6
общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно от м.юни.2020г.), като ищецът бил приет в болница в
гр.Утрехт Кр.Нидерландия, с остро възпаление на централната нервна система, а ответницата се
завърнала в Р.България заедно с техния син. На практика, след раздялата контактите на страните се
извършват инцидентно през социалните мрежи на Internet. Трудно е да се прецени, желанието на
страните, но налице е бездействие и липса на инициативност и от двамата съпрузи да променят
статуквото, респ. да направят крачка към възстановяване на отношенията. В крайна сметка
страните са изразили позиции - бракът да бъде прекратен с развод. Всичко това, съдът приема
като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира,
че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от
СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва
вината за разстройството на брака.
При тази безспорно установена фактическа обстановка детето М. Г. Г. следва да бъде
оставено при майката М. Г. Г. за отглеждане и възпитание, т.е. тя да упражнява родителските
права. За това определяне са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай. С оглед влошеното си здравословно състояние,
обективно Г. М. Г. понастоящем не е в състояние да упражнява родителските права по отношение
на детето, което е и изразено и чрез неговия процесуален представител. От приетия по делото
социален доклад, се установява, че детето М. Г. Г. се чувствал добре и спокойна в семейната среда
на майката, подпомагана от прабабата на детето по майчина линия). В случая, майката М. Г. Г. е
без алтернатива при предоставяне упражняването на родителските права. Следва да се запази
семейната среда, в която детето живяло преимуществено и с която е свикнало, а изваждането на
детето от тази семейна среда и обстановка, и трайното му установяване да живее в друга семейна
среда и обстановка, би поставило същото в стресова ситуация, която според настоящата
инстанция, не е в интерес на малолетното дете на този етап от неговото физическо и психическо
развитие. Ноторно известен факт за всички родители е, че в изключително крехката и ранна
възраст, в която се намира детето, предвид липсата на достатъчно физическа и психическа зрялост,
детето се нуждае от спазване на точно определен режим на хранене, почивка, сън, игри и
занимания, при нужда - съобразен с препоръките на съответния педиатър, като именно
последователното спазване на този режим да му осигури спокойствие и сигурност в средата, в
която се отглежда. Противното обуславя нарушаване на спокойствието на детето и представлява
отрицателен фактор за неговото правилно отглеждане и възпитание, а времето, през което детето е
принудено да посещава и да пребивава в различни домове, да контактува непрекъснато с различни
хора и да спазва различни правила за хранене, сън, почивка и игри, би могло да бъде използвано за
реална пълноценна почивка, постепенно изграждане на нови навици, съобразени с възрастта на
детето, или за свободни занимания на детето и др. Изложените по-горе обстоятелства попадащи в
критерия “интерес на детето”, основен в настоящия казус, мотивират съда да приеме, че в интерес
на детето М. Г. Г. е да живее при своята майка М. Г. Г. и тя да упражнява родителските права
върху него.
Следва да бъде определен и режим на лични отношения на бащата с детето, за да се
спомогне за запазване и укрепване на връзката помежду им, придружена с необходимата обич и
7
уважение, както и с оглед улесняване на детето при възприемането и привикването със
създаденото от родителите състояние на фактическа раздяла помежду им и необходимостта да
продължи да живее само при един от тях. Това ще даде възможност на малолетното дете да
поддържа редовна и постоянна връзка с двамата родители ще му позволи да укрепи своята любов
и обич към двамата, което е както е негов интерес, така и в интерес на родителите му.
Съдът не е обвързан от посочените в молбата, респ. в отговора режим на лични контакти и
исканията на родителите, но следва да съобрази определящо конкретните интересите на детето,
основано на общите принципи на всестранна закрила правата и интересите на децата и в случая
емоционалната привързаност на детето към майката при която живее, което налага определяне на
балансиран и подходящ режим на лични контакти с бащата, при когото детето не живее по такъв
начин, че да може да поддържа пълноценна връзка с родителите си, но и разполага с възможност и
за задоволяване на своите желания и игри. Съдебна практика при определяне на режима на личен
контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските
права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са
защитени следва да се даде възможност и за приспиване на детето в определените дни за контакт.
Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни
критерии. От една страна прекалено ниската възраст на детето би представлявала обективна
трудност свързана с приспиване на детето при родителя, който не упражнява пряко родителските
права над детето, доколкото следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да
задоволи специфичните потребности на същото. От друга страна, следва да бъде посочено, че за
емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна, силна и
постоянна връзка с всеки родител. С оглед установеното по делото по отношение на бащата, който
също е жилищно устроен, не са налице доказателства подлагащи под съмнение неговия
родителски капацитет. От съществено значение е и потенциалната помощ, която би била
оказвана на бащата на детето от бабата и дядото на детето по бащина линия. В тази връзка, съдът
намира за уместно и в интерес на детето режимът на лични контакти и отношения между бащата и
детето да бъде с разграничаване на периодите до навършване на четиригодишна възраст и след
навършването на четиригодишна възраст от страна на детето. Следва да се вземе предвид и
здравословното състояние на бащата, което обективно не му позволява да осъществява преки
контакти с детето. Първоначално, режимът на лични контакти следва да бъде без преспиване на
детето в дома на бащата, което да е съобразено с възрастта на детето и с необходимостта
последното постепенно да изгради базово доверие и привързаност към своя баща, който до
момента не е участвал активно в живота му, най-вече заради затруднената комуникация между
родителите. Съдът намира, че е в интерес на детето да поддържа регулярен контакт с баща си, за
което следва да съдейства и майката, която по никакъв начин на трябва да допуска детето да се
отчуждава от своя баща, така и за да може да се изгради емоционалната и доверителна връзка
между тях. Съдът намира за най-подходящ следния режим: -до навършване на четиригодишна
възраст на детето: Бащата да има право да го вижда и взема при себе си три пъти по десет дни в
годината по споразумение на двамата родители(при своето завръщане в Р.България бащата се
задължава да уведоми майката), като личните контакти между бащата и детето да се
осъществяват в присъствието на майката(или определено от майката лице, с което детето е
привикнало и в присъствието на което се чувства спокойно и сигурно), с оглед ниската възраст на
детето; -след навършване на четиригодишна възраст на детето: Бащата да има право да го вижда и
8
взема при себе си с приспиване в дома му - три пъти по десет дни в годината по споразумение на
двамата родители(при своето завръщане в Р.България бащата се задължава да уведоми майката).
Бащата да взема детето при себе си с приспиване в дома му: всяка четна календарна година за три
дни през Коледните празници; всяка нечетна календарна година за три дни за Новогодишните
празници; два дни през Великденските празници, Бащата да вижда детето в деня на рождения си
ден – 27.май. Вземането и връщането на детето да става от/в дома, където живее.
Съобразно разпоредбата на чл.59 ал.5 ввр. ал.1 от СК, съдът следва да определи и размера
на дължимата издръжка. Възрастта на детето М. Г. Г. е 2г.9м. Двамата родители дължат издръжка
в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от
ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид
възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на
правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. Дължащият издръжката, обаче по принцип не би могъл
успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би
трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за
плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./. Съдът намира, че следва да присъди
издръжка в размер на по 170.00лв. месечно. Въпреки, че същият размер издръжка не би могъл да
задоволи изцяло нуждите на детето, то той е съобразен, както с общата разпоредба на чл.142 ал.1
от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата
за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, така също и с липса на данни за декларирани доходи на майката. Съгласно
ПМС№331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г. размерът на минималната работна заплата е
650.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.92лв. при нормална продължителност на
работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият
размер на минималната работна заплата е бил съобразен с обективната икономическа и социална
реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на
средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2021г., индекса на потребителските
цени и други икономически показатели и при запазване устойчивостта в съотношението
минимална работна заплата към средната работна заплата. Размерът издръжка е и съобразен и със
здравословното състояние на бащата, препятстващо му да упражнява труд и съответно да
осигурява доходи за издръжка(в т.ч. лична или на друго лице). Изложените съображения
мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди Г. М. Г. да заплаща за
детето М. Г. Г. чрез неговата майка и законна представителка М. Г. Г., месечна издръжка в размер
на 170.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.09.2020г. до настъпването на
законни обстоятелства за изменяването или прекратяването и. С оглед осигуряване ритмичността
на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера
на вноските по издръжка – периодични плащания, според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за
забава при забавяне на плащането и. В случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията
за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до
окончателното изплащане.
Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на
9
правото на собственост. Тук намира приложение и Постановление№12/28.11.1971г. на Пленума
на ВС. Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на
семейното жилище на единия съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно
е необходимо да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК, като
след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Такова искане
не е сторено от страните, като съдът не дължи произнасяне относно ползването на такова семейно
жилище.
Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/. В
конкретния случай не е налице промяна на фамилното име на съпругата след сключване на
гражданския брак. По този начин, след прекратяване на брака М. Г. Г. да продължи да носи
фамилното име – Г..
Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за
ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.),
както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Г. М. Г. следва да бъде осъден да
заплати по сметката на Горнооряховския районен съд и сумата 244.80лв., представляваща ДТ
върху определения размер издръжка по ЗДТССГПК.
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай. Така, съдът
следва да остави без уважение исканията на страните за присъждане на направените по делото
разноски.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 15.08.2015г. в гр.Г.О., за което е
съставен акт№95/15.08.2015г. на Община Г.О., между Г. М. Г. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”****”№27 и М. Г. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Г.О. ул.”****”№7, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
1.Упражняването на родителките права по отношение на М. Г. Г. - роден на 29.07.2018г.
във Ф.Р.Германия, с ЕГН****, се предоставят на майката М. Г. Г. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”****”№7.
2.ОПРЕДЕЛЯ се местоживеене на детето М. Г. Г. с ЕГН**** - при майката М. Г. Г. с
10
ЕГН**********, на адрес: гр.Г.О. ул.”****”№7.
3.На бащата Г. М. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.”****”№27, СЕ ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с детето М. Г. Г. с ЕГН****, с адрес:
гр.Г.О. ул.”****”№7, до навършване на четиригодишна възраст на детето: Бащата Г. М. Г. да има
право да вижда и взема при себе си детето М. Г. Г. три пъти по десет дни в годината по
споразумение на двамата родители(при своето завръщане в Р.България бащата Г. М. Г. се
задължава да уведоми майката М. Г. Г.), като личните контакти между бащата Г. М. Г. и детето М.
Г. Г. да се осъществяват в присъствието на майката(или определено от майката лице, с което
детето е привикнало и в присъствието на което се чувства спокойно и сигурно), с оглед ниската
възраст на детето. Вземането и връщането на детето да става от/в дома, където живее.
4.На бащата Г. М. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.”****”№27, СЕ ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с детето М. Г. Г. с ЕГН****, с адрес:
гр.Г.О. ул.”****”№7, след навършване на четиригодишна възраст на детето, съответно: Бащата Г.
М. Г. да има право да вижда и взема при себе си детето М. Г. Г. с приспиване в дома му - три пъти
по десет дни в годината по споразумение на двамата родители(при своето завръщане в Р.България
бащата Г. М. Г. се задължава да уведоми майката М. Г. Г.). Бащата Г. М. Г. да взема детето М. Г.
Г. при себе си с приспиване в дома му: всяка четна календарна година за три дни през Коледните
празници; всяка нечетна календарна година за три дни за Новогодишните празници; два дни през
Великденските празници, Бащата Г. М. Г. да вижда детето М. Г. Г. в деня на рождения си ден –
27.май. Вземането и връщането на детето да става от/в дома, където живее.
5.Бащата Г. М. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”****”№27, се
задължава ДА ЗАПЛАЩА за детето М. Г. Г. с ЕГН****, чрез неговата майка и законна
представителка М. Г. Г. с ЕГН**********, - двамата на адрес: гр.Г.О. ул.”****”№7, месечна
издръжка в размер на по 170.00лв./сто и седемдесет лева/, считано от 30.09.2020г. до настъпването
на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от датата на просрочието до окончателното и изплащане.
6.След прекратяването на брака М. Г. Г. ще носи за в бъдеще брачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Г. М. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”****”№27,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 15.00лв./петнадесет
лева/, представляваща окончателна ДТ по допускането на развода по т.6.2 по тарифа за
ЗДТССГПК, сумата 244.80лв./двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/,
представляваща ДТ върху размера на определените издръжки по тарифа за ЗДТССГПК; сумата
5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”****”№7,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 15.00лв./петнадесет
лева/, представляваща окончателна ДТ по допускането на развода по т.6.2 по тарифа за
ЗДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на М. Г. Г. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”****”№7, за присъждане на направените разноски по
гр.дело№1477/2020г. на ГОРС.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
12