О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………….. г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение, на осми декември две хиляди и седемнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа в.ч.гр.дело №
630 по описа за 2017 година,
и за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл.577 от ГПК
във вр. с чл.274 от ГПК,
във вр. с чл.32а от ПВ.
Съдът е сезиран с частна жалба вх.№ 8646/10.10.2017 г. от ЕТ „Агро-С.Д.”
ЕИК *********, със съдебен адрес:***, представлявано
от С.И.Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Г.Г.
*** против Определение № 109 от 03.11.2017 г. на Съдията по вписванията при
Ловешкия районен съд, с което е отказано вписване на нотариално действие – молба
№ 6172/03.11.2017 г. на нотариус Савина Иванова с рег.№ 016 на НК за вписване
на анекс към договор за аренда на земеделска земя, рег.№ 9837/27.10.2017 г., вх.№
6172/03.11.2017 г. по описа на СВ-Ловеч.
С частната
жалба моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и вместо това да се постанови извършване на вписване на нотариалното
действие. Излага следните правни изводи:
При постановяване на обжалваното определение
съдията по вписванията е приложил разпоредбите на ГПК, ПВ и ЗАЗ, по ред и начин
както намери за добре с единствената цел да постанови отказ за вписване, в
противоречие със създадената практика на ВКС, обективирана
в редица постановени определения, които са известни на съдията по вписванията. Излага
доводи, че постановените определения на ВКС са задължителни за съдията по
вписванията поради обстоятелството, че по реда на чл.290 от ГПК са отменени
постановените от същия съдия по вписвания откази по идентични казуси със същата
страна арендатор ЕТ „Агро-С.Д.”***, както и на
ОС-Ловеч, с които са отменени и определенията за потвърждаване на отказите на
съдията по вписванията.
Твърди, че в производството по
вписване съдията по вписвания проверява единствено дали актът подлежи на
вписване, съгласно чл.4 от ПВ и специалните норми и сключен ли е в предвидената
в закона форма и по специално според него СВ може да откаже вписване само, ако
са налице следните предпоставки: 1. ако актът не подлежи на вписване; 2.ако не
е съставен съобразно изискванията за
форма, предвидени в закона и ПВ; 3. ако актът няма необходимото
съдържание-индивидуализация на страните и на имота и 4. ако не е внесена необходимата
ДТ за вписване. Посочва, че съдията по вписванията, за да постанови отказ за
вписване на анекс към договор за аренда на земеделска земя, е приел в мотивите
си, че с оглед настъпилите законодателни промени, следва да бъдат прилагани
разпоредбите в ЗАЗ, които са влезли в сила на 07.02.2017 г. във връзка с
изменението на чл.3,ал.4 от същия закон и по отношение на сключеният акнекс към договора за аренда. Твърди, че съдията по
вписванията се е отклонил от насоките и разясненията дадени в т.6 от ТР №
7/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и от практиката на ВКС по аналогични спорове. Счита,
че съдията по вписванията не притежава правомощия да проверява материалноправните предпоставки на акта. Смята, че съдията
по вписванията може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване,
ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото
съдържание.
На следващо място според жалбоподателя мотивите на
съдията по вписванията за отказ са
неправилни и той излиза извън правомощията си. Счита, че съдията по вписванията
в размер с ТР № 7/2013 г. и другите актове на ВКС е приела, че следва да се
представят удостоверения за наследници, пълномощни от останалите съсобственици,
както и документи удостоверяващи правото на собственост на арендодателя
по процесния акт, за да бъдат съобразени от него, с оглед промените в ЗАЗ от
08.07.2017 г. В подкрепа на твърденията си към частната жалба прилага задължителна
практика на ВКС по чл.577 от ГПК, както следва: Определение № 522/25.10.2017 г. по ч.т.д.№ 2118/2017 г.
на І т.о., Определение № 552/03.11.2017 г. по ч.т.д.№ 2131/2017 г. на І т.о.,
определение № 523/25.10.2017 г. по ч.т.д.№ 2154/2017 г. на І т.о., Определение
№ 545/01.11.2017 г. по ч.т.д.№ 2110/2017 г. на І т.о., Определение № 556/06.11.2017
г. по ч.т.д.№ 2133/2017 г. на І т.о., Определение № 557/06.11.2017 г. по
ч.т.д.№ 2141/2017 г. на І т.о., според които е недопустимо извършване на
проверка на материалноправните предпоставки на акта,
чието вписване се иска.
Ловешкият окръжен съд, като провери
изложените в частната жалба оплаквания и данните по делото, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице активно легитимирано да обжалва, срещу подлежащ
на обжалване акт.
От приложеното към преписката заявление
с вх.№ 6172/03.11.2017 г., подадено от нотариус Савина Иванова с рег.№ 016 на НК
с район на действие района на РС-Плевен се установява, че на основание чл.4 от
ПВ е поискано вписване на приложения към заявлението анекс към договор за
аренда на земеделска земя с рег.№ 9837 от 27.10.2017 г. на същия нотариус. От
същия се установява, че на 27.10.2017г.
е сключен Анекс рег.№ 9837 от 27.10.2017 г. на нотариус Савина Иванова с рег.№
016 на НК, към Договор за аренда на земеделски имот от
Към
преписката е приложен и анекс, сключен на 21.07.2016 г. с вх.№ 4980 от
22.07.2016 г., том 8, № 175, парт.книга № 2860 на
СВ-Ловеч към договор за аренда в земеделието от
С Определение № 109 от 03.11.2017г. на Съдията по вписванията е
постановен отказ от направеното искане с мотива, че от приложенията е
видно, че земеделските земи, предмет на договора, са наследствени – с
наследодател Юсеин Дервишев Заимов. Към преписката е
представено копие от удостоверение за наследници№ 94/29.06.2016 г. на Община
гр.Ловеч, от което е видно, че арендодателят не е
единствен собственик или такъв, притежаващ повече от 50 % на сто идеални части
от собствеността върху тези имоти, абсолютно необходимо условие за сключването
на такъв договор съгласно приетите промени в ЗАЗ – чл.3,ал.4, в сила от
07.02.2017 г. Посочил е, че следва да е спазена императивната разпоредба и да
не се допуска отклонение от правилото на чл.3, ал.4 от ЗАЗ и по отношение на
допълнителните споразумения. При тези споразумения нотариусът само заверява
подписите на страните, без да са му възложени други задължения, затова
контролът по спазването на новата разпоредба на чл.3, ал.4 от ЗАЗ остава в
правомощието на съдията по вписване, с цел гарантиране на правата на гражданите,
като се е позовал на съдебна практика, която е цитирал.
Настоящият състав на ОС-Ловеч намира,
че частната жалба е неоснователна. Според чл.2 от Правилника за
вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите,
които са предвидени изрично в законите или в този правилник. Безспорно
договорът за аренда подлежи на вписване в имотния регистър, съгласно чл.3,ал.1
от Закона за арендата в земеделието и чл.4, б.”л” от Правилника за вписване.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, (изм.ДВ бр.13, в сила от 7.02.2017 г.)
договорът за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя,
чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен
имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с
него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения
имот, като е въведено и изискването пълномощното да бъде с нотариална заверка
на подписите и съдържанието. Освен това в чл.18 ЗАЗ е посочено, че продължаването на срока на арендния договор се вписва в службите по вписванията и в
регистъра на съответната общинска служба по земеделие, а същите изисквания
важат и при прекратяване на договора за аренда при условията на чл.27 ЗАЗ. По въпроса относно предметния обхват на проверката, която съдията по
вписванията следва да извърши, е формирана задължителна съдебна практика в т.6
от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.дело
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Указано е, че съдията по вписвания извършва
проверка, съгласно чл.32а,ал.1 от Правилника за вписванията относно следното:
актът подлежи ли на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и
има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписване
не проверява материалноправните предпоставки на акта,
освен ако това е изрично предвидено в закона. Така също се приема, че
проверката на съдържанието на акта е в две насоки- идентификация на страните
/чл.6, ал.1, б.”а” от ПВ/ и идентификация на имота /чл.6, ал.1 ,б.”в” от ПВ/.
Разпоредбата на
чл.3, ал.4 от ЗАЗ /в сила на
07.02.2017 г/., изисква да са налице изрично упоменатите в закона материалноправни предпоставки – съсобствениците сключващи
договор за аренда да притежават повече от 50 на сто от съсобствеността на
земеделската земя. В случаят липсва
информация арендодателя Бахрие Юсеинова Алибашева, чрез пълномощника Сафие Мехмедова Ибраимова, като наследник на общия наследодател Юсеин Дервишев Заимов, в качеството на собственик или
съсобственик подписва Анекс рег.№ 9837/27.10.2017 г. на нотариус Савина Иванова с рег.№ 016 на НК, с район на действие
района на ПлРС към Договор за аренда на земеделски имот акт № 105, том ІV, рег.№ 2703/30.09.2011 г. на нотариус Младен Дойнов, рег.№ 173 на НК,
с район на действие района на ЛРС и в случай, че е съсобственик, упълномощен ли
е от съсобствениците притежаващи общо с него повече
от 50 на сто идеални части от описаните имоти. Съдът намира, че анексът няма
необходимото съдържание по смисъла на чл.6,ал.1,б.”а” от ПВ по отношение
идентификацията на страните, поради което отказът за вписването му е
законосъобразен.
В тази насока са изложените от съдия по вписванията
мотиви. Доказателства, от които да е видно, че към заявлението са представени
документи удостоверяващи изрично предвидените изисквания на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, не са налице. При
нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да
постанови отказ, съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да дава
указания за отстраняване на нередовността.
С Определение № 232/18.05.2017 г. по ч.т.д.№ 1030/2017
г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 513/23.10.2017 г. по ч.т.д.№ 2152/2017 г.
на І т.о., Определение № 514/23.10.2017 г. по ч.т.д.№ 2151/2017 г. на І т.о., Опр.№ 738/05.12.2017
г. по ч.т.д.№ 1027/2017 г., на ІІ т.о., опр.№ 739/05.12.2017 г. по ч.т.д.№ 2155/2017 г. на ІІ т.о.,
Опр.№ 740/05.12.2017 г. по ч.т.д.№ 2121/2017 г. на ІІ
т.о. и др. съдебните състави са се произнесли по идентични казуси.
С оглед на изложеното, настоящият състав
счита, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати още 10 лева държавна такса, тъй като внесената такава в размер на 15,00
лева по сметката на ОС Ловеч не съответства на чл.28 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, където дължимата държавна такси
при обжалване на отказ за вписване в имотния регистър е в размер на 25
лева.
Воден от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 109 от 03.11.2017 г. на Съдията по
вписвания при Служба по вписванията – гр.Ловеч, с което е отказано вписване на Анекс
към договор за аренда – рег.№ 9837/27.10.2017 г. на нотариус Савина Иванова,
рег.№ 016 на НК, с район на действие района на РС-Плевен, по заявление вх.№ 6172/03.11.2017
г. на СВ-Ловеч.
ОСЪЖДА ЕТ „Агро-С.Д.” ЕИК *********, със съдебен адрес:***, представлявано от С.И.Д.
с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по бюджена
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч държавна такса в размер на
10 /десет/ лева.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на Р.България.
Препис от
определението да се връчи на пълномощника на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.