М О Т И В И
към присъда № 144 от 25.10.2018
г.
по н. ч. х. дело № 668/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд
Обвиненията против
подсъдимия М.И.К., ЕГН
**********, са за това, че:
на 04.09.2017 год. в гр.Стара Загора причинил на К.И.К., ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК;
на 04.09.2017 год. в гр.Стара Загора казал на К.И.К., ЕГН **********, в
негово присъствие унизителни за честа и достойнството му думи („майки ти да
еба“) – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
В съдебно заседание бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявените от тъжителя К.И.К. против подсъдимия М.И.К. граждански искове за сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на причинените му на 04.09.2017 год. в гр.Стара
Загора травматични увреждания, съставляващи лека телесна повреда, и за сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
нанесена му на 04.09.2017 год. в гр.Стара Загора обида – „майки ти да еба“,
ведно ведно
със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на уврежданията (04.09.2017
год.) до окончателното им изплащане, а тъжителят К.И.К.
беше конституиран като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят и гр. ищец К.И.К. и повереникът му адв.Г.М. поддържат повдигнатите
с тъжбата обвинения и пледират подсъдимия да бъде признат за виновен по тях,
като за причинената лека телесна повреда му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което бъде отложено на
основание чл.66 от НК, без да сочат конкретен размер на изпитателния срок, а за
нанесената обида – наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Молят гражданските
искове да бъдат уважени в пълните им размери - претендираните от тъжителя и
граждански ищец, като на последния бъдат присъдени и направените от него разноски
по делото.
Защитникът адв.С.Ч. оспорва обвиненията и пледира подзащитния му да бъде оправдан
по тях, като на същия бъдат присъдени направените от него разноски по делото, и
не изразява изрично становище по гражданските искове.
Подсъдимият М.И.К. дава обяснения, като не се признава за виновен – отрича да е извършил деянията,
за които е обвинен. Редовно призован (уведомен чрез защитника си), същият не се
яви в съдебното заседание, когато беше приключено съдебното следствие и даден
ход на съдебните прения, респективно – не изрази лично окончателното си
становище по обвиненията и гражданските искове.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият М.И.К. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК.
Тъжителят и гр.ищец К.И.К. и подсъдимият са братя и живеят във фамилна къща
на един адрес – гр.Стара Загора, кв.„Кольо Ганчев“, ул.„Черешово топче“ № 1,
първият етаж от която обитава баща им – св.Иван К. Михалев, вторият – тъжителят
и бившата му съпруга (св.Стоянка Стайнова Кръстева), а третият – семейството на
подсъдимия.
Отношенията между двамата братя били влошени от години.
На 04.09.2017 г. около 18,30 часа тъжителят и баща му били в кухнята на
първия етаж на къщата, в която живеели, а подсъдимият и съпругата му (св....) –
на третия. Чувайки баща му да вика за помощ (според подсъдимия и съпругата му)
или името му (според тъжителя), възприето от него като вик за помощ,
подсъдимият слязъл от третия етаж, отишъл в двора, където баща му държал
тоягата си, с която навремето пасял овце, взел я, върнал се отново в къщата и
влязъл в кухнята, където видял баща си с кръв от рана по главата и брат си,
хванал с ръце баща им, след което с върха на тоягата започнал да нанася удари
на брат си по главата и тялото. Тъжителят
успял обаче да извади мобилния си телефон и да подаде сигнал за случващото се
на тел.112, а подсъдимият, ставайки свидетел на обаждането му, взел баща си и
го откарал при лекар за оказване на медицинска помощ. В това време се прибрала
бившата съпругата на тъжителя и го заварила да стои в двора сам, пребледнял и
уплашен, а той й споделил, че подсъдимият му е нанесъл побой с тоягата на баща
им.
Въз основа на подадения сигнал по тел.112 адресът бил посетен от два
полицейски екипа, първият от които си тръгнал след пристигането на втория, в
състава на който бил св.М.. Междувременно в двора, където били тъжителят,
бившата му съпруга и полицаите от двата полицейски екипа, слязла съпругата на
подсъдимия със сина им. Когато подсъдимият се прибрал с баща си, последният бил
с лепенка на главата, а първият полицейски екип вече си бил тръгнал. След пристигането на подсъдимия и баща му, св.М.
разговарял с двамата братя и баща им, но версиите на братята за случилото се
били различни, а баща им бил неадекватен, поради което, както на тъжителя, така
и на подсъдимия били съставени предупредителни протоколи по ЗМВР да не влизат в
конфликти и саморазправа.
В резултат от нанесения му от подсъдимия побой тъжителят получил
кръвонасядане и оток на лицето, охлузване в подключичната ямка на шията,
кръвонасядания по гръдния кош и коремната стена, оток, кръвонасядане и
охлузване по левия горен крайник, оток и кръвонасядане по лявото бедро и
контузия на лява лумбална област, причинили му страдание, възстановителният
период за които травматични увреждания при правилно протичане на оздравителния
процес е около 10 – 15 дни.
Изложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, в частност: обясненията на подсъдимия М.И.К., показанията на свидетелите Иван К. Михалев, Стоянка Стайнова Кръстева, ... и А.М.М., съдебно-медицински
удостоверения на живо лице № 104-II/2017 г. и № 222/2017 г., медицинско
направление/искане от 04.09.2017 г., Приложения
№ 2 към чл.10, ал.1 на
Инструкция № Iз-507/08 г. на МВР за приети на
05.09.2017 г. в Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора сигнали от тъжителя и от баща му, заключения на съдебно-медицински експертизи по
писмени данни № 179/2018 г. и № 2699/2018 г. и обясненията на вещото лице при
изслушванията им, писмо изх.№ 19324 от 02.10.2018 г. на „А 1 България“ ЕАД,
писмо рег.№ 105840-487 от 01.10.2018 г. на „Районен център 112“ гр.Бургас с приложен към него (съответно приет и предявен като веществено
доказателство) CD, съдържащ
запис на разговор от 04.09.2017 г. в 18,41 часа във връзка с регистрирано
повикване от телефонен номер **********, преписка № 3910/2017
г. на РП-Стара Загора и справки за съдимост на подсъдимия.
Изхождайки от напредналата възраст (94 години) на св....– бащата на
тъжителя и подсъдимия, и личните си възприятия от него (разпитът му протичаше
изключително трудно и той, освен че не чуваше добре, в повечето случаи не
разбираше какво го питат, дори когато въпросите му бяха задавани достатъчно
високо и многократно, формулирани по възможно най-достъпния начин, и съществувайки
сякаш в някакъв негов си свят, отговаряше, като смесваше времена, лица и
събития в такава невъзможна компилация, щото в крайна сметка за съда беше не
само трудно да прецени какво и как да протоколира, ни и да разграничи по време излаганите
от него събития, без всякаква връзка помежду им – кое кога се е случило, а и
какво точно се е случило), съдът намира, че не би могъл да гради фактическите си
изводи за съставомерните факти въз основа на показанията му, като ненадеждни при
възпроизвеждането на обективната действителност (в тази насока, впрочем, са и
показанията на св.М. относно впечатленията му от св....по време на разговора
им, когато св.М. е посетил адреса на тъжителя и подсъдимия във връзка с
подадения от първия сигнал на тел.112), поради което не следва и няма да ги
обсъжда по-долу.
С оглед на изложеното в предходния абзац съдът намира, че единствените
преки данни за случилото се между тъжителя и подсъдимия на 04.09.2017 год. (а
също между тъжителя и баща му) се съдържат в техните твърдения (разпитаните
свидетели не са били очевидци), като тъжителят твърди, че брат му му е нанесъл
побой с тояга, а подсъдимият отрича това обстоятелство (не само механизма на
извършването на деянието, но и самото му извършване). В случая съдът прие за
доказана обвинителната теза на тъжителя, имайки предвид че:
тъжителят и подсъдимият безспорно (този факт не се отрича от подсъдимия, а
и се потвърждава от показанията на съпругата му, която, ако да не е видяла
какво се случва, е чула кавга между тях) са били на едно и също място (в
кухнята на първия етаж, обитаван от баща им) по едно и също време (на
04.09.2017 год. около 18,30 часа);
сигналът за инцидента на тел.112 е бил подаден от подсъдимия, в каквато
насока са справките от „А1 България“ ЕАД и „Районен център 112“ гр.Бургас –
л.81 и л.83 от делото, а нелогично би било същият да подава сигнал, ако няма
защо, в частност – ако не е потърпевш, и още по-малко ако самият той е имал
противоправно поведение (баща му е бил бит от него);
сигналът за инцидента на тел.112 е
бил подаден в 18,41 часа, т.е. по време или непосредствено след извършване на инкриминираното
деяние, като при предявяване на вещественото доказателство (CD със запис на подадения сигнал) се установи, че
подсъдимият непрекъснато се е намесвал в провеждания разговор между брат му и
оператора, заплашвайки тъжителя на висок тон (буквално с нестихващ поток от викове),
че ще го убие и смачка, което доказва агресивното му поведение към него, докато
напротив – тъжителят се опитва да проведе нормален разговор с оператора, без да
повишава тон и ни най-малко да отвръща на брат си (вярно е, че на въпрос на
оператора какво става, скандал ли има, същият отговаря „скандал“, т.е. не
съобщава, че му е нанесен побой, но, имайки предвид и начина, по който е бил
запитан, съдът намира за логично и житейски правдоподобно той да потвърди
подсказаната му от оператора квалификация на случващото се, т.е. да не може да
намери точните и адекватни думи, с които да опише ситуацията, достатъчно
стресираща сама по себе си за него, още повече при непрестанните словесни
заплахи на брат му, които се чуват на записа);
св.Стоянка Кръстева, видно от показанията й, много скоро след извършване на
инкриминираното деяние – след като подсъдимият е отвел баща си за оказване на
медицинска помощ и преди адресът да е бил посетен от първия пристигнал на
мястото полицейски екип, е заварила тъжителя в състояние, съответстващо на случилото се с него – силно уплашен и
пребледнял, като при това той и е споделил, че е бил бит от брат си с тоягата
на баща им;
заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 179/2018
год. и обясненията на изготвилия го експерт при изслушването му, от които се
установява, че телесните увреждания, причинени на тъжителя, съответстват по
време и начин на причиняването им на описания в тъжбата и възприет от съда (вж.
изложената по-горе фактическа обстановка) механизъм (в частност, макар
подсъдимият и съпругата му да отричат, че св....е имал тояга, с която тъжителят
твърди, че му е бил нанесен побоят, едно от нараняванията е било причинено
именно с подобен по характеристики твърд тъп предмет).
всички тези (изложени до тук) факти и обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност
и връзка помежду им, недвусмислено навеждат и обосновават по категоричен начин
извода, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е нанесъл побой на
тъжителя с тояга, в резултат на което му е причинил според заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 179/2018 год. страдание,
т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Що се отнася до съществуващите несъответствия при описанието на телесните
увреждания, причинени на тъжителя, между издаденото му при посещение на съдебен
лекар съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 104-II/2017 год. и съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни № 179/2018 год., включително по отношение на вида на причинената с
тяхната съвкупност телесна повреда, съдът прие за причинен на тъжителя вредоносен
резултат описания такъв в заключението на експертизата, тъй като при
изготвянето й са взети предвид констатациите в удостоверението, но не само,
като същевременно именно експертизата е предвиденият в НПК способ за събиране и
преценка на доказателства, за които съдът не разполага със специални знания.
По отношение на случилото се между тъжителя и баща му преди подсъдимият да
нанесе побой на тъжителя съдът намира за недоказани твърденията на подсъдимия,
че тъжителят е бил св.Михалев, ако и последният да е имал нараняване, когато
подсъдимият е отишъл в стаята, където са били той и тъжителят, респективно – не
споделя становището на защитника, че подзащитният му, ако и да е причинил лека
телесна повреда на тъжителя, то той е действал при условията на неизбежна
отбрана – за да защити живота и здравето на баща си. В случая данните за този,
предшестващ инкриминираното деяние факт са противоречиви. От една страна са
твърдящите го обяснения на подсъдимия, кореспондиращи с показанията на съпругата
му, но последните в тази им част не възпроизвеждат преки възприятия на
свидетелката, а възпроизвеждат разказаното й от него. От друга страна са
показанията на св.Стоянка Кръстева, които обаче не само не съдържат данни как
точно св....е получил нараняванията си, ако и да изключват причиняването им от
тъжителя, но в тази им част също (подобно на св.Танка Кръстева) не
възпроизвеждат преки нейни възприятия, а само възпроизвеждат разказаното й от
бившия й съпруг. Същевременно св.М. твърди, че в разговора му със св....при
посещението си на адреса във връзка с подадения сигнал на тел.112 същият му
разказвал различни версии за това какво се е случило с него: веднъж – че
тъжителят го бил, втори път – че паднал
в канал (изкоп в двора), трети път – че тъжителят го изпуснал, докато го носил
на ръце, след като го извадил от канала, в който паднал, като в тази им част
показанията му кореспондират и с изготвената докладна записка във връзка с
извършената от него проверка, намираща се в приложената към делото прокурорска
преписка. Отразеното в издаденото на св....съдебно-медицинско удостоверение на
живо лице № 222/2017 год. при прегледа му от съдебен лекар на следващия ден
потвърждава версията на подсъдимия, но пък изслушаната и приета от съда в тази
насока съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 2699/2018 год. не
изключва по категоричен начин възможността констатираните от съдебния лекар
травматични увреждания на св....(Михайлов според посоченото в
съдебно-медицинското удостоверение на живо лице) да са получени при падане от
собствен ръст на предната повърхност на тялото върху неравен терен, както и при
изпускане при носене на ръце, т.е. при някои от заявените на св.М.
обстоятелства, ако и според експерта тази възможност да е много малко вероятна.
Ето защо и понеже при изготвянето на експертизата са взети предвид
констатациите в удостоверението, но не само, като същевременно именно
експертизата е предвиденият в НПК способ за събиране и преценка на
доказателства, за които съдът не разполага със специални знания, респективно –
именно от нейното заключение, а не от удостоверението на съдебния лекар съдът
следва да изхожда при извеждане на фактическите си изводи в тази насока, съдът
намира, че, колкото и малка да е вероятността св....да е получил нараняванията
си при падане от собствен ръст или изпускане от тъжителя при носене на ръце, то
тя не може да бъде изключена, поради което и твърдението на подсъдимия, че
тъжителят е бил баща им, а той (подсъдимият) се намесил между тях в негова (на
баща му) защита, не беше доказано по несъмнен начин, съответно – липсва
обстоятелство, което да оправдае нападението му над тъжителя и още по-малко да
обоснове действията му като извършени в условията на неизбежна отбрана. Нещо
повече: дори да се приемат за достоверни в тази им част обясненията на
подсъдимия, то той самият твърди, че когато е влязъл в стаята, където са били
св....и брат му, последният държал баща им и го друсал, т.е. в този случай
оказаната от подсъдимия защита на баща му (нападение на тъжителя с тояга) се
явява неадекватна на характера и опасността на извършваното към момента от
тъжителя и следователно попада в хипотезата на чл.12, ал.2 от НК (превишаване
пределите на неизбежната отбрана), респективно – отговорността му за причинената
на тъжителя лека телесна повреда не може да бъде, поради липса на обществена
опасност. При това самото използване на тоягата, за която липсват каквито и да
било данни да се е намирала в стаята, където са били тъжителят и св.Михалев,
предполага също така, че подсъдимият не е действал и инстинктивно при вида на
баща си, т.е. в хипотеза на чл.12, ал.4 от НК, с други думи нападението му над
тъжителя с тояга не се дължи на уплаха или смущение, изключващи отговорността
му, ако и да е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Данни, че подсъдимият е обидил
тъжителя с думите „майки ти да еба“, се съдържат единствено в показанията на
св.Стоянка Кръстева („псувал го на майка“), но, както вече беше отбелязано, в
тази им част същите не възпроизвеждат преки и лични нейни възприятия, а
казаното й от самия тъжител, поради което и съдът намира това твърдение на
тъжителя за изцяло недоказано.
В останалата им (необсъдена) част между доказателствата по делото не са
налице съществени (относно фактите и обстоятелствата от съставомерен характер)
противоречия, поради което и не се налага поотделното им обсъждане в тази им
част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин,
че на 04.09.2017 год. в гр.Стара Загора подсъдимият М.И.К. е причинил на тъжителя
К.И.К. лека телесна повреда, изразяваща се в страдание, с което свое деяние той
е осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.130,
ал.2 от НК.
За да признае подсъдимия
за виновен в извършването на посоченото престъпление, съдът прие, че той е
извършил деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било
извършено, обуславящи пряко настъпилия вредоносен резултат, в частност – нанасяне
на побой на тъжителя с тояга, без поведението на последния към този момент да е
налагало необходимост от използване на тоягата.
Тъй като събраните доказателства не обуславят причинена на тъжителя лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и 129 от НК, и не установяват нанесена му от подсъдимия обида – „майки
ти да еба“, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението по
чл.130, ал.1 от НК за това, че на 04.09.2017 год. в гр.Стара Загора причинил на
К.И.К., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, както и по
обвинението по чл.146, ал.1 от НК за това, че по същото време и на същото място
казал на тъжителя в негово присъствие унизителни за честа и достойнството му
думи – „майки ти да еба“.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление по чл.130, ал.2
от НК – лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до
300 лева;
чистото съдебно минало на подсъдимия, включително и по чл.78а от НК, както
и сравнително ниската обществена опасност на конкретното деяние, имайки предвид
от една страна, че става въпрос за най-лекия вид телесна повреда – по ал.2 на
чл.130 от НК, а от друга страна – краткият възстановителен период за
причинените на тъжителя травматични увреждания (около 10 – 15 дни), които съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да
не са елемент от престъпния състав и поради това да биха могли да бъдат
отчетени като такива;
липсата на причинени с деянието имуществени вреди, доколкото такива не се
претендират и не се ангажираха доказателства за причиняването им;
императивният характер на разпоредбата на чл.78а от НК за приложението й
при наличието на предвидените в нея кумулативни предпоставки (в частност –
престъплението да е наказуемо с „лишаване от свобода” до три години, когато е
умишлено, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и причинените
от престъплението имуществени вреди да са възстановени) и визираното в същата
административно наказание – глоба от 1000 до 5000 лева.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия
М.И.К. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му
наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предявените граждански искове намират правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като, видно от изложената фактическа обстановка, като по отношение на иска
за неимуществени вреди в резултат на причинените на гр.ищец телесни увреждания са
налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение
от страна на подсъдимия, вреди от неимуществен характер (болки и страдания) за гр.ищец
и причинна връзка между тях. С оглед на това и имайки предвид критериите за
справедливост, установени от закона и изяснени от съдебната практика в тази
насока, в частност – видът и характерът на конкретните телесни увреждания,
причинени на пострадалия, изминалия период от време от причиняването им до
постановяване на присъдата и сравнително
краткия възстановителен период (около 10 – 15 дни), съдът намира, че гражданският
иск за неимуществени вреди в резултат на причинената на гр.ищец лека телесна
повреда се явява основателен и доказан до размера на 1200 лева, поради което го
уважи до този му размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането (04.09.2017 год.) до окончателното й изплащане, и го
отхвърли в останалата му част – над уважения му размер до претендирания размер
от 2500 лева, като недоказан.
По отношение на иска за неимуществени вреди в резултат на нанесена на
гр.ищец обида, то, тъй като последната не беше доказана, съдът намира, че не е
налице съответно виновно поведение от страна на подсъдимия и респективно вреди
от неимуществен характер за гр.ищец вследствие на това поведение, поради този
иск беше изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид постановената осъдителна присъда и частичното уважаване на единия
от гражданските искове съдът осъди подсъдимия да заплати, както следва:
на тъжителя и граждански ищец – сумата в размер на 712 лева, представляваща
направени от него разноски по делото;
на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд – сумата в размер на 50 лева, представляваща
държавна такса за разглеждането на частично уважения граждански иск съобразно
уважения му размер, както и сумата от 200 лева, представляваща направени по
делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: