Р Е
Ш Е Н И Е №...…
Гр. София, 22.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна П.
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д.
№ 9966 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 391451/23.04.2018 г. на СРС, на 79 с - в, по гр. д. № 14814/2017 г. е признато за установено, по предявения от Г.П.Г., ЕГН ********** установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128,
т. 2 КТ, че „М.Ф.“
ЕООД, ЕИК********й дължи сумата от 2 036, 36 лв., представляваща
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2015
г. и първите 10 дни за месец юни
2015 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.08.2015 г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.10.2015 г. по ч. гр. дело № 46814/2015
г. по описа на СРС, 79 с-в и ответникът е осъден за
заплащане на разноски.
Недоволен от решението е останал ответника
„М.Ф.“ ЕООД, който го обжалва в срок с доводи, че е незаконосъобразно
и необосновано. Неправилно съдът е приел, че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение с дружеството за периода м. 05.2015 г. - до 10.06.2015 г., което
обстоятелство не е доказано пълно и главно в производството. Неоснователно
съдът е дал превес на свидетелските показания на ищцовата страна, които са
притоворечиви и не отговарят на истината, а не е кредитирал показанията на
свидетелите на ответника. Необосновано съдът е приел за установен факта на
полагане на труд от страна на ищцата въз основа на протокол от проверка на
Дирекция „Инспекцията по труда“, извършена по сигнал на ищцата. По протокола на
ответното дружество са дадени единствено указания, които нямат отношение към
факта на полагането на труд. Неправилно съдът се е позовал на показанията на
свидетелката К.Д., без да ги разгледа и съпостави с останалите писмени
доказателства. Неоснователно от тези показания съдът е приел, че свидетелката и
ищцата са ходили заедно на работа до края на месец юни. Свидетелката не е била
никога в трудови правоотношения с ответника, поради което не е имала задължение
да работи в офис на дружеството. Поддържа се, че престирането на труд от ищцата
не се установява и от оформянето на трудовата й книжка, според която, тя е била
в правоотношение с дружеството от 17.09.2014 г. до 03.07.2015 г., понеже в
книжката на служителите се записва датата на започване и прекратяване на
трудовия договор. Според ответника това отбелязване не може да се приеме за
извънсъдебно признание, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение. Поддържа,
че неблагоприятен за страната факт може да бъде приет като извънсъдебно
признание само ако е установен пълно в процеса, каквото доказване не е
проведено. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Претендира
разноски пред двете инстанции. Не прави възражение по разноските на насрещната
страна.
Въззиваемият - ищцата Г.П.Г., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно
постановено. Правилно съдът е приел, че ищцата е полагала труд при ответното
дружество в периода м. 05.2015 г. до 10.06.2015 г., поради което и се дължи заплащане
на трудово възнаграждение. Изводът на съда е изграден въз основа на всички
писмени и гласни доказателства представени по делото. Излага доводи, че съдът
правилно е кредитирал показанията на свидетелите, които са ясни и
непротиворечиви. Оплакванията във въззивната жалба, касаещи показанията на свидетелите
на ответника са неоснователни. Обстоятелството, че ищцата е полагала труд се подкрепя и от
писмените доказателства. Правилно СРС е приел, че вписването в трудовата книжка
на ищцата на трудов и осигурителен стаж от 17.09.2014 г. до 03.07.2015 г. по
същността си представлява извънсъдебно признание, че през този период Г.Г. е
полагала труд. Трудовият договор на ищцата е прекратен със заповед от
01.07.2015 г. - поради намаляване обема на работа по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Това основание също представлява признание, че ищцата се е явявала на работа и
е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения. Ако през периода ищцата не
се беше явявала на работа, както твърди ответника, тя е следвало да бъде
уволнена по чл. 190 КТ. Нелогично е служител да не се явява на работа повече от
месец без основание и срещу него да не се образува дисциплинарно производство,
а договорът му да се прекрати на основание намаляване обема на работа. Моли да
се потвърди решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд като преценява
решението въз основа на направените с жалбата възражения и по реда на чл. 271 ГПК,
приема следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от процесуално легитимирана страна и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на
въззивната проверка решението е валидно и допустимо.
СРС се е произнесъл по иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 128, т. 2 КТ – за установяване дължимост на трудово
възнаграждение за периода м. 05.2015 г. до 10.06.2015 г.
По иска с правно основание чл.
128, т. 2 КТ:
В чл. 128 КТ е
установено по императивен начин основното задължение на работодателя да изплаща
служителя уговореното трудово възнаграждение, като насрещна престация за предоставената и използвана
работна сила от страна на служителя в съответствие с уговореното по трудовото
правоотношение. Както е посочил и СРС, по този иск в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че е полагал труд по
трудово правоотношение в претендирания период, а в тежест на ответника - че му
е заплатил дължимото възнаграждение за положения труд.
С определението от 16.06.2017 г. по чл. 312 ГПК и доклада по делото СРС е отделил като безспорни обстоятелствата, че между Г.Г.
и „М.Ф." ЕООД (с предишно наименование „В.“ ЕООД) е съществувало трудово
правоотношение в периода от 17.09.2014 г. до 03.07.2015 г., по силата на което
ищцата е заемала длъжността „Експерт, връзки с обществеността“, при уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 лв. Тези факти са установени
от трудовия договор на ищцата от 17.09.2014 г. и завереното копие от трудовата й книжка № 41, серия Б, № 567896.
Не е спорно и обстоятелството, че трудовото правоотношение
е прекратено със заповед № 6-01/01.07.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работа, във връзка с предизвестие от 02.06.2015
г., считано от 03.07.2015 г., когато заповедта е връчена на ищцата.
Не е спорно и от болнични листи № Е
20151486063 от
11.06.2015 г. и №
Е 20141174308 от 25.06.2015 г. се установява, че в периода от 11.06.2015 г. до 04.07.2015 г. ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност.
Основният според въпрос, пренесен и във
въззивното производство е, дали ищцата е полагала реално труд по
правоотношението си в периода м. 05.2015 г. и до 10.06.2015 г., за което
работодателят й дължи заплащане на трудово възнаграждение.
За установяване на спорните факти пред СРС
са разпитани свидетелите на ищцата К.А.Д. и С.Г.Н., както и свидетелите на ответника
Д.Й.И. и М. К.К.. Съдът преценява показанията на свидетелите поотделно и в
съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
Според показанията на свидетелката К.Д.,
която е била преводач по граждански договор при ответното дружество, тя е работила
заедно с ищцата Г.Г., включително през периода май - юни 2015 г., с работно
време от 09: 00 ч. до 18: 00 ч., пет дни в седмицата. Свидетелката е следвало
да изпълнява задачи свързани с превод на договори и документи, с възможност за
работа от вкъщи. Според нея Г. работела по трудов договор, а единственият
представител на ответника, който им възлагал задачи, е била Д.М.(разпитана като
свидетел на ответника по делото). Свидетелката е категорична в това, че е
работила в офиса на ответното дружество на личния си компютър, като през
процесния период ищцата също е работила там. Настоящият състав, също като СРС,
намира показанията за обективни и непосредствени и ги кредитира.
Посочените от свидетелката обстоятелства се
подкрепят и от показанията на свидетелката С.Н., която разказва, че през 2015
г. е използвала услугите на ответното дружество във връзка с превод на диплома,
за дейността на което е научила от ищцата Г., която и била състудентка. Свидетелката
е категоричина, че като служител на дружеството „В.“ ЕООД Г. е превела документите, които свидетелката
получила лично от нея в офиса на ответника през месец юни 2015 г. Свидетелката
си спомня точно периода на превода, понеже й е бил необходим до определен срок.
Не следва различен извод от показанията на
свидетелката на ответника Д. И. (с предишно фамилно име М.) - майка на
управителя на ответното дружество „М.Ф.“ ЕООД, чиито показания съдът преценява
при условията на чл. 172 ГПК. Тя е установила, че една от дейностите на
дружеството през процесния период била посредничество в наемането на лекари и
подготовката на документите за намирането на работа на такива предимно за ФР
Германия. Свидетелката имала пълномощно от сина си и му помагала в
административната дейност, а ищцата заемала важна позиция в дружеството, като
търсела подходящи онлайн обяви за работа в Германия на клиентите им, включвайки
ги в подбор за конкурси за лекари в тази държава, понеже владеела немски език. В
началото на 2015 г. - февруари свидетелката е заминала за Германия, заради
смъртта на бившия си съпруг. През това време ищцата Г. е останала в офиса в
София. В офиса на фирмата е имало 5 служители, включително ищцата и едно момиче
- студентка, което не идвало постоянно, а само при необходимост за преводи и
работело от вкъщи. Според нея ищцата не изпълнявала точно задачите, поставяни й
от И. или се противопоставяла на същите. Свидетелката е направила извод, че Г.
не идва в офиса на дружеството и не изпълнявала задълженията си от разказаното
й от доставчици, клиенти и други служители на ответното дружество, с което И.
си обяснила спада на работата и приходите на ответника от месец март 2015 г.
Свидетелката е отишла в началото на месец юни 2015 г. в офиса на дружеството и
ищцата не била там. Тя не си спомня да е ходила всеки ден в дружеството,
впечатленията й са от разказаното от доставчици и служители. Комуникирала е с Г.
по телефон, когато е имало спешна задача, като от нейна страна не е правено отчитане
на задачите и на за дейността й.
Престирането на труд от ищцата в процесния
период не са опровергава и от показанията на свидетелката М. К., която е била
клиент на ответника във връзка с необходимостта от консултация за регистриране
на фирма във ФР Германия. Свидетелката е комуникирала основно със свидетелката Д.
И. и потвърждава показанията й, че в началото на 2015 г. И. е заминала за
Германия. През месец май К. ходила два пъти до офиса на ответното дружество, но
никой не й отговарял при позвъняване на вратата. Звъняла е също така през този
период в офиса, но не е получила отговор. Контактите на тази свидетелка с
фирмата са били само с Д. И..
При анализ на показанията на свидетелите и
съпоставка с останалите писмени доказателства приети в производството, настоящият
състав намира за съобразен с процесуалния закон извода на СРС, че по делото се
установява, че през месец май и първите 10 дни от месец юни 2015 г. ищцата е
изпълнявала задълженията си по трудовото правоотношение с ответника.
Показанията на свидетелката Д., която е била
заедно с ищцата в офиса на дружеството през този период в рамките на работното
време се подкрепят и от показанията на свидетелката Николаева, използвала
услугите, предоставяни от ответното дружество чрез посредничеството на ищцата
през процесния месец юни 2015 г. Показанията на последната свидетелка са
обективни и относно момента, в който е получила от ищцата превод на документите
си, което води до извод, че в процесния период Г. е изпълнявала трудовите си
задължения.
В същото време тези показания не се разколебават
от показанията на свидетелите на ответника, чиито впечатления не са
непосредствени през целия процесен период. Свидетелката Д. И. признава, че през
този период не е била в България и при възлагане на задачи е комуникирала с
ищцата по телефона или по електронен път. Свидетелката К. от своя страна има
само частични впечатления, от двукратно посещение в офиса на дружеството във
връзка с необходимата й консултация. Фактът, че при посещенията в офиса на
дружеството не е открила служители не опровергава твърдението на ищцата, че е
полагала труд по трудовото си правоотношение през процесния период. Свидетелката
не конкретизира времето на посещенията си, а освен това се установява, че изпълнението
на работата на ищцата не е било само в офиса на дружеството.
Косвена подкрепа на извода за изпълнение на
трудовите задължения на ищцата е и обстоятелството, че договорът й е прекратен
със заповед № 6-01/01.07.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради
намаляване обема на работа, считано от 03.07.2015 г. Ако ищцата действително не
е полагала труд по трудовото си правоотношение за месец и половина, това би
съставлявало основание за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя,
а не за прекратяване на договора на посоченото основание.
Реалното престиране на труд в полза ответното
дружество е подкрепено и от удостовереното от страна на работодателя в трудовата й книжка прослужено
време по трудов договор за периода от 17.09.2014 г. до 03.07.2015 г., с
равенство между осигурителния и трудовия стаж. В правилно приложение на
процесуалния закон СРС е приел, че по същността си оформянето на трудовата
книжка, която е официален документ, съставлява извънсъдебно признание на
неизгодния за ответника факт, че през периода ищцата е полагала труд при
ответника.
Установява се и не е спорно, че от
11.06.205 г. до 04.07.2015 г. ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност.
От изложеното до момента се налага извода,
че ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи твърденията, че ищцата е
полагала труд по трудово правоотношение в исковия период. Следователно, както
приема и СРС, по делото се установяват предпоставките на чл. 128, т. 2 КТ -
ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с ответника през
процесния период – м. 05.2015 г. - до 10.06.2015 г., което поражда задължение за
него да й заплати цената на престираната работна сила - договореното трудово
възнаграждение.
В доказателствена тежест за ответника е
било да установи, при условията на главно и пълно доказване, че е изплатил
дължимото трудово възнаграждение в уговорените срокове, което последният не е
доказал.
По размера на дължимото възнаграждение :
Не е спорно и се установява от приетия пред
СРС трудов договор, че заплащането на ищцата е уговорено в размер на 1 400 лв.,
който представлява брутно месечно
трудово възнаграждение.
При липса на оспорване от ответника,
основателно съдът е определил дължимия размер на възнаграждението по реда на
чл. 162 ГПК и е уважил иска за пълния предявен размер от 2 036, 36 лв. - за 1
м. и 10 работни дни на база брутно трудово възнаграждение от 1 400 лв. за
месец.
Въззивният съд намира, че решението ,
с което искът за заплащане на неплатено трудово възнаграждение е уважен в
посочения размер следва да се потвърди както е постановено. Същият извод се
отнася до решенето в частта по присъдените разноски в полза на ищцата.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора, право на разноски
има ищцата - въззиваема страна. Тя е представила доказателства за реално
платено адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 250 лв., което
следва да й се присъди, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното Софийски градски
съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение№ 391451/23.04.2018 г. на СРС, на 79 с - в,
по гр. д. № 14814/2017 г.
ОСЪЖДА „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес по делото: гр. София, ул. ********, чрез адв. Кр. М. да
заплати на Г.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, партер, офис № 1,
чрез адв. Р. Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатското възнаграждение пред СГС в
размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.