№ 5367
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100512048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 20050951/ 01.08.2022 г., постановено по гр.д. №
23642/2021 г. по описа на СРС, ГО, 173-и състав, е признато за установено на
основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, че
И. С. Т., ЕГН **********, дължи на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, сума в размер на
3 326,29 лв., представляваща незаплатена главница за абонаментни такси и
предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**** от 27.03.2017 г. за периода 25.07.2018 г. –
24.09.2018 г., както и сумата от 98,27 лв., представляваща дължима неустойка
за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху сумите от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /06.08.2020 г./ до
окончателното им изплащане.
Срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна
жалба от ответника И. Т., чрез адв. Г. Ф., в която са изложени доводи за
неправилност на решението. Твърди се, че в първоинстанционното
производство ищецът не е ангажирал доказателства относно потреблението на
предоставената мобилна услуга, генерирания трафик и времетраенето на
ползването , поради което и основанието на задължението за плащане не е
възникнало. В тази връзка се посочва, че събирането на суми за недоказан
трафик противоречи на правната уредба на ЕС, в частност на Регламент
1
531/2012/ЕО вр. с Регламент 2015/2120/ЕО, в които се предвижда принцип на
прозрачност, както и защитни механизми при ползване на роуминг услуги.
Отбелязва се също, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми
ответника със СМС за цените на оператора в Испания, като не е предоставил
данни и кой всъщност е той. С оглед изложеното се отправя молба до съда да
отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ищецът в първоинстанционното
производство „Й.Б.“ ЕАД е подал писмен отговор на въззивна жалба, чрез
адв. В. Н., в който оспорва подадената жалба, като моли същата да бъде
оставена без уважение, съответно решението на СРС- изцяло потвърдено. В
отговора се излагат аргументи относно недопустимостта на събраните пред
първа инстанция доказателства в подкрепа на твърденията на ответника
поради несвоевременното им заявяване. Поддържа се, че дори и да бъдат
приети, същите не са относими, доколкото с тях се установява единствено
обстоятелството, че посоченият мобилен апарат е бил отнет, но не и дали
процесната СИМ карта, собственост на ответника, се е намирала именно в
този апарат. В тази връзка се посочва също, че съгласно общите условия на
договора в случай на кражба лицето, ползващо съответната СИМ карта,
следва да уведоми незабавно мобилния оператор, като се изтъква, че в
процесния случай това не е сторено от ответника. По отношение на
възражението, че мобилният оператор не е изпълнил задължението си за
уведомяване при достигане на кредитния лимит, въззиваемото дружество
отбелязва, че съгласно чл. 36 от общите условия същото не обхваща
случаите, когато достигането на 90 % от кредитния лимит е осъществено в
роуминг и операторът не разполага към този момент с информация за
осъществените повиквания.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
От приложените по делото документи се установява, че със Заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.09.2020 г., изд. по ч.гр.д. №
35728/2020 по описа на СРС, съдът е разпоредил длъжникът И. Т. да заплати
на „Теленор България“ ЕАД /сега „Й.Б.“ ЕАД/ сумата от 3 351, 27 лв.,
представляваща главница за неплатени абонаментни такси и ползвани услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 27.03.2017 г. за
периода 25.07.2018 г. – 24.09.2018 г., както и сумата от 98,27 лв.,
представляваща дължима неустойка за неизпълнение на договора, ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение /06.08.2020 г./ до окончателното им изплащане, както
сумата от 489, 87 лв.- разноски по делото, включващи 68, 99 лв. държавна
такса и 420, 88 лв. възнаграждение за адвокат. В рамките на
2
законоустановения срок длъжникът е подал възражение, по повод на което е
образувано първоинстанционното производство.
С Разпореждане № 20034575/ 09.05.22 г. по ч.гр.д. 35728/20 г. районният
съд е обезсилил посочената заповед за изпълнение в частта ѝ по отношение на
главницата за неплатени такси и ползвани услуги за горницата над 3 326, 29
лв.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, дружеството-
кредитор е приложило процесния договор за мобилни услуги, приложимите
към него общи условия, както и декларация-съгласие на И. Т., в която същият
изрично посочва, че е получил екземпляр от общите условия и че е съгласен с
техните условия.
Видно от приложения договор за мобилни услуги, страните са
постигнали съгласие относно следните уговорки: срок на валидност на
договора: 24 месеца /от 27.03.2017 г. до 27.03.2019 г./, абонаментен план:
"Нонстоп 30, 99 с неограничени национални минути" с посочен стандартен
месечен абонамент 30, 99 лева и промоционален месечен абонамент за 24 м. с
отстъпка от 19, 36 % , както и неустойка при прекратяване на договора по
вина на потребителя в размер на „сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на уговорения срок на
договора“.
По отношение на заявената претенция са представени три броя фактури,
а именно: Фактура № **********/ 25.08.2018 г. за сумата от 3 384, 98 лв. /от
която са приспаднати 50, 36 лв. от предходен период/ за отчетния период от
25.07.2018 г. до 24.08.2018 г. с падеж 09.09.2018 г., Фактура № **********/
25.09.2018 г. за сумата от 24, 98 лв. за отчетния период от 25.08.2018 г. до
24.08.2018 г. с падеж 10.10.2018 г. и Фактура № **********/25.11.2018 г. за
сумата от 98, 27 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за услуги с падеж 10.12.2018 г.
Към становището си по доклада въззиваемото дружество е представило
и Справка за общо потребление в периода 25.07.2018 г.- 24.08.2018 г. за
мобилен номер **** /+****/, която детайлно проследява осъществените от
посочения номер мобилни услуги.
По делото са представени и легализирани преводи на официални
документи, от които се установява, че на 22.08.22 г. в град Барселона М.-Х.Г.
е подала жалба до компетентните власти в Каталуния относно откраднат в
същия ден мобилен телефон, марка „Huawei“, модел P20LITE, собственост на
майка . В свидетелските си показания пред съда М.-Х.Г. уточнява, че
телефонният номер на отнетия апарат „се водел на И. Т.“.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд
намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
3
чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. След
извършена проверка настоящият състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Във връзка с оплакванията относно неговата правилност, въззивният
съд намира следното:
На първо място, следва да се посочи, че въззивникът не е подал отговор
на исковата молба, поради което е настъпила преклузията по чл. 133 от ГПК,
включително и по отношение на възможността да прави възражения срещу
изложените от ищеца твърдения в исковата молба. Въпреки това настоящият
състав счита, че следва да обсъди изложените във въззивната жалба
оплаквания.
С нея се оспорва възникването на основание за плащане на процесните
задължения, като се твърди, че въззиваемото дружество не е доказало
реалното потребление на предоставените от него мобилни услуги. С оглед на
така формулираното възражение следва да се посочи, че установяването на
този факт правилно е възложено от първоинстанционния съд в тежест на
ищеца, въззиваем в настоящата инстанция, като за тази цел дружеството е
представило описаните по-горе фактури и справка за потребление. Доколкото
същите не са били оспорени от жалбоподателя в срока по чл. 193, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че отразените в тях обстоятелствата следва да бъдат
приети за установени, в това число и осъщественото в роуминг потребление,
чиято стойност излиза извън покритата от абонаментния план.
Във връзка с претендираните вземания на дружеството следва да бъде
направено разграничение между задължението за абонаментна такса и
задължението за заплащане на предоставени услуги. Характерът на
абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен
достъп до мрежата. Този извод следва от посочената в приложените и
действащи между страните общи условия /чл. 23, б. „б“/ дефиницията на
абонаментната такса, съгласно която същата се дължи предварително от
потребителя на мобилни услуги и срещу цената той получава достъп до
услугите, за които е сключен индивидуалният договор, а в цената се
включват разходите за поддръжка на мрежата. След сключването на договора
от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения
достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, но при всички
случаи той ще дължи уговорената абонаментна такса. С оглед на това
4
обстоятелство претендираното от въззиваемото дружество вземане в размер
на 24, 98 лв., представляващо дължима за отчетния период от 25.08.2018 г. до
24.09.2018 г. месечна такса, обективирано във Фактура № **********/
25.09.2018 г., се явява несъмнено доказано по своето основание.
В приложената по делото ценова листа, подписана от въззивника И. Т.,
ясно са посочени конкретните цени на предоставяните мобилни услуги в
държави от ЕС, чиято стойност не се обхваща от избрания абонаментен план.
Представена е и детайлна справка относно осъщественото извън плана
потребление, проследяваща всяко отделно ползване на мобилна услуга,
неговия вид, дата и час, както и продължителност/обем и стойност.
Доколкото възражението на въззивника се изчерпва единствено с твърдения
за недоказаност на потреблението, без да се посочват конкретни факти,
сочещи за неползване на услугите, то съдът намира, че същото се явява
неоснователно, като счита, че от представените и подробно обсъдени по-горе
документи се установява наличието претендираното от въззиваемото
дружество задължение за невключени в процесния пакет услуги в размер на 2
820, 82 лв. без ДДС, съответно 3 384, 98 лв. с ДДС, предмет на Фактура №
**********/ 25.08.2018 г.
На следващо място, в жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не
е съобразил обстоятелството, че дружеството не е изпълнило задължението си
при превишаване на кредитния лимит за интернет да ограничи достъпа на
абоната до услугата. Съгласно общите условия дружеството определя
конкретна сума, наричана кредитен лимит, в рамките на която потребителят
има възможност да ползва услугите, без да се налага внасяне на гаранционна
сума. Посочва се, че дружеството се задължава да информира потребителя за
изчерпване на кредитния лимит при достигане на сума, равняваща се на 90 %
от него, като това общо задължение е изрично изключено за случаите, при
които потреблението е осъществено в роуминг и операторът не разполага с
информация за осъществените от потребителя услуги. Указано е също, че
надхвърлянето на кредитния лимит дава право, но не задължава дружеството
да ограничава и спира ползването на услугите от страна на потребителя.
Предвид уреденото в общите условия, съдът намира направеното възражение
за неоснователно.
Жалбоподателят твърди още, че дружеството не е изпълнило и
задължението си да го уведоми със СМС за цените на оператора в Испания,
като в подкрепа на твърдението си не ангажира доказателства. Във връзка с
този довод съдът намира, че за мобилния оператор не е налице подобно
задължение, доколкото нито в индивидуалния договор, нито в общите
задължение такова е уредено. Цените в роуминг са посочени в приложената
към договора ценова листа, следователно потребителят е бил запознат с тях
още при сключването му. Дори и да се приеме, че подобно задължение
съществува, то неизпълнението му не би представлявало основание за
неплащане на дължимите суми.
5
Относно твърдението на жалбоподателя, че процесната СИМ карта се е
намирала в откраднат в Испания мобилен телефон настоящият състав намира,
че същото освен несвоевременно заявено е останало и недоказано. От
събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин
нито извършването на твърдяната кражба, нито обстоятелството, че картата
се е намирала именно в откраднатия телефон. Дори и да се приеме, че картата
е била открадната заедно с телефона, т.XIII.74 от намиращите се по делото
общи условия постановява, че и в този случай потребителят дължи
заплащането на всички повиквания, осъществени до момента на уведомяване
на оператора за извършеното отнемане.
При проверката на обжалвания съдебен акт съдът следва да има предвид
и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК
на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., съгласно които въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако неиното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. В процесния случай настоящият
състав намира, че следва да разгледа въпроса относно действителността на
уговорената в договора за мобилни услуги неустойка, доколкото съгласно
мотивната част на Тълкувателно Решение №1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
ОСТК на ВКС съдът следи служебно за противоречието с добрите нрави. В
тълкувателното решение изрично е посочено, че неустойката е нищожна на
това основание, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените
критерии като естеството им на парични или на непарични, размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се съобразят конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Страните в настоящото производство са уговорили, че при
прекратяване на договора за мобилни услуги през първоначалния срок по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му
по него, в това число и на общите условия, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните месечните абонаменти, дължими до
изтичане на срока на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид начина, по който е
уговорена методиката за изчисляване на размера на неустойката- всички
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, клаузата създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
6
потребителя на услугата. Потребителят е задължен да заплати необосновано
висока неустойка, чийто размер към момента на сключване на договора може
да бъде до 24 месечни абонаментни такси. По този начин операторът
получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна
престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване, което
води до неоснователното му обогатяване за сметка на потребителя. Така
уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелството, че ищецът
претендира заплащане на неустойките частично, а именно в размер на сбора
от три месечни абонаментни такси, не санира недействителността на
клаузата, която е правопораждащият юридически факт - нормата,
установяваща неустоечното задължение. След като последната е изцяло
недействителна, не може по нея да се претендира дори частично изпълнение.
Ето защо в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на делото отговорността за разноски е на двете страни.
Въззивникът има право на разноски в размер на 19,85лв., а въззиваемата
страна- на 626,45лв.
Съдът следва да преразпредели и отговорността за разноски, сторени от
страните в първоинстанционното и заповедното производство.
В първоинстанционното производство ищецът има право на разноски в
размер на 561,30лв., а ответникът- на 17,20лв. В заповедното производство
заявителят има право на разноски в размер на 475,80лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20050951/ 01.08.2022 г., постановено по гр.д. №
23642/2021 г. по описа на СРС, ГО, 173-и състав в частта, в която се уважава
предявения от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу И. С. Т., ЕГН **********, иск
по чл. 422 във вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 98,27 лв., представляваща
дължима неустойка за неизпълнение на договора, както и в частта относно
присъдените на „Й.Б.“ ЕАД разноски над сумата от 561,30 лв.- за исковото
производство и над сумата от 475,80 лв.- за заповедното, като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу И. С. Т., ЕГН
**********, иск по чл. 422 във вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 98,27 лв.,
представляваща дължима неустойка за неизпълнение на договора, ведно със
законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед
7
за изпълнение /06.08.2020 г./ до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20050951/ 01.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 23642/2021 г. по описа на СРС, ГО, 173-и състав, в останалата част.
ОСЪЖДА И. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на 626,45лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да
заплати на И. С. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 19,85лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, както и сумата в размер
на 17,20лв - разноски в първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8