РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 915
гр.Пловдив, 07 .
04 . 2023г.
Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на седми април през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като разгледа административно дело № 2766 по описа за
2022г., АС - Пловдив взе предвид следното:
М.А. ***,
представляван от адв.Т.А. оспорва Заповед № 8121К - **********/30.09.2022г.,
издадена от Главен секретар на МВР, Главен комисар П.Т., с която жалбоподателят
е преназначен – от Началник на Участък /КП/ - Садово към Районно управление
/РУ/ - Асеновград при ОД МВР – Пловдив, на изпълнителска длъжност Полицейски
инспектор V степен /ТП/ в Участък – Надежда при РУ – Сливен при ОД МВР –
Сливен, със специфично наименование Инспектор.
Фактически и
правни основания за издаване на заповедта за преназначаване на държавен
служител от ръководна на изпълнителска длъжност : чл.158 т.5 ЗМВР -“Министърът
на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството: т.5 преназначава държавните служители от висши ръководни и
ръководни длъжности на изпълнителски длъжности;“; чл.7 ал.1 т.3 от Наредба №
8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавни служители в МВР - „Ръководител
на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия
за предлагане на държавния служител на друга длъжност в следните случаи: 3.
отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;“;
протокол № 317р-9146/27.07.2022г.; докладна записка рег.№
343р-13616/27.09.2022г.
Част от
преписката е отнетото Разрешение за достъп до класифицирана информация №
4943/25.08.2021г. /л.77/ до ниво „Строго секретно“ и акт – Отнемане на
разрешение за достъп до класифицирана информация № 5430/19.07.2022г. /л.76/.
Отсъства информация за обжалване на акта за отнемане.
1. В хода на
делото с молба от 21.02.2023г. /л.232, 233/ адв.А. е поискал съдебното
производство по настоящото дело да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК
вр. с чл.144 АПК, поради наличие на друго дело № С – 86/2022г. пред ВАС, по
което не е налице произнасяне – насрочено е за първо заседание на 19.04.2023г.
Пълномощникът на жалбоподателя счита, че спорът пред ВАС касае пряко предмета
на настоящия спор, предвид факта, че се обжалва заповедта, с която е отнет
достъпа до класифицирана информация на жалбоподателя, което от своя страна е
дало основание за неговото освобождаване от досега заеманата длъжност и
преместването му на друга такава. Поддържа се, че законността на преместването
е предмет на настоящия спор, поради което е налице преюдициален спор, решението
по който ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото
производство.
Адв.А. представи
копия от : жалба против Отнемане № 5430/19.07.2022г. на разрешение за достъп до
класифицирана информация до ниво Строго секретно, издадено от Директора на ОД
МВР – Пловдив; уведомление от И.Д. Главен секретар на ДКСИ до А. за Решение №
54 – II – 2/11.08.2022г.
на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/, с което е
отхвърлена жалбата срещу Отнемане № 5430/19.07.2022г. на разрешение за достъп
до класифицирана информация до ниво Строго секретно, издадено от Директора на
ОД МВР – Пловдив; жалба от А. до ВАС против Решение № 54 – II – 2/11.08.2022г.
на ДИКСИ.
В молба от
03.04.2023г. процесуалният представител на ответника гл.юрисконсулт А. С. изрази
становище за неоснователност на молбата за спиране на съдебното производство до
приключване на адм.д.№ № С – 86/2022г., ВАС. Заявено е, че съгл. чл.68 ал.3 от
Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ - жалбата срещу решението
на Държавната комисия за сигурност на информацията не спира изпълнението му и
се разглежда по правилата на Глава дванадесета от АПК и оспорващото лице не е
установило да е поискало спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на акта за отнемане на достъпа му до класифицирана информация,
поради което се твърди, че не са били налице пречки за издаване на оспорената
заповед. Поддържа се, че решението на ВАС не би променило юридическия факт,
който обуславя несъответствието на служител с изискванията за заеманата от него
длъжност поради отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана
информация. Посочено е, че към дата на издаване на оспорената заповед, с оглед
разпоредбата на чл.68 ал.3 ЗЗКИ, А. не е притежавал разрешение за достъп до
класифицирана информация и това обстоятелство не се променя от неприключилата
процедура по оспорване на отнемането.
2. При преценка
на молбата за спиране на настоящото съдебно производство съдът съобрази
следното :
Както бе
посочено, преписката не съдържа информация за оспорване на акт – Отнемане на
разрешение за достъп до класифицирана информация № 5430/19.07.2022г., но
пълномощникът на жалбоподателя представи доказателства, установяващи
обжалването му. Налице са данни за разгледана от ДИКСИ жалба против акта за
отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация и оспорване на
неблагоприятното решение на ДИКСИ пред ВАС. Действително, според нормата на
чл.68 ал.3 ЗЗКИ, жалбата не спира изпълнение на решението на държавната
комисия, с което в случая е отхвърлена жалбата против акта за отнемане на
разрешението за достъп до класифицирана информация. Това обстоятелство
позволява да бъде приета възможността за издаване на оспорената заповед във
времеви порядък, което не преодолява задължението на съда за проверка относно
законосъобразността на оспорен административен акт и в частност – наличие на
фактическо основание за издаването му. В конкретния случай фактическото
основание за издаване на оспорената Заповед № 8121К - **********/30.09.2022г. е
именно отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация и
преценката за съответствие на оспорената заповед с материалния закон изисква
съобразяване с нормата на чл.142 ал.2 АПК. Следователно, дори жалбата срещу решението
на ДИКСИ, с което е отхвърлена жалбата против Отнемане на разрешение за достъп
до класифицирана информация № 5430/19.07.2022г. – да не спира неговото изпълнение,
съдът дължи проверка за законосъобразността на оспорения административен акт
посредством преценка за наличие на фактическо основание за издаването му. Не
момента на издаване на акта за отнемане на разрешение за достъп до
класифицирана информация е от значение за правилното разрешаване на настоящия
спор, а законосъобразността на отнемането, тъй като това е фактическото
основание за издаване на оспорената по настоящото дело заповед.
След като
фактическото основание за издаване на оспорената заповед е самостоятелен
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от значение за правилното решаване
на спора е разрешаването на спора по адм.дело № С – 86/2022г. – ВАС, независимо
от предварителната изпълняемост по силата на закона по отношение решението на
ДИКСИ. Следва извод за наличие на преюдициалност между двете дела по смисъла на
чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК /в тази насока Определение № 13958 от 11.11.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 12053/2020 г., V о./.
Мотивиран с
изложеното и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК по препратка от чл.144 АПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Спира съдебното
производство по адм.д.№ 2766/2022г., АС – Пловдив, VI състав до приключване на съдебното производство по
адм.д.№ С – 86/2022г. по описа на ВАС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
Определението да
се съобщи на страните.
Административен съдия :