Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Жени
Стойчева, като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 282 по описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба С.С.И. – ответник в
производството по гр.д. № 2565/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен,
подадена чрез пълномощника му адв. С.И. ***, срещу постановеното по същото дело
съдебно решение от 13.12.2019 г., с
което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е
признато за установено съществуването на вземането на „***” ЕАД към С.С.И., от
гр. Плевен, за сумите, както следва: сумата от 1081,68 лв. – главница за
потребена топлинна енергия в периода 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г.; сумата от 131,53
лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.12.2016 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.02.2019
г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 642/21.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1098/2019 г. по описа на
Плевенски районен съд.
Въззивната жалба съдържа оплакване,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на исковата претенция
при липсата на яснота от исковата молба как е формирана претендираната
главница, без да се произнесе по направеното оспорване на верността на документ
– препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия в
процесния период и без да обсъди възражението на ответника, че в случая не са
налице валидни общи условия, съобразно изискванията на ЗЕ. Въззивният
жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и наред с това е
необосновано, поради което е неправилно. Навежда твърдения за неоснователно начисляване на топлинна
енергия за отоплителни тела – радиатори и лири в имота му. Претендира отмяната на обжалваното решение и отхвърляне
на предявения иск, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната адв. М.Б..
Ответникът по въззивната
жалба „***” ЕАД, със седалище гр. Плевен, счита жалбата за неоснователна и
пледира за потварждаване на обжалваното решение чрез пълномощника юрк. Ц.В.. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.
Ответникът по въззивната жалба „***” ЕООД гр. София, което дружество е
конституирано като трето лице – помагач в първоинстанционното производство, не
ангажира становище.
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен
съд намира, че въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от
надлежна страна в процеса и при наличието на правен интерес от обжалване на
първоинстанционния съдебен акт, с оглед на което разглеждането й е процесуално
допустимо.
По същество жалбата е неоснователна,
предвид следните съображения:
Видно е от данните по делото, че в полза на „***” ЕАД е била
издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1098/2019 г. по описа на Плевенски районен съд,
срещу длъжника С.С.И. за посоченото в
заявлението вземане, основано на твърденията на заявителя за предоставена, но
незаплатена топлинна енергия за посочен период за имот с административен адрес:
гр. Плевен, ж.к. „***“ ***, с абонатен № 15611.
Постъпило е възражение от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК срещу заповедта, при което заявителят в срок е предявил положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на иска е установяване дължимостта на присъденото
със заповедта в полза на „***” ЕАД вземане в размер на сумата от 1081,68 лв. - главница за периода 01.10.2016 г. до 31.12.2018
г. и сумата 131,53 лв. - лихва за забава за периода от 02.12.2016 г. до 14.02.2019
г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът С.С.И. е оспорил исковата
претенция по основание и размер.
От събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи се установява по
безспорен начин, че жилището на ответника с административен адрес гр. Плевен, ж.к.
„***“ *** се намира в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, като
отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия се извършва
от „***” ЕООД, както и че за същия имот при ищцовото дружество съществува
партида с абонатен № 15611, чийто
титуляр е С.С.И..
Правният спор в случая следва да бъде
разгледан на плоскостта на законовия
регламент, даден със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение. Съгласно
въведеното с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово правило, собственикът
или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на топлинна енергия, а
по силата на ал. 6 от същата разпоредба, клиентите, прекратили топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават по презумпция клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата.
В този смисъл и въз основа на доказателствения материал по
делото въззивната инстанция приема за установено по безспорен начин, че ответникът С.С.И.
притежава качеството на
клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на Глава Десета,
Раздел VІІ от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и между него и ищцовото дружество
съществува валидно облигационно правоотношение
по доставка и продажба на топлинна енергия, което
се регламентира от действащите в тази област нормативни актове.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, за потребената в имота на ответника топлинна енергия през исковия
период са били начислени следните суми,
а именно: сума в размер на 891,95 лв. за отопление без ИРУ, сума в размер на 184,53 лв. за отдадена топлинна енергия от
сградната инсталация и 5,20 лв. такса за услугата дялово разпределение, като в
имота няма водомери за топла вода, каквато услуга не е ползвана, и респективно
не са начислявани суми. Според заключението дължимите от ответника суми за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, са в претендираните от ищеца размери
за главницата и мораторните лихви.
В хода на първоинстанционното производство
са приети и две заключения на вещи лица по допусната първоначална и
допълнителна съдебно-технически експертизи. От приетото заключение на вещото
лице инж. Й.Й.става ясно, че в имота на ответника има монтирани два чугунени
радиатора в хол и спалня, без топлоразпределители. За отопление на банята в
апартамента се използва щранг-лира, от която се захранва тръбна лира,
отопляваща коридора. Съгласно заключението, през процесния период топлинната
енергия, отдадена от отоплителните тела в жилището на ответника, без монтирани
топлоразпределители, е отчетена съобразно правилата на Методика за дялово
разпределние на ТЕ в сгради етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007 г. По същия начин е отчитана и
отдадената топлинна енергия от щранг-лирата в банята и захранваното от нея
допълнително отоплително тяло. Според това вещо лице отдадената енергия от
щранг-лирата в баня и допълнителната лира в коридора не може да бъде отнесена
към сградна инсталация, като в случая фирмата за дялово разпределение правилно
е изчислила отделните компоненти на индивидуалната сметка на ответника. Вещото
лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза – инж. К.И. е дало
заключение, че фирмата за дяло разпределение е нарушила цитираната по-горе
методика, като е отчитала отопление от щранг-лира в банята на имота, която би
следвало да се приеме не за отоплително тяло „щранг-лира“, а за част от
сградната инсталация, тъй като същата захранва друго отоплително тяло – лирата
в коридора. В съдебно заседание това вещо лице е пояснило обаче, че ако
изчисленията бъдат направени по правилния според него начин, то сумата, която
ще дължи ответника, би била в по-висок размер.
С оглед на тези фактически констатации,
основани на относимия доказателствен материал по делото, въззивният съд приема
за установено по безспорен начин, че за
процесния период е било отчетено, в
съответствие с нормативните изисквания, ползване на топлинна енергия в жилището
на ответника, която не е заплатена.
Отделно от гореизложеното, въззивният
съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на
основание чл. 272 ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.
В този смисъл, предявеният положителен
установителен иск се явява доказан по
своето основание и размер и следва да
бъде уважен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Въззиваемата страна е
претендирала деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и с оглед
изход на спора следва да й бъдат присъдени такива в минимален размер от 100 лв.
Воден от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2479 от 13.12.2019 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 2565/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК С.С.И., от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на „***“
ЕАД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ***, сумата 100 лв. /сто лева/,
представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: