Р Е Ш Е Н И Е
№……………/14.05.2020г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: С. ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д. № 1514 по описа за 2018г и за да
се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба ищецът „С.И.“ ЕООД /н/ чрез
синдика С.Б. иска солидарното осъждане на ответниците ИА „В.К.И В.-П.д.“
/ИА“ВКВПД“/ и М.НА О./МО/ на основание чл. 96, ал.2 ЗЗД да заплатят разходите за
съхранението, охраната и транспортирането на изработените, но не приети мебели
съгласно договори №№ Б-6/15.05.2009г и Б-7/18.05.2009г сключени с ИА „Социални
дейности на МО“ /чиито правоприемници са ответниците/ и приемо-предавателни
протоколи №№7519/25.06.2009г, 8271/16.07.2009г, 8268/16.07.2009г, както следва:
сумата от 20 000,00 лева – разходи за наем на складови площи на ищцовото
дружество в гр.Д., гр.Пазарджик, гр.София, гр. Габрово, гр.Добрич, град Враца,
град Троян за периода 13.07.2010г – 06.04.2017г; сумата от 16 813,00 лева –
разходи за охрана на складовите площи в град Д. и град Габрово чрез сигнално-хранителна
техника от „Д.Г.“ ООД„Л.Т.“ ООД, „С.-Г.ЕООД“ и МВР, сумата от 2 924,00 лева – разходи
за транспорт на мебели по дестинациите гр.Троян – гр.Пловдив, гр.Д. – гр.Пловдив, гр.Добрич –
гр.Пловдив, гр.Добрич – гр.Д. и фактури № № 3182/29.09.2010г,
390/28.07.2010г, 11/13.12.2011г, 28/02.05.2012г.
В исковата молба и уточнителните молби от
23.04.2019г, от 20.05.2019г, от 21.05.2019г, от 17.07.2019г. ищецът твърди, че
през 2009г „М.“ ЕООД /със сегашно наименование „С.И.“ ЕООД /в несъстоятелност//
сключват с ИА „Социални дейности – Военни клубове и военно почивно дело“ към
МО, както следва: 1/договор №Б-6/15.05.2009г за изработка, доставка и монтаж на
обзавеждане за 108 служебни жилища от жилищния фонд на МО, находящи се на
територията на град София и град Благоевград; 2/договор №Б-7/18.05.2009г по
силата на който е възложено изработка доставка и монтаж на обзавеждане за 71
служебни жилища от жилищния фонд на МО, находящи се в град Пловдив, град Карлово
и град Хасково. За предаването, респ. приемането на възложената работа страните
съставят приемо-предавателни протоколи №№ 7519/25.06.2009г, 8271/16.07.2009г,
8268/16.07.2009г. След изработването на мебЕ.е и тяхното приемане от страна на
възложителя, същите са оставени на съхранение при ищеца в негови складови бази
и за негова сметка, поради невъзможност да се осигури достъп до имотите, в
които да бъдат монтирани мебЕ.е. В периода 13.07.2010г. - 06.04.2017г. „С.И.“ ЕООД /н/ съхранява мебЕ.е
в складове в гр.Д., гр.Пазарджик, гр.София, гр. Габрово, гр.Добрич, град Враца,
град Троян и гр.Севлиево. Направените разходи за съхранение възлизат на
20 000,00 лева. За охрана на обектите в град Д. и град Габрово чрез
сигнално-хранителна техника от „Д.Г.“ ООД, „Л.Т.“ ООД, „С.-Г.ЕООД“ и МВР са
платени разходи в размер на сумата от 16 813,00 лева. За транспорт на мебЕ.е
по дестинациите гр.Троян-гр.Пловдив, град Д. – гр.Пловдив, гр.Добрич –
гр.Пловдив, гр.Добрич – гр.Д. и фактури № № 3182/29.09.2010г,
390/28.07.2010г, 11/13.12.2011г, 28/02.05.2012г са направени разходи в размер
на 2 924,00 лева. Ответниците са правоприемници
на Агенция „Социални дейности“ към МО, с оглед на което се претендира
солидарното им осъждане да възстановят направените разходи за съхранението на
мебЕ.е. В случай, че се приеме, че правоприемник на Агенция „Социални дейности“
е само едно от лицата, се претендира осъждане като главен ответник за цялата
сума на ответника ИА „В.К.И В.-П.дело“, а като евентуален ответник МО.
Ответникът МО оспорва исковете като оспорва
пасивната си легитимация по тях, твърдейки, че не е правоприемник на бившата
Агенция „Социални дейности“ към МО като посочва, че с постановление на МС тези
дейности, активите, пасивите и фактическите отношения са прехвърлени в
дейността на ИА „В.К.И В.-П.дело“. Оспорва исковете и с възражение за давност
като твърди, че вземанията са погасени по давност, която е пет годишна, считано
от настъпване изискуемостта на същите.
Ответникът ИА „В.К.И В.-П.дело“ оспорва
исковете като отново на първо място
оспорва пасивната си легитимация по тях като твърди, че не е правоприемник на
активите, пасивите и фактическите отношения на бившата Агенция „Социални дейности“ към МО и че такъв
правоприемник е само МО. Отделно от това не оспорва, че вещите, описани в
протокол № 7519 от 25.06.09 г. и
протокол № 8268 от 16.07.09г. са останали на съхранение при изпълнителя за
негова сметка. Оспорва да са предавани за съхранение вещите по
приемо-предавателен протокол № 8271 от 16.07.09г. Оспорва твърденията, че с
допълнително споразумение към договора от 20.05.09 г., представен с исковата
молба, са оставени на съхранение мебели в склада на изпълнителя, че договорът
установява периода на съхранение на вещите, размерът на наемната цена,
съответно плащането на последната от страна на ищеца. Оспорва и че наетите
площи по договора за наем от 01.06.2009 г., представен с исковата молба,
сключен между Х. ЕООД и М. ЕООД касае мебели по процесните договори за
изработка, че е платена наемна цена, съответно, че е уговорена и платена наемна
цена в този договор. Част от претенциите се оспорват и като погасени по
давност, с оглед датата на сключване на договора и неговия срок, който е за
период от 2 месеца. Твърди, че ищецът е имал задължение да съхранява мебЕ.е в
своите складови бази, а не да наема допълнителни площи за това. Оспорва и
твърдението да са представени доказателства за охрана на обектите, тоест за
разходи за наем на обектите, съответно за неотложна необходимост от такава
охрана.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва
възраженията за давност като твърди, че същата е прекъсната в резултат на
признание на дълга от страна на ответниците, които многократно са канени с
описаните в допълнителната искова молба нотариални покани да вдигнат вещите.
С допълнителния отговор на исковата молба
ответникът ИА „В.К.И В.-П.дело“ не оспорва неизпълнението на възложителя по
договорите за изработка и монтаж на мебЕ.е и че не е осигурен достъп до
жилищата за монтаж на мебЕ.е, но твърди, че това не е задължение на
ИА“ВКВПД“, тъй като не е правоприемник
на прекратената Агенция „Социални дейности“ към МО. Релевира и възражение за
прихващане в размер на сумата от 50 хил.лв., представляваща стойността на
липсващото имущество определена като разлика между оставеното на съхранение и
предаденото имущество, съгласно 11 броя приемо-предавателни протоколи,
съставени от ЧСИ във връзка с принудителната продан на складовете на ищцовото
дружество, в общ размер на
1 687 350,83 лв.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Първия спорен момент касае правната
квалификацията на исковете. От твърденията на ищеца за сключен договор за
изработка и монтаж на вещи, предаването и приемането на изработеното с отлагане
на момента на монтажа на мебЕ.е от възложителя, както и твърденията, че във
връзка със съхранението им изпълнителят е направил разходите, описани в
исковата молба, допълнителната искова молба и уточнителните молби, съдът
намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 96, ал. 2 от ЗЗД. Останалите
твърдения на ищеца представляват дадена от него правна квалификация на едни и
същи факти, която не обвързва съда и не води до предявяване на различни искове.
По исковете
с правна квалификация чл.96, ал. 2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: сключването
на договорите за изработка, предаването, респ. приемането на мебЕ.е, отлагане
изпълнението на задължението да се извърши монтаж на мебЕ.е до осигуряване на
достъп до имотите, в които същите да бъдат монтирани; сключването на договорите
за наем с твърдените трети лица, за съхранение на мебЕ.е, заплащане на наем в
претендираните в исковата молба размери; сключването на договорите за охрана на
складовите помещения; заплащане на възнаграждение по договорите за охрана;
направата на разноските за транспорт в размер на сумата от 10 хил. лв.; във
връзка с твърдението за прекъсване на давността – предприемане на действия,
които водят до спиране или прекъсване на давността;отправените покани до
ответниците и признанието на дълга от страна на последните.
Между страните не е спорно, а и представените по
делото договор №Б-6/15.05.2009г и договор №Б-7/18.05.2009г, доказват
възлагането от Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“ на „М.“ ЕООД
/сега „С.И.“ ЕООД /в несъстоятелност// на изработка, доставка и монтаж на
обзавеждане за 179 служебни жилища от жилищния фонд на МО, находящи се на
територията на град София, град Благоевград, град Пловдив, град Карлово и град
Хасково срещу насрещно задължение за заплащане на цената в общ размер на сумата
от 3 149 033,06 лева. В чл. 11 от договорите страните се съгласяват, че
срокът за изпълнение може да бъде продължаван при невъзможност на възложителя
да осигури достъп до обектите, като в последния случай изпълнителят се
задължава да съхранява на отговорно пазене със свои средства, на склад
изработеното обзавеждане.
Въз основа на правата и задълженията на страните по
договора съдът квалифицира правоотношението възникнало между тях като договор
за изработка. При договора за изработка основните задължения на изработващият
са: да изработи мебЕ.е съобразно поръчката, в срок, без отклонение от нея и недостатъци,
и да предаде работата, а на възложителя - да приеме извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. По изричната уговорка на страните мебЕ.е
следва да бъдат доставени и монтирани на обектите на възложителя. За да бъдат
монтирани изработените от изпълнителя мебели, респ. да бъде предадена
извършената работа, възложителят следва да окаже необходимото съдействие, като
осигури достъп до тези обектите.
Няма спор, че мебЕ.е са изработени.
Изработеното е прегледано и прието от възложителя без забележки, за което са
съставени приемо-предавателни протоколи №№ 7519/25.06.2009г, 8271/16.07.2009г,
8268/16.07.2009г.
Възложителят не е осигурил достъп на
изпълнителя до обектите за монтаж на мебЕ.е, с което не е осигурил необходимото
съдействие за изпълнение на задължението и е изпаднал в забава.
Съгласно чл. 96, ал. 2 ЗЗД при забава на
кредитора длъжникът има право на обезщетение за направените необходими разноски.
Относно въпроса кои разноски са необходими, теорията и практиката
безпротиворечиво приемат, че това са разноските направени за запазване на имуществото,
без които то би погинало или би се увредило съществено (т.е. би се обезценило
съществено).
В процесния случая ищецът твърди, че е
направил необходими разноски за запазване на дължимата престация чрез направата
на разходи за наем на складови помещения за съхранение на мебЕ.е, заплащане на
охрана за складовете и за транспорт на мебели от едно населено място на друго,
поради поетапното разпродаване на собствените му складови площи. Мебели, в това
число и пердетата и електрическите уреди, се нуждаят от съхранение на сухо
място, тъй като излагането им, дори и временно на неблагоприятни метеорологични
условия като дъжд, сняг, мъгла и др. би довело до същественото им влошаване или
до пълното им унищожаване. Следователно разноски за осигуряване на складови
площи за съхранение на мебЕ.е може да се приемат като необходими разноски по
смисъла на чл. 96, ал.2 ЗЗД. Изричната уговорка на страните, че при
невъзможност да се осигури достъп до имотите, в които мебЕ.е следва да се
монтират, те ще бъдат съхраняване на разноски на ищеца в негови складови
помещения (чл. 11 от договорите), изключва отговорността на ответника за
заплащане на пазарен наем за тези складовите площи, които са собственост на ищцовото
дружество. А съхранението на последните създава значително неудобство, изпълнителя
има правата по чл. 97 ЗЗД да иска разрешение от районния съд по местоизпълнение
вещите да бъдат вложени в определено от съда място на разноски на възложителя,
но не и да претендира пазарен наем за складовите си площи.
По делото не се доказа направата от ищеца на
разноски за съхраняване на мебЕ.е в складови площи на трети лица. Допълнителното
споразумение към договор за изработка от 20.05.2009г сключен между „М.“ и „Е. 2“
ООД (л.32), не представлява договор за наем, тъй като няма постигнато съгласие
между страните по него относно наемната цена. Така макар приемо-предавателния
протокол №2/18.06.2009 (л.278) да установява, че в склада на посоченото трето
лице, находящ се в град Пазарджик, Мирянско шосе, са съхранявани мебели изработени
във връзка с договорите от 15.05.2009 и 18.05.2009г, не се доказва направата на
разходи от ищеца за съхранението на тези вещи. Същото се отнася и до договора
за наем сключен с „Х.“ ЕООД (л.33-35) за възмездното ползване на бивш
работнически стол с площ от 1000 кв.м., находящ се в град София, кв.Ботунец –
Промишлена зона, до КПП №5 на „Кремиковци“АД. Дори да се приеме, че в него са
съхранявани мебели от процесния договор за изработка, за което свидетелства ППП№1/18.06.2009
(л.283), по делото няма ангажирани доказателства за заплащане на наемна цена
(няма представени фактури, извлечения от банкови сметки, касови ордери други.).
Що се отнася до фактура № 20000000017/05.04.2012г (л.230), съгласно която
ищецът е заплатил на „Л.Т.“ООД наем за м.01.2012г-м.04.2012г в размер на 1440,0
лева, то по делото няма ангажирани доказателства, за какъв обект е платен наема,
както и че в него съхранявани мебели по процесните договори за изработка (не е
представен договора за наем, няма складови разписки и/или приемо-предавателни
протоколи за съхраняваните вещи). Следователно тези искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Транспортни разходи също могат да съставляват
необходими разноски по смисъла на чл. 96, ал.2 ЗЗД, особено в посочения от
ищеца случай, когато поради разпродаване на складовите му площи, той е принуден
да осигури съхранението на мебЕ.е дължими към ответника в други свои складове,
находящи се в други градове. По делото са събрани доказателства (товарителници
л.207-2014 и фактури, заключение на ССЕ), които свидетелстват за извършен
превоз на мебели и разноските направени във връзка с това. Предвид предмета на
дейност на ищцовото дружество, тези доказателства не са достатъчни, за да
установят, при условията на пълно и главно доказване, че с тези курсове са
превозвани именно процесните мебели, а не друга стока на ищеца. Няма
доказателства установяващи и причината за транспорта – не са ангажирани
доказателства за продажба на складовите площи към датите на съставяне на
товарителниците; няма описи на складовете, заприходяване на стоки в едни и
отписване на стоки от други складове на ищеца. Следователно и тези искове
следва да се отхвърлят като недоказани по основание.
Заплащането на възнаграждение по договор за
охраната на складовете, в които се съхраняват мебЕ.е по договорите за изработка
може да съставлява необходима разноска по смисъла на чл. 96, ал.2 ЗЗД. Това е
така, защото мебЕ.е са на значителна стойност и неосигуряването на охрана би
дало възможност за разграбването им. За доказване на такива разноски по делото
са представени 43 броя данъчни фактури издадени от „Д.Г.“ ООД, „Л.Т.“ ООД, „С.-Г.ЕООД“
и МВР за дължимо възнаграждение за охрана в размер на 16752,95 лева. Във
фактурите не е посочено мястото, на което се осъществява охраната със СОТ. Не
са представени и самите договори за охрана. При това положение настоящия състав
счита, че наличните доказателства не установяват в необходимата степен на пълно
и главно доказване, че с направените разходи за охрана са охранявани именно
обекти/складове, в които са съхранявани мебели по процесните договори за
изработка. Следователно и тази претенция, като недоказана по основание следва
да се отхвърли.
На самостоятелно основание неоснователни са и
исковете спрямо ответника Министерство на отбраната, тъй като последното не е
правоприемник на дейността на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“. Извода
за последното следва от постановление №54/01.04.2010 за приемане на устройствен
правилник на МО.
По разноските.
С оглед изхода на спора право на разноски
имат само ответниците. МО има право н а разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. ИА „В.К.И В.-П.дело“ има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева и 500,00 лева
за СТЕ.
Ищецът следва да се осъди да заплати
държавната такса за производството в размер на 2000,000 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „С.И.“ ЕООД /н/, ЕИК******** чрез синдика С.Б. за солидарното осъждане
на ответниците ИА „В.К.И В.-П.дело“ и М.НА О.на основание чл. 96, ал.2 ЗЗД да
заплатят разходите за съхранението, охраната и транспортирането на
изработените, но не приети мебели съгласно договори №№ Б-6/15.05.2009г и
Б-7/18.05.2009г сключени с ИА „Социални дейности на МО“ /чиито правоприемници
са ответниците/ и приемо-предавателни протоколи №№7519/25.06.2009г,
8271/16.07.2009г, 8268/16.07.2009г, както следва: сумата от 20 000,00 лева
– разходи за наем на складови площи на ищцовото дружество в гр.Д.,
гр.Пазарджик, гр.София, гр. Габрово, гр.Добрич, град Враца, град Троян за
периода 13.07.2010г – 06.04.2017г; сумата от 16 813,00 лева – разходи за
охрана на складовите площи в град Д. и град Габрово чрез сигнално-хранителна
техника от „Д.Г.“ ООД„Л.Т.“ ООД, „С.-Г.ЕООД“
и МВР, сумата от 2 924,00 лева – разходи за транспорт на мебели по
дестинациите гр.Троян-гр.Пловдив, град Д. –гр.Пловдив, гр.Добрич – гр.Пловдив,
гр.Добрич – гр.Д. и фактури № № 3182/29.09.2010г, 390/28.07.2010г, 11/13.12.2011г,
28/02.05.2012г.
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД /н/, ЕИК********
да заплати на ИА „В.К.И В.-П.дело“ на основание чл. 78,
ал.3 ГПК сумата от 800,00 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД /н/, ЕИК********
да заплати на М.НА О.на основание чл. 78, ал.3 ГПК
сумата от 300,00 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД /н/, ЕИК********
да заплати на Софийски градски съд сумата от 2000,00
лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: