Присъда по дело №77/2021 на Районен съд - Дряново

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 01.09.2021Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НЧХД №
77/ 2021Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Постъпила е тъжба от Р. Д. И. против подсъдимата Д. М. К.. за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
В тъжбата се твърди, че тъжителят работи в РУ Дряново. На 03.04.2021г. около
14,20 ч. съгласно изготвена план – разстановка за охрана на машините за гласуване за
парламентарните избори се намирал пред входа на община Дряново. Забелязал, че по
ул. Бачо Киро в посока ул. Досьо Стойнов се придвижва лек автомобил без включени
светлини, водача му използвал мобилен телефон, държейки го с дясната ръка и без
поставен обезопасителен колан. Подал сигнал с ръка на водача да спре, като му
посочил мястото за спиране, представил се и поискал документите на водача и на
автомобила. Като водач разпознал *** на ***, *** Д.К., спрямо която преди време
вземал административно отношение. Подсъдимата отговорила, че няма да му даде
документите, по телефона провела разговор, заявявайки „този пак ме спира и се
заяжда“.
Тъжителят повикал полицай К. от РУ Дряново, който по това време се намирал
пред входа на община Дряново. В негово присъствие поискал отново документите на
автомобила на подсъдимата, която попитала ако не ги даде какво ще стане. Тъжителят
отговорил, че ще бъде съставен АУАН за неизпълнение на устно полицейско
разпореждане и че по този начин осуетява извършване на проверка. В присъствието на
св. К. подсъдимата предоставила СУМПС, контролен талон и СРМПС.
Тъжителят повикал за съдействие св. П., като докато му предавал документите
на водача за изготвяне на АУАН подсъдимата гледайки срещу него го нарекла „***“.
Въпреки унижението тъжителят запазил спокойствие и самообладание и спазвайки
етичните норми на поведение се отдалечил от автомобила. Думите били унизителни за
честта и достойнството му пред подчинените, колегите и гражданите, чакащи в района
да получат изборните материали. Счита, че с деянието си подсъдимата е осъществила
фактическият състав на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от
частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимата да заплати сумата от по
1000 лева, представляващи обезщетение за причинени с гореописаното деяние
неимуществени вреди от непозволеното увреждане в резултат от извършеното
престъпление.
Подсъдимата Д. М. К.., редовно призована, не се явява и не взема становище по
делото. Защитникът – адвокат Н.И. от АК – В. Търново, счита, че подзащитната му
следва да бъде призната за невиновна и да бъде отхвърлен изцяло гражданският иск,
тъй като счита, че не било събрано нито едно доказателство същата да е обидила с
посочената в тъжбата дума тъжителя. Прави анализ на доказателствената съвкупност,
като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени
относимите и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
Подсъдимата Д. М. К.. е родена на 23.09.1977 г. в гр. Габрово, българка,
българска гражданка, неосъждана.
По делото не се спори, че към 03.04.2021г. тъжителят е работил като ПИ “ПК“ в
1

РУ Дряново. На тази дата във връзка с план-разстановка за охрана на машините за
гласуване за парламентарните избори, тъжителят се намирал пред входа на община
Дряново.
По същото време по ул. Бачо Киро в гр. Дряново се движел автомобила на
подсъдимата, която говорела по телефона със св. Р.Д., с когото живее на семейни
начала. Същият твърди, че подсъдимата е имала проблем с акумулатора, при което я
посъветвал да угаси фаровете си.
Тъжителят забелязал автомобила на подсъдимата, който бил с угасени фарове и
водачът бил без поставен обезопасителен колан и говорел по телефона. Решил да го
спре и да извърши проверка. Поискал документите на подсъдимата и на автомобила,
при което тя първоначално отказала. Тогава тъжителят извикал св. К. и св. П., които
също били служители на РУ Дряново. В присъствието на св. К. подсъдимата предала
документите на тъжителя, а когато пристигнал и св. П. подсъдимата нарекла тъжителя
„***“. Тъжителят се отдръпнал настрана и си замълчал, като по-късно казал, че ще си
потърси правата в съда, защото е длъжностно лице, офицер.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва: свидетелските показания на Р.Д., П.П., А.К. и частично на
С.П..
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на
основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до
следните изводи. Показанията на всички свидетели са еднопосочни по отношение на
извършената проверка до момента, в които подсъдимата е казала на тъжителя „помия“,
като в тази им част липсват каквито и да е основания съдът да не кредитира
показанията на някой от тях, именно поради липсата на каквито и да е противоречия в
тази част. Съществен обаче е моментът след това, като се открояват две групи
показания. На първо място това са показанията на св. К. и П., които посочват, че по
отношение на тъжителя е изречена думата „помия“ и на следващо място са
показанията на св. Д. и Пенкова, които посочват, че не е имало отправена реплика към
тъжителя. Съдът кредитира показанията на първата група свидетели. На първо място,
същите са вътрешно безпротиворечиви. Св. П. и св. К. почти дословно възпроизвеждат
думите, инкриминирани с тъжбата. Въпреки незначителните противоречия в
показанията на тези свидетели смислово думите, запомнени от тях, съответстват на
инкриминираните с тъжбата изрази. В обобщение съдът намира изложеното от тези
свидетели в тази част за непротиворечиво и техните показания следва да бъдат
кредитирани.
По отношение показанията на св. Д., съдът взе предвид, че същият живее на
семейни начала с подсъдимата и е заинтересован от изхода на процеса. От друга страна
същият заяви, че е чул разговор между подсъдимата и непознат за него мъж, като
същият е приключил в момента, в който тя е предала документите си за проверка.
Видно от показанията на св. П. и св. К. думите са изречени след като св. П. отново е
обяснил на подсъдимата, че ще бъде съставен акт. В тази част на проверката
разговорът между подсъдимата и св. Д. вече е бил приключил, като той не може да го е
възприел. По отношение на показанията на св. Пенкова съдът взе предвид
обстоятелството, че същата е депозирала жалба против тъжителя, тъй като той според
нея я е спирал тенденциозно за проверки. Свидетелката също възпроизвежда в
подробности думите на подсъдимата преди идването на полицейския патрул, като след
това твърди, че се е „позавъртяла малко“ в парка и не е възприела други разговори. На
първо място, това противоречи на свидетелските показания на св. К. и П., за които вече
бяха изложени съображения. На второ място, съставът счита, че е възможно тази
2

свидетелка също да не е възприела в пълнота случващото се, тъй като от мястото на
което е била е възможно да не е чула разговора между полицейските служители и
подсъдимата в частта след идването на патрула.
Съдът кредитира представената по делото административна преписка със
съдържащите се в нея писмени доказателства, които не са оспорени от страните. Видно
от същата във връзка със съставен от св. П. акт за установяване на административно
нарушение е издадено наказателно постановление против подсъдимата за извършени
на 03.04.2021г. нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и чл. 104а
от ЗДвП, за което са наложени наказания по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв., по чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП глоба в размер на 50 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Непосредственият обект на престъплението обида се явяват обществените
отношения, свързани с честта и достойнството на личността.
Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие,
достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е
казано или извършено в негово присъствие независимо от начина и формата на
казването или извършването. В правната доктрина се приема, че обидата е умишлено
унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично,
противоречащо на правилата на морала отнасяне с него (Ненов, И., Наказателно право,
особена част, том I, с. 428).
Изпълнителното деяние при обидата, се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Престъплението е довършено с
възприемането от засегнатия на обидната проява. Оценката за това, дали употребената
дума е обективно обидна, следва да се прави от съда, в контекста на данните по делото,
както и на общоприетите в обществото морални норми.
В конкретния случай, както бе посочено, се установява, че подсъдимата К. е
казала в присъствието на тъжителя думите "Докога ще се занимавам с теб, ***". Видно
от показанията на св. П. и К. тези думи недвусмислено са били изречени именно по
отношение на подсъдимия. Относно значението на думата същата често се използва
като обидно обръщение към човек, който постъпва подло в дадена ситуация или човек
с недостойно поведение. В конкретиката на случая съдът приема, че тези думи са били
изречени именно в този смисъл, предвид обстановката, при която е имало възникнал
спор между подсъдимата и тъжителя относно проверка на документите на автомобила
. Съдът намира, че тези изрази са от естество да накърнят честта на тъжителя с оглед
от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към
другите членове на обществото. Безспорно тъжителят е длъжностно лице съгласно чл.
93, т. 1, б. "а" от НК, тъй като заемали длъжност в РУ Дряново. Също така, изразите са
били изречени при изпълнение на функциите му по време на план-разстановка за
охрана на машините за гласуване за парламентарните избори – налице са признаците
по чл. 148, ал, 1, т. 3 от НК.
В конкретния случай обаче, следва да намери приложение разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право, не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът
предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два
3

варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова малозначителност
/на деянието/; или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна
незначителност. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца
и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и укоримост на извършеното. Съвкупната оценка на посочените
обстоятелства трябва да очертава липса или явна незначителност на обществената
опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В най-голяма степен този извод се обуславя от конкретната обстановка при
извършване на деянието. Подсъдимата е била спряна за проверка от пъдсъдимия, който
в този ден е имал задължения във връзка с план-разстановка за охрана на машините за
гласуване за парламентарните избори, а не с пътния контрол. Това обстоятелство
предизвикало съмнения в подсъдимата, че тъжителят е спира тенденциозно за
проверка, което се потвърждава от описаните в тъжбата изрази „този пак ме спира и се
заяжда“. Съдът кредитира и показанията на св. Д., че през 2015- 2016г. във връзка с
инцидент с човек, употребил алкохол, подсъдимата пуснала жалба в полицията. Била
споделила, че полицаят, който извършил проверката, имал някакво лично отношение и
била притеснена, защото правел извънслужебни намеци. След това 2020г. му казала, че
полицаят от Габрово сега е полицай в Дряново и бил съставил акт. Настоящият
състав на съда счита, че именно под влияние на напрежението, свързано с проверката
на подсъдимата, последната е изрекла обидна дума. В тази насока са показанията на св.
П., спрямо когото подсъдимата не се е държала невъзпитано и не е използвала обидни
думи, въпреки че именно той е съставил акт за административно нарушение.
Допълнително следва да се отчете, че подсъдимата не е осъждана, липсват данни
за други противоправни прояви, полага труд, като са налице и добри характеристични
данни. Всички тези обстоятелства не са в състояние да изключат изцяло обществената
опасност на деянието, тъй като същото е извършено по отношение на длъжностно
лице. По мнение на настоящия състав обаче, обстоятелствата, свързани с подбудите за
извършване на деянието, както и обстоятелствата, свързани с ниската степен на
обществена опасност на дееца, сочат на извод за явна незначителност на обществената
опасност на деянието на подсъдимата К., т. е. налице е такава ниска степен на
обществена опасност, която не позволява извършеното да бъде третирано като
престъпление. След като съдът намери, че обществената опасност на деянието на
подсъдимата е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК на основание чл.
304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146,
ал. 1 НК.
По гражданския иск: За да бъде уважен граждански иск на основание чл. 45 ЗЗД
следва да бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние,
противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и
вредите и виновно поведение. Както се посочи по-горе съдът намира, че е налице
извършено деяние, чиято обществена опасност е такава, че не обуславя ангажирането
на наказателната отговорност на дееца. Малозначителността на извършеното обаче не
променя характеристиката му на "деяние" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като
фактическият състав на посочената норма не изисква то да съставлява престъпление.
Достатъчно е обективното проявление в тези действия на нарушаването на забраната
да се вреди другиму, обосноваващо и неговата противоправност. Предвид
установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид обстоятелството,
че е налице противоправно деяние, макар и не престъпление, както и че са налице
всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - вреда, пряка
причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия по отношение на деликта,
4

намира, че следва да бъде дадена защита на увреденото лице, респ. да бъде ангажирана
деликтната отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният от
гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание, поради което
предмет на доказване по делото остава единствено претендираният размер на
причинените неимуществени вреди, които тъжителят е претърпял вследствие на
деянието.
При съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намери гражданския иск
за основателен и доказан до размер от 200 лева. Съдът съобрази, че деянието уронва
авторитета на тъжителя пред колегите му. От показанията на св. П. и К. не се
установява промяна в неговото поведение, единствено споделил на св. П., че ще
потърси правата си в съда. Съдът счита, че с обезщетение в този размер биха могли да
се обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което и
размерът се явява справедлив. В останалата част за разликата до пълния предявен
размер от 1000 лв. искът се явява неоснователен и бе отхвърлен от съда.
С оглед обстоятелството, че беше уважен частично гражданският иск срещу
подсъдимата на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК същата бе
осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Дряново
следващите се по делото държавни такси, а именно 50 лева - държавна такса върху
уважената част от гражданския иск (съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК), както и държавна такса в размер на 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл. 190, ал. 2 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен,
разноските по дела от частен характер се възлагат на частния тъжител. В конкретния
случай обаче се касае за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, при което бе доказан и
частично уважен предявения граждански иск, поради което сторените от страните
разноски следва да бъдат разпределени съразмерно наполовина между тях. Сторените
от тъжителя разноски възлизат на общо на 12 лв. такса за разглеждане на делото,
сторените от подсъдимата разноски възлизат на 400 лв. за адвокатско възнаграждение,
поради което в нейна полза се присъди по съразмерност сумата от 154 лв.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	19
Дата:	1 септември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия:	Мариета Спасова

Дело:	20214220200077
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 май 2021 г.

Присъда по дело №77/2021 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите